Сигурно вече ме познавате,бях се представила преди няколко месеца.
Разликата до днес беше тази,че аз все още се надявах,че той ще се върне.
Но уви-преди час ми каза,че е взел окончателно решение.
Не знам дали има друга жена и не искам да знам.
Нещата между нас не вървяха доста отдавна,още преди да си тръгна,след като родителите му ме изгониха от сем.жилище.
Нищо не съм направила,просто причината е в нашите коренно противопложни характери-той е от село и е възпитан по едн начин,аз-от голям трад и имам др.възглети за живота.
Не се страхувам как ще се справя финансово за в бъдеще,той ще ми плаща 200 лв.издръжка.
Просто се страхувам от самотата и....от себе си.
Той казва,че съм имала ужасен характер и дори собствените ми майка и баща не ме понасяли.
Много ме е страх от самотата,мисля си,че вече никога няма да срещна мъж, с когото да се разбирам.
Последният ми и единствен сериосен приятел,когото съм имала преди него,ме заряза преди 6 г.
Сега той-с тази разлика,че боли много повече,защото имам дете от него,пък и спомените-трудно е зачеркнеш 5 г. ог живато си,просто така.
А най-трудното е,че ще продължим да поддържаме контакти и за в бъдеще,просто законът го изисква.
Аз все още го обичам,пък и няма какаво да си кривя душата-той е хубав,не че аз съм за изхвърляне,но ми е много тежко.
Сега,когато пиша тези редове,сълзите капят от очите ми.
Дайте ми някакъв морален съвет,вие,които вече сте минали по този път.
Как да го изтрия от спомените си?
Надявам се,да размисли,въпре ки,че сълзите ми не го трогнаха.