Размисли за осиновяването

  • 5 891
  • 95
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 261
Аз по принцип лично за мен мисля ,че не съм на 100% готова с точен отговор по този въпрос.
За себе си мога да кажа ,че мога да обичам .

За  такова решение се искат двама .
Решението не го взема един,колкото и да ми се иска да е така.

Разделих темата на две. Мисля, че можем да продължим да обсъждаме въпроса - интересно е, а и полезно, естественно без провокации от разни потребители Wink

Валикир по стечение на обстоятелствата стана автор на тема, а честито Simple Smile

Верити


Последна редакция: вт, 16 окт 2007, 12:56 от Верити

# 1
  • Мнения: 2 423
Важни или не 9те месеца са желани от всяка от нас.
Мога да обичам или поне така си мисля. Не казвам, че нашите деца са по добри от тези мъничета по домовете страдам за тях испитала съм го познато ми е . Но винаги има едно НО......... немога да намеря в момента думите за да кажа какво точно испитвам  Sad

# 2
  • Мнения: 1 715
при много семейства се полу4ава така,4е след като осиновят дете,после имат и свое!това според мен е някакво изпитание,трябва до там да се преборим със себе си,защото при мен е така,мога да оби4ам 4уждо дете,но вътрешно нещо....незнам,искам свое!Може би ако се преборя с това "вътрешно" нещо,4удото ще стане,но наистина е много трудно за такова решение!Поне при мен е така.Много неясно се изразих,но не мога да го обясня по-добре,незнам то4но какво 4увствам Rolling Eyes Blush

# 3
  • Мнения: 295
мисля, че отговора на това вътрешно нещо е най-първичния инстинкт за репродуциране. колкото и да сме по-сложно устроени от животните в основата си сме движени от същите прастари инстинкти - за размножаване и за оцеляване. Но иначе съм съгласна, че да се решиш да осиновиш дете е едно от най-големите доказателства за любовта и желанието да се грижиш за някого. Също и, че ако отгледаш едно дете няма никакво значение дали е прекарало 9 месеца в утробата ти - пак можеш да го обичаш безкрайно.

# 4
 За момента не мога да избягам от природата. Искам тези 9 месеца. Искам да ми е лошо, искам коремът да ми пречи, искам да слагам ръка на него и да галя зараждащия се живот.  Просто искам да изживея това чувство. Много съм мислила и по въпроса за осиновяването. И ако осиновя дете, знам че ще го обичам много. Момичетата, които са минали по този път сигурно ще ме разберат. Но, на другите ми е доста трудно да опиша какво е чувството да искаш, чакаш, надяваш и  да преодоляваш мъката от всичко това. 

# 5
  • Мнения: 1 284
Ако не мога да успея по никакъв начин да забременея,ще си осиновим дете,което сигурна съм че ще обичам с цялото си сърце!Но всяка една от нас иска тези 9 месеца!

# 6
  • София
  • Мнения: 6 356
желанието да сътвориш живот, да пресъздадеш най-доброто у себе и и човека, когото си избрал за свой спътник в живота, е природно, силно и позитивно.
не бих обвинила никого, че се бори дълго и упорито, за да удовлетвори това свое желание, което далеч не е само природен нагон за възпроизводство.

а когато, за съжаление, пътищата се изчерпят (и това става понякога) или човек се измори да се бори, нуждата от любов и потомство често води до решението да се осинови дете. стигането до това решение е труден, деликатен и често пъти бавен процес, който трябва да измине всеки един от двойката поотделно.

има хора, които предпочитат веднага да осиновят дете. други стигат до това решение трудно и бавно, след като са се убедили, че не могат да имат свое. трети пък изобщо не стигат до това решение. не можем да слагаме оценки на хората за това.

факт е, че хората искат да осиновяват деца и много често го правят, ако не могат да имат свои. само да можеше да е по-добре уредено от закона това осиновяване...

# 7
  • Мнения: 461
Искам дете, което да е част от мен и моя мъж. Далеч съм от мисълта, че гените ни са уникални, но са си наши и колкото и егоистично да звучи искам да преоткривам себе си и съпруга си в децата. И да, за мен тия 9 месеца са много важни.
Съвсем друг е въпроса, че ако имам късмет и финансова възножност може след н-тото инвитро да забременея. Да осиновя в държавата, в която живея нямам никакъв шанс, защото някой е сметнал, че пределната възраст да станеш осиновител е 40.

# 8
  • Мнения: 1 143
Да осиновя в държавата, в която живея нямам никакъв шанс, защото някой е сметнал, че пределната възраст да станеш осиновител е 40.
nat, това наистина ли е така?

P.S. Току-що видях в друга тема, че живееш в Германия, явно става въпрос за там

# 9
  • Мнения: 461
Да, за Германия става въпрос.

# 10
  • Мнения: 3 453
Да осиновиш дете звучи най-малкото благородно.
Истината е, че светът на осиновените деца е много различен и сложен. Животът им е изпълнен със страхове и противоречиви чувства. За мен, която бях допусната до света на осиновен, никак не е толкова просто. Изпитвам страх, че няма да съм достатъчно добра майка на  осиновено дете. Страх ме е, че няма да се справя. Tired

# 11
  • Мнения: 4 324
Аз и друг път съм го казвала, не държа да бъда бременна, държа да бъда майка.
Да искам да имам свое дете, но ужасно много ме е страх от тези така чакани 9 месеца, страх ме е че пак няма да са 9 ... Sad Не знам как ще преборя този страх, даже се съмнявам че въобще ще успея.
Ако изчерпаме всичките възможности за наше дете, да готова съм да осиновя!

# 12
  • Мнения: 7 718
Всеки прави изборът за себе си - и това е единственият правилен избор!

# 13
  • Мнения: 1 950
Всеки прави изборът за себе си - и това е единственият правилен избор!

Това е отговора, всичко останало са клишета Peace

# 14
  • Мнения: 712
Каква вина?!
Не бих търсила вина у това, че следвам инстинктите си, че искам да оставя себе си след себе си. Че обичам един конкретен мъж толкова силно, че искам да родя неговото дете и ничие друго. Нека съм егоцентрична! За мен е важно детето ни да прилича на мен, на него, на нас. Важно е да откривам малките неща, които очевадно напомнят на него у детето му, да мога да викна "Бащичко!" в моментите, когато ме ядосва...
Бих пожертвала деветте месеца, макар да мечтая за тях. Ако проблемът беше в износването, с радост и благодарност бих поверила на друга жена тези 9 месеца, за да прегърна накрая НАШЕТО дете. Сигурно не носим - аз и той - най-добрите гени на света, но са си нашите - моите и неговите.
А има и друго - аз съм последна издънка на цял един клон от рода ми. Без моите деца много гени остават загубени. Но това е на едно съвсем друго ниво на анализ.
Мисля, че е нормално да искаш да видиш себе си у децата си. Сигурно бих обичала осиновено дете - аз и котката си обичам страшно много! - но една част от родителската любов ще липсва. Гордостта да оставиш част от себе си, да продължиш да бъдеш и след смъртта си. Няма какво да се залъгваме.
Благородно е да осиновиш дете. Обаче аз съм традиционалистка, консервативна, нека, който иска ме нарече пълна с предрасъдъци. Искам детето да е като мен - т.е искам да бъде българче. Толкова. Всяко дете има право на щастие, но и за него, и за родителите му е по-добре да бъде в средата си. Така мисля аз.
А за вината - никога няма да допусна някой да ми вмени вина, че тъй като имам проблем да родя свое дете, трвбва да взема това, от което някой друг, по някаква причина се е отказал.

Общи условия

Активация на акаунт