Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ

Не знам чета и чета повечето казват че когато са кърмили периода им е бил най труден.Аз също съм ги кърмила до 3 месец но се изцеждах и това правеше храненето още по трудно .Но сега бих дала всичко да се върне този период на спокойствие /ядат и спят/ .Да било ми е трудно защото съм била сама и през деня и през ноща .Таткото никога не съм го закачала да става и да оправя децата защото знам че на следващия ден е на работа и за работата му знам колко е трудна и трябва да си  е отпочинал.Сега ме се струва по тежко защото ходят и непрекъснато трябва да съм след тях .Не мага да сготвя те идват при мен и започват да пипат по печката ,страх ме е че за секунда ще ги изпусна и ще стане беля .А когато бяха по-малки в кошарите стояха вързани знам че са там и не вършат някоя беля и можех що годе да изчистя и да сготвя.Сега го няма това спокойствие .Но сега не ги нося непрекъснато  те ходят сами и когато кажа ела тук идват а не е аз да  ходя до тях.Та всеки период си има при нас плюсове и минуси .Безсънието още повече ме мори и преди и сега не мога да се наспя ,будят се нощно време и това e управия от това няма . Не е лесно с две  и който ми каже трудно щети е  но поне наведнъж ще избуташ се нерва страшно много .Ще ги изгледаме но с много нерви докато пораснат.Тога ще разберем щастието да имаш близнаци.

Мога само да ти завиждам. Явно не са ти ревали бебетата по цяла нощ щом не си го забелязала  (освен ако не си ги изолирала в др край на къщата и да спиш в тапи в ушите, та не си ги чула че реват. ). Късметлийка си, радвай се

Просто в болницата още ги бяха "тренирали" да спят по цяла нощ и да не мрънкат много-много.

Ники, дано да е само период и да отмине бързо   .

Момичета,
има една поговорка "майка да имаш, майка да не си" - не я разбирайте буквално.Помислете си колко години вашите майки са били всичко за вас - опора, закрила, пример. Сега е ваш ред да бъдете всичко за децата си. Не е лесно, но но никой не е обещавал да бъде.Аз чаках години да родя, не съм единствената такава. Не мога да кажа, че децата са били кротки, сега вече ги намирам пораснали и доколкото позволява възрастта им добрички и разумни. Но в бебешката възраст ме правеха луда-но въпреки това нямам спомен да съм ги сравнявала с "наказание". Помислете над това - ако можехте да избирате и да се върнет назад бихте ли ги родили отново? Ако отговорът е да - радвайте се на децата си, не всеки може да си позволи това. Децата са радост, не защото трябва да ви радват от сутрин до вечер, а защото сте създали нещо сами - нещо съвършено, човешко същество, което расте, променя се, вие му влияете, учите,насочвате, променяте - усещането е почти божествено. А отговорността - огромна. Замисляли ли сте се колко пъти след като им се накарате заради някоя беля или ги нашляпате, защото са прекалили, а дори не са го разбрали дребните хора идват да се гушкат пак във вас. Тази безрезервна обич ме обезоръжава...Не мога и не искам да си представям живота без тях. Да - ядосвам им се, да - дразня се понякога, да - има моменти, в които ми се иска да забегна на пустинен остров. Но, това са моите деца и аз съм късметлийка - така разсъждавам аз! Не ме е страх от безсънието, от умората, повече ме тревожи как ще се справя. Не дали, а как! Защото не е въпроса да отбиеш номера и да ги избуташ да пораснат - а да ги отгледаш така, че да не си биеш главата след време, защото си пропуснал важни моменти ...Отплеснах се - всъщност исках да ви покажа този текст: 


"Чуй ме, сине. Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш; сложил си твоята малка ръчичка под бузата, а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти челце. Аз се промъкнах сам в твоята стая. Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние. И дойдох до твоето креватче със съзнанието за своята вина.
   Знаеш ли за какво си мислех, сине? Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение. Скарах ти се, когато се обличаше, за да отидеш на училище, понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа. Скарах ти се, че не си си изчистил обувките. Сърдито ти викнах, когато хвърли нещо от дрехите си на пода.
   На закуска също се заяждах с теб. Ти си разля чая. Ти лакомо гълташе хапките. Ти седеше с лакти върху масата. Ти прекалено дебело си намаза филията с масло. После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика: "Татко, довиждане!", а пък аз свъсих вежди и отговорих: "Изправи си раменете!"
   След това, в края на деня, всичко започна отначало. Вървейки към къщи, аз те видях, когато застанал на колене, ти играеше на топчета. Чорапите ти имаха дупки. Аз те унижих пред твоите приятели, като те заставих да вървиш пред мен към къщи. Чорапите не са евтини и ако ти трябваше да си ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш, сине, че това го каза твоят баща!
  Помниш ли как ти влезе в библиотеката, където аз четях - плахо, а в погледа ти имаие болка? Когато те погледнах разсеяно над вестника, раздразнен, че са ми попречили, ти нерешително застана до вратата. "Какво ти трябва?" - попитах аз рязко.
Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме и ме целуна. Твоите ръчички ме стиснаха с любовта, която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не бе могло да пресуши. А след това ти си отиде, тропайки с крачета нагоре по стълбата. Та така, сине, скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, отвратителен страх. Какво направи с мен навикът? Навикът да се заяждам, да мъмря — такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче. Наистина не може да се каже, че не те обичах, цялата работа е в това, че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.
  А в твоя характер толкова много е силното, прекрасното и искреното. Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове. То се прояви в твоя стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш. Нищо друго днес няма значение, сине. Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!
  Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това, когато се събудиш. Но утре аз ще бъда истински баща! Аз ще ти бъда другар, ще страдам, когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш. Аз ще прехапя езика си, когато той е готов отново да изрече ядосани думи. Аз постоянно ще си повтарям като заклинание: "Той е само момче, едно малко момче!"

  Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж. Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам, че ти си още дете. Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеие върху рамото й. Аз изисквах от тебе много, прекалено много..."

Креми, на кого е този текст? Невероятен е! 

 
Благодаря, Креми, това е най-трогващото нещо, което съм чела.

Авторът У. Ливингстон Ларнед, написал го е преди около 20 години(ако не греша).

Това аз ли съм го писала... 
Старая се да съм спокойна и да приемам по-отгоре нещата и си мисля, че по този начин не стресирам децата си. Намесвам се само в крайни случаи опасни за сигурността и здравето, не крещя, въвела съм им някаква дневна система. Въобще решила съм да възпитам себе си на търпение и толерантност...
За безсънните нощи май Господ ни направи подарък да липсват - помня само 2-3 до 40-тия ден. От 4-ти месец спят по цели нощи, от 6-ти си спят сами в стаята. Не гушкам, не клатушкам, не приспивам  Всеки си знае креватчето и на друго място не заспива! През деня са най-обичаните, целувани и гушкани бебета 
Креми, страшен модератор си да знаеш!!!   

Kremi (двойна доза)  този текст е невероятен дори се разплаках докато го четох .Следващия път когато реша да се разкрещя на моите слънца ще прочета този текст .Защото не искам да заприличам на този баща .

и при нас беше така 

azaf, как става тренировката в болницата за да не реват? А може би има и начин да не се будят нощем  Пък в крайна сметка нашите болници да вземат да дадат някой урок на руските ли бяха, украински ли не помня, дето залепват устата на бебетата с тиксо за да не реват. Аз от първата нощ от как родих не съм спала, щото те още тогава си бяха шумни, нищо че се родиха малки и недоносени, имаха си силици да ме тормозят от първата си минута на бял свят. В болницата ме гледаха, че се мъча и сестрите непрекъснато ми предлагаха да ги вземат нощем да ги гледат - тук бебетата си стоят при майките от самото раждане не се отделят, но за близнаци има оферта да ги гледат нощем персонала. Но аз винаги отказвах да ги дам. В БГ знам, че отделят бебетата от майките - това не мога да си го представя - аз ще си открадна децата и ще избягам с тях на секундата и никой не може да ме спре.
Убеждавам се непрекъснато, че е невъзможно да се сравняват бебетата - има кротки, има и ревливи и те нас ни учат как да ги гледаме, а не ние тях. На късметлиите честито, а на другите - дупе да им е яко.
Креми, и мен ме разрева и се сетих как ударих Давидко преди малко, не ми издържаха нервите. Майка ми едва приспа Теди и Давид се разкрещя. Ама пищи и при всеки писък Теди подскача. Казах му няколко пъти да престане, но той прави на яд, гледа ме в очите и пищи нарочно. В същия момент се събуди и Ева. Не издържах и го фраснах. Ама наистина вече не знам как да постъпвам в такива случаи. Давид е ужасно предизвикателен и абсолютно винаги прави обратното на което му се казва. Ако му кажа да не чука, почва още по-силно и така за всичко, изпробва ме. Обикновено го хващам за ръчичка и го водя в стаята му, но този път нямах възможност да го направя и го фраснах. Винаги ми е гадно като го правя, но от друга страна дори сега като мисля трезво уж, ми се струва, че в неговия случай специално си го е  заслужил и съм постъпила правилно. То не е да не разбира от дума, а е умишлено и целенасочено правене на яд. Е такова дете нито съм срещала подобно, нито съм чула да има. Вие как бихте постъпили в такъв случай?

NikiFin, помня някакво интервю с психоложката Мадлен Алгафари от преди години за децата й. Тя сподели тогава, че казва "НЕ" само в много крайни случаи, когато може да се случи нещо лошо. Иначе обяснява, дава пример, поощрява интуицията им и чувството за самосъхранение или дава шанс на опита да ги научи на "нещата от живота".
Аз го прилагам този модел и при мен действа! Много често моите хубавци при "не така, защо правиш това и т.н." правят започнатата беля поне двойна, усмихвайки се широко. Но ако се правя, че не им обръщам внимание - моментално губят интерес и се ориентират другаде. Ако някой им повиши тон, виждам че се стресират и започват да плачат 
Прилагам така да се каже превантивни мерки - изолирам неспящия от спящия овреме, обезопасявам, предлагам алтернативи... но НЕ-то е крайна коригираща мярка. От теб като родител зависи колко и какви действия ще измислиш, за да не се стигне до крясъци и плач.
Ти спокойна ли си, и децата ще са спокойни  Колкото и малки да ни се виждат, тези човечета чувстват и разбират всичко.
А за болницата - има режим да ги хранят на три часа и по-дълго пребиваващите там бебоци свикват на този режим. Постепенно обаче нощните интервали стават по-дълги - на 4, 5, 6 и т.н. часа. Възможно е да се будат от глад (вечер давах каша, която ги засищаше), от зъби (има разни гелчета), от стрес и т.н. Търси причината и после действай. Дейвид също така и ревнува като батко. Я връчи съботно бебоците на баща и баба и прекарай един ден с Дейвид да видиш как ще го кротнеш 

Креми,четох и ревах,има поука от написаното.
NikiFin имаш ли люлка за бебетата?Аз им давах чай за успокоение и сън/звучи гадно ама съдържа лайка маточина и липа/В много краен случай ги галя по веждичките и главичките за да се успокоят.А когато сме навън и реват в количката минавам през най не равните терени,това ги унася.Имала съм случай Николай реве в парка от 1час и не помага нищо,таткото идва с колата и го качва до вкъщи с нея-цели 5мин го вози и той заспива.

Съгласна съм.
И аз действам на принципа, че децата трябва винаги да имат право на избор и "НЕ"-то го замествам с "избери един от тези варианта".

А за болницата ги свикват НЕ с грубости, а по най-елементарен начин. Просто не ги научават на ръце, друскане и т.н.
Моите бяха 1 седмица в кувьози, а после до изписването си бяха 24 ч. с мен. Още тогава неонатолозите ме предупредиха, че малко бебе се взима на ръце, когато се храни, когато се преоблича и ако започне да се дави или повръща. В останалото време просто трябва да усеща присъствието на хора наоколо и да чува гласове, което е достатъчно. Ако плаче, първо проверяваш дали всичко е наред, а после сядаш до него - говориш, галиш, пееш и т.н.
И въпросния режим - колкото и добро да е храненето "на поискване", режимът дава сигурност и спокойствие на децата. Моите наддаваха много малко и през деня ги хранех на 2,5 ч. /това беше режимът още от кувьоза/, като през нощта оставаха 6 ч. стомахчетата им да си починат и задължително тези 6 ч. съвпадаха с нощните часове и при загасено осветление. Така пък свикнаха да спят спокойно нощно време, както и да не ги е страх от тъмното.
Въпросът е да не се нервираш и да приемаш децата не като безмозъчни палави зверчета, а като умалени човешки същества, които просто трябва да се научат на житейските уроци, правейки грешки, бели и глупости.

Mikki, съгласна съм, че вината,че Давид буди близнаците не е само негова, а по-скоро наша, и по-точно на майка ми, на която милион пъти съм обяснила да приспива и да оставя бебетата да спят в др стая, когато Давид е в къщи. Но на нея така и е сгодно просто. Мъчно ми е, че заради дъртата зла вещица детето си го отнесе - ще се погрижа да я разкарам от тук час по-скоро.
За режимът на 3 часа - и моите деца в болницата също ги свикваха на този режим да ядат и така се хранеха, точно на 3 часа. Но проблемът не е в това да ги храниш на 3 часа. Проблемът е, че между тези 3 часа те просто си реват - не знам от глад или от какво. И то така реват, че не може да не ги вземеш (те си бяха с мен, не са ги изолирали от първата секунда на бял свят). Спят в едно креватче, не може да не вземеш едното ако реве щото дъни ушите на другото, как да оставиш децата да се мъчат по този начин. Храненето под режим нищо не означава, щото бебета реват не само от глад явно.
Едно е да мрънка - тогава ясно че няма да го вземаш. Но друго е да пищи истерично, не е човешко просто. И в ковиоз да бяха сигурно пак щяха да си пищят. И милите в такъв случай наистина ли ги оставят да си пищат захвърлени сами в ковиозите   Това за мен е непростима жестокост към беззащитните същества. Не ми се мисли, че точно така процедират в болниците и това е техния начин да НЕ ГИ НАУЧАВАТ на ръце. Толкова гадно ми се вижда, че дори не мога да повярвам, че го правят, наистина не мога. Това е подобно мъчение на залепването на устата с тиксо.
Гоца, имам всякакви чайове за успокояване, за храносмилане... но бебоците не искат и да ги лизнат. А за рева в количката вече ви казах защото ги вземам - защото ме е страх да не си повредят слуха взаимно лежейки едно до друго - аз самата едва издържам да ми пищат на ухото като ги нося. Освен това съм пробвала няколко пъти да ги оставям да си реват в количката. Но те просто никога не спират. Ева спира за около минута да си поеме въздух и да набере сили и продължава отново. По половин час съм я оставяла и не спира. Накрая се смиля над горкия Теди, който лежи до нея ококорен все едно е изпадннал в шок от неописуемия шум в ушите си. Движение на количката нито по равни нито по неравни терени помага когато Ева иска да я вземат и да и сложат цицата в устата - няма против да си я дъвче нон стоп, не само ами и държи да го прави и е невероятно упорита - пищи докато не си я получи. Многократно съм кърмела в движение - Ева в слинга или в кенгурото завита с одеало през главата и ядяща докато ние се разхождаме. А люлка помага, но в много редки случаи. Използвам количката като люлка примерно когато Ева спи и леко се размърда, преди да се е събудила и ревнала ако я хвана и я залюшкам в количката и тя млъква и продължава да спи. Но това далеч не работи винаги  - обикновено си иска да си получи това, което си е решила и друсането не помага.

azaf , не е нужно да учиш едно бебе на ръце, като до държиш. Ако питаш мен стига му един път да го  вземеш и накърмиш и да види кво е добро   и после отърване нема - иска си цицата и това е. Освен това Ева и Теди ги носим еднакво. Защо тогава Теди е значително по-кротък, често заспива в креватчето си сам с бибата, докато на Ева това никога не и се е случвало. Тя не приема биба, даже още повече се нерви като и я дам. Заспива или на ръце, а когато е много уморена или и аз не знам какво си иска цицата. Затова и е проблем на майка ми понякога да я успокои и след като се помъчи половин час и ми я носи да я слагам на цица, нищо че тъкмо е яла и аз не искам да я храня уж да и създам режим. Според мен не може да научиш едно новородено бебе да иска цица само когато е гладно, защото самото то едва ли осъзнава, че е гладно и реве от глад. Май по-често реват за успокоенито, което само цицата им дава, което се потвърждава от опита ми с Ева и приспиването и който споменах по-горе и е повече от ясно, че не може да реве от глад след като тъкмо е яла не ами и преяла, но пак си иска цицата и край. Единственият начин да спре да я иска е да я отбия и няколко дни да реве и да не си я получи и така да се отучи от нея. Друг вариант не виждам.
А това, което "специалистите" учат Още тогава неонатолозите ме предупредиха, че малко бебе се взима на ръце, когато се храни, когато се преоблича и ако започне да се дави или повръща., за мен е неправилно и противоестествено - бебето ми има нужда от успокоение, от цица, ама де неонатолозите се бутат и учат, че не било така както казва природата, а както те твърдят. Прекалено голямо им е самочувствието и амбициите да се борят с природата. То сигурно затова някои деца израстват "идиотчета" с времето - щото елементарните им природни нужди са били пренебрегвани благодарение на "учени хора". Разбирам да не носиш на ръце едно спокойно и усмихнато дете. Но да оставиш друго ревящо просто да си реве докато се измори за мен това няма нищо общо с майчинско поведение, напротив - прекалено жестоко и нечовешко е. В крайна сметка, ако нямаш възможност да дадеш на едно дете това, от което има нужда за кво си го раждал? При това бебетата нямат кой знае кви нужди, освен от любов, утеха, цица, папане, сменяне на пелени, топлинка  и ... май толкоз. За това не са нужни пари или специални условия, а само майчински инстинкт