- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
Труден въпрос
Въпросът ми е сериозен. Тук много се изписа за същността на хората, на природата им, как моногамията е нещо вменено и противоестествено. По тази логика е съвсем нормално да се каже и че възпроизвеждането и желанието за това са си съвсем в реда на нещата. По тази логика, противоестествено ли би било да замениш партньор който не може да те дари с дете с друг, който може ?
Тук повечето пишещи имаме деца и зная, че така поставения въпрос звучи малко странно. Решението за нещо подобно е обвързано с много други неща все на емоционална основа и морални дилеми, но все пак въпроса ми е сериозен.
Тук повечето пишещи имаме деца и зная, че така поставения въпрос звучи малко странно. Решението за нещо подобно е обвързано с много други неща все на емоционална основа и морални дилеми, но все пак въпроса ми е сериозен.
Ситуацията с Не-желание от страна на единия партньор е друга тема. За физиологична Не-възможност става въпрос.
Труден въпрос............
Изпитах на гърба си какво значи да не можеш да забременееш в продължение на четири години. Нямаше причина здравословна но все пак не се получаваше.
На знам ако причината беше само в съпруга ми как щях да реагирам. Според мен е по-скоро въпрос на емоционална гледна точка. Но не мисля че е противоестествено да търсиш партньор които да те дари с дете.
Въпреки че имам много примери в които двойките търсят друг начин да отгледат деца, а не се разделят заради това че единият не може да има деца. В повечето случай е така.
Изпитах на гърба си какво значи да не можеш да забременееш в продължение на четири години. Нямаше причина здравословна но все пак не се получаваше.
На знам ако причината беше само в съпруга ми как щях да реагирам. Според мен е по-скоро въпрос на емоционална гледна точка. Но не мисля че е противоестествено да търсиш партньор които да те дари с дете.
Въпреки че имам много примери в които двойките търсят друг начин да отгледат деца, а не се разделят заради това че единият не може да има деца. В повечето случай е така.
Абсолютно сериозно отговарям - не, не бих го сменила. При това го казвам не просто на теория, а от опит. След три години неуспешни опити за забременяване, без да е ясна причината за неуспеха, с мъжа ми бяхме решили, че ще вървим към осиновяване. След три месеца аз се оказах бременна... но мисълта ми е, че можете да имате дете дори и то да не е биологично ваше. Въпрос на разум и чувства!
Ситуацията с Не-желание от страна на единия партньор е друга тема. За физиологична Не-възможност става въпрос.
Разбрах, просто малко доуточних себе си
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
И аз така смятам. Освен това, харесвам поговорката - Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб. Представям си как бих се чувствала да ме отсвирят единствено поради тази причина. Гадничко е.
Въпрос на разум и чувства!
Наистина е труден въпроса. Всеки сам прави своя избор. Има семейства, които предпочитат да си осиновят дете, а не да се разделят. Не са малко и двойките, предпочели обратното.
За себе си не мога да кажа. Може би, ако нямахме възможност да имаме дете, щеше да е един вид изпитание за връзката ни. При тези обстоятелства нямам еднозначен отговор.
За себе си не мога да кажа. Може би, ако нямахме възможност да имаме дете, щеше да е един вид изпитание за връзката ни. При тези обстоятелства нямам еднозначен отговор.
Може би, ако нямахме възможност да имаме дете, щеше да е един вид изпитание за връзката ни. При тези обстоятелства нямам еднозначен отговор.
Да за всеки е изпитание и мисля че ако не си се сблъсквал с този проблем не би могъл да кажеш кое ще надделее разума или чувствата.
Природата ли надделява или разума и чувствата. Все пак имаме ум, не сме животинско първични.
Последното, мисля, изчерпва моят отговор! Само бих добавила - не е за подценяване и фактът, че желанието да имаш дете се появява във връзка с точно определен човек, било заради него, било заради това, което сте заедно.
Познавам един човек, който се разведе,
защото не можаха да имат дете. После
каза, че иска да забремени следващата
си жена, пък чак тогава да се женят. Че
му било важно да е женен, но само ако
жената може да има деца. И той трябвало
да е сигурен. Явно му е по-важно да има
поколение, отколкото да има човек до себе си.
Иначе Шанел се е изказала вместо мене.
защото не можаха да имат дете. После
каза, че иска да забремени следващата
си жена, пък чак тогава да се женят. Че
му било важно да е женен, но само ако
жената може да има деца. И той трябвало
да е сигурен. Явно му е по-важно да има
поколение, отколкото да има човек до себе си.
Иначе Шанел се е изказала вместо мене.
За разлика от при животните, възпроизвеждането при хората не самоцел и основна функция. Т.е. да имам дете не е въпрос на всяка цена и от когото и да е - само и само, за да го има. Ако с един човек ме свързват дълбоки чувства, как бих го заменила защото е....дефектен в дадено отношение? Та то е същото и ако му стърчат ушите или пък са му криви краката/ грубо сравнение разбира се/, но го обичам. Та кой е идеален? - едва ли има такъв, но това не ни пречи да обичаме и да бъдем обичани.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.