Рапорт даден, рапорт приет!

Само за звеневи бях цанена и то от немай къде - в редичката имаше само момчета, т.е. не особено надеждни диваци по онова време.
Не бях отличничка, нито пък семейството ни беше комунистическо, та на постове в йерархията не можех да се надявам.

Тъкмо ни приеха за комсомолци и ми събраха снимки за комсомолските книжки и дойде Десети ноември и дотук. Ама после какви стачки правехме - подкрепяхме учителите за заплати, бяхме срещу униформите и руския език /сега моите наследници затова и руски учат и  униформи ще имат!/. Като дете бях активист, но не помня нищо освен, че на манифестацията на 24 май по обяд бяхме слънчасали от идиотизми и викахме за отмъщение лозунга "Единство, творчество, КРАСТА!".

Час за носталгия, а?
Нашивките със звездички помните ли, драго и друго пионерско общество? 
3 брой звезди за дружинния председател, 2 за отрядните и разните там хорица в дружинната организация, по една за отрядния съвет.

Аз по стечение на тъжни обстоятелства станах момиченче-знаменосец на дружинното знаме още в 5-ти клас. После на никой не му правеше впечатление, че еманципацията е достигнала такива висоти. Училищното знаме също го разхождах аз. Луда работа - сигурно съм била най-яката кака в училището.
В отряда ни бях пълна проза - завеждащ фискултУРА-то. 

При нас отрядните и дружините председатели не си ги пишеха сами есета. Голяма борба удряхме да сътворим дружно поредния бисер. 

С любов към дружинния ни ръководител. 

И аз да си кажа: била съм отряден председател, както и заместник на отрядния председател (май и такова нещо имаше), отговорник по културно-масовата дейност, по учебната дейност...Това си спомням! Обаче нашият класен беше страхотен и тия ми ти отрядни съвети, на които отчитахме дейността, си минаваха направо страхотно! Той винаги и ме покриваше, ако трябваше да ходя на дружинния съвет! Най-хубавите ми спомени са от Асамблея на мира, защото там за първи път говорих на френски с едно добро другарче, както и лагерите! Била съм на Кранево, на Говедарци и на Бойковеци! Много лагерни огньове, нежни трепеи, първи целувки! Пеперудки в стомаха, нали се сещате.... Ех, спомени! Момчето, с което все се конкурирахме за председателското място, и до ден днешен ми е най-добрият приятел! А асистентка на знаменосеца бях на завършването на гимназията през 1993 г. Но тогава това си беше въпрос на чест, защото бях един от отличниците на випуска и ме поканиха за тази ми функция. После имах и слово, ох, трепети, бях ги позабравила...
Така като чета, май все отличници сме се събрали тука..

Била съм само "звеневи" няколко години, по- далеч в йерархията не се издигнах. Готина темичка, ще я изчета сега.

Бях в отрядния по културно-масовата работа. После в дружинния съвет отговарях за същото.Организирах забави, конкурси, изложби и пр. за малко да ме "разжалват", защото на една дискотека се навих да пусна рок-музика, а тя не се долюбваше много. Така или иначе нищо не се случи, защото времената се бяха "размекнали" вече. Не пишех доклади , а есета.На съветите дружинния ми даваше наготово написани доклади с разни заучени фрази...баси, колко бяха еднакви всичките. В шести клас бях единствената, която се нави да стане дружинен, ама то беше защото дружинния ми обеща да ме вика за организационни и др. работи-обучения по писане на пишеща машина, ораторски умения и пр.(разбирай освобождение от неприятен час и слушане на музика на магнетофона в дружинната стая ) и да ме пуска в учебно време на уроци по пиано в Плевен, където щях да кандидатствам(от дете на неблагонадеждни родители как така станах дружинен председател и аз не знам, явно времената настина се променяха ). В един такъв час по математика,трети час май беше, по радиото чухме как свърши ерата на Тодор Живков .после по радиото пуснаха "Бонита" на Мадона.

Какво ли не съм била, най-вече отговорник по Културно-масовата дейност.  Обаче всичките тези простотии ми бяха супер скучни и все се скатавах. Има ли сбор, аз съм болна. Шарка, тифус, чума. Всичко наведнъж. И от училище бягах, и от бригади бягах. 
Затова ме избираха и не след дълго винаги ме разжалваха. 
Класната ми беше писала в характеристиката ми от гимназията, че съм неблагонадеждна и не вземам участие в комсомолските дела. Беше убедена, че няма висше учебно заведение, което да ме приеме. Обаче дойде 10 ноември и характеристиките минаха в историята. 

Готина тема Имам един спомен от тия години. Имах кученце, играехме си един ден, духнах му в муцунката и той ме ръфна. Още имам два малки белега м/у носа и горната устна. Всичко хубаво, но на другия ден, като виден комсомолски деятел трябваше да казвам стихотворение пред Георги Иванов в зала България. Не ме разбраха учителките ми и ме изтипосаха. А аз подута, едва говоря и намазана с йод........... жив Хитлер  За бъзиците после няма да говоря, може ли 

Отмъкнала си ми думите от клавиатурата. Исках да се самоизтъкна, ама ти ме предвари 

Отряден председател от началото до края.
Бригади нямаше вече.
Комсомолец не станах.
Иначе бях във фанфарния оркестър и много хубави състезания по надсвирване и надмаршируване ставаха на 9-ти май.
Всяка година бях на таблото и с лента на 24-ти май.

Хех, аз съм била само звеневи, за месец. Разжалваха ме, защото не пишех домашните на съучениците си, звеното показваше лоши резултати. Това ми попари ентусиазма като цяло и до 10.11.89г. (а и след това) се скатавах от всякакви масовки.

Имам мил спомен от онези пионерски времена - кореспонденцията с другарчета от Полша и СССР. На един дружинен сбор ни раздадоха писма от дечица, които просто са писали до училището с желание да си пишат с някое дете. Моите другарчета бяха от Кременчуг - градът, побратимен със Свищов. Дъъъълго време си пишехме... Освен това и във вестничетата публикуваха адреси на деца и по този начин завързах приятелства с още много пионерчета. По едно време най-голямата ми страст беше да пиша и получавам писма - всеки ден дебнех с нетърпение пощальонката. Интересно ми е дали някой още поддържа връзка с приятелчетата от СССР от онова време? Аз отдавна не...

Съвсем бях забравила за тези организации...
Аз съм от абонираните за постовете отряден председател и комсомолски секретар на класа. Нагоре не успях да се издигна, но съучениците винаги ми гласуваха най- високото доверие.
Аз, естествено, го заслужавах- никога нищо не ги карах да правят, винаги покривах кой както може, и отчетите ми бяха най- добрите- много дейност отчитах- просто всяко събиране или всяка случка в класа можех да пречупя и представя през правилната гледна точка, така че всъщност не лъжех ....
Мили спомени ми навяват писмата с непознати другарчета- пишех си с една девойка близо до Москва, и то дълги години. Изпращаше ми красиви панделки за коса и лъскави обвивки от бонбони (понякога и бонбони).
В основното училище предавахме хартия и 1-2 пъти си спомням - старо желязо и шипки. Нито един път не си изпълних нормата, но майка ми и баща ми ме успокояваха, че нормата била пожелателна. Като ги предавах, ме беше срам, обаче...
За съжаление, комсомолът много бързо ме разочарова- на първата бригада последния ден се оказа, че сме гласували бригадата да е за комунистически труд (или не знам как се казваше) и сме се отказали от заплащането. По време на гласуването на плаца, естествено че никой не слушаше какво се говори и вдигнахме ръце като овце... още не мога да го преживея 
От друга страна пък, една година ме изпратиха на международна бригада- там освен, че не се преработихме, ходихме на безплатна екскурзия 1 седмица и ни платиха толкова много, че аз се чудех накрая за какво да си похарча парите (просто нямах опит с харчене на пари до този момент).