здравейте!първо искам да ви се представя-казвам се зорница и от доста време чета този форум,най накрая реших да пиша.
Историята ми е следната:имам приятел от 8 години,сега сам на 23,а той на 29.винаги сам мислила че всичко с времето си,но тази година взех да се замислям повече за дете.не сме женени и за сега не ни е в плановете.искам да ви каха че съм студентка и тази ми е последна година,т.е.2008г.ми предстои да завърша право.исках първоначално да завърша ,да започна работа ,да се установим и тогава да мислим за деца,но по моите планове тове няма да стане преди 30г:}}така че се замислям дали да не се пусна по течението и да започнем от сега и да видим какво ще стане.аз пак мога за си завърша ако забременея и т.н.единствено се притеснявам да не би да е рано и че ще трябва да оставя плановете за кариера след завършването след време да ги осъществявам!и двамата искаме дете,макар че не говорим за това.дали да почвам с опитите или да изчакам да завърша и да се реализирам.финансофи проблеми нямаме никакви,имаме собствено жилище и т.н.живеем в софия??дали не бързам и ще сбъркам ли ако не изчакам????моля ви посъветвайте ме и дайте някакъв съвет!!!!!!!!!!!!
извинявайте за дългото обяснение!!!!!Благодъря ви предварително и се надявам за в бъдеще да бъда по-често тук!!!!!!!
----------------
Моля, пишете на кирилица!!!
Историята ми е следната:имам приятел от 8 години,сега сам на 23,а той на 29.винаги сам мислила че всичко с времето си,но тази година взех да се замислям повече за дете.не сме женени и за сега не ни е в плановете.искам да ви каха че съм студентка и тази ми е последна година,т.е.2008г.ми предстои да завърша право.исках първоначално да завърша ,да започна работа ,да се установим и тогава да мислим за деца,но по моите планове тове няма да стане преди 30г:}}така че се замислям дали да не се пусна по течението и да започнем от сега и да видим какво ще стане.аз пак мога за си завърша ако забременея и т.н.единствено се притеснявам да не би да е рано и че ще трябва да оставя плановете за кариера след завършването след време да ги осъществявам!и двамата искаме дете,макар че не говорим за това.дали да почвам с опитите или да изчакам да завърша и да се реализирам.финансофи проблеми нямаме никакви,имаме собствено жилище и т.н.живеем в софия??дали не бързам и ще сбъркам ли ако не изчакам????моля ви посъветвайте ме и дайте някакъв съвет!!!!!!!!!!!!
извинявайте за дългото обяснение!!!!!Благодъря ви предварително и се надявам за в бъдеще да бъда по-често тук!!!!!!!
Цитат
zdraveite!parvo iskam da vi se predstavj-kazvam se zornitsa i ot dosta vreme 4eta tozi forum,nai nakraj re6ih da pi6a.
Istorijta mi e slednata:imam prijtel ot 8 godini,sega sam na 23,a toi na 29.vinagi sam mislila 4e vsi4ko s vremeto si,no tazi godina vzeh da se zamisljm pove4e za dete.ne sme jeneni i za sega ne ni e v planovete.iskam da vi kaxa 4e sam studentka i tazi mi e posledna godina,t.e.2008g.mi predstoi da zavar6a pravo.iskah parvona4alno da zavar6a ,da zapo4na rabota ,da se ustanovim i togava da mislim za detsa,no po moite planove tove njma da stane predi 30g:}}taka 4e se zamisljm dali da ne se pusna po te4enieto i da zapo4nem ot sega i da vidim kakvo 6te stane.az pak moga za si zavar6a ako zabremenej i t.n.edinstveno se pritesnjvam da ne bi da e rano i 4e 6te trjbva da ostavj planovete za kariera sled zavar6vaneto sled vreme da gi osa6testvjvam!i dvamata iskame dete,makar 4e ne govorim za tova.dali da po4vam s opitite ili da iz4akam da zavar6a i da se realiziram.finansofi problemi njmame nikakvi,imame sobstveno xili6te i t.n.jiveem v sofia??dali ne barzam i 6te sbarkam li ako ne iz4akam????molj vi posavetvaite me i daite njkakav savet!!!!!!!!!!!!
izvinjvaite za dalgoto objsnenie!!!!!Blagodarj vi predvaritelno i se nadjvam za v bade6te da bada po-4esto tuk!!!!!!!!
Istorijta mi e slednata:imam prijtel ot 8 godini,sega sam na 23,a toi na 29.vinagi sam mislila 4e vsi4ko s vremeto si,no tazi godina vzeh da se zamisljm pove4e za dete.ne sme jeneni i za sega ne ni e v planovete.iskam da vi kaxa 4e sam studentka i tazi mi e posledna godina,t.e.2008g.mi predstoi da zavar6a pravo.iskah parvona4alno da zavar6a ,da zapo4na rabota ,da se ustanovim i togava da mislim za detsa,no po moite planove tove njma da stane predi 30g:}}taka 4e se zamisljm dali da ne se pusna po te4enieto i da zapo4nem ot sega i da vidim kakvo 6te stane.az pak moga za si zavar6a ako zabremenej i t.n.edinstveno se pritesnjvam da ne bi da e rano i 4e 6te trjbva da ostavj planovete za kariera sled zavar6vaneto sled vreme da gi osa6testvjvam!i dvamata iskame dete,makar 4e ne govorim za tova.dali da po4vam s opitite ili da iz4akam da zavar6a i da se realiziram.finansofi problemi njmame nikakvi,imame sobstveno xili6te i t.n.jiveem v sofia??dali ne barzam i 6te sbarkam li ako ne iz4akam????molj vi posavetvaite me i daite njkakav savet!!!!!!!!!!!!
izvinjvaite za dalgoto objsnenie!!!!!Blagodarj vi predvaritelno i se nadjvam za v bade6te da bada po-4esto tuk!!!!!!!!
----------------
Моля, пишете на кирилица!!!
Преди години моята приятелка забременя, а не бяхме завършили още за бакалаври, а пък гаджето й не беше и минала година откакто се уволни от казармата. Нямаха пари, работа, е оправиха се някак си и с работата / доходите, и с всички тежки изпити, че изкара и магистратура и то с бебе. Сега детето е предучилищна и даже вече и помага. А, аз какво - трябва първо да завърша, да работя, да имаме пари, нямаше къде да живеем, мъжът ми тогава не работеше, трябваше да имаме дом, сигурност, стабилност /а сега разбирам, че това са от нещата, които в днешно време са доста относителни - сега ги имаш,но утре може и да ги нямаш/, сватба и чак тогава дете, той се виждаше много млад за баща и си беше определил възраст - 29г. за това. Тогава си говорехме с нея, че колкото по-рано и по-млади, толкова по-лесно се справяш с нещата и двете още тогава го осъзнавахме, но мен ме спираше другото, което ми се редеше в главата като стълбица нагоре до вратата с детската стая, исках нещата да вървят по ред и не само аз, човекът до мен също, а колко време ще отнемат никой не знаеше. Е, минаха годините и сега какво - уж се понаредиха поне малко нещата и когато решихме, че вече няма за кога, то нещата се закучиха. Повече от годиина вече безрезултатни опити, намя да ти описвам психически как се чувствам. Сега ще търсиме проблема, но той вече си мина 29г. възраст, пък и аз. Родителите ни навлизат в годинки и вместо те на нас ние на тях ще трябва да помагаме, а имам и сестра инвалид, от сега съм се хванала за главата. И сега тук е въпросът - коя от двете е с по-голямото щастие и по-добре наредения живот? 
От цялата история излиза, че "някои неща е по-добре да не ги умуваш много, просто да се оставиш да ти се случват, да не строиш кули, да не бягаш и да не се пазиш от щастието!", ако може така да се каже, поне това е моят урок. 
.Казах на приятелят ми че от днес спираме да се пазим,неговият отговор беше точно както очаквах-както кажеш нямаш проблем!!!!! 
Вечерта ме заведе на ресторант и ми беше купил старахотен подарък за моето решение което явно доста му е харесало.От тогава до сега вече не говорим за това защото то се знае какво трябва да правим от сега нататък.Малко съм затруднена сега със обзавеждане на апартамента и т.н.,но ще намерим време за едно бебенце 
надявам се скоро(по коледа 
).Благодаря ви още веднъж,надявам се да ми давате кураж и по-нататък с моите терзания ,защото май се започват от сега!!!!!!!!
