За себе си мога да споделя, че започнах истински да се наслаждавам на маичинството около 4 месец от раждането.Как е при вас?
- Публикувана: 24 апр. 2004, 18:19 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2006, 16:05 ч.
Koга ви се появи маичинският инстинкт
При мен може да се каже, че се появи когато бях на около 10-11 годишна, защото тогава се наложи да поема повече от половината от грижите за брат ми. Освен това аз съм най-голямата внучка и в двата рода /и на майка ми и на баща ми/, и всички братовчеди са по-малки от мен с поне 10-тина години /разликата с брат ми е най-малка, "само" 6 години/. Винаги е имало нещо, или някого, за когото да се грижа, и от малка имам повече отговорности от връстниците си.
Естествено, сега е малко по-различно, когато имам свое дете, но не съм имала проблем с майчинския инстинкт. Общо взето смятам, че майчинският инстинкт не е нещо, което задължително се проявява с раждането на дете. Някои жени не го проявяват никога.
Естествено, сега е малко по-различно, когато имам свое дете, но не съм имала проблем с майчинския инстинкт. Общо взето смятам, че майчинският инстинкт не е нещо, което задължително се проявява с раждането на дете. Някои жени не го проявяват никога.
И аз като Боболента съм най-голямата от три сестри, а и изобщо от братовчедките ( женско царство е в нашия род 
). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". 
Това е било по-скоро като подготовка за майчинството
На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него. И за малката , сладка принцеса!
). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". Това е било по-скоро като подготовка за майчинството На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него.
И за малката , сладка принцеса! Здравеи, мамо Кенга. При мен се появи след 3_месец.От на4ало, разбира се му се радвах на малкия Михаил, а тои ми отговаря6е само с пла4. През пове4ето време спе6е, като вси4ки малки бебоци и аз го гледах с голяма симпатия. Но мина време, мина ми и следродилната депресия, която ме мь4е6е ужасно и вси4ко си доиде на мястото.
Сега врьзката маика _дете е много , много силна и здрава, както се надявам , 4е е при вси4ки, дали живот и отглежда6ти живота с всеотдаиност и лиубов.поздрави от дьгдовна Италия.
Цитат на: Rali
И аз като Боболента съм най-голямата от три сестри, а и изобщо от братовчедките ( женско царство е в нашия род ). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". Това е било по-скоро като подготовка за майчинството
На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него. И за малката , сладка принцеса!
). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". Това е било по-скоро като подготовка за майчинството На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него.
И за малката , сладка принцеса! Рали, "синдрома на голямата сестра" е когато си с двама родители. Като казвам, че е трябвало да се грижа за брат ми имам предвид изцяло, с изключение на финансовия аспект. Наложи се майка ми да започне работа на три смени, така че почти не я виждахме и ми се наложи да се науча на много неща - от готвене - до ходене на родителски срещи.
Цитат на: bobolenta
Рали, "синдрома на голямата сестра" е когато си с двама родители. Като казвам, че е трябвало да се грижа за брат ми имам предвид изцяло, с изключение на финансовия аспект. Наложи се майка ми да започне работа на три смени, така че почти не я виждахме и ми се наложи да се науча на много неща - от готвене - до ходене на родителски срещи.
Много съжалявам,че ти се е наложило толкова рано да пораснеш. При нас наистина нещата са били други. Цитат на: Rali
Много съжалявам,че ти се е наложило толкова рано да пораснеш. При нас наистина нещата са били други.Недей така, моля те
! Аз изобщо не съжалявам ! Мога да ти кажа, че само ми е от полза това! А иначе сега се радвам на "второ детство" заедно със сина ми! Поздрави!
Е за това пък никога не съм мислила 
Щом сме били решили с таткото да имаме дете-значи сигурно тогава, незнам.Родих и взех детето си на ръце като най-нормалното нещо за една жена и не съм се питала въобще-обичам ли го бебето и къде ми е майчиното чувство.... 
Баси провокацията с това вдигане....................
Щом сме били решили с таткото да имаме дете-значи сигурно тогава, незнам.Родих и взех детето си на ръце като най-нормалното нещо за една жена и не съм се питала въобще-обичам ли го бебето и къде ми е майчиното чувство.... Баси провокацията с това вдигане....................
На четвъртия ден след раждането, в болницата. Бебчо плачеше безутешно, на нене също ми се ревеше, защото бях със секцио и ми беше трудно да го разнасям и люлея. Така че го взех, сложих си го върху корема и той моментално ми заспа до сърцето. Тогава просто ми "щракна нещо". И когато го накърмих за първи път също - пак по това време.
Оф - успокоих се - мислех че аз съм единственната която не го е изпитала със самото раждане!!!
Чесно казано не знам дали го имам но щом ми се къса сърцето като реша да го оставя да плаче - сигурно не съм чак толкова лоша майка-нали?!?!?
мИСЛЯ ЧЕ В НАЧАЛОТО ДОРИ НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ ЧУСТВАМ - НО НАЙ СТРАННОТО Е ЧЕ АЗ КОЯТО ИЗПИТВАХ ПАНИЧЕСКИ УЖАС ДА ДЪРЖА МАЛКО ДЕТЕмоето още от първия миг държа без страх- това броили се???
Чесно казано не знам дали го имам но щом ми се къса сърцето като реша да го оставя да плаче - сигурно не съм чак толкова лоша майка-нали?!?!?
мИСЛЯ ЧЕ В НАЧАЛОТО ДОРИ НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ ЧУСТВАМ - НО НАЙ СТРАННОТО Е ЧЕ АЗ КОЯТО ИЗПИТВАХ ПАНИЧЕСКИ УЖАС ДА ДЪРЖА МАЛКО ДЕТЕмоето още от първия миг държа без страх- това броили се???
Появи се на втория ден след раждането. Беше много внезапно и много силно. Налегна ме внезапен силен страх за детето - дали яде достатъчно, да не умре от нещо, да не се разболее. Съвпадна със следродилната депресия и беше ужасно. Постоянно ревях и сънувах глупости и умирах от страх нещо да не му се случи. Дори по едно време реших да не спя, за да не се задави без да го усетя. Абе ужас!!! Подлудих всички вкъщи с фобиите ми. Само ревях, всичко беше повод да се реве - ако му остане малко от млякото (беше на цедена кърма), или ако му излезе пъпчица, или ако повърне - тогава направо и лекар виках. Как ме изтърпяха вкъщи - направо им се чудя. След няколко месеца се пооправих и започнах да се наслаждавам на майчинството.
За себе си мога да споделя, че започнах истински да се наслаждавам на маичинството около 4 месец от раждането.
Когато гледах бебето в кувьоза и не можех даже да го пипна. ТОва усещане на празнота и самота... после колкото и когато и да ми е било трудно - само лек полъх на тази мисъл - че мога да го загубя, ми помагаха да преодолея личното си неразположение и да давам цялата си любов на малкото.
ВИж сега като чакам второто... нещо страха ми надделява и даже не се и радвам като хората... та не знам дали имам майчин инстинкт към нероденото.. дано дойде поне след раждането му.
ВИж сега като чакам второто... нещо страха ми надделява и даже не се и радвам като хората... та не знам дали имам майчин инстинкт към нероденото.. дано дойде поне след раждането му.
А сега това чуство е още по-силно и не мога да си представя живота без нея.
Още докато бях бременна си мислех, че обичам детето.
Но разбрах какво е майчинско чувство когато се захласна за първи път, на 4 ден от раждането. Такава паника и ужас ме обзеха. Тогава разбрах какво е да обичаш детето си.
Но и сега на моменти си мисля, че майчиното ми "шесто" чувство не работи винаги. Не мога да преценя винаги като плаче, защо плаче, дали от глад или му се играе и други такива неща.
Че си обичаме децата е ясно, но кога наистина се появява "инстинкта"?
Но разбрах какво е майчинско чувство когато се захласна за първи път, на 4 ден от раждането. Такава паника и ужас ме обзеха. Тогава разбрах какво е да обичаш детето си.
Но и сега на моменти си мисля, че майчиното ми "шесто" чувство не работи винаги. Не мога да преценя винаги като плаче, защо плаче, дали от глад или му се играе и други такива неща.
Че си обичаме децата е ясно, но кога наистина се появява "инстинкта"?
Появи се на втория ден след раждането. Беше много внезапно и много силно. Налегна ме внезапен силен страх за детето - дали яде достатъчно, да не умре от нещо, да не се разболее. Съвпадна със следродилната депресия и беше ужасно. Постоянно ревях и сънувах глупости и умирах от страх нещо да не му се случи. Дори по едно време реших да не спя, за да не се задави без да го усетя. Абе ужас!!! Подлудих всички вкъщи с фобиите ми. Само ревях, всичко беше повод да се реве - ако му остане малко от млякото (беше на цедена кърма), или ако му излезе пъпчица, или ако повърне - тогава направо и лекар виках. Как ме изтърпяха вкъщи - направо им се чудя. След няколко месеца се пооправих и започнах да се наслаждавам на майчинството.
Много точно си ме описала и мен с това
Сега ми е направо смешно
п.п. бе и аз се зачудих к'ва таз тема тука от mama kenga
добре че са новите потребители , та да изтупват от време на време прахта ... Появи се на втория ден след раждането. Беше много внезапно и много силно. Налегна ме внезапен силен страх за детето - дали яде достатъчно, да не умре от нещо, да не се разболее. Съвпадна със следродилната депресия и беше ужасно. Постоянно ревях и сънувах глупости и умирах от страх нещо да не му се случи. Дори по едно време реших да не спя, за да не се задави без да го усетя. Абе ужас!!! Подлудих всички вкъщи с фобиите ми. Само ревях, всичко беше повод да се реве - ако му остане малко от млякото (беше на цедена кърма), или ако му излезе пъпчица, или ако повърне - тогава направо и лекар виках. Как ме изтърпяха вкъщи - направо им се чудя. След няколко месеца се пооправих и започнах да се наслаждавам на майчинството.
.Аз се чувствах по същия начин,но ми мина за няколко дена! 
Не знам точно, но не беше нито със забременяването, нито веднага след раждането.
Не знам точно, но не беше нито със забременяването, нито веднага след раждането.
И при мен беше така.
С първото дете- към шестия месец. Бях много депресирана след раждането, не можех да свикна с бебето и грижите за него. Чувството, което изпитвах първите месеци, беше на страх, привързаността и обичта дойдоха по-късно. С дъщеря ми, второто ми бебе, връзката вече беше моментална още в мига, в който я видях.
При мен може да се каже, че се появи когато бях на около 10-11 годишна, защото тогава се наложи да поема
А когато бях на 16-17 години, вече исках напълно съзнателно мое дете!
За съжаление моят инстинкт никакъв го нямаше след раждането.Викам си "Добре,родих ,айде да ме шият и да ходя да спя..."А бях чувала как някои майки плачат,целуват децата си и т.н.Аз бях като пън.След два дни ми я донесоха със спукана веничка,от която тече кръв (опитвали се ди и взимат кръв) и сърцето ми се преобърна.Тогава наистина почувствах нещо много силно.В последствие обаче изпаднах в тежка депресия и нямах никакви чувства,към никой и към нищо....
Сега вече съм добре и се наслаждавам на майчинството.Само като го погледна това сладко същество с тия сини оченца и ми иде да я схрускам....
Не знам кога точно, но определено не е докато бях бременна. Даже стоях в родилния дом и гледах детето и си мислех, че нещо не ми е наред, защото нямам майчинско чувство към това бебе. Естествено, много му се радвах, той беше най-красив, но нямах майчински инстинкт. Сега е толкова силен, че нито мога да ям, нито да спя, като хората, от него...
Още когато ми я сложиха на гърдите и я гушнах. Родих с операция. Бях очарована от малкото създание. Мислех, че това е най-красивото бебе на света, и че няма по-велик момент от този на първата среща между мама и бебчо. Казах на мъжа ми, че е пропуснал най-прекрасното изживяване на света. Беше наистина много вълнуващо и неуписуемо 
Май и аз страдам от синдрома на каката...приела съм сестричката ми за мое си дете, едва ли не! Често самата аз се усещам, че прекалявам.
По стечение на обстоятелствата непрекъснато съм в контакт с малки деца и бебета, така че може би и това ми се отразява и засилва майчинският инстинкт. Но все си мисля, че каквото и да става, друго си е да имаш свое детенце и тогава разбираш точния смисъл на израза!
По стечение на обстоятелствата непрекъснато съм в контакт с малки деца и бебета, така че може би и това ми се отразява и засилва майчинският инстинкт. Но все си мисля, че каквото и да става, друго си е да имаш свое детенце и тогава разбираш точния смисъл на израза!
Раждах 12 часа и през всички тези часове знаех, че има опасност да загубя бебето. Плаках много, а когато се роди пак плаках с облекчение че всичко е ОК. Още тогава знаех, че ужасно много я исках и ми бе необходима. После в стаята бяхме с още 2 родилки и аз капнала от умора (почти не на себе си) подскачах да обгрижвам всеки който изплачеше, изхълцаше, задавеше .....
И при мен с първия поглед. Докато бях бременна не чувствах нищо. Дори не я виждах на видеозона 
Мислех, че ще бъда лоша майка. Когато я видях, обаче се влюбих безумно. Не можех да спра да я гледам. Вместо депресия ме обвзе някаква еуфория, сякаш ще литна. Точно, като обезумяла от любов. И до днес съм така 
.
Мислех, че ще бъда лоша майка. Когато я видях, обаче се влюбих безумно. Не можех да спра да я гледам. Вместо депресия ме обвзе някаква еуфория, сякаш ще литна. Точно, като обезумяла от любов. И до днес съм така .