Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е

Абсолютно,попдисвам се с две ръце под този постинг.
Ники,мисля че имаш много,много сериозни проблеми.В името на доброто на децата ти,потърси лекарска помощ преди да е станало късно.Казвам ти го от цялата си душа,имаш психичен проблем и то сериозен.Обърни се към някого с идеална репутация,а не към някой който и да било,за да не те обърка още повече.По-голямата част от психиатрите са некадърници,които само ще ти навредят.Ако съм на твое място ще полежа за известно време в болница.Хем ще се разтовариш малко и ще починеш,а едновременно с това ще се полекуваш.Няма нищо срамно в това,всяка една от нас може да достигне до подобен психологически срив,криза или както там искаш г наречи.Аз съм с едно дете и понякога ми се струва че се сдухвам,а ти с три + човек,с когото не можете да се понасяте определено не си помагаш.Помогни си сама ,докато е време че тези деца кой ще ти ги гледа?!Не се дръж безотговорно по отношение на здравето ти.Днес е емоционален срив,утре може да премине в друго.Това е първата крачка към отключването на сериозни заболявания.Аз също съм имала моменти в които не съм била на себе си,особено след раждането на детето изпадах в умопомрачителни състояния,нерви,умора,майка ми с която винаги сме се карали и т.н и т.н.!Аз и майка ми толкова много се караме че понякога просто изпушвам.Е,вярно че никога не сме се обиждали,не сме се нагрубявали,но просто говорим на различни езици.Тя не ме разбира ,аз нея също.И се джафкаме за всяка простотия.Излишно късане на нерви.Иначе ми липсва всеки ден,на нея аз също както и много много се обичаме.
Осигури си спокйствие на теб.След като ти си уверен и спокоен човек,децата ти също ще бъдат спокойни.
Най-важното в случая е ТИ да осигуриш спокойна мама на децата ти.Не е важно обичате ли се,не се ли обичате с майка ти.Изчакай да порастнат децата ти,гледай да си им непрекъснато в полза,след това си задаваи въпроси за второстепенни неща в твоят живот.Имаш ново семейство,създала си си го сама,имаш съпруг ,деца.Стойте на разстояние с майка ти,така ще осмисляте пвече вашите взаимоотношения,до колкото е възможно.Ако щеш и ще си липсвате.За сега моят съвет е да разкараш каквито и да било дразнители и да си осигуриш човек ,които да ти помага в домакинството и с децата,так че да разтовариш стреса.За да не изпушиш съвсем!

Послушай тези момичета. 
Аз нямам какво да ти кажа повече, опитах се да те накарам да погледнеш собственото си поведение, но с последното написано от теб разбирам че се нуждаеш от сериозна и професионална помощ. Не, това не е обида 
Пуснала си темата с цел да получиш съчувствие и разбиране /според твоите възгледи/, но това не само, че няма да помогне, а ще задълбочи проблема. Страх ме е да си помисля какво ще е поведението ти когато децата ти станат досадни и нахални пубертети /всички наши деца ще минат през тази фаза/ и когато прехвърлиш проблема и нервите си върху тях ...........

Здравей Ники Фин, пиша за последно тук. От последните ти постове ми се струва , че си крайно изнервена (вероятно и майка ти) , а от това човек само бърка в преценката си. Не случайно, когато сме ядосани казваме неща, които не мислим и целим да нараним другите и т.н. Има си специалисти, които са достатъчно компетентни и могат да помогнат-може би психоаналитик, психолог.  Врачките и астролозите за мен не са сигурна работа, прекалено много шарлатани има , а и дори да не са-няма да решат проблема. Момичетата са ти дали достатъчно изчерпателни съвети. Желая ти успех и късмет!

Който не е изживял тази страхотна болка и тежест ,НИКОГА няма да те разбере.
Все ще ти казват ,че си се объркала и не било възможно такова чудо в природата.
Възможно е ,за съжаление.
Изживяла съм безброй унижения и болката не може никога няма да стихне,
Вече на 31,разбирам,че не е било възможно майка ми да ме обикне,защото всъщност тя никого не е обичала,дори и себе си.
Години наред се влачех след нея като кученце,молейки за един поглед,малко интерес към мен.....обръщаше се само за да ме ритне и обвини,че съществувам.
Няма да е прекалено да кажа ,че ми е по чужда от най- чуждия човек.Съсипала е детските ми години,но няма да и позволя да съсипе и целият ми живот,направи го и ти

Дума по дума...
Кураж, момичета! 

danidji, благодаря ти, че си отделила време да ми изпишеш толкова много глупости. И ти извинявай, ако те засягам, но това ми е мнението. Всички, които ме пращат на психоаналитик искам да ги попитам: Защо, от собствен опит ли знаете че психолизи и психиатри помагат, от чужд опит или.... Защото аз не познавам някой луд, който психиатър да го е оправил. Пиенето на успокоителни решава само проблемът с избухването. Но самата психика не съм чула да е показала подобрение.  Казах ви, че по случай една депресия посетих и психиатър и психолог. Исках да ми предпише хапчета, но уви... прецени че няма нужда. Разбрах как работят тези хора, или поне въпросната как работи - убеди ме, че никой и нищо не може да ми помогне и трябва сама да се справя с проблема. И ща не ща се справих. Всъщност бих отишла при психоаналитик от любопитствео, да видя дали мисли като мен, дали ще ме обяви за луда или напротив и т.н.  Ако ида ще ви кажа кво е станало. И вие самите може да пробвате и да споделите имало ли е ефект за вашите проблеми.
 Иначе аз се интересувах единствено дали е възможно майка да мрази детето си. И междувременно, се убедих, че е възможно и моята ме мрази от сърце. Не знам за вас какво е значенито на думата мразя, но за мен е умишлено да причиняваш болка на един човек. И точно такъв е случаят. А че тя си има своите причини да го прави е ясно. Аз дори ги знам. Но това само обяснява поведението и, а не го оправдава. Жената ме мрази, защото постигам нещата в живота си по много по-лесен начин от нейния, начин, който тя иска да го прилага, но не може, не и стигат качествата. Но това е тъпо, защото пък аз не мога да постигам нещата по нейния начин, нямам нейната енергия и издръжливост и много други качества, за които обаче за разлика от нея не и завиждам, а съвсем чистосърдечно и се възхищавам.
Дилянка, учудвам се че продължаваш да не разбираш, че лудницата покрай децата ми няма нищо общо с отношенията с майка ми. Те са си били трагични от как се помня. Сега е тук и ме нерви, ако си тръгне, ще се чувствам по-добре. Но чувствата ни една към друга, непомосимостта, напрежението ще си останат - няма да се реши проблемът понеже сме далеч една от друга. Какво според теб би могъл да направи един специалист за да ми помогне, кажи, че не разбирам. Моята психика трябва да знаеш, че е много стабилна. Аз не съм от хората, които ще откачат лесно. Това, че съм сприхава и избухвам няма нищо общо е психиката. Това си е вродено, генетично, а не е заболяване, което да трябва и да може да се лекува. Така че не се сърди, но това, което си написала просто не се отнася за мен и не ми върши работа. Увредена психика значи да си неадекватен, мозъкът ти да изкривява думите и ситуациите, не хващаш смисъла, защото комплекси, фобии, страхове, мании и т.н. психични отклонения пречупват смисъла на посланието и го разбираш по съвсем друг начин и съответно реагираш неадекватно, което пък за всеки нормален човек е адски дразнещо. По-скоро ако не те дразни такова поведение, значи и ти не си съвсем в ред. Аз нямам проблем да се изразявам ясно и да разбирам ясни и логични послания. Проблем имам с нелогичните такива.
Sillveto, съчувствие е последното нещо, от което имам нужда. Виж, разбиране - да. Комуникация, споделяне - да. Но мразя да ме съжаляват и не мисля, че съм за съжаление, защото нещата може да са мнооооого по-зле. Аз се радвам и благодаря на Господ за това, което съм и което имам, радвам се, че съм мислещ човек и че търся причините за нещата, че съм смела и мога да кажа всичко на всеки съвсем откровено и директно в очите, не ме е страх или срам да си призная, това което съм правила, защото знам за себе си, че съм права, защото в дадената ситуация съм направила най-доброто  и най-правилното, което ми е било по силите.
Като за край ще кажа, че се радвам, че все пак наистина има хора, които ме разбраха поне до някъде, защото в живота иначе почти не срещам хора, които ме разбират. Явно съм си такава, непонятна.

Много ме разстрои Вашата история и изпитах истинско съжаление, че има такива родители.Защото ги има.
Моя приятелка има подобен(да не кажа същият)проблем с майка си.Майка и само и крещи, кара се с нея за щяло и за нещяло...въобще държи се с нея като с куче.Един ден чух моята приятелка да крещи ''По дяволите не си ме питала искам ли да се раждам, за да ме тормозиш цял живот.Ти си си правила кефа с баща ми, за да ме има мен, така че спри да ми натякваш"От тогава не съм чувала(от приятелката ми) да са се карали, но скоро и моята приятелка се изнесе от вкъщи....

никифин, пак ще ти кажа че те разбирам и моята пайка е с подобен характер
само не разбирам защо си я викнала да ти помага, аз гледам винаги да съм максимално далече от моята , ати сама си я извикала да ти помага, при положение че не я понасяш
на мен и през ум не ми минава да искам помощ от нея, та аз й нямам доверие д ай поверя децата ми

Знам, че отговорът ми ще се се стори смешен и глупав, но все пак това е истината.
Причините да я викна точно нея са няколко.
1. Основната е, че нямам доверие на никой да му поверя децата си, малки бебета при това. И на нея едва и ги оставям особено в началото бях на тръни когато тя беше с децата. На мъжът ми е страх да му ги оставям, никога не съм го правила до сега и няма да го направя скоро като гледам как ги третира, като някакви досадни ревльовци, които трябва да се оставят да реват, понеже реват от лигня. Никога този човек не се е замислил, че има и каква може да е причината за рева им - за него е лигня и край. И то айде да ги оставя да реват. А той първо ги овика и наплаши та ревнат още повече и  после ги изолира в др стая и милите съвсем се побъркат изоставени сами.
2. Другата причина е, че ми трябва човек на който да мога да разчитам 24 часа всеки ден, който няма др работа и е тук само заради бебетата. Такъв друг няма да се намери, да е "on" на мое разположение нон стоп и да е толкова всеотдаен към децата. Сигурно звучи егоистично и сигурно е така донякъде. Но аз го правя най-вече в името на децата. Ако съм сама при настоящата ситуация, когато не е възможно изобщо да се спи, не можеш да дундуркаш и обслужваш едновременно 2 ревящи бебета, носене, което направо може да убие един човек ако само той го прави... ами в един момент на никой нормален  няма да му издържат нервите. Единственото, което мога да направя за да оцелея е да се спася в др край на къщатата с тапи в ушите. А през това време бебоците да реват и да се мъчат. Жал ми е за тях, имат си своите нужди и не са виновни, че сам човек не може да им ги задоволи, аз съм длъжна да направя всичко възможно тези деца да са добре.
3. Защото знам, че на майка ми смисълът в живота са внуците и. Тя е сама, на село, няма за кво да живее. До сега гледаше децата на сестра ми, тя просто има нужда да прави нещо, да се чувства полезна. Ако не сме ние с децата тя ще се самоубие сигурно. Така че го направих именно заради нея, да се радва. И тя наистина се радва, иска дори да остава тук и само търси начини. Явно не и е толкова тежко. Сега като и казах, че си търся детегледачка отношенията ни още повече се обтегнаха, защото тя иска да е тя, и тя не вярва, че някой ще ги гледа по-добре от нея, обича тези деца и се изживява като тахна майка защото е с тях от самото им раждане. Даже  в болницата, понеже беше с мен след като родих и влачеше децата и седеше до тях нон стоп и чистачата ме пита дали и аз имам деца - тя си беше помислила, че близнаците са на майка ми.
4. Финансова причина. Трябва ми качествена помощ 24 часа по тукашните стандарти и на Рокфелер ще му се стори соленичко. Почасово мога разбира се да си позволя, и така и ще направя, но др вариант е ясно че е най-добрият, затова и го предпочетох.
В крайна сметка обаче майка ми ми излезе много по-скъпо от гледна точка на нерви. Така че и аз като хората ще мина на варианта детегледачка и това е - аз имах желанието да е майка ми, дадох и шанса, но тя ми се качи на главата

Просто нямам коментар за последния ти пост! За мен си много, много странен човек.. Пожелавам ти успех, много щастие и малко тревоги! 

Мерси. Не разбрах обаче кое ми е странното

ами много объкана си сякаш. Това от край време, лично по мои впечатления.

НикиФин, истината е, че просто имаш избор. Затова се оплакваш, от което ти става още по-тежко.

Излиза, че майка ти прави всичко по силите си да ти бъде полезна както ти сметнеш, но не го цениш.
Т.1 и 4. направо се изключват.
Сама не можеш, с нея не искаш, гледачката скъпа, мъжът ти зает- това е ситуацията.
В България има седмични градини и домове за деца на родители, които нямат възможност да се грижат качествено и пълноценно за тях. Нещо такова при вас може ли да се измисли?

А това човек да скача на бой на майка си си е съвсем нормална работа, така да знаете.

PolarFox, гледачка каквато ми трябва да ми е винаги под ръка много ясно, че ми е скъпа. Но нормална почасова не е проблем, просто няма да е точно това, което искам. Но разбира се всички така правят и аз ще се задоволя.  Дори мисля, че така е по-добре, щото децата ще реват, ще реват, пък като видят, че няма кой 24 часа да ги дундурка, ще спрат, ще станат по-самостоятелни. Така че и това си има плюсовете.
С майка ми не се понасяме, но тя въпреки всичко предпочита тук да остане да гледа децата, дори одеве ми го каза, защото както ви казах се изживява като тяхна майка и много се е привързала.
Навремето малко преди да родя се убедих оконачтелно, че от мъжът ми и родителите му помощ няма да получа. Тогава пратих смс на майка ми и я питах, дали е готова да дойде тук да помага с бебета и да ПРАВИ КАКВОТО  АЗ И КАЖА във връзка с децата. Отговорът беше: За теб ще направя всичко.
А резултатът - както винаги обещания и после си прави квото си иска, има си свои виждания за моите и на децата ми нужди и не се интересува аз какво всъщност искам от нея. А то никак не е много, само да гледа децата като се наложи за малко да излезем, или едното като водим на лекар да пригледа другото и сутрин да седи с тях докато аз подремна. Нищо друго не прави - не чисти, не готви. Само мие чинии понякога и глади, но без да я карам, даже съм и казала да не го прави. Така че цял ден или се търкаля по земята с бебетата или ги влачи и приспива. Не и е зле тук никак така че не знам защо се държи така, че да я изгоня. Но това си е неин избор - аз до ден днешен я предпочитам нея щото на друг не смея да оставя децата. Ама в крайна сметка и аз трябва да съм жива да си ги гледам, няма смисъл чак такава жертва да правя със себе си