За всичко съм съгласна, освен за яденето - нито знам къде е ровил някой с ръцете си преди да подаде на детето ми нещо, нито дали не е болен от нещо, а и детето ми до скоро се давеше от всичко. Не са лоши хората, които искат да почерпят хлапето, но определено ако преди това не попитат ставам зла.
- Публикувана: 6 ноем. 2007, 13:22 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2007, 11:29 ч.
Не мислите ли,че понякога и ние прекалявамe
Не се вманиачавам, но когато сто пъти съм повтаряла нещо (например да не яде шоколад и мед, да се вози в столче за кола) и свекитата за пореден път подхващат темата - "медът е мноооого полезен, от всичко трябва да опита"...те тогава се впрягам. Много са малко нещата на които безкомпромисно държа, не виждам защо трябва да ме дразнят нарочно близките ми. На случайни хора не се връзвам, нито те ме интересуват, нито има вероятност да ги срещна повече.
Понякога е невъзможно да откажеш любезно!Не смятам,че е нормално да поровиш в джобовете си,да извадиш някакво смачкано бонбонче и да го подадеш на непознато дете!Да,най-добрият вариант би бил да го взема,да благодаря и след 20 метра да го хвърля.Но моето дете ще плаче 30 минути минимум след това защото не съм му дала скъпоценния бонбон!Как да избегна такава ситуация!
Вчера разминавайки се с една усмихната леля се случи следното-детето ми и се усмихва,тя го заприказва и изведнъж си пъхна ръката под блузата му,опипвайки гърба му
.Заявява,че детето е изпотено!Аз казвам,че знам,тичал е,играл е.Тя ме пита дали ще го преоблека,като разбра,че няма, ми каза кърпа да му сложа на гърба.Жената ми е абсолютно непозната и не ми беше възможно да съм любезна повече!
Не смятам,че прекалявам!
Вчера разминавайки се с една усмихната леля се случи следното-детето ми и се усмихва,тя го заприказва и изведнъж си пъхна ръката под блузата му,опипвайки гърба му
.Заявява,че детето е изпотено!Аз казвам,че знам,тичал е,играл е.Тя ме пита дали ще го преоблека,като разбра,че няма, ми каза кърпа да му сложа на гърба.Жената ми е абсолютно непозната и не ми беше възможно да съм любезна повече!Не смятам,че прекалявам!
Изчетох цялата тема 
Леле какви здрави нерви имаааам! Ще ме извинява авторката, ама ми се струва, че и тя прекалено много анализира кой, как, какво, защо и сама се опитва да си слага някакви граници, да дефинира що е то учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване и т. н., пък и да ни съветва как да реагираме в тази или онази ситуация. Това адски много натоварва! Предпочитам да попадна в графата на вманиачените, но когато нещо ме дразни или не съм съгласна с нечий съвет или реплика си го казвам достатъчно учтиво според случая. Не съм правила скандали на познати и непознати, но определино съм изпадала в дивна ярост, когато собствената ми леля, която много обичам и която просто умира за децата ми, ги целува по устата и опитва от купичката на някое от тях с неговата лъжичка, вкусна ли е манджата. А как да остана спокойна, когато свеки ми заяви, че и става лошо на сърцето когато ме види с клечка в ръката. И до днес не ми е казала алтернативен метод за почистване на носле и ушички. На детето му е кеф и го е гъдел като му чистя ушите, ама на нея и ставало лошо Замълчавам си, усмихвам се, но не оставам равнодушна. Е, нека Ulia ме класифицира по нейните критерии. Без лоши чувства! 
Леле какви здрави нерви имаааам! Ще ме извинява авторката, ама ми се струва, че и тя прекалено много анализира кой, как, какво, защо и сама се опитва да си слага някакви граници, да дефинира що е то учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване и т. н., пък и да ни съветва как да реагираме в тази или онази ситуация. Това адски много натоварва! Предпочитам да попадна в графата на вманиачените, но когато нещо ме дразни или не съм съгласна с нечий съвет или реплика си го казвам достатъчно учтиво според случая. Не съм правила скандали на познати и непознати, но определино съм изпадала в дивна ярост, когато собствената ми леля, която много обичам и която просто умира за децата ми, ги целува по устата и опитва от купичката на някое от тях с неговата лъжичка, вкусна ли е манджата. А как да остана спокойна, когато свеки ми заяви, че и става лошо на сърцето когато ме види с клечка в ръката. И до днес не ми е казала алтернативен метод за почистване на носле и ушички. На детето му е кеф и го е гъдел като му чистя ушите, ама на нея и ставало лошо Замълчавам си, усмихвам се, но не оставам равнодушна. Е, нека Ulia ме класифицира по нейните критерии. Без лоши чувства!
И аз се опитах да изчета цялата тема, въпреки че докато постна излязоха сума нови отговори. Както винаги излезе, че вманиачени няма 
Аз лично смятам, че майките се вманиачават в първите 7-8 месеца на бебето, нормално е, бушуват още хормоните, изолирани са в някаква степен от околния свят и бързат да споделят "проблема" със съфорумките. Мисля всички сме минали оттам. За себе си признавам, че бях вманиачена на тема хранене, и до ден днешен се потрисам като й протегнат да се почерпи от пакет със Зрънчо или още по-лошо бръкнат и й подадат с ръка, преживях го някак, въпреки че по този начин дъщеря ми задължително си разваля основно хранене и придоби отвратителният навик да проси храна от хората. Със свекърва ми успях да си реша проблемите едва пред 2-3 месеца. Просто й я оставям и да правят каквото щат, като не гледам не се и дразня.
Истината е, че тук здраво се преувеличава, когато някой напише, че е вдигнал скандал на свеки, продавачката или еди кой си, според мен всъщност не го е направил, а му се е искало, но анонимността тук му дава възможност да послъже и да се направи на велик.
Аз лично смятам, че майките се вманиачават в първите 7-8 месеца на бебето, нормално е, бушуват още хормоните, изолирани са в някаква степен от околния свят и бързат да споделят "проблема" със съфорумките. Мисля всички сме минали оттам. За себе си признавам, че бях вманиачена на тема хранене, и до ден днешен се потрисам като й протегнат да се почерпи от пакет със Зрънчо или още по-лошо бръкнат и й подадат с ръка, преживях го някак, въпреки че по този начин дъщеря ми задължително си разваля основно хранене и придоби отвратителният навик да проси храна от хората. Със свекърва ми успях да си реша проблемите едва пред 2-3 месеца. Просто й я оставям и да правят каквото щат, като не гледам не се и дразня. Истината е, че тук здраво се преувеличава, когато някой напише, че е вдигнал скандал на свеки, продавачката или еди кой си, според мен всъщност не го е направил, а му се е искало, но анонимността тук му дава възможност да послъже и да се направи на велик.
Изчетох цялата тема Леле какви здрави нерви имаааам! Ще ме извинява авторката, ама ми се струва, че и тя прекалено много анализира кой, как, какво, защо и сама се опитва да си слага някакви граници, да дефинира що е то учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване и т. н., пък и да ни съветва как да реагираме в тази или онази ситуация. Това адски много натоварва!
Леле какви здрави нерви имаааам! Ще ме извинява авторката, ама ми се струва, че и тя прекалено много анализира кой, как, какво, защо и сама се опитва да си слага някакви граници, да дефинира що е то учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване и т. н., пък и да ни съветва как да реагираме в тази или онази ситуация. Това адски много натоварва! Няма за какво да те извинявам,Ели!
Да,точно така е както си го написала-аз самата прекалено много анализирам и се вманиачавам понякога, тъкмо за това и пуснах темата.Не изключвам себе си от числото на майките, които 'прекаляват' излишно понякога и наистина се опитвам да си слагам граници, когато се усетя.
А що се отнася за дефинициите, то опитвам се да обясня какво означават тези понятия за мен,в никакъв случай не желая да натрапвам виждането си на останалите, нито пък да съветвам някого как да постъпва,още по-малко да поучавам.Мисля,че тук влизат доста интелигентни жени, със собствено мнение, и не биха го позвололи.
Съжалявам,ако съм те натоварила по някакъв начин.
Ясно е че за един е допустимо детето му да яде вредна храна,но не е допустимо тя да е поднесена от непознати хора, едни приемат съвети, други не...Всеки реагира по различен начин на различните ситуации-нормално е.Универсално определение за 'учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване ' няма.
Просто исхах да споделим...
Както винаги има много за и против и всеки е прав за себе си. Аз за себи си знам,че се вманиачавам много що се отнася до хората,които виждат редовно децата. Не,че на случайни хора не се дразня като започнат да ми казват какво им е на децата им,дали са облечени подходящо,дали са нахранени или жадни,защо плачат,но тях мога да ги подмина със стискане на зъби и фалшива усмивка,просто защото ще отмина и ми е все едно какво си мислят,даже не си правя труда да им обяснявам какво и защо. Ако някой подаде на децата нещо за ядене го взимам аз или казвам,че не яде такива неща.Ако пък някое друго дете яде и те искат им дават да си опитат - едно парченце зрънчо нищо няма да им направи. И без това повече няма да го опитат,защото аз няма да им купя. Но като става дума за близките направо полудявам. Не казвам,че вдигам скандали,просто ми става много гадно. Не мога да проумея как някои хора си умират да дават неискани съвети. Аз лично никога не си позволявам да кажа на някоя приятелка ,че не дава да храни с нещо детето си,че го е облякла мног,че много го глези,че още сто неща,а на мен постоянно се намира някой да го прави. Какво толкова им пречи как си гледаме децата,нали са имали своите и са ги отгледали както са намерили за добре. Най се дразня когато кажа за нещо,че не искам да се прави така и след това все едно че нищо не съм казала. И аз започнах по-малко да забелязвам,поне за глупости от рода на това,че много мляскат децата или че ме питат не им ли е студено/топло с тези дрехи,няма ли да им взема шапки,като ми казват ,че им се спи/ яде и т.н. Но продължавам да полудявам като някой им прави забележки да правят/не правят така пред мен. Все пак тези деца си имат майка и татко и само те мога да кажат кое е разрешено и кое не. Както и всеки да им дава каквото се сети в устата,сякаш са торби за боклук. То им се ядяло. Ми то колкото и да им давам все ще им се яде. Аз лично смятам,че както аз не ям през пет минути така и те трябва да имат някакъв поне ориентировачен режим на хранене. Абе направо не знам. Може и да се вманиачавам,но нямаше да е така ако всеки не се считаше сведущ да отгледа децата ми по-добре от мен самата. Аз съм на принципа,че на една майка може да й се бъркаш единствено в случай,че застрашава живота на детето си по някакъв начин или ако тя самата потърси съвет. Но за съжаление тук бабите,а както виждам и дядовците и лелите и т.н. са свикнали да изказват мнение без да им го търсиш,че и да се опитват да го налагат. И за съжаление много от нас живеем със свекър и свекърва,което още повече усложнява нещата.
Стана голям пост и макар че ми се искаше да е по-позитивен просто не можах да се сдържа,защото наистина понякога много ме дразнят хора,които не могат да се осъзнаят какви са на чуждите деца - дали те са по-важни или собствените им родители.
Стана голям пост и макар че ми се искаше да е по-позитивен просто не можах да се сдържа,защото наистина понякога много ме дразнят хора,които не могат да се осъзнаят какви са на чуждите деца - дали те са по-важни или собствените им родители.
Ами, аз не прекалявам. 
С мъжа ми си гледаме детето сами. Никой не ни се меси. Когато Маргарита се вижда с бабите си, не се дразня на техния подход. Да, правя забележка на майка ми, че я навлича, но това в никакъв случай не ме изнервя. Свекърва ми малко я глези, но досега я е виждала 3 пъти - прекарвали са най-дълго 2 седмици заедно. Важно е как я възпитаваме ние, а не как се държи баба й с нея веднъж годишно...
Когато я почерпят, реагирам нормално. Нека си вземе една солетка например. Повече - не, неудобно ми е. Не ми се иска да обикаля по чуждите маси и да й подават това или онова, затова й правя забележка и учтиво благодаря на хората.
С мъжа ми си гледаме детето сами. Никой не ни се меси. Когато Маргарита се вижда с бабите си, не се дразня на техния подход. Да, правя забележка на майка ми, че я навлича, но това в никакъв случай не ме изнервя. Свекърва ми малко я глези, но досега я е виждала 3 пъти - прекарвали са най-дълго 2 седмици заедно. Важно е как я възпитаваме ние, а не как се държи баба й с нея веднъж годишно...
Когато я почерпят, реагирам нормално. Нека си вземе една солетка например. Повече - не, неудобно ми е. Не ми се иска да обикаля по чуждите маси и да й подават това или онова, затова й правя забележка и учтиво благодаря на хората.
Не отричам правото на всяка майка да отглежда и да възпитава детето си според собствените си виждания, да налага правила и да изизсква от околните да ги изпълняват...И все пак не мислите ли,че понякога, когато става въпрос за детето ни, изпадаме в крайности и драматизираме излишно.Давам примери,с които изобилства този форум:
-Свеки говорила на детето с умалителни имена и по бебешки.Ами може би го прави несъзнателно,защото обича детето и изпитва умиление към него.Все пак не съм чула 18 годишен млдеж да нарича котето и кучето 'мяу-мяу и 'бау-бау',а ръцете си 'кунки'.Така,че какво толкова фатално се е случило?
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.
-Друга пък попитала не му ли е студено така/дали няма да се задави като пие водичка/защо 'днешните' бебета са с памперси...Ами отговорете и тактично и любезно, едва ли като ви е попитала е очаквала да предизвика скандал на тема:" Непознатите да не ми се бъркат как си гледам детето" или съзнателно е решила да ви поучава.
-От яслата ми върнали детето ухапано/ударено.Как може?Е, не ви ли се е случвало детето ви да е на 2 крачки от вас и изведнъж да се спъне и падне-на мен,да. Хиляди пъти.Веднъж даже едно дете го ухапа/и цяла седмица остана белега/ без аз да успея да реагирам,а веднъж и моето дете посегна да удари друго пред очите ми,боричкайки се за играчка.
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...
Мога да продължа още с примерите,но ще спра дотук.
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни, и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.
-Свеки говорила на детето с умалителни имена и по бебешки.Ами може би го прави несъзнателно,защото обича детето и изпитва умиление към него.Все пак не съм чула 18 годишен млдеж да нарича котето и кучето 'мяу-мяу и 'бау-бау',а ръцете си 'кунки'.Така,че какво толкова фатално се е случило?
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.
-Друга пък попитала не му ли е студено така/дали няма да се задави като пие водичка/защо 'днешните' бебета са с памперси...Ами отговорете и тактично и любезно, едва ли като ви е попитала е очаквала да предизвика скандал на тема:" Непознатите да не ми се бъркат как си гледам детето" или съзнателно е решила да ви поучава.
-От яслата ми върнали детето ухапано/ударено.Как може?Е, не ви ли се е случвало детето ви да е на 2 крачки от вас и изведнъж да се спъне и падне-на мен,да. Хиляди пъти.Веднъж даже едно дете го ухапа/и цяла седмица остана белега/ без аз да успея да реагирам,а веднъж и моето дете посегна да удари друго пред очите ми,боричкайки се за играчка.
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...
Мога да продължа още с примерите,но ще спра дотук.
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни, и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.
Една от малкото сред нас която гледа трезво на нещата, които се случват около хлапетата и има смелостта да си го признае. Напълно споредям казаното от нея и, лично аз, се стремя да избягвам описаните "вживявания" - е, не винаги успявам по разбираеми причини, но не пречи да правя опити поне.
Единственното с което не съм съгласна ,от изброените от теб е
-Някаква си жена подала на детето ми- не приемам да се дава нещо на детето ми,без мое разрешение/преди време си имах проблеми с една бабка в подобна ситуация/.И то защото не са ме попитали- може ли?трябва ли?.Аз съм ТАМ,не на километри разстояние,до детето си съм,гледам как някой ЧУЖД/дори познат/ човек му подава нещо,без да ме пита.Че аз за какво съм- нали аз съм човека ,който решава какво ,кога и как някой ще даде на детето ми?!?!Нали аз трябва да го науча кога,как и от кого да взима нещо?!?!
Не че не давам солети или зрънчо- правя го ,но само ако той види че се яде и поиска.Не съм маниачка какво може или не може да се яде- давам от всичко което поиска,но ограничавам количеството.Давам филии от скоро,детето не иска вече каши,кремчета,грис.....толкова дълго яде"здравословно" че май му втръснаха
.Сега яде филийки и аз не виждам нищо лошо в това,при положение че това не е основната му храна.Сина ми не проявява интерес към нови храни,не яде плодове/не иска и ги правя на сок/,не обича овесени ядки,от шоколада яде само Киндер,не иска да опита близалки и бонбони....
Какво да направя- да го тъпча на сила с плодове,овесени ядки и здравословни супички и манджи,той да повръща и да плаче?!?!.
Като не иска да не яде- аз контролирам поетите от него витамини и полезни хранителни вещества по друг начин и това е - решила съм си проблема и детето ми е спокойно и щастливо.
Но ограничавам поетите от него,"боклуци"както ги наричам аз- зрънчо,чипс,бонбони и пр.
-Някаква си жена подала на детето ми- не приемам да се дава нещо на детето ми,без мое разрешение/преди време си имах проблеми с една бабка в подобна ситуация/.И то защото не са ме попитали- може ли?трябва ли?.Аз съм ТАМ,не на километри разстояние,до детето си съм,гледам как някой ЧУЖД/дори познат/ човек му подава нещо,без да ме пита.Че аз за какво съм- нали аз съм човека ,който решава какво ,кога и как някой ще даде на детето ми?!?!Нали аз трябва да го науча кога,как и от кого да взима нещо?!?!
Не че не давам солети или зрънчо- правя го ,но само ако той види че се яде и поиска.Не съм маниачка какво може или не може да се яде- давам от всичко което поиска,но ограничавам количеството.Давам филии от скоро,детето не иска вече каши,кремчета,грис.....толкова дълго яде"здравословно" че май му втръснаха
.Сега яде филийки и аз не виждам нищо лошо в това,при положение че това не е основната му храна.Сина ми не проявява интерес към нови храни,не яде плодове/не иска и ги правя на сок/,не обича овесени ядки,от шоколада яде само Киндер,не иска да опита близалки и бонбони....Какво да направя- да го тъпча на сила с плодове,овесени ядки и здравословни супички и манджи,той да повръща и да плаче?!?!.
Като не иска да не яде- аз контролирам поетите от него витамини и полезни хранителни вещества по друг начин и това е - решила съм си проблема и детето ми е спокойно и щастливо.
Но ограничавам поетите от него,"боклуци"както ги наричам аз- зрънчо,чипс,бонбони и пр.
Не съм изчела темата. Дъщеря ми всеки път, щом излезем, започва са тръшка и реве за нещо си. Аз съм и с бебето, едно, че тя ме изнервя, ами винаги се намира някой да се изцепи: "Аууу, ма защо плаче туй дете! Я, колко е грозно! Аз ще те взема с мен" и т.н . Ей това единственото нещо, което ме изкарва от равновесие и миналата седмица не се сдържах и реагирах
Разбира се,аз също имам своите мании относно детето и неща, на които безкомпромисно държа.
Често попрекалявам с изизкванията си,също съм вдигала и скандали...
Пиша това,защото някои от съфорумките тук са останали с впечатлението,че съм пуснала темата,за да коря или съдя останалите или да давам съвети как да се постъпва в определена ситуация,когато тя не е по вкуса ни.
Това,което мен най-вече ме изкарва извън релси е, когато аз съм там и някой друг взема решение как да постъпи с детето ми,или какво да му даде, какво да му позволи или не... без да се съобрази с мен,като негова майка,която основно носи отговорност за него.Всъщност е описано много точно от vnd:
Още помня например как съвсем неучтиво попитах вуйна си :'Аз майка ли съм или лукова глава?',когато напъха на 4-месечния ми син кекс в устата, при положение че бях там и можеше да ме попита първо и после с дни беснях как изобщо и е хрумнало да си го позволи.
Мисля,че всяка майка има определени неща,засягащи детето и, на които изключително много държи и с които не би направила компромис... и все пак изпадането в крайности не е от полза никому.Така,че ние сме тези,които трябва да определят границата(всяка за себе си) на позволеното и непозволеното, но така че да не драматизираме излишно за незначителни неща.
Често попрекалявам с изизкванията си,също съм вдигала и скандали...
Пиша това,защото някои от съфорумките тук са останали с впечатлението,че съм пуснала темата,за да коря или съдя останалите или да давам съвети как да се постъпва в определена ситуация,когато тя не е по вкуса ни.
Това,което мен най-вече ме изкарва извън релси е, когато аз съм там и някой друг взема решение как да постъпи с детето ми,или какво да му даде, какво да му позволи или не... без да се съобрази с мен,като негова майка,която основно носи отговорност за него.Всъщност е описано много точно от vnd:
Аз съм ТАМ,не на километри разстояние,до детето си съм,гледам как някой ЧУЖД/дори познат/ човек му подава нещо,без да ме пита.Че аз за какво съм- нали аз съм човека ,който решава какво ,кога и как някой ще даде на детето ми?!?!
Още помня например как съвсем неучтиво попитах вуйна си :'Аз майка ли съм или лукова глава?',когато напъха на 4-месечния ми син кекс в устата, при положение че бях там и можеше да ме попита първо и после с дни беснях как изобщо и е хрумнало да си го позволи.
Мисля,че всяка майка има определени неща,засягащи детето и, на които изключително много държи и с които не би направила компромис... и все пак изпадането в крайности не е от полза никому.Така,че ние сме тези,които трябва да определят границата(всяка за себе си) на позволеното и непозволеното, но така че да не драматизираме излишно за незначителни неща.