Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 27 апр. 2004, 19:00 ч.
  • Преглеждания  5 239  Мнения  26  Онлайн  1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Със специални благодарности към д-р Таня Янакиева и д-р Валентина Григорова....

На 19.04. постъпих в "Св.София" без да зная кога ще ме оперират - същият ден или на следващият.
Ако напиша, че не ме беше страх - ще излъжа. Бях се ошашавила доста здраво, не мигнах цяла нощ / както и предните два, три/, та в този смисъл мисълта ми е, че кое поред раждане ти е - няма значение. Стресът все си е голям, страха и той.
Та така - сутринта с чантето там. Не след дълго се разбра, че на следващият ден ще бъде операцията - отдъхнах си.
Настаниха ме в патологията на 6 етаж - бях в единична ВИП стая / както и по-късно след операцията, на 2 ият етаж където се преместих/.
От мига на самото ми приемане се радвах на особено внимание от страна на целият персонал на болницата. Всички - от санитарките, до лекарите, бяха изключително мили и грижовни.
Същият ден ми направиха нужните изследвания - кръв, урина, тонове, консултации с анестезиолог, с интернист.
Следобяда се отдадох на ядене като за последно и психо подготовка
Бях първа в списъка с операциите за 20 април. Трябваше да ме събудят в 6 часа за подготовка.
Къде ти ! Цяла нощ се бях ококорила като сомнамбул и през час си поглеждах часовника.... В 5 часа вече си бях взела душ, гримирала и стегнала торбата... Стоя и чакам
След обичайните процедури в 8 часа започна операцията.

Със съпругът ми много държахме и той да присъства, но за жалост се оказа доста трудно да му се осигури достъпа при секцио. Има регламент само за нормалните раждания.
Но в крайна сметка той беше там, зад едно стъкло до опрерационната маса присъстваше и мисълта за това ми даваше кураж и сили.
Самата операция беше тежка за мен. По-трудно я понесох от първият път. Родих със спинална упойка, която е с пъти по добра от широко рекламираната свети лазарска комбинирана епидурална със спинална. Поне за мен. Пусна ме два-три часа след приключване на операцията, а не като първият път след 13-14 часа и то с кански болки след това и яко драйфане.
Без да навлизам в подробности, за да не стресирам бъдещите майки, ще кажа само, че най-мъчително ми беше треперенето - по време и след операцията / добре, че заспах веднага/. Ами всъщност друго неприятно нямаше. Едното му пусто треперене. Ама какво треперене падна само...... Не искам да си спомням.... Нооо - преживява се!
И си заслужава !!!
Престоят ми в реанимацията беше малко повече от 24 часа. Няма нищо страшно. Аз не скучаех цял ден, защото леглото ми беше точно срещу операционната, която пък беше със широко разтворени двери. Тъй, че гледах, беше ми интересно. Мине, не мине и се чуе - Ляяя, Ляяя !
В деня в който аз родих повлякох крак и след мен имаше 11 секциа. За нормалните хич и незнам. Но в края на деня една акушерка каза че в момента в родилно имало 50 бебета!!! Не мога да знам дали са само от 20ти или е имало и от другите дни, но така или иначе бройката беше впечатлителна.
Сега си давам сметка, че всъщност съм един много щастлив човек, защото успях по стечение на обстоятелствата да чуя първите изплаквания на толкова много бебета и да видя как ги отнасят - малки топчести кълбенца, голи голенички, толкова много нови животи.....
През определени интервали от време ни биеха обезболяващи инжекции, мисля че общо три на брой, от които аз отказах едната, защото не ме болеше нищо, независимо, че упойката си беше отишла.
На следващият ден вече бях в самостоятелна стая. Няма изпадам в детайлизиране на престоя си от тук натам.
С две думи - единичният ВИП е прекрасен/ преди две години този във Св.Лазар беше доста по-зле/, грижите и отношението на всички както вече написах - също. Това с което се гордеят в Св.Лазар - хотелски условия и добро обслужване, не е само техен преоритет се оказва. От там насетне те нямат нищо и са на светлинни години от Св.София. И като персонал, и като специалисти и като възможност за всякакви изследвания и бърза реакция във всякакви случаи, линейки, детско отделение и т.н.......

Малкото ми момченце е добре, радва се на добро здраве, много прилича на Денис, когато беше новороден. Храни се добре, изцяло на кърма е и вече наддава.

Операцията ми беше направена както вече написах от д-р Янакиева и д-р Григорова. И на двете съм изключително благодарна за професионализма, за перфектният вече незабележим шев, за ежедневната грижа след операцията и за майчинското им отношение към мен. Наистина очакванията ми бяха надминати във всяко едно отношение.

С голяма носталгия си тръгнах от болницата. Беше ми мъчно за всичко и всички. Успях да се сприятеля с почти целият персонал който дежуреше през моята седмица и когато ме изписваха изпитвах голяма тъга
Все още изпитвам тъга и към липсващият ми корем / тук да не ми се смеете/
И след първото ми секцио чувството което ме беше завладяло беше на огромна празнина, сега е същото..... Чувствам се изпразнена от съдържание....
Наблюдавам го мъничкият как спинка и мисълта, че преди една седмица ми е бил в корема, вътре на скрито..и колко съм се опитвала да си го представя ...какъв е, как ли пък изглежда, а дали ще прилича на братчето си, дали ще бъде здрав! И сега - ето го тук, до мен. Толкова е нереално всичко това........И така преходно.
Бременността е най-прекрасното събитие в живота на една жена / поне в моят/. Чийто завършек е увенчан с нещо така съвършенно, почти свръх естествено - цял един нов живот. Истинска магия !

Глупавата ми след родилна депресия ми докарва мисли от типа на това дали това не ми беше за последен път, дали някога ще мога отново да изживея цялото това вълнение, щастие да износя и родя нов човек...
Ух, спирам !

Не знам какво написах, сега ще се върна назад, май съм отвикнала през времето на моето остъствие да творя в клуба
За финал искам да пожелая на всички онези от вас, които четете това нещо и на които ви предстои да родите, да ви пожелая да се отпуснете и с пълно и ясно съзнание да се отдадете на този миг.
Защото той е своеобразен и неповторим.
Носи със себе си ужасно много положителни емоции и затова ви желая от все сърце да ги изживеете пълноценно и с лека душа. Защото болката и неудобството са нещо твърде незначително и твърде мимолетно, за да им позволявате да помрачат това събитие в живота ви.

Ето и снимки Simple Smile

http://community.webshots.com/album/136808233XFzrTh

http://community.webshots.com/album/138084156itzjsk

Реклама
# 1
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
супер е, че всичко е минало ок:)
не се поддавай на никакви следродилни депресии!!:) Ерик е едно сладурче малко....заслужавало си е цялото треперене:)

хм..."Св.София", значи.....
на мен ми остават още три месеца да си избера място за ражане и аз като котките се чудя...в килера ли...под леглото ли или в гардероба....Simple Smile

ето че сега и това става вариант...

да ти е жив, здрав и послушен !!:))

# 2
  • Варна
  • Мнения: 332
Много ме развълнува разказа ти, припомни ми моето раждане, първата ми среща с дъщеря ми и даже ми се приска по-скоро пак да изживея тази радост.
Желая ти бързо възстановяване и да бъдеш много, много щастлива мама.

# 3
  • Мнения: 2 479
Да ти е жив и здрав малкия сладур,много е миличък Grinning !Радвам се,че си описала всички емоции толкова подробно - мен така ме е страх от раждането,че имам нужда от разказите на такива мами,за да се подготвя психически и да изживея хубавите моменти.
    Много щастие и радости покрай бебо!

# 4
  • sofia
  • Мнения: 1 518
prejivianoto ti me prosalzi,vse edno opisvash moito rajdane,sashtata operacionna,sashtoto leglo v reanimaciata s/u vratata i mai sashtata vip staia kato gledam poo snimkite,aaa i trepereneto na operacionnata da ne zabravia prosto nezabravimo  jumpuu
barzo vastanoviavane i celuvki na malkia eric

# 5
  • Turku, Finland
  • Мнения: 3 634
Додо, честито бебенце. И двамата сте толкова красиви и сладки, иде ми да ви схрускам.

Пожелавам ви на цялото семейство много щастие и любов.

С топли и сърдечни прегръдки: Гери

# 6
  • София, Стрелбище
  • Мнения: 189
ехеее:) От кога очаквах включване;)Simple SmileSimple Smile Сега гледам снимките от болницата;) Хихихих:) Сладур4е е малкото, как сте ве4е? Как се 4увствате? Денис? Тати?Кога тръгвате на разходки?WinkSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileАма Ерик го кръстихте накрая:) Браво:)))))))))))))))))))))))) Да ви е жив и здрав сладуркото:) Много е хубав:)Simple SmileSimple Smile
 :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:  :B-fly:

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 1 413
Поздравления Додо, за всичко - за сладкия Ерик; за хубавия разказ - и аз като Снежка и Карла страшно се разчувствах, припомних си точно чувствата, усещанията; за страхотните снимки - да поздравиш специално татко за професионалния фоторепортаж!

Бъдете здрави и щастливи! Целувки!

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 714
Честито малко съкровище, Додо!
Да ти расте здраво и буйно детенце(не се и съмнявам че ще е такова,нали е родено на 20.04.).На теб желая ързо да излезеш от депресията и да се радваш на двете си момченца без такива натъжаващи мисли!

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 503
ЧЕСТИТА ТИ РОЖБА,ДОДО!

Аз вярвам ,че щастието идва тогава,когато сме подготвени да усетим магията му!
Толкова е вълшебно чувството да си мама и толкова истинско.
Всеки човек има стремеж да се докаже и вярвам ,че раждането е най-възвишеният от всички!
Всяка човешка смърт ме намалява,а всеки нов живот ме изпълва с любов ....нека мъничкото човече,което търпеливо и достойно срещна света ,като един Божи дар ,ви носи само любов и светлина!

Здраве и щастие на семейството ви!

ПС Изглеждате великолепно Wink

# 10
  • На планетата Земя
  • Мнения: 4 509
Мила Додо_Додо!

Толкова се развълнувах, докато четях преживяното от теб!!!

Невероятно преживяване, очите ми се напълниха със сълзи и ми стана толкова мило и за теб, и за всички бременни и родили вече момичета, и за малкото ангелче, което си кротува в корема ми (сега съм в 32 г.с.).

Пожелавам ти цял океан щастливи мигове, да е жив и здрав синът ти, да ви носи много радост и усмивки! И много любов за цялото ти семейство!

Целувки
Милена  Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 1 810
ЧЕСТИТА РОЖБА ,Dodo !!! :lilangel:

Дано животът на вече четиричленното ви семейство бъде изпълнен само с радост много усмивки и щастливи мигове заедно!!!  loveuuu

 Flowers Sunflower Бъдете живи и здрави !  Flowers Sunflower
Бързо възстановявяне и никакви депресиращи мисли Flowers Four Leaf Clover
  Следващия път ,живот и здраве ,ти пожелавам и едно прекрасно  момиченце girluu

Благодаря за разказа Grinning Мислите ми се върнаха към моето раждане и се разчувствах,както всички останали!
А снимките са ви просто уникални!Всички сте толкова красиви !
Късмет и чакаме още много хубави снимки Stuck Out Tongue

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 258
Додо, ЧЕСТИТО НОВО СЪКРОВИЩЕ В КЪЩИ!

Да сте живи, здрави и все така усмихнати, като на снимките.

Забрави за каквато и да е депресия. Аз бях в такава и мога да ти кажа, че няма никаква полза от нея.
По прекрасни снимки не съм виждала. Сега като ги гледам не мога да си простя, че и ние не сме направили такива. Нашият татко също е запален фотограф, но при нас нещата се развиха по друг начин, но надявам се при следващия път и ние да се справим като вас.

Целувки на цялото семейство!

# 13
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Додо, да ти е честито сладкото момченце! Толкова е красиво!  Grinning
Сигурно си ужасно щастлива!  Grinning Не се давай на следродилната депресия! Гледай си двете прекрасни момченца и се радвай на живота!
А пък защо не и момиченце след време?!  Wink

# 14
Мила Додо!
Разказът ти е вълшебен.....
Имаш страхотно семейство, синът ти е разкошен  bouquet
Да сте живи и здрави!
Желая ти здраве, любов и усмивки!

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт