преумората - невидим враг №1 - трикове да се борим с нея

Единият час само за теб е много важен, но истината е, че няма как да си го осигуриш, ако някой не ти го даде , т.е. татко, баба, приятелка трябва да се навие да погледа децата за известно време. ако не всеки ден, то поне 2 пъти в седмицата/еееей, мечти.../. мен ме разтоварва дори ако приятелка дойде вкъщи и Ния скача по нейната глава, вместо по моята, докато аз готвя.

Ния се събуди...ще пиша по-късно...

Аз се разтоварвам пък като съм си с децата... лягам на пода, зарязвам къщата и играя с тях. На нас никой не ни помага, т.е. не е имало момент в който да сме сами без децата, или сме на работа или с тях у дома. Имало е моменти да искам да ги затворя в гардероба за 5 минути опоне да съм сама...и после ми идва прозрението -  като мажат- мажа и аз с тях  Голяма работа - омазаното се мие после, кефа си остава за нас. като крещят и аз ще крещя, като скачат по мебелите и аз с тях  Когато издивеят из нас много излизаме всички навън. Незнам как щях да оцелея иначе гледайки 3 момчета. Мен ме мори неспането най много...просто от ден на ден осъзнавам че то ми скапва здравето яко... но бавно и полека се преборвам и с това. Господ няма да ме остави да стигна до там , че да не се справям... ще ми даде само толкова, колкото мога да понеса.
забелязала съм,че като съм на ръба от недоспиване обикновенно следва една спокойна нощ...дали защото съм толкова преуморена и не ги чувам като мрънкат...

 Аз имам достатъчно време за спорт(тренирам 3 пъти седмично тае-бо и 2 йога), шопинг, разходки и т.н. , но въпреки това се чувствам кълбо от нерви. Може би много късно взех необходимите мерки и сега няма връщане назад...
 Завиждам на desi за това, че умее да се разтоварва с децата си!
 Ще пробвам с шоколада! Очаквам още полезни практики!

И аз се чувствам адски уморена. Недоспиването ме тормози най-много. И когато нещата започнаха да излизат извън контрол, взех кардинални мерки. Посещавам психолог (само не ме вземайте за луда ), спрях цигарите, в момента съм на диета (хем ще си пречистя организма от токсините, хем ще сваля някое килце ), остава да започна отново да карам колело. Когато детето спи през деня, а хиперактивната ни кака е на градинка, вместо да се втурна към домакинските си задължения, реших да поспивам с него. Или слушам любимата си музика, чета списания (онези женските ме разтоварват най-добре), хубава книга...

Споко, Марианка, не те вземаме за луда.
И аз съм си мислила за психолог, но като си помисля как ще ми каже да си почивам и да правя нещо за себе си си казвам - я да си спестя хонорара на психолога, да си кажа "Почивай си!" и със спестената сума да си купя нещо "за душата". 

това за нощното хранене не го вдявам - задължение ли е или за удоволствие?

Баба (мама) знае две и двеста... Откакто децата започнаха да спят по-добре през нощта, вече не се преуморявам, гледам по-философски на задълженията и приоритетите им и не се ядосвам с мъжа ми, че не ми помага, понеже изобщо го няма... Всичко е в главата... в това число преумората...

Преумората...кой ли от нас не я е изпитвал.Ето как си помагам аз:
-много,много ми помага мъжа ми.Да не звучи самохвално,обаче той ми дава такава сила,каквато не съм мислила ,че изпитвам.Поне веднъж седмично гледа децата вкъщи,за да изляза аз сама или с приятелки.И веднъж седмично поне извежда двете деца,докато аз си седя вкъщи.В началото използвах това време за чистене,обаче вече се изучих -лежа и си пускам Тоника,отварям си прозорците,събувам се боса /така ми е по-лекичко/ и пея колкото ми глас държи .
-не си седим много вкъщи,винаги,когато имаме възможност сме навън,ако ще да гърми и да трещи.Не държа да излизам с приятелки,може и сами да сме,важното е да обикаляме улиците.В това отношение Плевен е чудесен град-има голям център,голям парк...
-изготвям си дневен режим.Това обаче не е за всеки.Аз си падам малко луда на тая тема,обичам доколкото ми е възможно да знам как ще протече деня ми.Като имам някакви рамки се чувствам по-добре
-разходки,разходки,разходки-това ми е най-добрата терапия.особенно събота и неделя,когато сме четиримата
-и нещо малко гадничко може би-като се нервирам нещо,като се ядосам примерно за пустите пари,като почна да се дразня нещо на децата,или на свеки -тогава се сещам за двата най-кошмарни месеца в живота ми,когато Бубка беше много зле,когато искаха да я оставя в дом,когато ръцете ми бяха празни,когато стигах до ръба на лудостта и се замислях да сложа край на живота си/дори си бях приготвила хапчета/.Е,щом онова праживяхме и оцеляхме с мъжа ми и като отделни личности,и като семейство,няма как да не се справим с всичко останало.

Не мога да разбера защо не се наспивате? Съвсем сериозно питам. Спете, когато децата ви спят.
Аз ставам всеки Божи ден в 05.00 часа, защото в 06.00 трябва да съм на работа. Връщам се в 14.00, свършвам някоя домакинска работа, вземам Оли от градинка в 16.00 часа, пазарим нещо, ако е необходимо, връщаме се в 17.00, пускам и картун нетуорк, през това време правя вечерята. Мъжът ми се връща в 18.00 часа, сядаме да вечеряме, в 19.00 къпя Оли, в 20.00 часа мъжът ми я приспива, а аз разчиствам ако има нещо за чистене, ако не вися малко в Интернет и в 21.00 часа лягам да спя.
И това е всеки Божи ден. Толкова е едно и също, че по някога чак забравям какъв ден сме 
В крайна сметка спя около 7- 8 часа. Понякога се будя нощем, понякога не. Зависи. Ако Оли се събуди и иска нещо, разбира се ставам, или пък баща и помага.
Сутрин мъжът ми я води на градина.

Да,забравих и спането .Аз ако не се наспя не ме търси.Парцал.Спя си като пън поне по 10 часа в денонощието.Лягам към 22ч та до 7.Обаче децата ми не се будят.От малки са така,така си ги научих .В осем са по леглата,ако щат да спят,да лежат,да гледат телевизия,да си четат..каквото искат.Това е.

Е, чак 10 часа не мога да спя. Ако спя повече от 9 часа после съм наистина като парцал 

 Сгреших .От десет вечерта до седем сутринта колко прави?Не 10...9 .Спането му е майката.

Аааа, firebird, други работи ми говори психолога
tornerosse, понеже аз съм от вечно недоспалите, веднага ти отговарям на въпроса. Голямата щерка е на 5г. и е хиперактивна. Мнооого трудно заспива. Снощи чак в 01.30ч. и всяка нощ заспиването и се движи в интервала 24-02ч. Съответно, докато не заспи тя, не заспивам и аз. До преди година се будеше по няколко пъти нощем, като бебе. Тъкмо започна да спи по цяла нощ и се роди бебето . А то е решило яко да ме тормози. Буди се на всеки час. Добре, че и мъжа ми става (общо взето се редуваме) иначе до сега не бих издържала психически, пък и физически.

Деси, мисля, че наистина трябва да се успокоиш по някакъв начин.
Незнам, аз просто не мога да си представя как ще реагират мойте хора ако всяка сутрин се събуждам сърдита и нервна и завися от кафето.  И аз съм имала периоди, особенно когато Оли беше бебе, в които не съм си доспивала и съм ходиа на работа. Недоспиването си е истинско мъчение, човек незнае на кой свят е. Но винаги съм се стараела да си легна по- рано, почти, когато тя ли ляга. Така спя точно толкова колкото и тя. А малките деца спят по много часове, дори и да се будят. Ако ти е трудно да заспиш, заради преумора, вземай някакви билкови успокоителни хапчета или пии някакъв чай преди лягане.

Разбирам те и ти съчувствам. Може би защото ние имаме само едно дете и при нас проблемът явно е по-малък.
А голямата ти щерка като заспи в 2.00 кога става?
За нея не може ли да се намери нещо успокоително на билкова основа?
В градината на Оли има едно хиперактовно момиченце, на възраст колкото твоята дъщеричка, то спи на обяд доколкото знам.

Попораснаха ми вече децата и нещата поулегнаха. Ама имало е период, който тежко съм го изкарвала.