София VS. малкия град

  • 5 857
  • 82
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 17 140
Аз пък едно гадно мислене съм му ударила от вчера. Почина наш роднина – на мен не ми е особено близък, брат на любимата ми баба е обаче и на мен ми е страшно мъчно за нея, защото тя толкова много го обичаше, че се е държала направо като луда като е разбрала и си представям сега какво й е. Та за нея много плаках вчера и му хвърлих едни огромни размисли в стил – дали да не се върна с Иво в Пазарджик? Няма да живея при мама, но ще вземем нещо под наем наблизо. Няма да имам кой знае каква кариера в чуждестранна мултинационална компания, ама какво от това, кариерата само плаща сметки, не те топли вечер.
Ще ми е спокойно, защото имам мама, която може да взима Иво от училище (има частен бизнес и е гъвкава с времето); както и татко, който може да помага. Баба и дядо също могат да помагат все още. Ще ми е добре, че детето е спокойно и добре гледано. Няма да има софийски трафик, благодарение на който губя в път повече от 2 часа на ден, за нервите да не говорим. Ще мога винаги да разчитам на рамо за гледане, ако усетя, че изкуквам и имам нужда от тайм-оф. Тук имам бивш, свекърва и сестра на бивш, които помагат, но не ми е спокойно и комфортно да моля; да не говорим, че имам чувството, че трябва да давам обяснения какво и къде … Освен това, откъдето и да го погледнем, живота в малкия град е на светлинни години по-спокоен от София.
От лошата страна кой знае какво ще работя там, сигурно ще намеря някаква работа, ама дали като нетен ефект (след по-малкия наем и сметки и без бавачки и бензин и със сериозна продоволствена подкрепа от селото на баба и зимнината) ще е все едно какво остава? Освен това тук има много занимания за деца, които в Паз-к няма – спортове, курсове, музеи, театри (което обаче не е кой знае какъв минус, защото така или иначе тук няма кой да го води на спортове и курсове, а на музеи и театри така или иначе ходим веднъж в годината). Лошото е и че няма да имам приятели (а от друга страна и сега имам само една приятелка, с която се виждам и то предимно през уикенда – тоест и това може да се нагласи). Също така и не знам дали нивото на образование е еднакво.
Най-лошото, което всъщност и най натежава, е, че няма да се вижда толкова често с баща си. Сега като реши и му звънка и той е на 5 минути път от нас. Аз лично искам да се откъсна от баща му (т.е. за мен ще е добре), но за Иво никак, а и за баща му също, за мен може да е бивш, ама на него си му е баща и никой от нас не иска да пречи на тази връзка.
А и освен това все пак съм учила и съм се трудила, за да стигна дотук и връщането в Пазарджик не е ли крачка назад?
Много е объркано, но от вчера се опитвам да ги подредя тези мисли и дотук стигнах.
Малко помощ?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 762
Ех, трудно е, когато човек се размисли, особено за толкова кардинални промени  newsm78 От това, което прочетох, единственото ти по- голямо притеснеие е, че детенце и татко няма да се виждат често . А това не е малко. Винаги съм била против отчуждаване на родители и деца............. но пък всяко правило си има изключения. Моето момченце и татко му не се виждаха по цял месец, въпреки, че живеем през 3 блока. Но порастна и сега се търсят по мъжки. Може би трябва да се събрете тримата и да поговрите, да обсъдите твоя вариянт и да намерите решение. Виждам, че детенцето ти е на 7 годинки. Мисля, че е достатъчно голям и след един разговор, като с голям човек, той също ще ти даде насока какво да предприемеш. Всичко останало, както си го написала ще се нареди  Peace Стискам палци да вземеш правилното и добро решение за вас  Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 17 140
Благодаря ти!
Абе, честно казано, от всичко ми е притеснено - и че си спирам професионалното развитие, и че си зарязвам макар и редките срещи с приятели ...
Много го мисля, затова се радвам на всякакви мнение. Иначе още с никой не съм споделила какво си мисля – даже и с мама, да не говорим за бившия, пък за детето съвсем е рано.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 762
Мила, ами може би сега е време да поговирш преди всичко с родителите ти. Да чуеш и тяхното мнение. Те ще са най- честни и обективни именно защото ви обичат най- много и искат да сте добре. Не съм най- голямия специалист, но и аз минах от там  Embarassed
И успех   bouquet

# 4
  • DE
  • Мнения: 967
Относно малкия град - по-лесно се живее. По-спокойно е за деца.
Приятелите - ще си създадеш нови приятелства. Я с някоя мама, съседка, колежка.
Работа също се намира. Много хора не работят по специалността си, ама много важно.
Единственото притеснение е таткото и колко често могат да се виждат татко и син.
Ако ти се чувстваш по-спокойна в Пазарджик, върни се там.

# 5
  • София
  • Мнения: 708
на мен в малкия град ще ми е по-уютно, по-лесно, но най-вече ще ми е задушаващо. Аз говоря конкретно за Перник, мисля си, че там за децата ще е по-добре, ще ходят сами на училище, ще е по-лесно да ги гледам и да ходя на работа. Още повече, че финансово ще съм и по-добре, ще живея в собствен апартамент, който мога да си ремонтирам и поддържам така както на мен ми се иска. Но човек докато не опита, няма как да разбере, нали? Там стари приятели ще се намерят, не ми е връщане назад, но си мисля, че аз на 18г се задушавах там от провинциалния дух и това, че всеки познава всеки, докато не стигнах и до подобно нещо в София.

# 6
  • София
  • Мнения: 17 140
Добре де, а не ви ли звучи много пораженчески - мъжът ми ме оставя и зарязвам всичко, за да избягам да се хвана за полата на мама?

Миленка, аз също на 18 чудеса от храброст направих да се измъкна от Пазарджик, защото се задушавах, но сега съм на 31 и съм самотна работеща мама - и за миг не бих се сравнила с акъла си на 18.

# 7
  • София
  • Мнения: 708
последна мисъл трябва да ти е дали е пораженческо или не, гледай къде ще ти е по-добре. Първо погледни колко пари е квартирата, какви са възможностите за работа и тн. Може решението само да изскочи междувременно. Детето и то ще има мнение по въпроса. Вземи неплатена или платена, ако имаш, и прецени на място. Не си гори мостовете назад.

# 8
  • София
  • Мнения: 17 140
Е, да, при всички положения няма да тръгна с главата напред, просто исках да претегля всичко преди да вкарам мухата и в главата на мама, защото тя мноооого повече от мен се пали   Laughing

# 9
  • Мнения: 420
Birdy, взимаш един лист и си написваш всички приоритети, по ред. На друг лист пишеш плюсове и минуси и на двата града, после решаваш, в зависимост от това, което можеш да приемеш. Много смотано звучи, но не го ли гледаш черно на бяло, все ще се луташ в мислите си.
Аз на  никого не бих казала, както и ти си сторила, най-малко на близки, именно защото те ще са най-субективни, по причина емоционална ангажираност, бих си мълчала, докато всичко ми изкристализира и мога да се аргументирам много сериозно и в двата варианта.

Относно кариера, ти си по-млада от мен, та не ми хващай много дикиш, но да си кажа. Аз много си я гонех моята, раздавах се изцяло, до степен у дома да не мога да се усмихна на бебето от умора, до момента , в които видях, че и най-бляскавата работа не ми заменя усмивката, погледа, целувката на детето. Кариера вече не търся, не че искам да мия улиците де, но вече не ми е приоритет. Инак си обожавам професията, интересно ми е да се развивам и т.н., но не за сметка на...Та просто си прецени.

# 10
  • София
  • Мнения: 17 140
canadianmom, ти точно като мен разсъждаваш (да не си Теле?  Mr. Green ).
Точно си обмислях как да ми изглежда списъка, например: 1. Дете  надолу 2 колони с + и - ; 2. Работа – и същите колони; 3. Пари; 4. Приятели; 5. Помощ;
То май до това опира.
Лошото е, че по отношение на работа и пари (квартира, сметки …) няма да мога да се ориентирам без да говоря с мама и се получава малко затворен кръг. 

# 11
  • Мнения: 351
Виждам, че детето ти е на 7 години, може би е първокласник и това трябва да вземеш предвид. Мисля, че връщането в Пазарджик трябва да е много мотивирано иначе просто няма смисъл... Аз не бих отишла "на село", ако имах бъдеще в "града".  Не е най- важно спокойствието и уюта. Не виждам причина да се връщаш на този етап там...

# 12
  • София
  • Мнения: 17 140
geniba , какво имаш предвид? Че образованието е на по-ниско ниво ли? Това, честно казано и мен ме притеснява, но не знам дали наистина е така, затова го написах като чуденка.

# 13
  • Мнения: 351
Не само образованието... Всичките хоризонти пред него ще са "стеснени", много по-малки възможности ще има пред него, мисля, че и себе си и него ще върнеш назад... трябва да има сериозна причина, за да се решиш на такава крачка.

# 14
  • Мнения: 420
Birdy, пак сам от реалистите, Дева сам.
Детето ти е малко, до 4-5-6 клас, все едно се учи, си мисля аз, може и да греша де, но не мисля, че имат неграмотни учители, не е в гимназия, та да го мислиш от таз гледна точка толкоз.
А за сметки и наеми, не можеш  ли да поразпиташ като си ходиш там?

Общи условия

Активация на акаунт