Едно такова мъчно и криво ми е цял ден...може би повечето от вас познават това чувство...
За щастие имам няколко диска с българка музика, които си пускам в такива моменти. Днес цял ден ми се върти в ушите песента на Стефка Берова "Рози пред всяка врата"
Искам да я споделя с вас, защото страшно ми харесва:
Рози пред всяка врата
Българска моя земя
грееш с безброй красоти
като гердан на мома
като пендара си ти.
На света няма няма по-добра
българска моя земя
на света няма както у дома
рози пред всяка врата.
Ти разцъфтяваш
с ален мак и равнец
от мойта обич
правя венец.
Грей хоризонт светлосин
над върхове и поля
мой бащин край ти си един
и аз те нося в кръвта.
На света няма няма по-добра
българска моя земя
на света няма както у дома
рози пред всяка врата.
Момичета, напишете и вие по някоя любима песен за България. Може пък и да убием носталгията по този начин....или пък точно обратното...знам ли