- Публикувана: 5 ноем. 2007, 16:26 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2007, 11:58 ч.
Тема за загубите.
Загубих своята жизнерадост и удоволствието да прекарвам половината си ден в срещи с приятели за да бърборим, а другата половина в четене на книги.
Загубих една приятелка и изгубих във бързане една.
Загубих слабите си крака, стегнатия корем и половината, че и повече, от буйната си коса.
Но спечелих любов - от трима даже - и свободата си.
Сега се уча отново да се събуждам тананикайки си.
Не съм изгубила нито една от мечтите си, затова съм мечтица.
Загубих една приятелка и изгубих във бързане една.
Загубих слабите си крака, стегнатия корем и половината, че и повече, от буйната си коса.
Но спечелих любов - от трима даже - и свободата си.
Сега се уча отново да се събуждам тананикайки си.
Не съм изгубила нито една от мечтите си, затова съм мечтица.
......................................................
Много неща изгубих, ако трябва да обобщя - вярата в доброто и човека най-вече.
Веселия си нрав и спонтанността си също, станала съм мнителна, недоверчива и 'премерена'.
Продължавам да се усмихвам, но защо ли си мисля, че това е по-скоро маска?
Чувството ми за хумор също си е тук, но все по-черно и 'английско'...
Уффф... Не искам да съм такава
.
Много неща изгубих, ако трябва да обобщя - вярата в доброто и човека най-вече.
Веселия си нрав и спонтанността си също, станала съм мнителна, недоверчива и 'премерена'.
Продължавам да се усмихвам, но защо ли си мисля, че това е по-скоро маска?
Чувството ми за хумор също си е тук, но все по-черно и 'английско'...
Уффф... Не искам да съм такава
.Загубих способността си да се радвам на малките неща от живота...
Загубих спонтанността си.Сега мисля,премислям, преценявам...
Загубих оптимизма си.Станах реалист.
..........................................
Загубих спонтанността си.Сега мисля,премислям, преценявам...
Загубих оптимизма си.Станах реалист.
..........................................
Казано точно като за мен....
Аз загубих свободното си време, сега вечно не ми достига.
Загубих търпението си, сега не мога да чакам, а бях волски търпелива.
Усещам се, че загубвам дори добрия си тон понякога, а винаги съм била любезна, дори когато са ме изкарвали от кожата ми.
Разни такива неща оставям назад в годините по завоите, а те стават все повече...
Хм, колко последователки на изкуството да губиш.
Посестрими,
поздрав:
The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.
Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.
Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.
I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn't hard to master.
I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.
---Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.
-- Elizabeth Bishop
Посестрими,
поздрав:
The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.
Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.
Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.
I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn't hard to master.
I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.
---Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.
-- Elizabeth Bishop
Изгубих несигурността си и нуждата си от одобрение и се харесвам. Може би твърде много, защото лесно си прощавам.
Но загубих и безразсъдността си - сега съм отчайващо разумна.
Все още мога да мечтая и да забелязвам красивото край себе си, както и да се смея сама на филм или книга.
Съжалявам,че загубих и няколко приятели, но намерих други.
Май равносметката е 50:50
Но загубих и безразсъдността си - сега съм отчайващо разумна.
Все още мога да мечтая и да забелязвам красивото край себе си, както и да се смея сама на филм или книга.
Съжалявам,че загубих и няколко приятели, но намерих други.
Май равносметката е 50:50
Бях загубила себе си, но един много важен за мен човек дойде в живота ми и ми помогна да открия коя съм.
Преди 8 години загубих една любов. Месец по-късно открих новата, тази, която ми помогна да се науча да вярвам в себе си, да обичам себе си. Да имам самочувствие и желание за живот. Да имам приятели. Загубих тъмнината, която ми се усмихваше вечер в моята стая и самотата, която сядаше до леглото ми.
Намерих щастието си.
Преди 8 години загубих една любов. Месец по-късно открих новата, тази, която ми помогна да се науча да вярвам в себе си, да обичам себе си. Да имам самочувствие и желание за живот. Да имам приятели. Загубих тъмнината, която ми се усмихваше вечер в моята стая и самотата, която сядаше до леглото ми.
Намерих щастието си.
Бях загубила себе си, но един много важен за мен човек дойде в живота ми и ми помогна да открия коя съм.
Преди 8 години загубих една любов. Месец по-късно открих новата, тази, която ми помогна да се науча да вярвам в себе си, да обичам себе си. Да имам самочувствие и желание за живот. Да имам приятели. Загубих тъмнината, която ми се усмихваше вечер в моята стая и самотата, която сядаше до леглото ми.
Намерих щастието си.
Преди 8 години загубих една любов. Месец по-късно открих новата, тази, която ми помогна да се науча да вярвам в себе си, да обичам себе си. Да имам самочувствие и желание за живот. Да имам приятели. Загубих тъмнината, която ми се усмихваше вечер в моята стая и самотата, която сядаше до леглото ми.
Намерих щастието си.
Шушу, прекрасно си го описала!
Обстоятелствата ме принудиха да порастна по-рано от връстниците си. Загубих много рано голяма част от детето в мен. Загубих наивността си (което не е чак толкова лошо), вследствие на което станах по-цинична. Загубих някои от мечтите си, загубих идеализма си (това го разбрах чак когато се разписах в темата на Буболина за 10те години...).
Станала съм по-мнителна, недоверчива, прикрита и ще се повторя - цинична.
Станала съм по-мнителна, недоверчива, прикрита и ще се повторя - цинична.
С времето човек губи едно, но печели друго. В природата винаги има равновесие.
Аз загубих вярата, че във всеки един човек има по нещо добро. Загубих дните прекарани отпред пред двора със съседските деца, с които се спускахме с шейни до късно докато пухкавия сняг се сипеше бавно и тихо от небето.
И въпреки, че съм загубила толкова ценни за мен неща, с времето аз спечелих прекрасно семейство, спокойствие, домашен уют и най-вече душевно равновесие
Аз загубих вярата, че във всеки един човек има по нещо добро. Загубих дните прекарани отпред пред двора със съседските деца, с които се спускахме с шейни до късно докато пухкавия сняг се сипеше бавно и тихо от небето.
И въпреки, че съм загубила толкова ценни за мен неща, с времето аз спечелих прекрасно семейство, спокойствие, домашен уют и най-вече душевно равновесие