Не му липсвам и ми е мъчно

  • 1 826
  • 32
  •   1
Отговори
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Мили мами, моето малко мъж е вече на 9 месеца. Кърмя си го често и досега не съм се отделяла от него. Вчера след обяд го оставихме на свекърва ми за пръв път и излязохме само двамата с мъжа ми (е, и Хасан е хора!  Laughing) . Като се върнах, той дори не ме погледна. Беше се заиграл със баба си, беше му забавно, дори не искаше да го вдигна и да го гушна  Sad
Знам, че това не е зле, че показва, че детето може да бъде самостоятелно, че се чувства сигурно, че мама не изчезва и др. такива неща. Не е и ревност към свекърва ми - тя е страхотна жена и съм много щастлива, че я имам, че мога да разчитам на нея и че малкото е добре с нея!!!
Просто ми стана тъжно, защото очаквах радост в очите на Пресиян, а той дори не ме удостои с поглед  Sad
Не си създавам зорлем проблеми, а само споделям.
Вие имали ли сте такъв опит?

# 1
  • Мнения: 339
Радвай се,че имаш едно спокойно и лесно адаптивно дете. Много по-добре е така, отколкото да се съдира от рев и да не можеш да го отделиш за 5 мин от себе си. Нормално е да се вълнуваш от подобни неща. Моят син  като постои една седмица при баба си и като се върне, 2-3 дни бърка обръщението си към мен с "бабо..ъъъъ, мамо"  ooooh!.  Признавам си, че се дразня, но не го преживявам особено.

# 2
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Да, права си, но все пак 9 месеца съм била залепена за него и сега за 3 часа да ме забрави... може би ми е кофти, защото ми е за пръв път...

# 3
  • Мнения: 668
Знаеш ли, нормално е. И аз когато за първи път оставих моето "малко момиченце" при баба му да го гледа за повече време, останах с подобни чуства, защото на нея й беше добре там, и аз се почуствах "излишна". Но вечерта, когато се прибрахме у дома, не пожела да се отдели от мен, което ме успокои напълно. А чуството е "ревност", макар и неосъзната, към хората които детето ни приема за близки освен нас. Оказва се че ние "губим" това да сме единствени за него, или поне така си мисли. Не се коси излишно, с времето ще го приемеш. На мен и на по-късна възраст ми е ставало много криво когато малката казваше на някоя моя близка "мамо", ей така, без да иска...

 Simple Smile

# 4
  • Мнения: 1 371
Моето пък постоянно го оставям при баба му за вечерта, нищо че го кърмя, но когато ходиме да си го вземеме след няколко часа, като ни види чак писка от удоволствие и размахва крака и ръце за гуш. И познайте - точно като се озове в моите ръце или в баща му веднага губи интерес. И протяга към следващия.
Но след това във вкъщи е едно милване(гали ме по лицето), гушкане.... Heart Eyes

Може би трябва по-често да го оставяш на бабите да го гледат и ще оцени това, което е свикнал девет месеца да гледа нон стоп.

# 5
  • Мнения: 553
Да като го дадох сина ми на 11 месеца на ясла, през зимата, защото всички молби преди моята, бяха от напролет и тогава нямаше посмъртно да имам шанс изобщо да ходи на ясла.
А понеже беше най-малкия сладур в яслата и все беше в ръцете на лелите... и си му бяха като баби, дори не бяха роднини тези към които се привърза отначало.
Не само че не ми беше мъчно, но и бях доволна. Не страдам от болната идея че майката е най-добра за детото си и че само защото го е родила е идеалната и всичко знае и прави най-най...

Живея с максимата че колкото повече хора ми обичат детето и по-важното: с колкото повече хора то се чувства обгрижено и обичано - толкова по-добре. И съзнателно се стремя към това. Никога не знам дали утре, да не дава господ, няма да ме блъсне някоя кола и тогава това ще е най-ценното, и най-необходимото, което ще съм му оставила. Затова го давам и на баби и на лели, макар и всяка да си е някаква и съвсем да не го гледат както аз смятам за идеално (в крайна сметка ако аз се бях родила в африка, кой знае аз самата каква щях да съм и как щях да го гледам, важноте да е обичано)- за да има детето освен семейство и РОД.  Наистина, а не само на хартия. Много стара истина е, че хората обикват именно тези в които са вложили нещо от себе си, които са опознали и с които са могли да общуват по своя си начин, още повече когато са били невинни дечица.

# 6
  • Мнения: 2 047
    Може би не е усетил как е минало времето, прекарал е добре и не е забелязал че те няма.
Да ти кажа на дъщеря ми й залипсвах чак на втория-третия ден от тръгването ми на работа. Първите вечери не ме забелязваше като се върна, сякаш не съм излизала, после започна да ме посреща на вратата.
  А моето първо излизане без малката беше кошмарно, пак така за 2-3 часа. Започнах да рева по пътя като магаре и се върнахме бързо-бързо. Мислех, че ще й липсвам  и се върнах да я спася, едва ли не  Mr. Green Пък то -  пълно спокойствие, после започваш да се възползваш от  това свободно време...И както са ти казали по-горе - наистина е по-добре така, отколкото да не може да се отдели от теб и за 1 час и да го прекара с баба си и дядо си.

# 7
  • Мнения: 528
и при мене беше така.Понеже бабите ги глезат и всичко им дават.За пръв  път като я оставих на свекървами да спи там щото оставяне за 3 часа е нищо и се размрънка за баща си а на другия ден като я взимал бащай се разревала за кучето на баба си и за баба си.Мойта сега ако се е за играла с бабите си въобще и не ми обръща внимане.А 1.6 сме били като скачени съдове.АКО и нося яйце или бонбони чак тогава ме забелязваНе се притеснявай като стават все по големи все повече ще се одръпват от нас.Затова сега във всеки удобен момент я целувам и мачкам защото незнам кога ще реши да не ми дава вече

# 8
  • Мнения: 4 915
Страхът от раздяла с майката се появява някъде към първата годинка и след нея.


Няма да ти се спести, не унивай.  Wink

Пресиян просто си е бебе още, не "измерва" времето. Три часа или три минути, за него времето е абстрактно и ако наистина е самостоятелно дете, което се заиграва само, нормално е да се е отплеснал и да не е усетил липсата ти. С малката ми щерка е така, и тя е кърмена, и тя е с мен по цял ден.

# 9
  • Мнения: 4 406
никога няма да е така, както си мислиш сега, защото ти си единствена и незаменима! това, че се е заиграл за малко без теб, не е драма...
и аз съм минала през този период , когато тръгнах на работа и вечер бягах задъхана до вкъщи, за да го гушна, а той се криеше зад баба си и я дърпаше в друга посока  Cry Cry
днес сутринта пак ме разплака, но този път с молбата да не ходя на работа, защото искал целият ден да ме гушка...

# 10
  • Мнения: 474
Оооо, не се натъжавай, че детето ти е общително и адаптивно. Със сигурност ще ти се наложи пак да го оставяш на бабите за известно време и поне ще си спокойна, че му е добре. А и след като не сте се отделяли до сега, явно му е било интересно и ново при баба и се е наслаждавал на нови игри, нови приказки, нова обстановка. И не се притеснявай- има време да плаче за теб.  Laughing

# 11
  • Мнения: 82
До сега няколко пъти ми се е налагало да оставя сина си да го гледа свекърва ми и честно казано като съм се прибирала съм очаквала по-възторжено посрещане от неговата страна newsm44,а всъщност той с нищо не покозва,че моето присъствие го е впечатлило .В началото и на мен ми ставаше мъчно,но сега не го приемам толкова навътре.Както е казала една от майките по-горе по-добре така от колкото да се скъсва от рев.

п.с.Няма да забравя как един ден се прибрах и питам малкото си момченце "Липсвах ли ти,маме?",а свекито отговаря вместо него "Никой не му е липсвал.Беше ни много добре сами!" #Crazy

# 12
  • Varna
  • Мнения: 503
 Не се притеснявай след 2-3 месеца ще разбира като те няма, и като се прибереш ще ти дарява найй чаровната си усмивка, а и мама, мамоо ще бъдат ная прекрасните думички Hug.

# 13
  • Мнения: 8 999
Ами и аз не се бях отделяла от дъщеря си, докато не влязох в болница, за да родя сина си. Тогава тя беше на 1г. и 3мес. - много ми беше тъжно за нея, тя ми липсваше най-много през петте дни в болницата /добре, че си имах едно малко бебче, към което да насоча двойна доза любов/. Очаквах, че детето ще ме търси, ще страда за мен, че ще се затича към мен, обезумяла от радост, когато се прибера вкъщи /и доста се притеснявах, че няма да мога да я вдигна и прегърна силно, както ми се искаше, защото родих със секцио/, а тя само ме погледна, каза "Я, мама!" и се фръцна настрани, защото нещо се беше заиграла. Да кажа, че не ме бодна право в сърцето тази нейна реакция, ще излъжа. Разревах се с глас, но като я гледах колко е ухилена и щастлива всред другите деца в градинката и се е вдала в тази свръх интересна игра, си дадох сметка, че май ние, майките, имаме по-голяма нужда от децата си, отколкото те от нас.

# 14
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
п.с.Няма да забравя как един ден се прибрах и питам малкото си момченце "Липсвах ли ти,маме?",а свекито отговаря вместо него "Никой не му е липсвал.Беше ни много добре сами!" #Crazy

Ама ти как не я хлопна с нещо тежко!?  hahaha
Аз май съм попаднала на най-добрата свекърва на света! ... ама предишната каква беше... отврат неземен

Общи условия

Активация на акаунт