Мили мами чувствате ли се стресирани след раждането и как си помагате?Аз когато нямам помощници-баби ,таткото и прочие много се шашкам.Още съм прясна така да се каже само 2 месеца и половина са минали ,но на моменти изпитвам сериозен стрес и незнам как се оправят другите,та всеки съвет би ми бил от полза.
- Публикувана: 6 ноем. 2007, 17:52 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 18:29 ч.
Чувствате ли се стресирани след раждането?
Не се чувствам стресирана 
Колкото повече разчиташ само на себе си, а не чакаш баби и лели и т.н. толкова по-сигурна ще се чувстваш. Аз разкарах всички още на 2-рата седмица и така ми е много по-добре, е вярно майка идва от време на време да изглади това онова, но нали и аз съм човек и имам нужда да почина 
Колкото повече разчиташ само на себе си, а не чакаш баби и лели и т.н. толкова по-сигурна ще се чувстваш. Аз разкарах всички още на 2-рата седмица и така ми е много по-добре, е вярно майка идва от време на време да изглади това онова, но нали и аз съм човек и имам нужда да почина Мили мами чувствате ли се стресирани след раждането и как си помагате?Аз когато нямам помощници-баби ,таткото и прочие много се шашкам.Още съм прясна така да се каже само 2 месеца и половина са минали ,но на моменти изпитвам сериозен стрес и незнам как се оправят другите,та всеки съвет би ми бил от полза.
е много те дьржи 
аз само пьрви месец се чудех какво става беше доста напрегнато,умора и недоспиване,но за малкото ськровище всичко се дава 
мобилизираи се повече,няма страшно ще се справиш
сигурна сьми аз от време на време изпадах в някакви кризи,защото малкия много поврьщаше и това ме панираше,но след 1-2 месец всичко ставаше все по лесно и по добре
Стресирана!?Меко казано!Родих секцио и само първата седмица след изписването майка ми беше у нас да помага.Първите дни е ужасно.Свиква се естествено, но е трудно.Като знаеш, че малкото човече разчита само на теб се взимаш в ръце.И до ден днешен никой не помага-с него чистя, с него на пазар ,аз в банята-той пред нея в количката...и така...неразделни сме си 
Аз родих преди месец и половина и хич не се чувствам стресирана. Мъжът ми беше в къщи само първите 2 седмици и след това тръгна на работа. От там нататък си се оправяме самички с бебка. Не ми тежат грижите около нея, добре си се справям. Честно казано особено първите 2-3 седмици беше много лесно - бебка само спинкаше, будеше се за папкане само, нямаше колики - рай. 
Сега вече се кокори, иска забавления 
Честно казано особено първите 2-3 седмици беше много лесно - бебка само спинкаше, будеше се за папкане само, нямаше колики - рай. Сега вече се кокори, иска забавления 
Да, чувствах се ужасно стресирана. Родих секцио, имам много проблеми с очите и не мога да вдигам повече от2кг.Не трябва, де аз мога ама...Мама беше вкъщи 40дни, на мъжа ми не дадоха дори ден - изписаха ни в събота - в понеделник той на работа. 1 месец беше кошмар - аз не спях, трудно ми беше да нося бебо, да кърмя през 3 часа, останалото време се цедях. Като мина първия месец се окопитих. Откато мама си замина все сама си я гледам. Неразделни сме навред - с мен по работа, с мен у дома, с мен по задачи. В кенгугу, в количка, сега за ръка. За съжаление много ми се налага да я нося - вече е 10,200 докторите ми се карат. Очите ми хич не са добре ама бебето си е бебе
Ами всъщност никак. НО явно съм по-рядък случай, защото педиатърката ме е запомнила и всеки път като ходя ме хвали като "най-смелата майка, която сме имали". Родих секцио, майка ми помага първите 4 дни , щото таткото го пратиха в командировка. Не че той много помага... Общо взето ми е най-добре като си гледам детето сама. Ако е неотложно да изляза някъде, я нося със себе си ( на 3 месеца и почти една седмица сме ) Колкото повече расе, толкова по-лесно ми става. Никога не съм се съмнявала, че ще се справя сама. В София нямаме кой да ни помага. Най-близката баба е в Ст. Загора...
Не бих подхванала НИЩО, ако не съм сигурна, че ще се справя съвсем сама, особено такова важно като отглеждането на дете. Все пак всичко се случва и по всяко време може да се окаже, че няма никой до теб.
) Колкото повече расе, толкова по-лесно ми става. Никога не съм се съмнявала, че ще се справя сама. В София нямаме кой да ни помага. Най-близката баба е в Ст. Загора...Не бих подхванала НИЩО, ако не съм сигурна, че ще се справя съвсем сама, особено такова важно като отглеждането на дете. Все пак всичко се случва и по всяко време може да се окаже, че няма никой до теб.
И аз се чуствах ужасно стресирана. Най вече ме плашеше факта , че всички в хор повтаряха , че "мама знае най - добре" Е да , ама ако не? 
Това беше ужасяващо тежко за мен и се оправих , чак когато осъзнах, че се притеснявам от момента "какво ще кажат.." .
МОй съвет - съсредоточи се върху мъничето до теб и запомни, че ти си неговата Вселена, без изпити, без изисквания. То няма да те упрекне дори и да си мислиш, че грешиш. То просто те обича и има нужда от теб.
Това беше ужасяващо тежко за мен и се оправих , чак когато осъзнах, че се притеснявам от момента "какво ще кажат.." .МОй съвет - съсредоточи се върху мъничето до теб и запомни, че ти си неговата Вселена, без изпити, без изисквания. То няма да те упрекне дори и да си мислиш, че грешиш. То просто те обича и има нужда от теб.
Когато се върнахме в къщи с бебето,таткото си взе 1 месец отпуска.
И познай-държа се така все едно той е раждал а не аз.
Единственото стресиращо нещо ми беша първия ден когато останахме сами с Калоян.
Трябваха ми точно 2-3 дни и да видиш как бързо влезнах в релси.
Спокойно.
Всички сме минали по този път и сме се справили.
И познай-държа се така все едно той е раждал а не аз.
Единственото стресиращо нещо ми беша първия ден когато останахме сами с Калоян.
Трябваха ми точно 2-3 дни и да видиш как бързо влезнах в релси.
Спокойно.
Всички сме минали по този път и сме се справили.
Да, аз също се чувствах много стресирана няколко месеца. На всичкото отгоре бебето ми беше с много силни колики и непрекъснато плачеше. Направо си ме беше страх от всичко - да не заплаче, как ще го къпя, как ще му сменя памперса, дали не му е студено, абе пълна трагедия. Не се притеснявай, ще свикнеш и тогава наистина ще знаеш кое е най-добре за бебчо.
Препоръчани теми