Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

Хм, и все пак при условие, че си по цял ден на работа няма как да си сигурна, че не излиза или никой не идва у вас. Защо не провериш някой ден?

И аз мисля, че не са наркотици.
След като оставяш пари и си ги намираш след това , значи не е това.

Аз имам само един въпрос към теб, медина - той на този компютър какво прави по цял ден? Запозната ли си - в Интернет ли рови, какво чете, какво гледа, играе ли....

Добре е, че във финансово отношение нещата са ОК, защото така нямаш ограничения в това да намериш добър психолог/ психиатър.
Направи го. Непременно. Тук можем и да ти дадем някакъв акъл, обаче ви трябва специалист.
Не се отчайвай. Колкото и ужасно да се държи сина ти, той ти е дете, и очевидно има нужда от помощ. Трябва да му помогнеш.

А  ти защо го нападаш  " Защо си хабиш умствената енергия, след като няма да ставаш лекар"?
От къде разбра, че няма ( и не иска) да става лекар?

Второ, този човек има ли някой, който да уважава в живота си? В реалния живот, искам да кажа не д-р Хаус.

Ако ще те разведри малко, да ти кажа, че ако се намери едно хубаво момиче може и да излезе от положението...
Това в кръга на шегата, я, се разведри, нали е здраво, право, момче. Ти си го задоволила отвсякъде материално, щом е и по-чувствителен, може и мързелан леко да си пада и е в това положение.
Защо пък да не става лекар? Няма безполезно знание. Уважавай тези му интереси, може би в тях е разковничето. Щом гледа филми, пак зависи какви, значи се вълнува, може и да е мечтател. А с грубостта да се защитава. Имаш ли връзката с него? Доколкото чета не си говорите много...

Определено детето ти може да е свръхнадарено.
Казват, че като ученик Айнщайн е имал само двойки по математика.
Въпросът е, че трябва да му се помогне да улови енергията и способностите, които има, и да ги използва градивно.
Такива хора често са много по-чувствителни. А това може да бъде и опасно.
Затова именно му е необходим специалист.

хайде бе!
Дете с неговите възможности може спокойно да прави каквото си иска в живота. Включително да влезе в Харвард медицина.
Имам още какво да ти казвам, но ще помисля първо и после ще пиша.  Ти в това време ако искаш кажи още
за твоите взаимоотношения с него - много ли често го упрекваш, , вярваш ли му.
Имате ли баби, дядовци, лели, чичовци - някой човек по-уважаван от теб  в мислите му?

Имах предвид да потърсиш други лекари, с които ти да се консултираш (очевидно е, че няма как да го заведеш насила).
Могат да ти дадат много по-точни насоки какво трябва да направиш.

Не е така, medina, имаш избор. Единият ти вариант е да продължиш да "търпиш" - да купуваш учебници, които никой не чете; да плащаш такси, които никой не оползотворява; да се грижиш за някой, който пет пари не дава. Другият ти вариант е да отвърнеш на арогантността с твърдост. При така описаните от теб неща не мисля, че става въпрос за психично отклонение, а за разглезеност. /това, естествено, може да е напълно погрешно твърдение!/ Напълно в реда на нещата би било да седнеш в една ведра утрин и да заявиш, че много скоро заплатата ти няма да е вече същата и че статуквото ви ще претърпи промяна. Няма да има повече хубави училища, хубави дрехи, хубави компютри и прочее. Ангажирай го в семейните ви дела, накарай го да се почувства съпричастен, кажи му, че се нуждаеш от неговата помощ. Ако думите не помогнат, мини към дела - търси места в съседното квартално училище и пусни обява за компа. Например.

Детето е загубило баща във важен момент от живота си и доколкото разбирам, няма друг мъж наоколо, комуто да подражава - това може да го кара да се чувства неуверен. Отхвърля те, защото не те разбира, защото не знае как да се държи като мъж и това го вбесява. Оттук нататък вече ще е късно да му намериш примери от мъжки пол, затова е по-добре да му дадеш поле за изява. Комуникацията помежду ви е поувехнала, така че няма смисъл да търсиш словесни мостове - мисля си, че и един психоаналитик бавно би пробил преградата. Нека се изяви истински, в реална ситуация - кажи му, че ще останеш без работа или с нископлатена работа, което пък подробно опиши като финансово последствие, и го помоли да ти помогне в решението. Кажи му, че последното, което искаш, е да му променяш живота или сменяш училището, но ще се наложи. Не знам, измисли нещо, но го стресни яко - излез от ролята на майката, която може, знае, печели и плаща, и виж как ще реагира. Например.

Вземи една седмица отпуск и я прекарай вкъщи. Пребоядисайте стените заедно, разместете мебелите - каквото и да е, стига да изисква от него решение и мъжка сила. Психоаналитик винаги можеш да потърсиш - ефектът обаче ще е нулев, ако синът ти не участва в собственото си лечение, това мога да кажа със сигурност.