И аз се видях в чудо с тази детска градина! Голямата ми дъщеря е на 2г.и 9 месеца. Реших да я пусна на градина от октомври с идеята да посвикне и преболедува докато започна работа напролет, а и да имам малко повече време за малката. Обаче нещата не се наредиха както си го мислех. За 2 седмици детето се побърка. Много трудно преживява отделянето от мен, въпреки че в градината се държи прилично. Прибира се изнервена, уморена, гладна, неспала, лепва се за мен и не ме оставя дори през нощта. На всичкото отгоре се разболя и борихме един бронхит 3 седмици. Сега ми предстои да я върна отново в градината и се чудя как ще издържа отново този ад. Моля ви дайте съвет какво да правя - да я върна ли в градината да свиква, или да я оставя на мира и пролетта наново да започваме. Имам и трети вариант - да я гледа майка ми малко и да я дам на градина догодина есента, когато ще е по-голяма и по - подготвена надявам се. Имам възможности, но съм толкова объркана, а ми се иска да постъпя така както ще е най-добре за детето.
- Публикувана: 9 ноем. 2007, 00:51 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2007, 17:53 ч.
Посъветвайте ме как да постъпя
Кога я даде - по време на стачката или по късничко?
Питам защото сега започват да се подготвят за Дядо Коледа - песнички, танци - мисля че ще и е интересно. Все пак се създава някакво трепетно очакване и подготовка....
А и ако имаш възможност, защо не започнеш със постепенно откъсване - за два часа, за три часа и т.н.
Наистина ли за градина говориш или за ясла? Защото ако е за ясла - съвета ми е да я пуснеш догодина на градина.
Питам защото сега започват да се подготвят за Дядо Коледа - песнички, танци - мисля че ще и е интересно. Все пак се създава някакво трепетно очакване и подготовка....
А и ако имаш възможност, защо не започнеш със постепенно откъсване - за два часа, за три часа и т.н.
Наистина ли за градина говориш или за ясла? Защото ако е за ясла - съвета ми е да я пуснеш догодина на градина.
Дано да не ти прозвуча като някоя шаманка .......... 
, но Иво също имаше проблеми с градината. Сутрин бяха едни плачове, едни истерии, не можех да си тръгна. Той врещеше отвътре, аз плачех отвън. Мислех, че съм чудовище, щом допускам това да се случва с детето ми и въпреки всичко, всяка сутрин да го водя в градината. (Няма да пиша подробно за сиутацията в самата градина. Това е друга тема. В крайна сметка, освен всичко друго, смених и градината.)
Прочетох, че хомеопатията успешно се справя с емоционални кризи при децата и това стана повод да го заведа при класически хомеопат. Мога да кажа съвсем оперделено, че за около седмица детето много се промени.
Така че, ако търсиш съвсем конкретен съвет, това е нещото, което бих ти препоръчала аз-да се обърнеш към добър класически хомеопат.
, но Иво също имаше проблеми с градината. Сутрин бяха едни плачове, едни истерии, не можех да си тръгна. Той врещеше отвътре, аз плачех отвън. Мислех, че съм чудовище, щом допускам това да се случва с детето ми и въпреки всичко, всяка сутрин да го водя в градината. (Няма да пиша подробно за сиутацията в самата градина. Това е друга тема. В крайна сметка, освен всичко друго, смених и градината.)Прочетох, че хомеопатията успешно се справя с емоционални кризи при децата и това стана повод да го заведа при класически хомеопат. Мога да кажа съвсем оперделено, че за около седмица детето много се промени.
Така че, ако търсиш съвсем конкретен съвет, това е нещото, което бих ти препоръчала аз-да се обърнеш към добър класически хомеопат.
Ами аз имам директен опит само с моето дете, но мога да кажа, че при повечето деца положението е подобно в началото. Надявам се, че детето не е толкова стресирано. Аз не бих се отказала веднага, защото следващият път ще е същото. А пък в детската градина има много неща, които са атрактивни за децата. Предполагам с течение на времето ще ги оцени. Успех! 
имам колежка, която е имала възможност да си гледа детето и да не го пуска на градина въобще. тя ни е разказвала какъв проблем е било трагването на училище - рев, тръшкане, болести! 
моята дъщеря е на 3 год. и 1 месец, ходи на градина и понеже е много болнава още не е свикнала /нашата градина не е стачкувала/ и плаче всяка сутрин. Къса ми се сърцето, но смятам, че по-добре сега от колкото след 1 или 2 години да се случва същото. Просто децата са различни - моето е много привързано към мен и му е много трудно /на мен също/, но ще се справим.... /надявам се
/
моята дъщеря е на 3 год. и 1 месец, ходи на градина и понеже е много болнава още не е свикнала /нашата градина не е стачкувала/ и плаче всяка сутрин. Къса ми се сърцето, но смятам, че по-добре сега от колкото след 1 или 2 години да се случва същото. Просто децата са различни - моето е много привързано към мен и му е много трудно /на мен също/, но ще се справим.... /надявам се
/
На детето трябва да му се говори колко е хубаво и забавно в детската градина.
Много пъти съм се чудила дали на едно плачещо в градината дете, което явно има проблем с адаптацията, трябва да се говори, че там е хубаво и забавно.
Аз съм казвала на Иво какво ли не, омайвала съм го как ли не, но точно това не му казах-че в градината е хубаво и забавно. Имах чувството, че някак си ще го накарам да се почувства неразбран и предаден.
Това са си някакви мои разсъждания, нищо че цитирам maliant.
Емем и аз имам чувството че не е готова. Тя сега плаче като изляза от стаята и изпада в истерия ако например се събуди от следобеден сън и аз не съм в къщи при нея. Баба й не може да я успокои - плаче и чак повръща от рев, а в момента не е на градина. Представям си какво ще стане ако тръгне. От друга страна аз също съм за децата да ходят на градина. Въпросът е как да изберем подходящия момент за тях, за да ходят с желание а не насила. Страхувам се да не я наплаша сега и после когато е по-голяма съвсем да не може да тръгне заради лоши спомени.
А по въпроса дали е в ясла или градина - ние живеем във Владая и в нашата градина няма ясла, но взимат и по-малки деца, от 2 годинки нагоре. Водят ги в първа група. Но в други градини в София ми казаха че ще я приемат чак догодина есента когато ще е на 3 и половина. Тя е родена през февруари.
Някои деца никога не са готови.Някои хора никага не са готови за много неща, които други хора приемат и правят с лекота.Затова сме различни.Особено, ако детето вижда, яе си има другите варианти-стоене при мама-може и "болести" да си докарва, че да не ходи на градина.На една позната детето започваше да кашля всяка неделя вечер с идеята да го оставят в понеделник вкъщи.
Ако можеш да си я гледаш в къщи е най-добре.Точно зимата не е удачно да я пускаш на градина.Още повече,че имаш по-малко дете,което също може да се зарази.През зимата децата много се разболяват.А колкото до това,че плаче-ще свикне.Всички са така.Позволявам си да ти дам този съвет,защото съм мед. сестра,работила в ясли.Но все пак детето си е твое и ти си решаваш.
Според мен всяко дете има такъв период когато тръгне на градина.Голямата ми дъщеря тръгна на 1 година и 6 месеца и не плачеше там а само ставаше на прозореца и преглъщаше с много тъжен поглед,но нощем правеше цирк,рев и повтаряше, не искам, но не казваше какво не иска когато си казах,че ако още един ден се държи така и ми къса сърцето ще си остане у дома на нея и хареса там и свикна с мисълта,че аз не я оставям там а се вращам за нея,а малката трагна на 3 години и свикна много по-трудно лягаше на пода в градината и са хващаше за мен така,че госпожата едва я откъсваше,но и тя свикна.Така,че според мен трябва да изживеят този момент,успех!