Момичета, а как мога да намеря книжката на Дивана? Извинявам се, ако въпросът ми не е за тук!
- Публикувана: 15 ноем. 2007, 10:06 ч.
- Последно мнение: 16 март 2008, 19:25 ч.
Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ
Много пъти съм се питала къде бъркам и в мен ли е грешката, защо не успявам да се справя с децата си? Защо има деца, които си седят на 20см от майка си и не гъкват или пък вкъщи си играят и занимават спокойно дълго време, а майка им си върши каквото реши...? Също така, защо другите деца спят спокойно по цели нощи, а моите не? Къде бъркам? Аз ли съм най-глупавата, неспособната, нервната от всички.....? Не смятам, че е така и че грешката е в мен. Моето заключение е, че просто човек си се ражда с характера и както при възрастните няма еднакви хора, така и децата са различни от самото си раждане. Затова съм твърдо несъгласна с твърдението - нервна майка-нервно дете и обратното.
Искрено завиждам на всички вас, които сте случили с кротки деца. Едва ли може някой да разбере какво е да ставаш 20тина пъти на нощ в продължение на две години и междувременно да си на 100% активен и в кондиция през целия ден и пак и пак....... Сега децата ми са на 2,4 годинки и вече се чувствам човек, ставам само 5-6 пъти нощем.
Четейки мисля, че може би когато минат 5-6-7 години ще гледам от друг ъгъл, тогава много неща се забравят и вече се гледа с друго око на миналото и трудностите, свързани с него, но засега ми остава само да се радвам, че децата ми са живи и здрави, че растат и се развиват нормално и да се надявам, че ще дойде и при нас момент, в който думата "НЕ" ще се използва само в критични ситуации....
Искрено завиждам на всички вас, които сте случили с кротки деца. Едва ли може някой да разбере какво е да ставаш 20тина пъти на нощ в продължение на две години и междувременно да си на 100% активен и в кондиция през целия ден и пак и пак....... Сега децата ми са на 2,4 годинки и вече се чувствам човек, ставам само 5-6 пъти нощем.
Четейки мисля, че може би когато минат 5-6-7 години ще гледам от друг ъгъл, тогава много неща се забравят и вече се гледа с друго око на миналото и трудностите, свързани с него, но засега ми остава само да се радвам, че децата ми са живи и здрави, че растат и се развиват нормално и да се надявам, че ще дойде и при нас момент, в който думата "НЕ" ще се използва само в критични ситуации....
Мисля, че малко се "хванахте за думата" 
Всеки обича децата си, независимо колко му е трудно и аз съм сигурна, че NikiFin не го е употребила ( наказание ) в буквалния смисъл на думата. 
Всеки обича децата си, независимо колко му е трудно и аз съм сигурна, че NikiFin не го е употребила ( наказание ) в буквалния смисъл на думата. Нека каже как го е употребила, защото аз като буквално я приемам.
Което от друга страна не се връзва с по-нататъшните постове
По принцип две деца предразполагат към двойни грижи, не мисля, че бременна с близнаци жена е очаквала положението да е песен след раждане. И нанагорното идва, защото ухажването и обгрижването от близкитевнезапно се прехвърля на бебетата.
По мое мнение ситуацията с породените деца е много по-тежка. Вместо да се драматизира, човек се организира и се справя.
Ще ми се темата да е провокирана от моментно изтощение, в противен случай е направо грехота такова отношение към ситуацията
Ето я книгата: БЛИЗНАЦИ ВКЪЩИ. Но нямам представа дали още може да бъде намерена по книжарниците 
http://knigi.get.bg/index.html?act=books&query=%D0%91%D0%9B% … D0%B5%D0%BD%D0%B5
Тук не пише да е изчерпан тиража
Тук не пише да е изчерпан тиража
Поръчах си книгата от книжарница "Пингвините" www.pe-bg.com
Благодаря за информацията ще се опитам да я намеря и да си я купя.Много малко книги има за близнаците в България преведени дори почти никакви няма .
NikiFin,ти си ГЕРОЙ !!! Чувствала съм се така хиляди пъти,само,че с тази разлика,че нямам близнаци,а момченце на 8 и момиченце на 10м. Така,че на теб ти е 100пъти по-трудно,имайки предвид ситуацията...А таткото изобщо ли не ви помага 
,откъде накъде ще се нагърбваш сама с всички трудности от всякъкъв характер сама,след като в крайна сметка децата са общи?!!!? Я го строй малко,че никак,ама никак не е честно,а да не говорим,че си има и съответноте институции,до които според поведението му може да се допре,или не 
Чувствала съм се така хиляди пъти,само,че с тази разлика,че нямам близнаци,а момченце на 8 и момиченце на 10м. Така,че на теб ти е 100пъти по-трудно,имайки предвид ситуацията...А таткото изобщо ли не ви помага ,откъде накъде ще се нагърбваш сама с всички трудности от всякъкъв характер сама,след като в крайна сметка децата са общи?!!!? Я го строй малко,че никак,ама никак не е честно,а да не говорим,че си има и съответноте институции,до които според поведението му може да се допре,или не NikiFin, помня някакво интервю с психоложката Мадлен Алгафари от преди години за децата й. Тя сподели тогава, че казва "НЕ" само в много крайни случаи, когато може да се случи нещо лошо. Иначе обяснява, дава пример, поощрява интуицията им и чувството за самосъхранение или дава шанс на опита да ги научи на "нещата от живота".
Аз го прилагам този модел и при мен действа! Много често моите хубавци при "не така, защо правиш това и т.н." правят започнатата беля поне двойна, усмихвайки се широко. Но ако се правя, че не им обръщам внимание - моментално губят интерес и се ориентират другаде. Ако някой им повиши тон, виждам че се стресират и започват да плачат
Прилагам така да се каже превантивни мерки - изолирам неспящия от спящия овреме, обезопасявам, предлагам алтернативи... но НЕ-то е крайна коригираща мярка. От теб като родител зависи колко и какви действия ще измислиш, за да не се стигне до крясъци и плач.
Ти спокойна ли си, и децата ще са спокойни Колкото и малки да ни се виждат, тези човечета чувстват и разбират всичко.
А за болницата - има режим да ги хранят на три часа и по-дълго пребиваващите там бебоци свикват на този режим. Постепенно обаче нощните интервали стават по-дълги - на 4, 5, 6 и т.н. часа. Възможно е да се будат от глад (вечер давах каша, която ги засищаше), от зъби (има разни гелчета), от стрес и т.н. Търси причината и после действай. Дейвид също така и ревнува като батко. Я връчи съботно бебоците на баща и баба и прекарай един ден с Дейвид да видиш как ще го кротнеш
Аз го прилагам този модел и при мен действа! Много често моите хубавци при "не така, защо правиш това и т.н." правят започнатата беля поне двойна, усмихвайки се широко. Но ако се правя, че не им обръщам внимание - моментално губят интерес и се ориентират другаде. Ако някой им повиши тон, виждам че се стресират и започват да плачат
Прилагам така да се каже превантивни мерки - изолирам неспящия от спящия овреме, обезопасявам, предлагам алтернативи... но НЕ-то е крайна коригираща мярка. От теб като родител зависи колко и какви действия ще измислиш, за да не се стигне до крясъци и плач.
Ти спокойна ли си, и децата ще са спокойни
Колкото и малки да ни се виждат, тези човечета чувстват и разбират всичко. А за болницата - има режим да ги хранят на три часа и по-дълго пребиваващите там бебоци свикват на този режим. Постепенно обаче нощните интервали стават по-дълги - на 4, 5, 6 и т.н. часа. Възможно е да се будат от глад (вечер давах каша, която ги засищаше), от зъби (има разни гелчета), от стрес и т.н. Търси причината и после действай. Дейвид също така и ревнува като батко. Я връчи съботно бебоците на баща и баба и прекарай един ден с Дейвид да видиш как ще го кротнеш
Здравей!Езвинявай за любопитството, но имат мнго хубави гръцки имена, в Гърция ли живееш?Аз също имам нещо гръцко, но съм от София и мената няма да съ гръцки.