Зле ми действа есента, депресиращо и смачкащо 
- Публикувана: 18 окт. 2007, 20:56 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2007, 12:31 ч.
Среднощна есенна соната.
Когато е мъгливо, мрачно и дъждовно не съм много доволна - спи ми се, мързи ме, искам само да лежа увита вкъщи и да не ме закачат за нищо...
Но в слънчевите дни кипя от енергия, емоция, радвам се на цветовете, на кестените и жълъдите, искам да хващам гората
Харесвам есента, най-вече защото не е такава адска жега като през лятото (особено тази година)!
Но в слънчевите дни кипя от енергия, емоция, радвам се на цветовете, на кестените и жълъдите, искам да хващам гората
Харесвам есента, най-вече защото не е такава адска жега като през лятото (особено тази година)!
Кажете за есента. Как ви идва? Носталгична, изстудяваща, влажна и тъжна или фокусираща последните слънчеви лъчи преди зимата? Пускайте картинки, пишете, поплаквайте.
Шофира ми се по мокрите улици, газейки мокри листа, луната е половинка, а Трейси Чапман страда от колоните.
И да не е много фешън, поне е актуална в момента - есента.
Кой още?
Шофира ми се по мокрите улици, газейки мокри листа, луната е половинка, а Трейси Чапман страда от колоните.
И да не е много фешън, поне е актуална в момента - есента.
Кой още?
Мю, къде си спала и кво си пила, имаше пет теми за есента...
Сори, че така грубиянско нахълтах, ама се сетих просто, там всички бяха писали, писали... Още от края на август и началото на септември...
Аз като Сикрет и като Дона...иначе останалото съм го казала в другите теми...включитерно и че много жени се разгонват през есента и е време за правене на бебета. Не е само душата.
Сори, че така грубиянско нахълтах, ама се сетих просто, там всички бяха писали, писали... Още от края на август и началото на септември...
Аз като Сикрет и като Дона...иначе останалото съм го казала в другите теми...включитерно и че много жени се разгонват през есента и е време за правене на бебета. Не е само душата.
Есента е краят на летните среднощни разходки, на погледите към загорелите млади тела...
Но пък е началото на дългите приятелски вечери в разговори, в спомени и в очакване на празниците.
Аз я свързвам и с детето, дълго чакано, избрало да се появи в онова циганско лято на 2003...
Есента е дом и усещане за близост.
Но пък е началото на дългите приятелски вечери в разговори, в спомени и в очакване на празниците.
Аз я свързвам и с детето, дълго чакано, избрало да се появи в онова циганско лято на 2003...
Есента е дом и усещане за близост.
... небето - кристално чисто, само следите от самолети ти напомнят, че не си сам... че някой отива някъде - при родител, дете, близък човек.
Това усещане имам през пролетта.
Светът се е събудил от дълбокия зимен сън, хората тръгват нанякъде, в търсене на нови предизвикателства.
Есента е краят на летните среднощни разходки, на погледите към загорелите млади тела...
Но пък е началото на дългите приятелски вечери в разговори, в спомени и в очакване на празниците.
Аз я свързвам и с детето, дълго чакано, избрало да се появи в онова циганско лято на 2003...
Есента е дом и усещане за близост.
Но пък е началото на дългите приятелски вечери в разговори, в спомени и в очакване на празниците.
Аз я свързвам и с детето, дълго чакано, избрало да се появи в онова циганско лято на 2003...
Есента е дом и усещане за близост.
честито рождениче
Есента е моят сезон..., а пъстрите й багри събрани в толкова много листа по паважите ме карат да се връщам към детството...с неговата топлина...Спомням си как с приятели ходехме в есенните гори и дълго седяхме просто ей-така, събирахме цветните листа и ги пазехме грижливо...
Настоящите ми есени са по-други, но пак носят аромата на онова време, което се връща бързо-бързо при мен, докато погледът ми снове по листите на любимата ми книга сега или по лицата на минувачите по улиците, които са станали различни...по-спокойни, вглъбени, есенно умислени...а женските очи започват да ми се струват различни, малко като тези може би...
Настоящите ми есени са по-други, но пак носят аромата на онова време, което се връща бързо-бързо при мен, докато погледът ми снове по листите на любимата ми книга сега или по лицата на минувачите по улиците, които са станали различни...по-спокойни, вглъбени, есенно умислени...а женските очи започват да ми се струват различни, малко като тези може би...
Спомням си как с приятели ходехме в есенните гори и дълго седяхме просто ей-така, събирахме цветните листа и ги пазехме грижливо...
А ние се заравяхме в тях, хвърляхме ги нагоре и ги чакахме с отворени ръце. Имах чувството, че прегръщам есента.
Заставката за рекламите на една телевизия е нещо такова...
Не обичам есента- винаги ми е било тъжно и подтиснато като дойде 
/ като малка беше заради училището- поне така си мислех тогава/...
Въпреки че харесвам разноцветните листа,окапали около дърветата в слънчев есенен ден,но повече ми навява самота,тъга и ....меланхолия...
Е аз съм си пролетно цвете-може и заради това ,незнам,но ми е много подтиснато
/ като малка беше заради училището- поне така си мислех тогава/...Въпреки че харесвам разноцветните листа,окапали около дърветата в слънчев есенен ден,но повече ми навява самота,тъга и ....меланхолия...
Е аз съм си пролетно цвете-може и заради това ,незнам,но ми е много подтиснато