авейте момичета 
Честито на всички родили – да са ви живи и здрави децата и да ви носят много щастие и незабравими мигове заедно
Пиша ви набързо докато моята принцеса спинка, имаме още 30 мин и ще се будим за папане, защото се оказа със същия режим като в корема ми - денем спи, нощем лудува
От четвъртък сме си у дома и сме много щастливи, скоро ще ви пусна снимки
Да ви разкажа за моето раждане:
На 29ти ми започнаха търпими регулярни контракции първо на 20, после на 10 мин, както и леко кървене. Вечерта към 10ч започнах да засичам на 5 мин и тръгнахме към болницата. Там обаче се оказах с 0 см разкритие и бебето още не беше слязло. Върнаха ме у дома, което страшно ме разстрои и не мигнах, едно от болките(никак не бяха леки) и друго, че вече нямах търпение да раждам(щяха да ме предизвикват на 1ви заради високото кръвно, което поддържах).
На сутринта с мъжа ми отидохме отново, защото контракциите бяха нетърпимо болезнени, но все още на 5 мин. Прегледа установи същото – 0см, няма индикации за започнала родова дейност. За мой късмет обаче докторката повярва за болките които изпитвах и ме прие. Настаниха ни – мен и мъжа ми в самостоятелна стая, доста модерно оборудвана. През цялото време, докато родя освен породната асистентка – акушерка, друг не влезе в стаята ни, което е супер, защото аз доста си покрещях и преди да родя бях изпаднала едва ли не в делириум, та не мога да си представя ако ми се налагаше да го правя пред още нвяколко родилки...
В 9ч имах 1см, а в 12 бяха станали вече 4. Тогава си поисках епидурала, защото нито техниките за дишане, нито горещите душове ме облекчаваха. Оказа се, че късмета ми е крив, защото в точно този момент по спешност правеха 2 цезареви и нямаше анестезиолог. Когато дойде обаче, аз вече бях стигнала до 7см, и това само за 1 час. След това ми сложиха окситоцин, анално, 2 таблетки. Системи не съм имала, като се изключи банка глюкоза, която уж ме подсили преди напъните. Когато стана време да напъвам, в стята ми влезе гинеколожката, моята си асистентка, още една, хирург и 2ма педиатри. Бях адски изтощена и само плачех, че немога да се справя. Но те ме напътстваха и с 4-5 серии от по 3 напъна и епизотомия излезе моята малка принцеса, в14.55.
Сложиха ми я веднага на корема, а мъжа ми преряза пъпната връв. Подържах си я малко и педиатрите я прегледаха, изчистиха и дадоха да засуче. Доста силен смукателен рефлекс, едвам я отделиха от мен. Тя изглеждаше много чисто и завършено бебе, с розова кожа, гледаше ни и ни се усмихна, почти не плака. Поседяхме си заедно, докато хирурга ме заши и след това ми я взеха за да си почина. Обаче на мен ми се наля такъв адреналин, просто бях супер свежа. Даже ми донесоха обяд.След това без проблеми си взех душ, стегнах багажа и бях готова да ме преместят в другото отделение за новородени.
Там изкарах 4 дни с още 2 мами в стая. Ванеса беше с мен през цялото време, аз се грижех за нея и само в случай на нужда се обръщах към сестрите. Имахме сестри за родилките и бебешки сестри. Всеки ден минаваха по 4 визитации общо, минахме курс за грижи за бебето, упражнения за прибиране на корема, 2 контроли за шевовете от епизотомията, ортопед и един куп други указания.
Изписаха ни с 1 ваксинка за туберколоза, а в понеделник сме на 1ва консултация. С кърменето никак не ни е лесно, тя е лакома, разрани ми зърната до болка, а в болницата категорично ми отказаха да назначат дохранване, казаха че ще преодолея проблема и скоро ще се храним напълно безболезнено. Сменяме памперси доста често и се къпем всяка вечер. Пъпчето ни го махнаха още на 3тия ден в родилното, сега го почистваме със спирт при всяко преобличане.
У дома всички много и се радваме, защото Ванеса е много послушно бебе, надявам се скоро да си изградим режим и да папкаме без мама да я боли.
Момичета, въпреки адските болки от контракциите, аз родих по естествен начин и без анестезия, възстанових се за няколко часа и корема ми се прибра почти до първоначалното състояние, така че нямам думи да ви опиша колко съм щастлива, че нещата се развиха точно така, а не беше с планираното раждане или цезарево.
Пожелавам на всички не родили момичета, много скоро да гушнете вашите бебчета и да усетите колко много щастие идват да ви донесат.Стискайте зъби, болките колкото и нетърпими да са, дори и да се получат някакви усложнения, нищо не е по-важно от вашето малко бебе, което се нуждае от обичта и грижите ви. Моментите прекарани в първите дни след раждането с вашите рожби не биха могли да се заменят с нищо друг в тоя свят!!!
Скоро ще ви кача снимки, извинявам се, че ще се забавя с тях.
Целувки на всички
Честито на всички родили – да са ви живи и здрави децата и да ви носят много щастие и незабравими мигове заедно
Пиша ви набързо докато моята принцеса спинка, имаме още 30 мин и ще се будим за папане, защото се оказа със същия режим като в корема ми - денем спи, нощем лудува
От четвъртък сме си у дома и сме много щастливи, скоро ще ви пусна снимки
Да ви разкажа за моето раждане:
На 29ти ми започнаха търпими регулярни контракции първо на 20, после на 10 мин, както и леко кървене. Вечерта към 10ч започнах да засичам на 5 мин и тръгнахме към болницата. Там обаче се оказах с 0 см разкритие и бебето още не беше слязло. Върнаха ме у дома, което страшно ме разстрои и не мигнах, едно от болките(никак не бяха леки) и друго, че вече нямах търпение да раждам(щяха да ме предизвикват на 1ви заради високото кръвно, което поддържах).
На сутринта с мъжа ми отидохме отново, защото контракциите бяха нетърпимо болезнени, но все още на 5 мин. Прегледа установи същото – 0см, няма индикации за започнала родова дейност. За мой късмет обаче докторката повярва за болките които изпитвах и ме прие. Настаниха ни – мен и мъжа ми в самостоятелна стая, доста модерно оборудвана. През цялото време, докато родя освен породната асистентка – акушерка, друг не влезе в стаята ни, което е супер, защото аз доста си покрещях и преди да родя бях изпаднала едва ли не в делириум, та не мога да си представя ако ми се налагаше да го правя пред още нвяколко родилки...
В 9ч имах 1см, а в 12 бяха станали вече 4. Тогава си поисках епидурала, защото нито техниките за дишане, нито горещите душове ме облекчаваха. Оказа се, че късмета ми е крив, защото в точно този момент по спешност правеха 2 цезареви и нямаше анестезиолог. Когато дойде обаче, аз вече бях стигнала до 7см, и това само за 1 час. След това ми сложиха окситоцин, анално, 2 таблетки. Системи не съм имала, като се изключи банка глюкоза, която уж ме подсили преди напъните. Когато стана време да напъвам, в стята ми влезе гинеколожката, моята си асистентка, още една, хирург и 2ма педиатри. Бях адски изтощена и само плачех, че немога да се справя. Но те ме напътстваха и с 4-5 серии от по 3 напъна и епизотомия излезе моята малка принцеса, в14.55.
Сложиха ми я веднага на корема, а мъжа ми преряза пъпната връв. Подържах си я малко и педиатрите я прегледаха, изчистиха и дадоха да засуче. Доста силен смукателен рефлекс, едвам я отделиха от мен. Тя изглеждаше много чисто и завършено бебе, с розова кожа, гледаше ни и ни се усмихна, почти не плака. Поседяхме си заедно, докато хирурга ме заши и след това ми я взеха за да си почина. Обаче на мен ми се наля такъв адреналин, просто бях супер свежа. Даже ми донесоха обяд.След това без проблеми си взех душ, стегнах багажа и бях готова да ме преместят в другото отделение за новородени.
Там изкарах 4 дни с още 2 мами в стая. Ванеса беше с мен през цялото време, аз се грижех за нея и само в случай на нужда се обръщах към сестрите. Имахме сестри за родилките и бебешки сестри. Всеки ден минаваха по 4 визитации общо, минахме курс за грижи за бебето, упражнения за прибиране на корема, 2 контроли за шевовете от епизотомията, ортопед и един куп други указания.
Изписаха ни с 1 ваксинка за туберколоза, а в понеделник сме на 1ва консултация. С кърменето никак не ни е лесно, тя е лакома, разрани ми зърната до болка, а в болницата категорично ми отказаха да назначат дохранване, казаха че ще преодолея проблема и скоро ще се храним напълно безболезнено. Сменяме памперси доста често и се къпем всяка вечер. Пъпчето ни го махнаха още на 3тия ден в родилното, сега го почистваме със спирт при всяко преобличане.
У дома всички много и се радваме, защото Ванеса е много послушно бебе, надявам се скоро да си изградим режим и да папкаме без мама да я боли.
Момичета, въпреки адските болки от контракциите, аз родих по естествен начин и без анестезия, възстанових се за няколко часа и корема ми се прибра почти до първоначалното състояние, така че нямам думи да ви опиша колко съм щастлива, че нещата се развиха точно така, а не беше с планираното раждане или цезарево.
Пожелавам на всички не родили момичета, много скоро да гушнете вашите бебчета и да усетите колко много щастие идват да ви донесат.Стискайте зъби, болките колкото и нетърпими да са, дори и да се получат някакви усложнения, нищо не е по-важно от вашето малко бебе, което се нуждае от обичта и грижите ви. Моментите прекарани в първите дни след раждането с вашите рожби не биха могли да се заменят с нищо друг в тоя свят!!!
Скоро ще ви кача снимки, извинявам се, че ще се забавя с тях.
Целувки на всички
Сега само щастливи мигове със малката принцеска и много да е здрава!ще чакаме снимчици с нетърпение!
