Публикувана: 8 ноем. 2007, 15:57 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2007, 11:29 ч.

Пих ескапел, но искам бебе

5 506
52
1

Гост

1
2
3
4
Всички

8 ноем. 2007, 15:57 ч.

Извинявам се ако ви се види глупаво питането ми.
Аз съм на 24, приятелят ми е на същата възраст. Заедно сме от около 9 месеца.Много се обичаме, говорили сме,че искаме деца, но решихме, че ни е рано.
Вчера докато правихме любов презервативът ни се е скъсал, а и двамата не сме усетили. Той свърши изцяло в мен. Аз или съм или скоро ще бъда в овулация, поне така мисля. Той си притесни и купихме Ескапел. Но аз съм болна и пия антибиотик,аптекарката ми каза, че той ще намали действието на Ескапела.
И днес вече много съжалявам, че го пих това хапче. Толкова искам бебче, готов асъм за това!!!
Кажете има ли шанс въпреки Ескапела все пак да забременея, това е било съдба, а аз... Sad

Познавате ли някой, който е пил Ескапел и все пак е забременял???

Другият ми въпрос е, ако не забременея сега, кака да убедя приятеля ми,че вече е време, че искам дете от него???

Моля ви за съвет!

Предварително благодаря!

# 1 8 ноем. 2007, 16:00 ч.

Мнения: 712

Не познавам лично, но съм чела тук в един от по-долните форуми - здравеопазване, здравни проблеми и т.н. - една мама така с Ескапел беше правила аборт. Мисля, че и в Майките ще намериш няколко "постинорени" бебета Wink

. Шанс има, дано всичко да се нареди по най-добрия за вас начин. Може би това е сигнал за теб и любимият ти да се замислите дали не е дошъл момента да си направите бебе Thinking

Успех!

# 2 8 ноем. 2007, 16:05 ч.

Ох, дано стане, ако стане значи е било писано да е така!!!

За да си правя тест за бременност трябва да изчакам да ми закъснее цикъла нали? Sad

# 3 8 ноем. 2007, 16:08 ч.

home!sweet home!
Мнения: 506

Цитат на: V_v в чт, 08 ное 2007, 16:05

Да, най-добре изчакай закъснение! И дано стане най-доброто за вас Praynig

# 4 8 ноем. 2007, 16:08 ч.

Роксан според теб как да му кажа, че искам вече дете?
Как да му го кажа, че да не се уплаши.

# 5 8 ноем. 2007, 16:21 ч.

Мнения: X

Цитат на: V_v в чт, 08 ное 2007, 16:08

Роксан според теб как да му кажа, че искам вече дете?
Как да му го кажа, че да не се уплаши.

Право куме та в очи.
Сядаш, спокойно и коректно му казваш, че искаш дете и считаш, че си готова. Ако и той е готов - действате и това е. Както единия може да се страхува от появата на дете, така другия може да има огромно желание за това и всеки е в првото си. Най-добре да обсъдите този въпрос иначе неминуемо ще се породи неприятно напрежение между вас.

# 6 8 ноем. 2007, 16:24 ч.

Мнения: 47 981

а замисляш ли се ,че бебе което е направено по време когато си пила препарат като ескапеле и антибиотик е с по-висок риск от малформации и др подобни? ако все пак си бременна, и искаш бебето, непременно трябва да обсъдиш това с гинеколога си
иначе е възможно да си бременна, разбира се, 100% гаранция няма

# 7 8 ноем. 2007, 16:28 ч.

Мнения: 4 324

Аз пък ще ти кажа, че този цикъл е по-добре да не си бременна - първо заради антибиотиците и второ заради Ескапел-а. Има вероятност макар и малка, ако е станало бебето то то да е увредено Sad

Така че както каза Пандора - „Право куме, в очите” и следващият месец, работете за бебе Wink

# 8 8 ноем. 2007, 16:50 ч.

Мнения: 712

Ами... кажи му, че не искаш да се пазите вече Wink

би трябвало да разбере какво имаш предвид. Щото ако му се изсреляш "Мило, искам бебе!", може и да се стресне... Mr. Green

# 9 8 ноем. 2007, 16:58 ч.

Значи отчасти е по-добре да няма бебе:(
Аз все пак искам здраво бебче...

Но пък ако му кажа, че не искам да се пазим или напарво му кажа, че искам бебе вероятността да се шашне и да е против е огромна.

Момичета при вас и от двете страни ли беше желанието за дете?

# 10 8 ноем. 2007, 17:39 ч.

Мнения: 712

Ами при нас така стана. Аз му заявих, че не искам повече да пия противозачатъчни - това беше в края на ноември моналата година. Не съм го питала, не сме го обсъждали - просто го уведомих, все пак ставаше въпрос за моето тяло. Мислех известно време да се "пазим" с прекъснат полов акт - дори и да стане "фал", казвах си, все пак сме заедно от 2 години време, живеем заедно и сме семейство реално. За съвсем кратък период (по-малко от месец) у мен се засили желанието за детенце, за неговото детенце и му го казах. Казах му, че ми се искам да имаме син, който да бъде негово копие, да го износя в себе си, да го родя, да го гледам как расте в ръцете ми... Че го искам, защото това ще бъде моят начин да пресъздам неговото детство и да го обичам от люлката до гроба...
Нещо такова беше. Повече не сме говорили за бебе, но за нова година той тържествено поиска да сложа и късмет "бебе" в баницата, защото иска през започващата година да си направим детенце. Може би му е въздействало, така преполагам.
Така започнахме. С големите надежди...

# 11 8 ноем. 2007, 17:44 ч.

Звучи сладко и мило:)

Освен да започна с това, че "май" искам наистина бебе и да видя как ще реагира.
И да изчакам известно време дали ще направи или каже нещо, ако не пак го споменавам и така, за да не го уплаша, все пак е само на 24:(

# 12 8 ноем. 2007, 17:47 ч.

Мнения: 712

Пробвай го. Само за инфо - ние бяхме на 23(аз) и 24 (той), сега сме с 1 година по-дърти Mr. Green

# 13 8 ноем. 2007, 17:51 ч.

Мнения: 3 146

mamavassi, За първи път чувам, че приемът на Ескалпеле може да увреди плода, никъде не пише подобно нещо на опаковката, а и никъде не съм чувала подобно нещо!
Виж, антибиотикът е малко по-притесителен.

Цитат на: V_v в чт, 08 ное 2007, 15:57

Другият ми въпрос е, ако не забременея сега, кака да убедя приятеля ми,че вече е време, че искам дете от него???

Не можеш да го убедиш. Просто можеш да му кажеш, че ти си убедена, че искаш дете. Ако това не му е достатъчно, няма начин да го убедиш. Направи ми впечатление, че той се е притеснил и е купил лекарството. Значи първичната му реакция е против бебе. Поговорете!

# 14 8 ноем. 2007, 18:00 ч.

Не всъщност се разколеба в началото, но не на тема иска ли бебе, а дали е "опасно".
Тоест явно първичната му реакция наистина е срещу.
интересното обаче е,че половин час преди това си говорехме на тема деца и точно това и двамата си казвахме,че искаме един ден деца, как искаме дъщеричка с неговите очи и моята усмивка.
Проблема е,че едно е да говориш и да си мислиш за далечното бъдеще друго е да го искаш сега, както е при мен:(
Ще поговоря с него и ще видим докъде ще стигнат нещата...

Роксан това е ,чудесно!!!
Значи има шанс и моето момче да пожелае едно сладко малко бебче!В крайна сметка наистина не сме толкова малки.

# 15 8 ноем. 2007, 20:19 ч.

Мнения: 157

Блъфирай.Кажи му , че си бременна дори да не си.Виж как реагира и ще ти стане ясно дали иска дете от теб.

# 16 8 ноем. 2007, 21:39 ч.

А когато разбере,че съм го излъгала няма ли да го отблъсна???

Не ми се иска да лъжа така

# 17 8 ноем. 2007, 21:48 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Цитат на: gergandi в чт, 08 ное 2007, 17:51

.

Незнам до колко уврежда плода, но на няколко места изрично е наблегнато на това Ескапеле да не се пие ако жената е бременна.

V_v, няма как да знаеш какво ще стане. Не се самонавивай предварително. Първо поговорете с твоето момче, спокойно и откровено. Ти знаеш какво искаш, ще разбереш той какво иска, и ще стигнете до някакво решение на ситуацията Peace

# 18 9 ноем. 2007, 02:40 ч.

Мнения: 108

ти сигурна ли си , че искаш бебенце?
Без да се сърдиш , но не ми звучи на 100 % да си сигурна
Ако си съвсем сигурна в желанието си, според мен трябва да опипаш почвата преди да му го кажеш ясно за да не го уплашиш. Поразпитай го какви са плановете му за Вашата връзка, кога според него е най-подходящия момент да имате детенце и така лека полека ще стигнете до конкретния момент с твоето "искане" Simple Smile

Успех и късмет

# 19 9 ноем. 2007, 09:52 ч.

Мнения: 426

При нас стана така, на едната седмица си говорихме,че искаме да сме семейство вече /не живеехме заедно, искахме да се отделим/, и на другата седмица бях бременна. За да разбера какво мисли, директно го попитах :"Сега какво". А той ми каза:"Аборт в никакъв случай, ще го изгледаме" така и стана, детето сега ще направи 3год.
Мъжете трудно се решават, поне моят.

# 20 9 ноем. 2007, 10:10 ч.

Сигурна съм напълно.
Дори снощи му казах директно, че искам дете от него, наблегнах на това, че искам детенце именно от него, а не от който и да е.
Той много се развълнува, дори и не очаквах, че ще го приеме толкова сериозно и навътре,аз бях напълно откровенна, казах всичко каквото чувствам и мисля. Той ми отговори, че ме обича ужасно много, но за момента според него не сме готови за деца. Факт е,че и на двамата ни предстои дипломиране след няколко месеца, а и все още не живеем заедно и може би е по-разумно първо да поживеем известно време двамата и ако и тогава всичко е наред да започнем да работим по въпроса за бебче:)
Радвам се, че го иска и отй макар да е уплашен, но мислля, че като му отлежи идеята в главата скоро може и да започнем да действаме със заживяването заедно и после и с другото.
Толкова се вълнувам!
Дано всичко се развие добре.

# 21 9 ноем. 2007, 13:44 ч.

Мнения: 512

Цитат на: Шерил в чт, 08 ное 2007, 20:19

Блъфирай.Кажи му , че си бременна дори да не си.Виж как реагира и ще ти стане ясно дали иска дете от теб.

Е, това е много гадно...

# 22 9 ноем. 2007, 14:38 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: mamavassi в чт, 08 ное 2007, 16:24

Това щях и аз да кажа

# 23 9 ноем. 2007, 15:43 ч.

това мом4е на 25 години,което о6те не се е дипломирало как 6те гледа семейство? Той сам си каzва,е не е готов_тогава zа6то трябва да се прибърzва. Оставете 4овекът да си поживее,та той е само на 25.

# 24 9 ноем. 2007, 15:46 ч.

оооооооо даже е на 24 Confused

# 25 9 ноем. 2007, 16:02 ч.

Мнения: 474

Цитат на: Верити в чт, 08 ное 2007, 16:28

Така че както каза Пандора - „Право куме, в очите” и следващият месец, работете за бебе Wink

На същото мнение съм Peace

# 26 9 ноем. 2007, 16:30 ч.

24 не е малко.
Аз ако забременея догодина ще си родя детето почти на 25, това не е малка възраст, а и искам поне две, трябва да имам време и за второ после.
А и той завършва магистратура!
Защо сте против младите родители??? Sad

А и както вече казах щом има риск детето да не е здраво и аз вече не искам сега да забременея, но наистина искам в скоро време да се замисли сериозно Той по този въпрос.

# 27 9 ноем. 2007, 16:41 ч.

Мнения: 425

Според мен трябв добре да обмислите ситуацията, защото решението да станеш родител е доста отговорно и трябва и двамата да сте убедени, че го искате и сте готови за такава крачка. Според мен никой не трябва да насилва другия. А и е хубаво да поживеете известно време заедно, за да се опознаете по добре.

# 28 9 ноем. 2007, 16:42 ч.

Мнения: 474

Ами говори открито с него по този въпрос и бъди макимално честна с него - мисля, че ще бъдеш изненадана приятно... Peace

# 29 9 ноем. 2007, 16:53 ч.

ronq, по-горе точно това разказах, че говорихме вчера доста сериозно и той определено е за, но също така е за и известно изчакване, в което убеди и мен.

beru6ka, съгласна съм, че като заживеем заедно ще разберем много неща за себе си, които досега не сме и подозирали, но наистина смятам, че няма да има големи изненади. прекарваме доста време заедно, често спя у тях, ходили сме на много екскурзии за по няколко дни, където сме били заедно денонощно и наистина се познаваме изключително добре.

# 30 9 ноем. 2007, 17:05 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: V_v в пт, 09 ное 2007, 16:30

...Защо сте против младите родители??? Sad

...

Проблемът не е във възрастта ни, а в "подробностите" - не живеете заедно, учите, не споменаваш с кого, къде и как живеете, не е ясно работите ли и т.н.
А и такива планове - ако забременея сега, докато родя ще свърша куп неща...
Амииии, аз също така планирах да правя много неща, а 8 месеца бях на легло и всичко остана чак за "след това", когато е далеч по-трудно (при положение, че вече имахме образование, доходи, работа, дом, семейство и т.н. - планирах обаче през бременността да завърша още една магистратура, да си обзаведем новото жилище, да се преместим и подобни - е, всичко това стана с 1-2 г. по-късно).

# 31 9 ноем. 2007, 17:13 ч.

Мнения: 165

Аз съм на твоята възраст. От 3 години живеем заедно. Повярвай от това

Цитат на: V_v в пт, 09 ное 2007, 16:53

прекарваме доста време заедно, често спя у тях, ходили сме на много екскурзии за по няколко дни, където сме били заедно денонощно и наистина се познаваме изключително добре.

до да заживеете под един покрив има разлика и горещо ти препоръчвам да я намериш сама преди да поработите за бебче. Ние с нашите майчини чувства и копнежи понякога избързваме малко и е хубаво мъжете да внасят разум. Пробвайте поне няколко месеца "да си перете чорапите" Laughing

и тогава когато сте и двамата готови я "мятайте".

# 32 9 ноем. 2007, 17:22 ч.

Балчик
Мнения: 9 220

Цитат на: Tersi в пт, 09 ное 2007, 17:13

Аз съм на твоята възраст. От 3 години живеем заедно. Повярвай от това

Цитат на: V_v в пт, 09 ное 2007, 16:53

и тогава когато сте и двамата готови я "мятайте".

Точно така. Съжителството далеч не е като екскурзия, повярвай ми. Трябва и двамата да сте готови- иначе нищо няма да излезе.

# 33 9 ноем. 2007, 17:28 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: ansam в пт, 09 ное 2007, 13:44

Цитат на: Шерил в чт, 08 ное 2007, 20:19

Блъфирай.Кажи му , че си бременна дори да не си.Виж как реагира и ще ти стане ясно дали иска дете от теб.

Е, това е много гадно...

Не само че е гадно, но е и разрушително...
Не започвай съвместния ви живот с лъжи. Не го прави! Най-важно е доверието в семейството...или поне след обичта...

# 34 9 ноем. 2007, 17:33 ч.

Все едно целия свят ми казва не си готова, не е време, не трябва.

Ще поживеем заедно първо разбира се, но ако не поговоря от сега с него за тези неща може само да си губим времето заедно, ако той мисли да си ергенува още 3 години, аз не мога да чакам, все пак трябва да се поговори първо за това, за да има резултат за вбъдеще.

Работим и двамата, с хубави специалности сме и мисля, че ще се справим финансово, а и аз имам възможност да работя от вкъщи.
Той е обезпечен с ново и хубаво жилище, където ще можем да сме си сами. изобщо нещата биха били доста добри!

# 35 9 ноем. 2007, 17:51 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Единствено мога да те посъветвам да не насилстваш нещата- едно е да си говорите за бъдещето, друго е да му кажеш "искам бебе, готова съм". Съветът ми е да изчакаш да стане от самосебеси (ей сега ще ме пишат в бисерите), една година е напълно нормален срок да поизчакаш, предвид обстоятелствата. Нито си на 35, нито на 40- имаш време и за мислене, и за правене....

# 36 9 ноем. 2007, 17:57 ч.

Мнения: 3 146

V_v, аз съм на коренно противоположното мнение на повечето тук. Аз родих на 21, бях втора година, със пециалност, с която и сега трудно ще си намеря работа. Мъжът ми ми беше колега. Всичко е въпрос на разбирания и на желание. Всичко останало са оправдания. ако и двамата го искате, давай.

Колкото до ескалпелето, пише, че не трябва да се приема по време на установена бременност, защото то не е средство за аборт, но никъде не става ясно, че шще навреди на плода, ако го пиеш в оказания интервал от време. Доколкото си спомням, има мами във форума, които са решили да раждат след неуспешно пприето ескалпеле.

# 37 9 ноем. 2007, 18:17 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Герганди, до колкото разбрах, тя не е сигурна, че приятеля й иска бебе....

# 38 9 ноем. 2007, 18:26 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: Erica в пт, 09 ное 2007, 18:17

Герганди, до колкото разбрах, тя не е сигурна, че приятеля й иска бебе....

Да, и това е единственият проблем, според мен, както съм писала и малко по-горе, но не мисля, че другите причини против са от значение.

# 39 9 ноем. 2007, 18:28 ч.

Мнения: 165

Цитат на: gergandi в пт, 09 ное 2007, 17:57

[Аз родих на 21, бях втора година, със пециалност, с която и сега трудно ще си намеря работа. Мъжът ми ми беше колега. Всичко е въпрос на разбирания и на желание.

За написаното удебелено съм с две ръце: ЗА!
Но имам въпрос: Родила си на 21. От колко време преди това бяхте заедно с таткото? Живяхте ли заедно? Ако не: не се ли напаснахте после по-трудно хем един към друг, хем към бебето?

# 40 9 ноем. 2007, 18:50 ч.

Мнения: 3 146

Tersi, мерси, че ми подсети, това също исках да го напиша. Не, преди бях живяля с едно момче доста дълго време, но не си паснахме, а с мъжа ми (таткото) заживяхме заедно от деня, в който рабрах, че съм бременна. Но и двамата някак си бяхме убедени, че сме един за друг, нещо като perfect match. Разбира се, не е лесно, имаме си пререкания, но това си го знаехме, че ще е така. Няма изцяло идеални неща. Съжителството предварително е нещо, което смятам за полезно, но личният ми опит показва, че не е необходимо условие.

# 41 9 ноем. 2007, 19:26 ч.

Мнения: 54

Аз също родих на 21 ( забременях на 20 ). Страшно много исках дете от приятеля си.С него преди детето имаме 4г. и полувина връзка , като 3 от тях съвместен живот. Вярвах и все още вярвам, че той е идеалният избор за баща на детето ми.Той е с 6г. по-голям от мен и истината е , че той пръв изяви желание за бебе, даже голямо молене падна първите 2-3 месеца преди и аз да го поискам истински. След като забременях разбрах , че не съм напълно готова да ставам майка.Изплаших се, той също до някаде. Но след време всичко си дойде на мястото и двамата с нетърпение зачакахме щастливото събитие. Няма по-хубаво чувство от това да бъдеш майка.Още по-хубаво е когато бебенцето е желано и чакано с трепет. Винаги ще има страх. Признавам обаче, че поизбързахме. Имаше доста неща, които трябваше да свършим преди това. Едно от тях е собствен дом. Но .. сега съм истински щастлива и не мога да си представя живота без малкото човече.

# 42 9 ноем. 2007, 19:37 ч.

Мнения: 712

Ех, че интересна тема се заформи...
Момичето попита дали може да е бременна, след като е пила Ескапел и как да каже на проекто-таткото, че иска бебе, апък накрая накъде изби...
Лично моето мнение е, че ако младежът изяви желание да имат дете, всичко е ясно. Другото са подробности - както беше казала любимата Скарлет О'Хара, за смърт, раждане и данъци никога няма подходящо време. И никога не сме подготвени, ще кажа аз Wink

А годините рядко са мерило. Една и съща цифра, а хора - различни. За пример ще дам само моят мъж и неговият брат близнак. Еднакво отглеждани и възпитавани, учили заедно. Единият (моят Wink

) бил известен като плейбоят на компанията. Ходил, вилнял, когато го срещнах на 22 години беше с буйно минало. Другият - през годините на гимназията и университета ритал футбол и играл компютърни игрички. Сега ние сме стабилна двойка (между другото, заживяхме заедно след по-малко от месец, щото не можехме са се отделим един от друг Wink

), а брат му кара втори пубертет по кръчмите... И двамата са по на 25.
И още нещо - моят мъж беше решил, че иска дете, но му отне месец и повече да се отпусне и да "прави бебе", а не "безопасен секс". Мислел си, милия, че става от раз Joy

А 25 е чудесна възраст за първо дете, според мен Peace

# 43 9 ноем. 2007, 20:11 ч.

Благодаря на всички ви за мненията и препоръките.
От всичко прочетено стигнах до следното заключение:
Ако сега по някаква огромна случайност все пак забременея ще съм много щастлива и това ще е един безболезнен начин да си реша проблема.
Ако ли не, знам със сигурност след разговора с приятеля ми, че той иска това, което и аз и в крайна сметка след като има нужда от известно отлагане за тази стъпка аз съм съгласна също да изчакам, знам, че е въпрос на време да свикне с тази мисъл и да се почуства готов, важното е, че ме обича и иска семейство с мен и както той се изрази не след 5 години. Просто явно му трябва малко повече време от мен, за да се отпусне и да се убеди, че ще се справи с тази роля.
И все пак ако сега стане бебе... Praynig

# 44 10 ноем. 2007, 09:12 ч.

Мнения: 7 640

Цитат на: mamavassi в чт, 08 ное 2007, 16:24

с Escapelle няма повишен риск от малформации, това си е просто прогестерон Peace

, виж за АБ съм съгласна

# 45 29 дек. 2007, 23:56 ч.

Искам да ви се похваля на всички:)
След разговори с моето момче и известен период, в който не го закачах и той явно е размишлявал днес той каза, че иска дете от мен и спираме да се пазим:)
Дано всичко е наред и господ ни дари скоро с така желаното буболинче
Изненада ме малко, не очаквах толкова бързо да прецени че и той иска семейсто:)

# 46 30 дек. 2007, 00:09 ч.

Мнения: 77

това е чудесно, ужасно много се радвам, че така са се развили нещата при теб!

пожелавам ти успех в начинанието и дано по-скоро се осъществи! Grinning

--сат

# 47 30 дек. 2007, 00:10 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: V_v в чт, 08 ное 2007, 15:57

Другият ми въпрос е, ако не забременея сега, кака да убедя приятеля ми,че вече е време, че искам дете от него???

Или му направи магия, или му уреди кютек!
Друг начин не виждам. Като не става с добро,
трябват по-интимни разговори. Що се отнася
до лекарството, я подейства, я не подейства.
На твое място бих съдила производителите на
кондома, който се е спраскал така неусетно.
Уж ги тестват тези кондоми, пък то какво става...

# 48 30 дек. 2007, 00:43 ч.

Точно това написах малко по-горе, че сега вече всичко е наред и той иска детенце:)
Но ще трябва да ходя да се прегледам дали всичко е ок.
Защото след ескапела ми дойде два пъти за един месец,а този месец цикълът ми беше прекалено оскъден, по няколко капки на ден. И се чудя дали е реакция от онова лекарство или е възможно да ми има нещо Sad

# 49 30 дек. 2007, 02:17 ч.

Мнения: 54

А ти бременна ли си още ?? И ако да, дано на детенцето му няма нищо и да си се роди здраво Praynig

# 50 30 дек. 2007, 02:20 ч.

Мнения: 54

Уфф , извинявай, прочетох само последния ти пост.Ами тогава ти пожелавам при теб всичко да е ок и скоро да ни съобщиш добрата новина Peace

# 51 30 дек. 2007, 08:25 ч.

Мнения: 824

Дано всичко е наред и скоро да се похвалиш с добра новина Hug

# 52 30 дек. 2007, 11:29 ч.

Дано
Аз предполагам, че е от ескапела, просто ми е разбъркал хормоните.
И се надявам вече да са се нормализирали и да си направим бързо едно ангелче:)
Желанието му беше най-прекрасният подарък за Коледа:)

Препоръчани теми

Антибиотик и противозачатъчни

КАЖЕТЕ ЛЕК ЗА ЦИСТИТ

Възпаление без бактерии?

Уринал?

Причина:

Причина: