как убедихте околните да задържите голямото куче

  • 10 389
  • 157
  •   1
Отговори
  • Мнения: 983
Ох, мами много ще ми помогнете, ако ме посъветвате как да убедя мъжа ми и майка ми, че не е опасно кучето ми да живее с децата.
Накратко ще ви разкажа историята. Имам лабрадор, който в момента е на 1г и 10мес. Докато бях бременна успях да го задържа при нас. Искаха да го махнем, защото лекарите ни наплашиха с тази токсоплазмоза, но най-накрая намерих свястен лекар и много материали и ги убедих. Когато родих, кучето не влизаше в стаята на децата и пак си беше при нас. После отидохме на море и дадохме кучето на един приятел да го гледа уж за 1 седмица и вече 3ти месец е при него. На кучето му е много хубаво, защото по цял ден се разхождат по поляните, а и изкара жегите на хладничко. Не, че няма да си го вземем, но майка ми и мъжа ми искат да е когато децата проходят и не си лапат толкова ръцете. Те вече лазят и се опитват и да ходят, но не могат сами.
Кажете ми как се справяте с големите си кучета и как поддържате хигиена. Всякакви убедителни материали ще са ми от полза. За сега имам довода, че децата, колкото по-рано се срещнат с животни, рискът от развиване на алергия е по-малък.
Стига, че стана много дълго.

# 1
  • Мнения: 145
Имахме куче още преди да забренея,по време на бремеността,а и след като детето се роди си остана с нас. Стоеше неотлъчно до леглото на бебето,не се отделяше от него. Слагах бебето на земята и двете си играеха с едни и същи играчки. Поддържах хигиена каквато и винаги до преди това-перфектна,но не ми е тежало, и кучето и детето бяха много щастливи. И до сега детето ми обожава животни и ги смята за приятели. Не мисля,че съжителството му е повлияло зле-даже напротив. Ако обичаш кучето-остави го при семейството.

# 2
  • Мнения: 1 344
Както много от вас вече знаят, аз имам син на 1г.7 мес., племенник на 1г. (двете семейства живеем заедно) и два добермана, сега на 6 г. Двамата малчугана съжителстват отлично и най-вече щастливо с двете кучета. Играят заедно, кучетата обожават децата да ги галят и хлопат по главите, е, разбира се, от време на време ги облизват любвеобилно, но не мисля, че това е нехигиенично и опасно за децата. Не сме се разделяли с кучетата нито по време на бременностите, нито след това. Само не пускаме кучетата в спалните, защото ни стига чистенето на косми в останалата част на апартамента. Сега по-обективно.
1. Важен е характерът на кучето. Ако не е агресивно, ако се отнася добре с хората и не му е много трудно да свиква с новости, ако е с благ и добродушен характер, всичко е супер лесно. Иначе трябва повече "дресировка".
2. От голямо значение е вероятно как ще се запознаят бебето и кучето, как ще се променят правилата спрямо кучето (защото някакви промени неизбежно ще има) и да се положат умели усилия у кучето да не се пробуди ревност. Между другото, едното от нашите кучета изпитваше преди панически страх от деца (напатил се беше), но с появата на нашето нещата мигом коренно се промениха. Сгеа не само че обича до безкрай нашите бебета, но няма и страх от децата навън.
3. Добре е кучето да си има "неприкосновена" територия, където проходилото дете да не може да го закача.
4. Има си куп хитринки - детето да дава нещо за ядене на кучето, родителите и детето заедно да галят и да си играят с кучето, да правят любими на кучето неща (напр. разходки), за да сме сигурно=и, че кучето свързва детето само с полжителни неща.
5. Говорих с лекари специалисти (алерголози и педиатри) и прегледах доста материали. Наличието на животно не обуславя алергия. А наличието на повече от едно животно (напр. две кучета или две котки) дори предсталвява профилактика с/у развиването на алергия към тях. Ако се спазват елементарни мерки (чистене и предпазване от случайни инциденти - напр. кучето, затичало се към вратата, щото някой звъни, да не стъпче пълзящото бебе) , всички са съгласни, че животното у дома носи най-вече позитиви.
6. Няма по-сигурен начин да си направиш детето болнаво от това да го държиш в "стерилна" среда.
7. Някой да е измислил по-добър начин от приучаване към отговорност у децата от гледането на дом. любимец? Някой да е видял дете, което няма животно, да не иска отчаяно такова? На някого да му е хрумнал по-лесен начин да обясни как се правят бебетата, отколкото с котило/кучило у дома?
Има и още много плюсове на животно вкъщи, но стига толкова. Всичко това срещу един-единствен минус -няма как да не пускаш по една прахосмукачка и да не иеш плочките всеки ден Simple Smile)) Но радостта от съжителството многократно го изплащат.
Съжалявам, ако съм досадила, но се надявам поне малко да съм била полезна.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 174
ibm е описала прекрасно нещата.
Ние нямаме куче, но за сметка на това у свекърва ми, която гледа детето откакто тръгнах на работа, има и куче и котка, донесени навремето от мъжа ми и сестра му Mr. Green
Честно казано в началото ми беше леко неприятно, обаче вече си промених мнението. Дъщеря ми в момента направо обожава животните. Когато види по телевизията животинки, започва да пее и цвърчи от удоволствие - мяука на котки, че и на тигри и лъвове  Joy.
В крайна сметка мисля, че за едно дете е истински късмет, ако съжителства с добро по характер животинче. Peace

# 4
  • Мнения: X
Не веднъж съм писала в теми за кучета, защото ми беше писнало да слушам глупости преди да родя. Дори при нас таткото беше изпаднал в чудене дали да не махнем кучето. Сега потърпевшо е кучето, защото не мога да му обръщам много внимание. Нашето е мелез между лабрадор и ретривър, женско.

Ако мъжът ти не те подкрепя, нещата не са на добре. При мен родителите все още се опитват да упражняват натиск, но си пускам всичко покрай ушите. Та, за хигиената е добре да се чисти повече и всеки ден. Космите са много, но това е единствената голяма опасност. Когато след всяка разходка коремчето и лапите се мият и има ваксини, всичко е наред. Но това всеки стопанин го прави и без бебе. За алергиите е добре да поговорите с педиатъра си и с ветеринаря. Но на този разговор да присъства и мъжа ти. Само това ще го убеди, никакви материали и статии не помагат. Аз ходя при двама педиатри и те са абсолютно ЗА кучето, с препоръки за повече хигиена. Всичко останало са само ползи за децата - компания, приятел, отговорност и грижа, на която се учи детето...

# 5
  • Мнения: 983
Ibm, благодаря за изчерпателния отговор и на другите благодаря. А вие с какво миете лапите на кучетата си. Защото нашият лабрадор се въргаля в тревата, плува в Марица (е, сега зимата не я пускаме де) и въобще дивей. Достатъчно ли е да се измият само лапите. И с какво ги миете. Казвали са ми с препарат Лок. Вие какво ползвате?

# 6
  • Мнения: 620
Страхотно е за психиката на децата да растат с куче, още повече - лабрадор!
Заблудата на хората относно алергиите е голяма, алергиите не се РАЗВИВАТ, те са вродена непоносимост към определен елемент от външната среда.Ако даден човек има алергия към кучешки косми, при първия му сблъсък  с животно, алергията ще се ПРОЯВИ, а не се ПОЯВИ.
Повече чистене и това е ! Радвайте се на това безценно общуване.
Аз навремето миех лапите просто с вода, тогава нямаше препарати newsm78   

# 7
  • Мнения: X
Ibm, благодаря за изчерпателния отговор и на другите благодаря. А вие с какво миете лапите на кучетата си. Защото нашият лабрадор се въргаля в тревата, плува в Марица (е, сега зимата не я пускаме де) и въобще дивей. Достатъчно ли е да се измият само лапите. И с какво ги миете. Казвали са ми с препарат Лок. Вие какво ползвате?

Аз мия само с вода и след това внимателно подсушавам. Само при къпане използваме шампоан Па Па с ягодки.  Laughing

# 8
  • Мнения: 4 362
Ами аз имам Кавказка овчарка,когато бях бременна тя бе на годинка,но я гледахме в двора.После я закарах на село причината бе,че първо е супер огромно куче и когато ме видеше скачаше от радост отгоре ми,та не можех да мръдна,все пак тежи 80-90 кг,после се замислих,че не е добре за детето защото ще ми се рови в количката,а те са супер неконтролируеми кучета.

# 9
  • Мнения: 7 723
При всички случаи, щом имате възможност,
по- добре е кучето да е далеч от децата.
Сама казваш, че то там се чуства добре.

# 10
  • Мнения: 983
Че е добре, добре е, но за мен то е много специално. Четях лабрадорските форуми доста време преди да си го взема, за да имам необходимите познания за породата и за това как да го отгледам. Не можех да забременея 1 година. Зная, че това не е голям период за някои хора, но за мен беше страшно дълго време, тъй като с мъжа ми бяхме заедно 8г. и все изчаквахме подходящия момент за бебче и когато решихме, че той е дошъл, трябваше да чакаме още 1 година. Казвам това, защото вече ми беше много самотно и гадно, че не мога да забременея и реших да изпълня поне другата си голяма мечта- да си взема лабрадор. Взехме го, успокоих се и на другия месец забременях. Това, че имам бебета, не означава, че тя вече е излишна.

# 11
  • Мнения: 7 723
Съжалявам за неволите, които си преживяла! Hug
Кучето, може бе наистина е специално за теб,
но мисля, че децата би трябвало да са поне малко по- специални
и не е редно да ги слагаш под общ знаменател с кучето.
Сама казваш, че кучето там се чуства добре.
Успокой се и се отдай изцяло на децата си-
те имат по- голяма нужда от теб, отколкото кучето, та макар и лабрадор. Wink

... Четях лабрадорските форуми доста време преди да си го взема, за да имам необходимите познания за породата и за това как да го отгледам. ....

Чети повече бебешки и майчински форуми
и ще се убедиш, че съм права! Hug

# 12
  • Мнения: 1 344
Кучето, може бе наистина е специално за теб,
но мисля, че децата би трябвало да са поне малко по- специални
и не е редно да ги слагаш под общ знаменател с кучето.

Никак не обичам да влизам в подобни пререкания, но понякога не мога да се стърпя. Защо изобщо се прави подобно противопоставяне на децата и кучетата и се предизвикват майките да решават "кого обичат повече"?! Това за мен е необосновано, тъй като всъщност едното по никакъв начин не пречи на другото по принцип (не говоря за частния случай на агресивно куче или неконтролируемо дете, което бие болезнено кучето). В общия случай всички имат само полза. Моля, обърнете внимание, че в нито една цивилизована страна няма такова отрицателно отношение към кучетата и другите дом. животни, както в изостаналите страни, които се борят да се доказват какви са граждани и как са се научили да живеят хигиенично. Към коя ли група се числим ние?

# 13
  • Мнения: 7 723
Олелеееее, ти къде отиде! ooooh!

# 14
  • Мнения: 1 344

Както вече казах, не обичам такива безизходни поначало спорове, но какво ще рече този отговор? В предния ти пост се казва, че децата били по-ценни от кучето. Е, аз обяснявам, че не е правомерно и че не могат да се сравняват. В по-предния - че било по-добре кучето да е далеч от децата. Твърдя, че това е предразсъдък, при повечето хора породен от зле разбрана хигиена, "опасност" кучето да не направи "нещо" на детето и пр. Ето там съм аз, никъде не отивам, просто не обичам по инерция да се отрича нещо. Имам куче(та) и се позовавам на личен опит, наблюдения у нас и в чужбина, прочетени сериозни материали. Знам, че няма да променя мнението ти, така че   bouquet от мен и всеки, както си решава!

Общи условия

Активация на акаунт