Каква е най-добрата разлика между двете деца?

Между 2 и 5 години, казват статистиките. 

Според мен - всяка разлика е добра, щом второто дете е желано и посрещнато с обич в семейството. Където има любов, ще има и възпитание на децата във взаимна обич, съдружие, уважение, взаимопомощ.

Съпругът ми и брат му имат 17 години разлика, а са много близки и много държат един на друг. 

Няма правило за това коя разлика е добра 
Разликата, която вие си определите.
Ние решихме по-голямата. По принцип за родителите е добре голяма разлика, а за децата малка 

Всяка разлика е добра.
Моите деца имат 4г. разлика, тези на зълва ми 10г..., и в двата случая си има и предимства, и недостатъци.

При нас ще е 3 години .. поне 

преди да родя си мислех, че най-добрата разлика е 2-3г. сега обаче искам малко да ми порасне детето преди второто. така че сега залагам на 5г. но според мен това е много индивидуално. ако се чувствате готови за второ дете, действайте без значение колко е разликата.

Когато се почувствате готови за второ дете ,това ще е и най-добрата разлика .Между моите деца има 7г разлика.Хем е добре,хем не чак толкова .Така че то идеално май няма. 

Според мен е 5-6 години. 

За мен 3-4 години. Децата ми са  с разлика 3г5м.

И аз мисля така,то за това правила няма,както си решите вие.Аз винаги съм искала по-голяма разлика,а дали е правилно или не..........не се знае,важното е вие да имате желание и после търпение да отгледате малчуганите

Според мен 2-3 години. Също и 6 - тъкмо едното прохожда, а другото тръгва на училище - ще се занимаваш и с двете.
Но зависи и от възрастта на мама, де 

Ще следя темата с интерес. Ако може авторката да добави и анкетка, ще бъде супер. 

Аз съм готова вече за второ   ама мъжа ми май не е  
Може би ще изчакаме 2-3-4 години, освен ако някой друг (Онзи от горе) няма други планове 

2-3 години, за жалост я изпуснах 

 Като тръгне голямото първи клас е хубаво мама да си е вкъщи по майчинство с братче или сестриче.

Най-добра за вас, родителите или най-добра за децата?

За децата колкото по-малко е разликата, толкова по-добре. За родителите пък може би най-добрата разлика е 6 - 7 г. Тогава голямото дете вече разбира, помага, не застрашава малкото с поведението си. Освен това прекарва по-голямата част от времето си вън от вкъщи и родителите имат повече време да обърнат внимание на малкото. Голямото вече започва "да се отделя" и да си има своя среда и малкото запълва "празнината". А и при такава разлика двете са толкова различни, с толкова индивидуални нужди и интереси, че картинката е максимално пълна. За мен е удоволствие да се грижа за бебка и същевременно да общувам с другата си дъщеря вече като с голям човек. Но пък съжалявам, че може би голямата възрастова разлика помежду им, ще им попрече да са миксимално близки и привързани една към друга. И все пак възпитанието предопределя това в по-голяма стерен от възрастта.

За мен идеалното е две породени деца и един изтърсак след 7 - 10 години

Директно на въпроса ти...най-добрата е разликата на моите деца-7г и половина ....

2-3 години според мен

Според мен - по-голямата. Някъде между 5 и 7 години. Ние ако искаме второ, би било неразумно да чакаме чак 7, но до 5 сигурно ще ги докарам 

След като имате бебче на 1 годинка, предполагам, че сега прохожда 
Ако има кой да ти помага в гледането какво ти пречи да изкараш една СПОКОЙНА бременност 
Тъкмо ще си ги отглеждаш двечките наведнъж после 

И според мен.

Преди да родя си мислех, че идеалната разлика е около две години. Сега обаче си мисля, че е по-добре разликата да е повече от две години, но не прекалено много. Добре е децата да имат поне малко общи интереси, да си говорят, разказват, споделят след време. От опита с моето дете преценявам, че може да се мисли за второ когато първото дете е достатъчно голямо, че например да не иска постоянно да се носи на ръце. Помисли и за това - не можеш да си бременна, а в това време първото ти дете постоянно да иска да го носиш на ръце, и подобни примери.

Аз смятам да изчакам 2-3 години 

За себе си смятам,че най-добрета разлика за децата ми ще е между 3 и 4 години.3-те години ги изпуснахме вече,дано за 4-та успеем

моята братовчедка роди децата си с разлика 6 години. Когато се роди бебето, тъкмо големия й син стана ученик. Все ми казва че това е перфектната разлика, защото си е била вкъщи и е могла да помага на първолака. Пък и първолака помагаше много за бебето. За мен обаче 4-5 години мисля че е разликата.

Няма най- добра разлика между две деца.
Не, че ще се оплача, не, че ще се жалвам,
ама и аз, като тебе по това време бях решила,
че сега, ако забременея- това ще е идеалната разлика между децата ми.
По една, или друга причина, или по- скоро- без причина,
аз направих три спонтанни аборта за 3 години.
В крайна сметка разликата между децата ми е 5 години и 4 месеца
и според мен- това е идеална разлика

Всичко зависи от нагласата на родителите, както и от самите деца. За мен най-добрата разлика е 3-4 години. Живот и здраве децата ми ще са с 3г.6м. разлика. Тази разлика е добра за мен, защото голямото дете не е бебе и що-годе се обслужва само и разбира, като му се обяснява, като в същото време децата няма да имат драстична разлика по между си и поне отчасти ще имат общи интереси. Но за мен по принцип е по-важно как се чувстват родителите, защото децата може и да се разбрат, може и да не се разбират и това, в повечето случаи, не зависи от разликата по между им.

Ти си решаваш - аз искаш бързо да родя второ и да ги отгледам и двете на един път, както се казва. Други жени предпочитат разлика от 6-7г между вдете им деца - смятат ,че така ще им е по-лесно.
Въпрос на избор

По-голямата разлика е добре за родителите.
По-малката - за децата.
Аз, като опитала и двата варианта, смея да твърдя, че по-малката е по-добре.Лично за мен де.

Аз пък мисля, че няма универсално правило нито за родителите, нито за децата.
Не винаги за децата малката възрастова разлика е добра. Някои родители използват малката възрастова разлика, за да нататрузят забавленията на малкото дете в тежест на по- голямото. В компанията имахме две сестри с три години разлика. Винаги си е личало коя е по- малката и на никой не му беше приятно /говоря за деца/ да играе с малки. Често "пропускахме" да ги извикаме именно защото не ни беше приятно присъствието на сестирчката.
Също така не е задължително и за родителите да е по- добре голямата разлика. Ако има кой да помага при отглеждането и за тях пък може да се окаже по- удачно това да стане "на веднъж" или в кратък интервал.
Зависи много от настройката на самите родители, от възможностите им, от вижданията им по въпроса и не на последно място от ангажимента, който лично те са готови да поемат, без да "разчитат" че децата им ще се отглеждат взаимно. Независимо от възрастовата разлика за мен децата са си отделни същества, нищо че са роднини по стечение на обстоятелствата и всяко следва да си има свой личен живот, своя среда, а не задължително да споделя личния си живот с този на брат си/ сестра си изцяло, ежедневно и във всяко едно отношение.
За нас преценихме, че разликата от 6 години е идеална. И двамата работим, никой не може да си зареже работата с години. За това решихме, че е най- удачно да родя второто дете, когато първото тръгне в първи клас, за да мога да помогна в началото, тъй като сметнахме, че мога да си позволя да си остана 10 месеца в къщи. Големият все още не беше толкова голям, че да се откъсне изцяло от брат си. Също така двамата не са с толкова малка разлика, че да ни блазни мисълта, че можем да решим, че живота и интересите на големия могат да бъдат споделени от тези, на малкия. Гледаме всеки от тях да си има своя личен живот и своето детство, стараем се до колкото можем.
С моя брат имаме разлика от 5 години. Всеки си имаше своя среда, своя компания. Това не ни пречеше да се лигавим обаче заедно и сега, като големи, да си поддържаме добри контакти.

И малата и голямата си имат предимства и недостатъци. Мъжът ми има брат 9 г. по-голям и в момента се разбират идеално - общи приятели, общи купони и така...  Аз за себе си нищо не мога да кажа, защото това дете го чаках 5 години и не смятам сега да имам претенции. Искам да мине известно време преди второто, но в края на краищата не мога да си позволя да се пазя, ако след това се наложи да чакам още 5. Така че - Божа работа! Всяко дете е добре дошло, когато - тогава!

Според мен,между 3 и 5 години е идеално

Идеалната разлика е тази,която има между децата и те се разбират добре.На мен и сестра ми е 5 години и много се карахме.А аз лично не искам да гледам 2 бебета,разликата няма значение.

Отговарям ти като дете, което има по-малка сестра и по-малък брат: сестра ми е с 1г 2м по-малка, а брат ми с 8 г. И с двамата се разбирам прекрасно. Аз бях 1ви клас, сестра ми - предучилищна, когато мама си беше вкъщи. Няма значение разликата - важно е да са желани децата и да се научат, че са еднакво обичани и важни един за друг.

А като майка: Аз лично съм готова за второ (съпругът ми и той), но се налага да изчакаме 2 години (раждане със секцио). При всички случаи предпочитам децата ми да имат малка разлика (максимум 3 години). А и каквите сме луди - мислим и за трето след още 5-6-7 години.

А за теб най-добрата разлика е тази, при която ти ще си готова за още едно.

Най-добрата разлика е тази, която вие сте избрали да имат

ние с брат ми сме така,но от тази разлика не сме много близки .аз бих искала малка разлика м/у децата и това и ще направя в скоро време

Напълно подкрепям казаното. За породените деца е най-лесно да си играят заедно и да са по-близки, защото ги вълнуват едни и същи неща, на един и същи режим са, играят едни и същи игри, даже тръгват на училище по едно и също време. Когато имат по-голяма разлика, обикновенно имат и различни приятели (по-голямото с по-големи деца, по-малкото с по-малки). Има и изключения разбира се, но общо взето наблюденията ми потвърждават точно това. Аз, например вече искам още едно дете, но мъжът ми се колебае, май не е готов. А на мен не ми се чака, искам да са максимално близки, знам, че ще ми е трудно в началото, но и не искам едното ми дете да отрастне и да стане самостоятелно само, за да се върна наново към отглеждането на напълно зависимо от мен дете. 

Аз мислех, 4-5 години.
Но, така се случи, че сега искам неискам ще си ги гледам с 2,6 годинки разлика.
Ужасно съм уплашена, изобщо не знам как ще се справя...
Не че имам избор де

Няма универсален отговор на този въпрос. Всеки харесва различно. Ние се спряхме на по-малката. Аз хич не си падам по голяма разлика, може би защото ние със сестра ми сме с малка, но пък други хора определено предпочитат по-голямата. Просто си е до семейство и най-вече до майката, кога тя ще се почувства готова за тази стъпка.

Според мен,колкото е по-малка,толкова по-добре
Вярно е,че за родителите е по-трудно,но смятам че за децата ще е по0добре да са с малка разлика.
В този ред на мисли,догодина започваме да работим за второ.А пък каквото дал Господ

Мисля, че няма значение каква е разликата между децата. Ако искаш второ или трето дете, просто ги създай, а не цели някакви недоказани и недоказуеми идеали.
Според мен най-добрата разлика е 1г. и 3 мес. /това е разликата между моите деца/.

2години 

Благодаря ви за отделеното време и за отговорите! 
Направих и анкета!

    Моите живот и здраве ще са с 1г 9м рзлика

Надали има най-добра.Моите са с почти 5 години разлика,но и с  по-малко да бяха....

3-4 години е най-добрата разлика за децата.

3-4 години.

Хубаво е децата да растат заедно ,да си бъдат приятели и да споделят игрите си. Затова е хубаво да имат малка разлика. За родителите това е значи тежка работа през първите години, но си заслужава.
Аз лично бих искала разлика от 2 -3 г., а третото по- нататък, като големите пораснат и ми домилее за едно малко бебче в къщи
Ама да сме живи и здрави, времето само ще покаже 

3-4 години е добра разлика. Така децата растат заедно и за родителите, пък и за самите деца е по- добре. Ние изтървахме този момент и живот и здраве, разликата между нашите деца ще е 9 години, което ми се вижда много.
Имам приятелка, която има сестра с 18 години по-голяма от нея. Тя все се шегува, че си има две майки

И според мен.Но за всеки е различно.Когато прецениш,че си готова да родиш и отгледаш още едно дете-това е най-добрата разлика за теб! 

4 години, според мен!
Но смятам също така, че си е Божа работа!

няма такава според мен.Каквато вие успеете да си направите 
Успешно забременяване!

Според мен е 2-3 години. По-добре децата да са си близки, а родителите - лесно-трудно, ще се справят! 

Според мен е 3-4 години,но зависи също и от възрастта на родителите.Аз лично го гледам от тази гледна точка- не искам да съм на 60 години,когато децата ми са на 20.

Хич никак не съм съгласна 
Малката разлика е перфектна за децата, голямата - за родителите.
2-3 е моето мнение, а третото - веднага след като второто проходи  /ако не ми мине котка път/

И аз не искам, за това ще съм на 61

Аз февруари месец живот и здраве ще ставам майка за трети път .
Децата ми са с разлики от 2 години .
Не е лесно , но  за децата наистина е много добре !

 

абсолютно подкрепям написаното

 Според мен между 3-4г.Винаги ми е звучало ужасно когато някой родител каже, че иска голямото дете да се грижи за малкото.

3-4 години

Нашата ще бъде точно 7год.Незнам дали е най-добрата, но знам, че появата на рожба е изцяло божа работа Та Господ реши сега да ни дари със втора рожба...

Според мен 3-4 години  е хубава разлика!Моите са с голяма разлика , но не съжалявам !

Гласувах за 2-3 но докато станем на толкова знае ли човек какво още ще ми мине през главата. Иска ми се преди да стана на 35 години да имам 2 дечица, но както е рекъл Господ. 

иа з гласувах за 2-3 защото си мисля че е перфктната разлика. С брат ми разликата ни е 3 години и мисля че не ни беше зле

Това е и моето мнение 

Малката...Макар,че понякога децата не идват,когато ги искаме...

Според мен е 2-3 години. Ама аз съм пристрастна, както се вижда от линийките 

Аз залагам за 2-3. Не знам защо, така съм се нагласила психически:)

И аЗ.

Изцяло зависи от гледната точка. Чувала съм доста изказвания по този повод - за едни родители голямата разлика е по-добра, за да може по-голямото дете да е по-самостоятелно и така да се каже "отгледано" и даже да помага, за други по-малката разлика, за да могат да се отгледат едновременно почти и уж да мине наведнъж всичко... 
Според мен за самите деца е по-добре разликата да бъде около 2-3 години, защото в по-голямата част от деството си са на почти едно и също ниво на развитие, споделят общи игри и интереси... По-голямата разлика лишава децата от този вид общуване, но пък сигурно дава нещо друго в замяна, а и с годините тази разлика става все по-несъществена.

Децата ми имат разлика от 5г. ,каката ми помага наистина много, съзнателна и разумна е, но като ли е по-добре по- малка разлика,  въпреки, че сигурно е по-трудно,особено ако няма баба наоколо.Всъщност няма особено значение,чудесно е, че искате още деца

За мен лично перфектната разлика между първото и второто дете, е поне 6 - 7 години.И между второто и третото(и натам...защото аз искам 4 дечица)по година

Около 5 години.Гласувах с 3-4 обаче,защото нямаше удобен вариант,защото до 7 години не ми се чака.

3-4 години е добра разлика за мен - ще остане време и да се помисли за трето 

Според мен 3-4 години така разликата не е прекалено малка а и децата са със сходни интереси.Дъщеря ми е на 2г и 7м и вече работим за второ.

Според мен 3-4 години и съм решила да чакам за тази разлика,но дали е най-добрата не бих могла да отговоря сега.

Мнението ми е подобно на това на Лекси.
Свекърва ми е действала на този принцип - породени деца с няма и 2 г. разлика, а после още едно (съответно, с 8 и с 10 г. по-малко). Породените са страшно близки - голямата ми зълва е в чужбина, но не минава ден да не се чуят с мъжа ми - търсят се, споделят си и т.н. Малката ми зълва няма обща приказка с кака си и батко си - има си своя среда, свои интереси, не й е особено приятно да общува с по-големите и т.н., но пък свекърва ми казва, че чак с нея се е усетила майка, защото е нямало вече притесненията, постоянното тичане след децата и т.н.
Аз ще действам на подобен принцип (всъщност, далеч по-удобно е първите 2 да са на една възраст  ). Следващото ще го родя след около 5-6 г., за да си го гледам по "егоистичен" начин и да се наслаждавам на дундуркането на 1 бебе. Надали ще е близко с каките си, но пък те са достатъчно близки. Просто на мен ще ми е по-удобно, когато те вече разбират достатъчно и няма опасност да решат, че бебето е играчка.

3-4 години, нито много, нито малко 

От медицинска гледна точка - твърди се, че разлика по-малка от две години не е здравословна за майката, защото тялото й има нужда да се възстанови от бременността. Две години били достатъчни. Оттам нататък кога ще решиш да имаш второ дете зависи от много неща, включително от твоята и на мъжа ти възраст. За съжаление с годините фертилността и на мъжете и на жените намалява, така че ако си имала пъвото си дете на 30 не бих те посъветвала да чакаш 7-8 години за да имате второ. Ако си родила първото на 20, смятам, че е по-добре да изчакаш първото да поотрасне. Аз изкарах доста тежки първи 3 месеца от бременността си и не мога да си представя как бих успяла да се грижа за малко дете, ако пак се чувствам така, когато забременея втори път. От друга страна всички знаем, че бебетата не стават по поръчка. Имам приятелки, които забременяха от раз първия път, но после чакаха с години да заченат пак. Така че да чакаш прекалено дьлго преди да започнаш с опитите също има своите рискове.

За самите деца по-добре е да са с малка разлика,а за родителите по-голямата разлика е предимство.Хубаво е  голямото дете да може поне да се облича,къпе и храни само когато се роди бебето Аз миналата година все едно обслужвах две бебета,беше ми страшно трудно,но пък сега вече усещам предимствата на малката разлика и бих я препоръчала горещо

3-4 и 5-7 ми харесват

Разликата май зависи от доста фактори.Моите деца са породени,и наблюдавайки ги колко хубаво играят,смятам,че е хубаво да са с малка разлика.От друга страна за нас беше трудно.Много е относително.

Здравейте и от мен момичета. Според мен най добре е разликата между децата да е малка. Заедно да порастнат и да бъдат с еднакви интереси    Първото ми бебче е на година и един месец. Сега съм 5 г.с. и се радвам много. Добре че малкият започна да ходи вече и не е нужно много да го вдигам, иначе е 12 кг и тежко и горко ми    Лека бременност на всички   

5-7 години

Гласувах за 5-7,но разликата между децата ни е 9 год.

Вече не знам коя е най-добрата разлика.В началото си мислех, че 3 години е добре, затова когато дъщеря ми стана на 2, започнахме с опитите за второ.Е, не беше писано явно да стане тогава.
Разликата в годините на децата ми е почти 6 години.Мислех, че и това е хубава разлика.Щерката ще помага, нали е голяма.Да, да, ама не.
Дори и да е по-голяма разликата, всичко си зависи от децата.

И при нас е 6 год., но мен ме възпираше факта,че голямата ми е Аутист и не знаех как ще приеме едно бебе . Но слава богу тя беше очарована , приспиваше малката, помагаше ми дори за смяната на памперса, което дори не смеех да си помисля,че би могло да се случи.
Но сега предимно се карат и не е каката причината , а малката прави всички скандали  .

Точно.Същото е и при нас.Докато сина беше бебе нямаше проблеми.След като проходи  започна всичко.Сега се бият нон стоп.Карат се.И като гледам май малкия е повече виновен.

Разликата на моите деца е 3.6г. Трудничко ми е определено, но поне за тях се надявам да е добре. С моята сестра разликата ни е почти 5 години и мога да кажа, че близки станахме чак сега. Като малки тази разлика се чувстваше доста.

Аз гласувах между 2-3 години. На дечицата ми е 1,7, но си мисля,че Йони беше много мъничък като стана бате. И той милият много искаше да помага подаваше чисти памперси,изхвърляше мръсните.И сега много обича сестра си.  Когато на него се взима нещо и той веднага - а на Миминка. Трудно му е още да каже хубаво Маринка.Но не може на него нещо да вземе а на сестра му не.
Като се прибере от градините първо сестра си трябва да гушне и целуне после ако реши на другите ще обърне внимание. Ако тя е заспала или не е в стаята пита с учудване - Къде  е сестра ти,не казва сестра ми. 
Сладурковците ми.

Нашата е 5 г.6м много сам доволна

3-4 години е добре според мен