- Публикувана: 4 окт. 2007, 11:51 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2007, 20:05 ч.
С МАЛКО ДЕТЕ ЛИ СИ? НЕ СТАВАШ!!! ТИ СИ ДРУГА КАТЕГОРИЯ ЧОВЕК!!!
Пък аз също бях в малка фирма.Чести болнични не е имало, нито пък съм имала проблем да остана половин час, оставала съм и повече.Взимала съм детето с мен в офиса, доработвала съм от вкъщи.Никой никога не се е чувствал прецакан, че работи повече, защото това не е истина, работех даже повече от останалите, детето не ми е пречело.На вас като как точно ви пречи, колко често значи "чести болнични" и какъв работен ден имат толкова другите, че да са прецакани?Аз смятам, че е до доказване.Гледам на майка, като на по-сериозен работник, отколкото на 20-годишна, решила в последния момент да замине на бригада в Италия например/ защото всъщност няма деца и нищо не я спира 
/
И един съвет от мен-когато логично ви попитат какво се случва, когато детето е болно-не скачайте веднага ехидно да отвръщате, а внимателно наистина обмислете-нормално ли е от цял работен месец да ви няма по една две-седмици всеки път?И намерете верния начин за вас.
/И един съвет от мен-когато логично ви попитат какво се случва, когато детето е болно-не скачайте веднага ехидно да отвръщате, а внимателно наистина обмислете-нормално ли е от цял работен месец да ви няма по една две-седмици всеки път?И намерете верния начин за вас.
Пенелопа, не всички подхождат по този начин към работата. Едната секретарка на мъжа ми дойде точно от майчинство с дете на 2 г. и за 6 месеца се оказа че има сумарно 34 работни дни. Част от отсъствията й бяха болнични, друга част до един момент молеше мъжа ми да й ги води, че "има да му дава ден". Като дойде отпускарско време си пусна молбата за 2 седмици отпуск да заведе детето на море, имала карта, без дори да каже по-отрано. Ами за същия период се оказа, че има и друг човек с планирана отпуска, но съобщено месец преди това. Ами тази жена не можа изобщо да вникне в работата, на практика все я нямаше. Другите няколко колеги наистина започнаха да се сърдят и да роптаят, че хем има назначен човек, хем като дойде и все едно е нова. Свиква няколко дена с текущата работа и пак я няма за 1 седмица. След нея назначи друга млада майка с доста добра квалификация и умения. Всичко беше ок, но след 2 месеца работа мъжът й заявил, че не може да издържа повече така - тя да работи от 9 до 17 ч., прибирала се много късно, детето много малко още и т.н. Да си търсела работа на смени. Жената отиде да работи продавачка в магазинче до дома им.
Такива случаи имах предвид.
В България, за да започнеш някъде работа трябва да си между 23-25г. да си завършил ако може 2висши и да имаш стаж по специалността минимум 3години. Отделно трябва да изглеждаш като манекенка и да си готова да спиш с шефа и половината си колеги.
Това е ужасно повърхностно изказване. Няма работодател, който иска да му върви бизнеса и да не си търси кадърни хора. Това, което си написала беше вярно преди години, когато се създаваха масово частни фирми за пране на пари и работата на т.н. шефове беше да се возят в скъпи коли и да .... секретарките. Мисля, че тук говорим за работа в сериозна фирма.
/
моят шеф е точно обратното, предпочита семейни служители, по надежни ми се струват и съм забелязала че при разните интервюта има доста предпочитания към тези които вече и имат деца, но той не е българин, така че сигурно е за това...успех на търсещите работа мами, не се отказвайте винаги има надежда
оставих детето на 11 месеца, и винаги когато имам нужда от ден шефа ми ме разбира, досега не ми е правил никакви проблеми
оставих детето на 11 месеца, и винаги когато имам нужда от ден шефа ми ме разбира, досега не ми е правил никакви проблеми
Направо ме учуди, jana71! Жалко, че сте попаднали на такъв човек! Аз съм работила в различни браншове докато бях студентка и винаги съм вършила съвестно работата си! Това което ме огорчава в момента, е че не ми се дава никакъв шанс! Мен работно време от 9 до 17 ч. би ме устроило идеално/пътят ми до София е 45 мин/. Вярно е че не трябва да злоупотребявам с болнични и отпуски, но все пак за това са болничните, да ги ползваш когато ти се наложи! Пак повтарям, ако получа човешко отношение от работодателя си, бих била лоялна към него и фирмата му. Нека хората включили се във форума, които са работодатели да кажат не предпочитат ли за тях да работи точно такъв човек!
Ако някой работодател те дискриминира заради това, че имаш дете, или ти заявява, че не приема болнични, значи той е скапаняк и не трябва да започваш работа при такъв.
Ако все пак започнеш работа и същият ти нарушава законовите права, следва да се обърнеш за съдействие към Инспекцията по труда.
Ако все пак започнеш работа и същият ти нарушава законовите права, следва да се обърнеш за съдействие към Инспекцията по труда.
Ако някой работодател те дискриминира заради това, че имаш дете, или ти заявява, че не приема болнични, значи той е скапаняк и не трябва да започваш работа при такъв.
И също, че сериозните работодатели си търсят сериозни хора и без да се интересуват от семейното положение.
Права си, SlaveyaLEX, това и аз го знам. Проблема при мен обаче е, че аз изобщо не успявам да започна работа. Мога да излъжа и да кажа, че нямам деца, но после ще е ходене по мъките! Аз дълбоко преживявам такива несправедливости! Когато аз съм коректна, особено много държа и с мен да са такива! И ако след такова мое оплакване ме възстановят на работа просто няма да мога да работя в такава среда и за такъв човек! Предпочитам, когато започвам работа картите да са свалени на масата и да започна на чисто. Не си представям, че ще лъжа и ще треперя какво ли ще стане, като се разбере истината!
Здравей,
съжалявам за отношението на работодателите но мисля ,че по- често се среща при малките частни фирми и пак много зависи и от собственика що за човек е.Като си помислиш всеки минава по този път и след това забравя за трудностите.Имам наблюдение в големите фирми.Синът ми бе на 1 година и 8 месеца ,когато започнах работа имах проблеми с болничните,не че не ме пускаха но отцъствието натоварваше другите и се чувствах зле.Затова се наложи да помагат бабите.Сега имам дъщеря на 1 година ,когато се наложи да изляза в майчински,нямах проблеми освен единични реплики на застаряващи лелки/като че ли те не са били майки /.Кураж ще успееш и ние майките сме хора и имаме право на избор и развитие.
съжалявам за отношението на работодателите но мисля ,че по- често се среща при малките частни фирми и пак много зависи и от собственика що за човек е.Като си помислиш всеки минава по този път и след това забравя за трудностите.Имам наблюдение в големите фирми.Синът ми бе на 1 година и 8 месеца ,когато започнах работа имах проблеми с болничните,не че не ме пускаха но отцъствието натоварваше другите и се чувствах зле.Затова се наложи да помагат бабите.Сега имам дъщеря на 1 година ,когато се наложи да изляза в майчински,нямах проблеми освен единични реплики на застаряващи лелки/като че ли те не са били майки /.Кураж ще успееш и ние майките сме хора и имаме право на избор и развитие.
Интересно защо да не е вярно, когато в една обява за работа публикувана в Инет, сериозен вестник също така изискванията са подобни. Не казвам, че навсякъде е така, но все още има фирми при това сериозни, които си подбират кадрите по този начин.
Да не говорим пък за банките и особено за работа на фронт офис.
И не си изсмуквам това от пръстите със сигурност.
Да не говорим пък за банките и особено за работа на фронт офис.
И не си изсмуквам това от пръстите със сигурност.
На Рени отговарям: не всеки работодател изисква СВ. Някои оставят само телефон за връзка, а на него казват, че за подробности се разговаря на място. Други, които също не са малко, имат своя готова форма на СВ, в която не се споменава за деца и като се замислиш, как иначе? Нали да те дискриминират по този критерий е незаконно! А всичко на хартия си е доказателство. А и дори тези работодатели те питат дали имаш деца още на първото интервю.
Аз пък на твое място бих подписала декларация, че няма да излизам в болнични и после с декларацията - директно при инстанциите отговарящи за защита на правата на служителите! Това си е черно на бяло доказателство за нарушение на закона!
А това, че предимно малките фирми са така некоректни е вярно, но това не винаги помага... Не може всички да работим в големи фирми и високо квалифициран труд! Тогава ще затворим магазини, барчета, пазари и всички други инстанции, в които се извършва не толкова високо квалифициран труд!
И не може и да сме всички вишисти и да работим на бюро! Аз поне не съм чула за много държави, в които да живеят и работят само високо квалифицирани хора, а другите да са едва ли не безправни, защото нямат нужния ценз!
Разбира се, че е обидно подобно отношение!
А това, че предимно малките фирми са така некоректни е вярно, но това не винаги помага... Не може всички да работим в големи фирми и високо квалифициран труд! Тогава ще затворим магазини, барчета, пазари и всички други инстанции, в които се извършва не толкова високо квалифициран труд!
И не може и да сме всички вишисти и да работим на бюро! Аз поне не съм чула за много държави, в които да живеят и работят само високо квалифицирани хора, а другите да са едва ли не безправни, защото нямат нужния ценз!
Разбира се, че е обидно подобно отношение!