РЕВНОСТТА МИ УБИВА СЕМЕЙСТВОТО!!!

  • 3 014
  • 29
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1
Здравейте!
Регистрирах се скоро и ми стана супер интересно тук. Моят проблем е, че адски ревнувам съпруга си от всичко и всички  Confused. Знам, че това мое поведение убива всичко и ако не променя нещо ще го загубя. Скоро ни се роди и детенце  baby_neutral и нещата като че ли савсем се объркаха. От хубавите моменти, остават само кавги и разправии. Не отричам, че той много ми помага, но полудявам когато отива до някой съсед  #2gunfire #Cussing outза 1-2 часа и то веднъж седмично или когато реши да излезе с приятели. Вие как бихте реагирали в такава ситуация? Прекалявам ли с подозренията си? ............или просто е следродилна депресия....и аз вече незнам. Ще очаквам вашите мнения и може и да ми пишете на майла.  Wink

# 1
  • Мнения: 2 908
Според мен прекаляваш-за какво го ревнуваш-ако има нещо да става,ще стане със или без ревността ти и скандалите.При познанието ми за мъжете мога да ти кажа,че ще стане по-лесно със скандали и с ревност.Никога не съм ревнувала мъжа ми-не ми е давал и повод-не знам твоят давал ли ти е?Но съм на мнение,че дори и да се скъсвам от ревност,ако той е такъв характер,няма да успея да попреча да изневери.Това си е до уважение,характер,не може да се промени и да се караш,и да не се караш.

# 2
  • Мнения: 1 425
Говори с психолог.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 359
Бих ти казала, че имаш нужда от помощ.
Професионална помощ, имам предвид.

# 4
  • Мнения: 862
И аз бих те посъветвала да говориш с психолог.
Според мен не си уверена в себе си. Или не се харесваш достатъчно и поради това нямаш самочувствие или не се чувстваш достатъчно харесвана от мъжете. Моят съвет е да се грижиш повече за себе си, да си позволяваш по някоя глезотийка от време на време и да намираш време да се виждаш с приятелки.
Според мен една жена, която харесва начина по който изглежда се чувства много по-уверена в себе си, а ако си такава то тогава не би трябвало да се чувстваш застрашена от други жени.
Ако мъжът ти реши да ти изневерява, за мен това ще е просто доказателство, че той не уважава собствения си избор в твое лице. За какво ти е такъв мъж тогава  newsm78
Усмихни се, вдигни глава, остави му детето една вечер, облечи се добре и излез на бар, клуб, дискотека или ресторант. Ще се почустваш добре, повярвай ми.

# 5
 Глупости!!!Още малко и в лудница ще вкарате момичето!
 Мила,нормално е.Не да си маниакално ревнива.  Naughty А да се чувстваш несигурна след като си родила.
Опитай се да не обръщаш внимание на дребните неща- не е проблем,че мъжът ти е отишъл до съседа или навън с приятели.Стига да не е всяка вечер,а ти да си стоиш сама с бебчо.Ако нямате на кого да оставите детенце,може да се редувате в гледането му и излизанията.  newsm10
 Освен това,скоро ще се нормализират нещата - и на 2мата най-вероятно ви е необходимо време,за да свикнете с идеята,че вече сте родители!
...а до тогава...радвай се на бебчо и не се натоварвай с излишни негативни емоции  yes

Последна редакция: чт, 18 окт 2007, 19:18 от electra___

# 6
  • софия
  • Мнения: 2 140
Не си съсипвай семейството от глупост.А и до колкото разбирам мъжът ти не ти дава поводи за ревност.Преди да се роди бебчо същата ли ревност си изпитвала към него?

# 7
  • Мнения: 862
От лудница до разговор с психолог има мнооооого голяма разлика мила Електра.
Ревността е болестно състояние ако не е в норма. По-характерно е за хора, които имат проблеми с алкохола, но не се изключват и други варианти.
За едно със сигурност си права, при нея може да е след родилна депресия, което отново навежда разговора към темата с психолога.  

# 8
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Бих ти казала, че имаш нужда от помощ.
Професионална помощ, имам предвид.

Докато не е станало прекалено късно.

# 9
  • Мнения: 4 451
В България за съжаление все още се гледа на посещението на психолог като нещо ненормално. Confused
И моят съвет е да потърсиш специализирана помощ.

# 10
  • Мнения: 473
Ревността е ниска самооценка, липса на самочувствие и най-вече страшно неприятна за обекта на ревност. Потърси помощ наистина това е правилния отговор на твоя въпрос!

# 11
  • Мнения: 804
Погледни се в огледалото и повярвай в себе си, в това че изглеждаш добре, съпруг ти те харесва и обожава. Първо твоето собствено съмучувствие трябва да се повдигне. Родила си и детенце на мъжа си, защо да иска да е с друга? Опиай се да не се съмняваш в него, а да вярваш във вашата любов. Не бъди мнотелна, не разваляй семейството си от глупава ревност, не виждам и да ти дава поводи човека. Научи се да се контролираш.
 Успех!

# 12
  • Мнения: 55
Мила maminka83, ревността е чувство, което погубва и теб и съпруга ти, и семейството ти, но най - вече ТЕБ. Правилно ти казват другите, че е признак на ниско самочувствие и неувереност, поработи над това. Начините са много - нова фризура, дреха, излизане с приятели и т. н. и най вече трябва да разбереш, че независимо дали се измъчваш от ревност или не, ако той е решил да изневери - ще го направи. Не погубвай себе си, обичай се достатъчно за да не си го причиняваш, успокой душата си и се радвай на малкото ви слънчице, пък ако обичаш съпруга си следва да му имаш доверие и да му оставяш свободно пространство .... щом е с теб и е баща на детето ти, значи те обича  Peace  Hug

# 13
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Вече си направила първата крачка - да признаеш проблема  Peace
Сега направи и крачка към решаването му, поговори с психолог, не виждам нищо лошо, най-много да получиш добър житейски съвет   bouquet

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
ако не ти е давал поводи за ревност,не погубвай хубавото м/у вас с излишни драми  Shocked

# 15
  • Мнения: 84
[Мила maminka83, ревността е чувство, което погубва и теб и съпруга ти, и семейството ти, но най - вече ТЕБ. Правилно ти казват другите, че е признак на ниско самочувствие и неувереност, поработи над това. Начините са много - нова фризура, дреха, излизане с приятели и т. н. и най вече трябва да разбереш, че независимо дали се измъчваш от ревност или не, ако той е решил да изневери - ще го направи. Не погубвай себе си, обичай се достатъчно за да не си го причиняваш, успокой душата си и се радвай на малкото ви слънчице, пък ако обичаш съпруга си следва да му имаш доверие и да му оставяш свободно пространство .... щом е с теб и е баща на детето ти, значи те обича  Peace  Hug
[/quote]
 Peace

# 16
  • Мнения: 84
Има и нещо друго...поне при нас беше така! Когато се появи бебето живота и на двамата се променя, но най вече на майката. Тя е тази която се заковава в къщи и трябва да отдава цялото си внимание на бебето baby_neutral, така има повече време за наблюдение кога мъжа и го няма, защо го няма и т.н.т. Той продължава да води предишния си живот и това е нормално, а мама и тази която е все с бебето /особено ако е много малко още/. И да не забравяме, че физическата умора колкото и да е тя, не може да спре въображението, фантазията...и всичко което ни минава през главата когато си кротуваме в къщи, а до преди няколко месеца като си ходела на работа и си се изморявала и психически и физически  #Crazy, на дали е имало време да обръщаш толкова внимание на това мъжа ти колко време точно го няма и защо! Бъди спокойна, този период ще премине с поотрастването на бебето!  bouquet

# 17
  • Мнения: 412
Следродилна депресия е ако се е появили след раждането, но аз не оставам с такова впечталение от постинга ти. Надявам се да не съм права, защото моето мнение е, че следродилната депресия се  преодолява по-лесно от болезнената ревност. Не знам ка да ти помогна, но оцени ситуацията и разсъди, че всичко явно зависи от теб.

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Тук няма никаква ревност. Поне не сексуална ревност.
На жената й е писнало по цял ден и по цяла нощ да е сама с детето, да носи цялата отговорност за бебето и къщата и не й издържат нервите. Има нужда от почивка от време на време и таткото да гледа бебето. Поне един ден в седмицата да остави бебето за няколко часа с таткото и да излезе с приятелка или където ще да е.
Ще мине. Среща се много често.

# 19
  • Мнения: 2 427
Изобщо не мисля че момичето има нужда от пихолог,че да и обърка съвсем представите за нещата, да я изкара луда,да я натъпче с анти-депресанти и съвсем да я запрати в трета глуха.Много сте резки понякога в изказванията,да му се не види.

maminka83:
Мисля че е нормално да се чувстваш по този начин.Особено,ако не влизаш в списъка на приоритетите на съпруга си.Аз също съм се чувствала много често по този начин,когато съм била пренебрегвана в името на приятели,семейство,работа и други такива подобни.Едва ли има жена ,която при тези обстоятелства би се чувствала добре в кожата си.Предполагам че ако самата ти получаваше достатъчно внимание нямаше да имаш нищо против страничните му контакти със приятели и съседи,но ако трябва да си последната дупка на кавала,давай газ,вдигай пара,проглуши му ушите,но не оставяй да те загърбва.Не ревноста ти убива семейството а това че фигурираш в края на списъка.Ръчкане му е майката.

# 20
  • Пловдив
  • Мнения: 1 738
Ревността е ниска самооценка, липса на самочувствие и най-вече страшно неприятна за обекта на ревност. Потърси помощ наистина това е правилния отговор на твоя въпрос!

И аз мисля така.

# 21
  • София
  • Мнения: 932
Много ми е чудно, на всички писали в тая тема, вие никога ли не ревнувате, ако да значи явно сте щастливки че не са ви дали поводи иначе друга песен ще пеете.
Не искам да се заяждам с никой. Аз обичам свободата искам свобода и давам свобода, съгласна съм че ревността е убийствено чувсто, което можеда разруши всичко.Но са ми давали повод да ревнувам, т.е. хващала съм в дребни за сега издънки след обещания и не мога да си тръгна с лека ръка защото имам дете на 3 месеца.
И така след две три "издънки" от човек който никога не е ревнувал, в мен се появява ревност, не казвам от всичко, но и не смея да твърдя че не ревнувам въобще мъжа до себе си. А самооценката ми е доста висока, смея да твърдя че съм красива жена и никога не ми е липсвало внимание и самочувствие. Така че ми е страно как бързо нападате жената че едва ли не е луда, че изпитва ревност. А и като майка на 3 - месечно бебе в момента смея да твърдя че едноообразието, недоспиването и липсата на време за мен самата ме карат да разбирам авторката на темата.
 Все пак нека не забравяме, че има ревност и ревност, ако усеща че ревността й е маниакална и започва да пречи на самата нея (едва ли е такава, щом си признава че ревнува) то тогава има нужда от помощ, добри приятели и повече развлечения за нея.
На авторката на темата успех и дано скоро нещата се оправят   bouquet

# 22
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Много ми е чудно, на всички писали в тая тема, вие никога ли не ревнувате, ако да значи явно сте щастливки че не са ви дали поводи иначе друга песен ще пеете.


Никога. Никога. Никога.

Дано и никога не ми се случва.
Знам, че състоянието е ужасно побъркващо, обсебващо, разрушително.

# 23
Много ми е чудно, на всички писали в тая тема, вие никога ли не ревнувате, ако да значи явно сте щастливки че не са ви дали поводи иначе друга песен ще пеете.
Не искам да се заяждам с никой. Аз обичам свободата искам свобода и давам свобода, съгласна съм че ревността е убийствено чувсто, което можеда разруши всичко.Но са ми давали повод да ревнувам, т.е. хващала съм в дребни за сега издънки след обещания и не мога да си тръгна с лека ръка защото имам дете на 3 месеца.
И така след две три "издънки" от човек който никога не е ревнувал, в мен се появява ревност, не казвам от всичко, но и не смея да твърдя че не ревнувам въобще мъжа до себе си. А самооценката ми е доста висока, смея да твърдя че съм красива жена и никога не ми е липсвало внимание и самочувствие. Така че ми е страно как бързо нападате жената че едва ли не е луда, че изпитва ревност. А и като майка на 3 - месечно бебе в момента смея да твърдя че едноообразието, недоспиването и липсата на време за мен самата ме карат да разбирам авторката на темата.
 Все пак нека не забравяме, че има ревност и ревност, ако усеща че ревността й е маниакална и започва да пречи на самата нея (едва ли е такава, щом си признава че ревнува) то тогава има нужда от помощ, добри приятели и повече развлечения за нея.
На авторката на темата успех и дано скоро нещата се оправят   bouquet


Напълно съм съгласна. Аз също не съм от ревнивите, но идва един момент, в който нервите вече са опънати и всичко те тразни. Така се появяват и скандалите. А на авторката искам да кажа, че в никакъв случай няма нужда от психолог, просто трябва да прави малко повече компромиси в семейните отношения и да не обръща голямо внимание на дребните неща, защото наистина може да разруши брака си.

# 24
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Помеждудругото, докато дъщеря ми беше бебе, даже до навършването на първата й годинка, се чувствах ужасно женствена и желана. Тогава пък въобще не ми е било до ревност, въпреки "недоспиването, еднообразието  и липсата на време за мен самата". Тези симптоми, макар и на лице ( донякъде) хич не са ми пречили.  Peace

Последна редакция: нд, 21 окт 2007, 10:36 от Umma

# 25
  • Мнения: 200
Компромиси  му е майката, Бейби .Стегни се и поработи над самочувствието си .

# 26
  • Мнения: 43

 Моят проблем е, че адски ревнувам съпруга си от всичко и всички  Confused
Не я намирам за нормална такава ревност,още повече ако е неоснователна. А как би се чувствала ако той изпитва такава ревност към теб? Все пак не можем по 24 часа плътно да сме до половинките си.

# 27
  • Мнения: 36
Повечето отговори тук ми се виждат ужасно надути и изкуствени...съжалявам, лично мнение, не искам да засегна никого.
Искам да успокоя авторката, че освен жени, които искат от мъжа да носи пари, за да могат да си правят всеки ден маникюр и прическа, има и такива, за които вниманието и любовта на човека, с когото са избрали да споделят живота си са най-важни и когато усещат, че семейното им щастие е застрашено, реагират с ревност, скандали, плач...
Аз също се измъквам от дупката, наречена следродилна депресия, а освен това съм си и ревнива по природа, така че разбирам авторката на 100%. И аз пусках теми по форумите, получих и добри съвети и укори, но в крайна сметка разбрах, че всичко е в моите ръце. Не че нещо коренно се промени в живота ми, но поне вече се старая да се приемам такава, каквато съм. Когато ме е напушило правя скандал, после ми олеква, обяснявам с човешки думи какво ме мъчи, мъжът ми и той си казва какво му тежи и пак си се обичаме. Не вярвам да сме изключение от правилото Wink А ти, мила маминке83, все още си съвсем прясна мама и си стресирана, изтощена, нямаш време да се обърнеш и липсата на съпруга ти вкъщи те тормози двойно повече отпреди....знам. Сигурно си от онези отговорните хора, дето си гледат задълженията преди удоволствието, ама с бебе задълженията нямат край. Така че, бъди малко егоист, връчи съкровището на баща му и изгледай някой филм или просто си поспи /за мен сънят е истински лек/... Спирам със сагата, пак се извинявам, ако съм засегнала неревнивите, но искам да уверя авторката, че не е мръднала, а просто си е ревнива...като много други жени!

# 28
  • Мнения: 950
а просто си е ревнива...като много други жени!
Ревност ,но в рамките на нормалното не да дишаш във врата на другия и той да не може да си поеме въздух, малко изтъркана фраза ама за лично пространство всеки е чувал , нека авторката да се постави на негово място .
Имам приятелка която много ревнува мъжа си от всички и от всичко , когато сме в компания и празнуваме аз умирам от притеснения как тя ще реагира ако мъжът й ме покани на танц , и не само мен или друга дама ,  или  той говори с някой тя наостря уши да чуе . Това за мен е излишно бреме и притеснение .Дори компанията започна да отбягва тяхното присъствие на различни събирания , много е натоварващо и неприятно да се съобразяваш с такава болезнена ревност.Това съсипва голяма част от емоциите в семейството , не може да си нащрек и на педали къде ще погледнеш с кой ще говориш и т.н. Това си е жив '' мазохизъм ''.

# 29
  • Мнения: 552
Аз пък не мисля, че ревността е едва ли не някакво качество, което е присъщо - или не - на даден човек... Може би има и такива хора, за които е характерно по начало, но според мен са малко.
На мен за пръв път ми се е случвало със сегашния ми мъж - а имам предишен брак и доста връзки преди това. Според мен причините са главно в отношенията в семейството или двойката - доколко единият се чувства уверен в отношението на другия към него, и доколко пък другият от своя страна показва, че държи на партньора си. Защото има нещо, което аз за себе си наричам "баланс на силите" в една връзка - не е приятно, но според мен съществуването му е безспорен факт. За себе си обяснявам нещата така - в предишните ми връзки винаги аз съм била по-силният характер, чувствала съм се уверена в себе си и не съм ревнувала почти никога, дори при наличие на някакъв повод. Сега нещата са обърнати и съм с по-силен от мен човек, което много ми харесва само по себе си - но лошата страна на това обръщане е, че като се събереш с по-силен от теб, автоматично заемаш слабата позиция, а с нея си върви и ниското самочувствие, и ревността...  ooooh!
Не че трябва да се оставяме да се хлъзнем по тази плоскост, разбира се - аз този период го минах, положих големи усилия и сега мисля, че сме постигнали равновесие Simple Smile Пожелавам на авторката на темата да стигне и тя до своето   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт