Ти не ме обичаш!

Може би го повтаря днес постоянно, защото не си реагирала по никакъв начин.
Кажи му: "Знаеш, че не е така" с възможно най-спокойния глас, та да разбере, че няма да стане, ако се опитва да те манипулира по този начин.

Първо, колкото и да те боли, не го показвай в никакъв случай! Иначе ще дадеш мощно оръжие за манипулация.
На твое място бих отговорила нещо подобно:
- Не те обичам!
- Аз пък те обичам! Колкото и лошо да се държиш, колкото и да ме ядосваш, пак ще те обичам! Защото съм ти майка, а майките винаги, ама винаги обичат децата си.
И т. н. в същия дух. 
От една страна - не разкриваш слабост, от друга, показваш нагледно на детето си, че може да се сърди и да изпитва неприятни чувства, които да не противоречат на обичта.
Поне аз така ги разбирам и чувствам нещата. 

Не, не е вярно, че не съм реагирала. Реагирам, но всеки път различно. Именно защото не зная как и нямам твърда линия, която да следвам.
И го убеждавах, че греши, и му обяснявах, че обичта няма нищо общо със забележките ми и че дори когато хората се обичат, това не е основание те да не си правят забележки. Правих и това, което пише Сийка по-долу - те не ме обичаш, аз пък те обичам. Дори веднъж му казах - добре, не те обичам щом така си решил, но това няма да промени факта, че зрънчо няма да ядеш преди вечеря! И то защото на всяко мое убеждение той все по-настървено почва да твърди, че не го обичам. Ококори ми се насреща - очевидно и аз го изненадах с отговора си

Аз постъпвам точно така.
Имай предвид, че Матей откакто е проговорил ме пробва така. Но аз едно си зная и него си пея. По някое време му става смешно от еднообразния диалог и започва да се смее, но продължава да казва, че не ме обича макар и през смях.
Друга част от репертоара ни са: Аз нямам майка, Аз няма къде живея  

О, да и това ми го сервира. Ти не си ми мама. Аз нямам мама. На въпроса ми " а кой те е родил тогава?", ми отвърща "никой и аз съм един никой" 

И при нас е същото.... "не те обичам, искам тати, него обичам" . Ако сме с татко, иска баба, така.. после иска кучето и .....до безкрай.

И като се замисля всеки път и аз съм реатирала различно, не съм имала твърда позиция. Време е да взема меки 

Не зная колко е голям Денис и дали е единствено дете в семейството.
Разбира се, че не трябва да мълчиш, но е излишно да се впускаш в подробности около чувствата си. Децата както и възрастните разбират обичта без обяснения. Определено го използва за манипулация.
Какво ще кажеш за нашия случай? Понеже не мога и не искам постоянно да забранявам и да казвам кое е добро и кое лошо, при нас ситуацията е точно обратната - ако не обръщам внимание на щуротиите и на това кога се яде зрънчо, то следват репликите: "Мамо, обичаш ли ме още?", т.е. нормалното е и детето много добре го знае, че мама обича и точно затова прави забележки и се тревожи за всичко.
От друга страна, дали наистина пък не проявяваш прекалена загриженост, все пак и ти сигурно си хапваш шоколад преди вечеря 

Най-вероятно е в някакъв период на несигурност и на преоткриване на себе си.
Матей например има нужда постоянно да му бъде казвано, че е обичан. Аз просто отговарям на нуждите му, за да се чувства добре.
Случвало се е например по цели месеци, всеки ден да ме пита: Къде е тати?
Аз отговарям: На работа.
Той пита: Кога ще си дойде?
Аз отговарям: Довечера.
И този диалог се повтаряше най-малко по 20 пъти на ден, а често и по повече. При това мъжът ми тогава имаше сравнително постоянен режим на излизане и прибиране и не е давал повод на детето да си мисли, че ще бъде изоставено. Обаче Мати се чувстваше несигурен и притеснен (не знам защо) и аз всеки път отговарях по един и същи начин на въпросите му, за да може той да придобие сигурност и спокойствие.

Та опитай се да разбереш какво точно го мъчи и при всички случаи според мен трябва да подържаш една и съща линия на любящо поведение, за да се успокои детето, а и да разбере, че номера с манипулацията не минава

На пет и половина е, има по-малък брат, който е на три и половина.
Знам, че той е сигурен в любовта ми и че не характера на забележките ми и изобщо те сами по себе си, го разколебават. По-скоро го използва като начин да ме постави на място зарад тях.
Не смятам, че съм прекалено загрижена. Всъщност аз съм една доста толерантна майка. /Която не яде шоколад изобщо, а камо ли пък преди вечеря, просто защото не вечерям /

Според мен има период на изхитряване 
Е, това не пречи и той да иска постоянни уверения в най-огромната любов към него, но не го свързвам с несигурност. Просто и той и брат му са много чувствителни и любовно настроени деца. Дай им да целуват, прегръщат и се обясняват в любов / и да очакват същото в замяна разбира се/. По цял ден могат само това да правят.

Да, може и това да е отговорът.
Моите момчета също са такива, и тримата. Все някой ми виси на врата.

Аз бих постъпила по обратния начин. Бих му обяснила, колко много ме е заболяло от това му твърдение, със сигурност бих показала, че съм наранена. И едновременно с това бих обяснила причините поради, които отказвам на желанието му (зрънчо или каквото е там). Детето не заявява, че то не те обича, а че ти не го правиш. Това за мен, означава, освен, че иска да те изнуди, иска и да те нарани (да си го върне) по такъв начин. Но по принцип децата не искат родителите им да страдат. Сигурна съм, че ако види тъжно, а не ледено спокойно лице, не би го използвал като провокация отново.

И според мен е период на изхитряване, при това споделен между децата. Може и да бъркам, но доколкото помня точно на тази възраст и при дъщеря ми се появиха подобни реплики.  Не го отдавам на несигурност. Не бих се учудила да има и обмяна на опит как по-лесно се манипулират родители и как с лекота се постигат желания.
Аз лично не съм правила нищо специално. Повтаряла съм че я обичам и че тя прекалено добре го знае, без да съм се хвърляла в някакви дълги обяснения, нито пък да съм давала вид на засегната или обидена. Периодът отмина постепенно.

Дъщеря ми пробва няколко пъти по абсолютно същия начин (на 5 е ).
Отговарях твърдо и спокойно - "Напротив, обичам те!"
Последният път, когато прекали, казах: "Добре, отиди и намери някой, който да те обича повече от мен. Облечи се, излез и ми го доведи."
Както казваш, ококори се, изгледа ме втрещено, врътна се нацупено и ми се сърди около 3 минути, след което дойде и се гушна в мен.
От тогава използва други методи за манипулация, от типа - "Егати, майката!", но това е друга тема.

Просто ти е напипал слабото място. Не му се поддавай.

Това ми хареса! 

Досега съм чувала само "не те обичам". И всеки път отговарям "аз пък много те обичам"....
Но това е в състояние на силно сърдене. Иначе има друг момент чувам примерно "ах, че си смотана". И се обръщам и питам "кой е смотан", ми се отговаря "ааа, крокодилите". Всяка обида при въпрос се получава отговор, че се отнася за крокодилите. 

Да, дежурната манипулация. При нас не се е слуъчвало "Ти не ме обичаш", но "Не те обичам е редовно".
Как реагирам - ами казвам кратко и ясно, аз пък те обичам и не обръщам внимание. Обикновено ми го казва, когато и забраня нещо, скарам се и подобни. Току що ми затвори вратата и не искаше да я отваря, аз и казах, че в такъв случай я наказвам и няма да ходим до книжарницата за каквото бяхме решили, тя се разциври и ми каза "Не те обичам". Общо взето не се подавам на тези манипулации. Повече ме боли, ако я помоля нещо и не го изпълни или ми каже нещо лошо и тогава казвам, че съм обидена и не и говоря - е повече от 5 минути не издържа 
Иначе сега сме на периода обяснение, че майките обичат децата си, дори, когато не ги слушат, но тогава са обидени и им е мъчно.
Като цяло за мен това са манипулации, като крайна мярка, тъй като са деца и нещата, с които могат да надделеят над нас са твърде малко. Не отдавам особено значение.

Вариацията на Ели (2г3м) е: "Не искам да се връщаш от работа". Хе-хе.
Калина в момента пък копнее....да нямала баща и майка, за да можела да си прави винаги каквото си иска. Мда.

Ъхъъъ това е мечтата на всяко хлапе, едно време и на мен ми беше мечта  За тийнейджърите пък съвсем

Постъпвам точно по същият начин.
При нас има ефект и като че ли го израстнахме,сега дежурната му реплика е "Сърдя ти се"

В такъв случай аз:
а/ ако е казано за да ми привлече вниманието, веднага прекъсвам каквото правя, отивам при нея, поглеждам я в очите и й казвам - "Идея нямаш колко те обичам", тя ми казва "Знам"
б/ ако е казано защото съм й направила забележка, обяснявам, че й правя забележки, точно защото много я обичам и искам тя да се държи добре и т.н. и т.н.
в/ ако ли пък защото съм й се развикала жестоко, й казвам, че съжалявам и че и аз не винаги се държа подходящо.

Отговарям "Обичам те повече от всичко на света."
Следва въпрос "А защо тогава .........?"
"За твое добро..............."
"Ама повече от тати и себе си ли ме обичаш?"
"Повече"
Скоро с много борба извадихме едно зъбче, което висеше на едно крайче и като се хвърли да ме целува и да ми говори "Мамо, ти наистина много ме обичаш и всичко правиш за мое добро."
Така до следващо "Ти наистина ли ме обичаш?" "И това ли за мое добро  го правиш?"
А бе много съм подозрителен демагог съм.

Според мен проведи разговорът  за " Обичам те" преди да се е стигнало до тази реплика от страна на детето,аз така направих.ние вече минахме през това(надявам се да не се повтори)
 Единия ми син е много чувствителен,с него бях провела такъв разговор,не помня вече кога -"Аз те обичам и винаги ще те обичам,дори когато те наказвам или не ти позволявам нещо аз те обичам,дори да правиш най-големите бели аз пак те обичам,защото съм твоя майка".Когато го наказах след този разговор за нещо,той през сълзи започна да ми обяснява -"обаче ти ме обичаш, нали-Да ,отговорих аз ,нали ти  казах ,винаги ще те обичам"".Това се повтори няколко пъти,после не е ставало въпрос изобщо,в смисъл не е свързвал забраната или наказанието с НЕобич от моя страна.Другия ми син след разговорът ни за обичта просто ми каза и аз те обичам,но след това изобщо не е споменавал нещо по въпроса,нито е свързвал забраната с някакви чувства,просто знае че не трябва да го прави и това,дори и да плаче  си плаче сам и после идва при мен..
Всяко дете е различно,по-емоционалните реагират  по един начин,да не би ти самата да си му казвала че няма да го обичаш ако направи нещо........,децата приемат всичко буквално нали знаеш,а после да е разбрал ,че се опитваш по този начин да го контролираш

Съгласна съм 100% с постинга на как`Сийка. И аз постъпвам така. Освен това когато ме засегнат или разочароват, или ядосат им го казвам и показвам. Информирам ги за чувствата си. Те трябва да са наясно, че думите тежат и казаното носи последствия, че не могат да хвърлят разни думички просто така.

Моето мнение е,че той изпитва някаква ревност и се опитва да привлече вниманието върху себе си.Манипулира те чисто по детски.И аз правех така като малка,защото бях каката и все бях виновна.

Моят син(на 4г5м) сега е в такава фаза - като се разсърди нещо и започва - Не те обичам, не Ви обичам.
Ние най-спокойно му отговаряме - Ние пък много те обичаме!
Има страхотен ефект - започва да ни гледа умно и забравя защо се е сърдил(е, не винаги, но поне престава да казва, че не ни обича).

Щерката вече е минала в другата графа - Ти не ме обичаш!
Зависи от ситуацията - някой път обяснявам, но веднъж се ядосах и казах - Айде иди и намери някой, който да те обича повече от мен и да ти разрешава да правиш това което искаш в момента. Всъщност не съм я чувала от тогава - може и да е имало ефект.

Дани е нашия драматичен герой  . "Ти не ме обичаш!Никой не ме обича!Аз не те обичам!Не съм ти вече син!Не си ми майка, щом се държиш така!" са част от коронните му реплики  .
Понякога ме карат да се смея вътре в себе си, понякога ме нараняват и натъжават, но или не им обръщам внимание или казвам, че аз го обичам дори когато ме ядосва, дори когато му се карам.
Като се успокои и стане пак в добро настроение се обяснява в любов и всичко е до тук ... до следващия път. На мен ми минава бързо, но при съпруга ми нещата не се забравят лесно.
Преди няколко дни го чуваме как след като баща му му направи забележка, под носа си в коридора вика "Гаден татко!", ами направихме се че не сме чули и ни напуши на смях. Пак скоро вика на брат "тъпак!", направих му забежка и изкара един тайм аут в спалнята. След 4 мин. го пускам и му казвам "Иди и се извини на брат си!", отива той и аз го чувам как казва "Извинявай", а Вики се развика нещо. Питам "какъв е сега проблема нали се извини брат ти?", а големия вика - "Ама той ми каза високо "Извинявай" и тихичко "тъпак!"  .

Дани е декемвийче 2003, нали?
Едно към едно е с Матей (също декемврийче 2003). Само дето все още не е начул думата`тъпак`, но когато го караш да се извини, покрай извинението прави и нещо напук. Хич не се дава лесно това дете

Додо Лъчи беше в тази фаза миналата година, може да е от възрастта. Но както и да е аз реших проблема с метода на отразяване на чувствата.
Когато ми кажеше че не го обичам примерно, защото не му давам шоколад. Аз му обяснявах възможно най-спокойно, че зная че е ядосан защото не му давам любимото лакомство. Че и аз като дете съм се ядосвала като не получавам шоколад, но пък го правя защото искам да има здрави зъбки и защото всъщност много го обичам.
Същата реплика, когато не разрешавам да се гледа н-тия пореден филм на компютъра. Пак го прегръщам и казвам - "Знам че си ми ядосан, защото не ти давам да гледаш още, но трябва да си починеш защото ще ти се изморят очичките и ще те заболи главата".
Та в този аспект реагирах аз, дали това помогна, дали просто установи че няма да има нужния ефект върху мен престана след няколко месеца.
Дано и при Денис е така.

За щастие вече спря да ревнува от брат си. Дори ми е трудно да повярвам на другата крайност в отношението му. Не спира да го прегръща, да го целува звучно и да му повтаря, че го обича. Не е за пред мен, наблюдавала съм ги тайно, без да знаят. Спят гушнати един в друг, а като се събудят - преплитат ръце и крака и се врат един в друг. Ако има картина, която искам да запазя завинаги в съзнанието си, когато вече са пораснали - именно тази е.
По-старите потребители тук знаят какви невероятни проблеми имах с Дени, когато се роди брат му. Стигала съм до отчаяние. Затова е тази ми радост в момента.
....А от друг - няма от кой да ревнува.

Да, искрено вярвам, че и при нас така ще бъде. Сигурна съм, че внезапният начин по който се прояви тази нова тенденция в поведението му, също така неочаквано ще изчезне. / е, тази вечер пак ми го каза сто пъти сигурно, вече мисля, че просто му харесва да чува, че го обичам и това е начина да ме накара да го правя постоянно/

Първо пиша малко първосигнално после ще чета цялата тема и пак ще пиша 

- Искааааам, Зрънчо...
- Дени, няма да купим Зрънчо!
- Ама аз искааааам Зрънчооо! Ти не ме обичаш значи!
- Напротив, обичам те и точно затова няма да ти купя нещо като Зрънчото...

Това беше шегичка де...

Значи, подкрепям Кака Сийка 
Александра не ми е казвала, че не ме обича. Но ми е казвала, че не иска да съм й майка  Аз й отговорих, че аз пък искам тя да ми е дъщеря  Не разбрах какво точно я провокира, защото не е имало някакви караници, седяхме си в колата и си чакахме баща й. В тишината тя го изпраска това...

Но тя пък прави друго нещо. Като се ядосам тя идва и ми казва "Мамо, ама аз те обичам" Тогава й обяснявам, че аз също я обичам и ще я обичам колкото и бели да направи, но в момента съм много ядосана за дадената постъпка, което пък не ми пречи да я обичам. Че обичта няма нищо общо с караницата за дадена беля и че искам да знае, че каквото и да направи аз винаги ще я обичам. При нея беше по-скоро проверка на моите чувства. В началото явно мислеше, че когато се карам не я обичам. След много такива случки явно проумя нещата и спря да го прави.
Мисля, че при Дени също ще мине. Също си мисля, че може би аз бих реагирала в твоята ситуация много открито. Може би ще кажа "Саша, ти знаеш, че аз те обичам и като ми кажеш тия думи няма да ме накараш да купя Зрънчо. И двете знаем, че се обичаме с или без Зрънчото"  т.е. идеята е, на детето са му е ясно, че ТИ ЗНАЕШ защо го прави и че няма да мине. Но това пък при моето дете смятам, че ще върви. При Дени не знам как би подействало.

 На мен първо сигнално ми идва да попитам "Защо мислиш така?", не знам в какъв контекст е казана тази реплика. Не бих се обидила, вероятно е провокирано от засегнати чувства или от обида, но за мен това е реплика, в която се търси диалог, подкрепа, издава неувереност, не е крайно умозаключение. Реакцията ми ще бъде "Напротив обичам те, повече от всичко  друго".
 За купуването на най-различни неща съм категорична,  обичаш ме не ме обичаш, аз преценявам кое е подходящо, дори и да провокира липса на любов, това е положението.

Ние тепърва влязохме в тази фаза с голямата, тъй че не съм много компетентна, но влязох и изчетох всичко, за да се подготвя. Не ми е казвала директно "Ти не ме обичаш!", но веднъж изпраска съвсем внезапно въпроса: "Ти като ми се караш, обичаш ли ме?" И мен ме стресна и я погледнах ей така  и побързах да отговоря, че винаги я обичам, а и се карам, защото не слуша и прави нещо нередно, а не защото не я обичам. Веднага го прие, не ме разпитвала повече.
Денис те манипулира, разбрал е, че реагираш на тази реплика и ще я повтаря, докато му омръзне. После ще измисли нещо друго. Не му се връзвай много и в никакъв случай не му разрешавай каквото там иска и заради което произнася въпросната фраза. "Знаш много добре, че не е така / не е вярно / и т.н." казано с колкото е възможно по-спокоен тон е най-добрия отговор. 

Не е съвсем така... Нека си ги има родителите, за да вършат необходимата работа, ама ако може да са невидими...

И ние май някога сме копнели... може би не да ги нямаме, но поне да не се бъркат и да дават акъл!

ние сме пък на другата крайност- не те оби4ам! слага ни вси4ки в 4ерния списък, ако някой й се кара! после като види обърнатия гръб и мъл4анието , вика: извинявай!, ама нещо много й е лесно ,4е не знам колко се разкайва, де!

"Не забравй, че дори когато се караме, пак те обичам." - това си го казваме често-често, ей така, за всеки случай.
Разбира се, че малкият "работливко" ми е казвал (с не особено сигурен тон): "Ама ти не ме обичаш!".
Решаваме по сократовски проблема.  С насочващи въпроси, в крайна сметка самият маймун си отговаря. 

Според мен човечето експериментира, със себе си, с мама. Чувствата и емоциите на тази възраст стават все по-богати. Противопоставя обичам те - не те обичам.
ще отмине и този период Майка ми още повтаря една моя реплика, която често употребявах като дете: Мене никой не ме обича.....останала е като шега в нашето семейство. Важо е децата да чувстват любовта ни(за твоите Додо съм сигурна ), а периодите ще се сменят.

До сега само един единствен път съм го чула, но не към мен, а към прабаба и.
Баба и, обаче каза, че пък я обича ужасно много и оттогава не съм я чула. Е, освен, че я праща да спи на терасата

Хитри са малките гадинки и то без да разбират какво причиняват.


Додо, просто изпробвай и виж, кое точно ще мине, защото все пак децата са различни.
Успех! 

И Борис от 2-3 дни ми прилага "Ти не ме обичаш" и "Тогава ще отида да си намеря друга майка"  - след всяка забележка или непозволение.
Първо, доста се зачудих откъде се появиха тези фрази, защото никога не съм го заплашвала, че няма да го обичам или ще си търси друга майка, ако не ме послуша или не се държи по определен начин.
Второ, спомних си за вълната от преди около половин година "Не те обичам, мразя те, лоша майка" - пак в същите ситуации - която тогава ме поизнерви доста, но която отмина светкавично, след като възприех спокоен подход. Отговарях му "А пък аз те обичам. И знам, че говориш така, без да го мислиш, само защото си ядосан." Диването учудващо бързо свикна да казва "Ядосваш ме" вместо "Мразя те". 
Сега се държа по същия начин - спокойно - и се надявам да има същия резултат: отговарям му "Знаеш, че не е вярно, обичам те" или "Това, че не ми харесва как се държиш в момента, не означава, че не те обичам".

когато взема малката (2,9г) , се почва "мъчно ми беше за тебе", "аз тебе обичам много" и т.н. В момента в който трябва да се наложи дисциплина се почва
"маши се", "не те бичам" , "ти си лош" и т.н. следва обяснение по 5-10-15 пъти , че тати много я обича, но когато тя не слуша тати наказва.
И всичко горе-доло се нормализира до следващото наказание.