Поради обективни причини не пиша от профила си. Намирам се на кръстопът и търся обективен съвет.
Има двама мъже в живота ми: единият е бившият (съпруг) ми към когото очевидно изпитвам все още нещо незнайно какво и подържаваме все още контакт (само се виждаме) и настоящият, към когото определено има голяма тръпка и с когото живея.
Няма да се спускам в подробности. И двамата са прекрасни мъже показали ми, че ме обичат и мога да разчитам на всеки от тях.
Проблемът ми е в мен... Връщам се към първият понякога, изпитвам тъга към него и понякога сравнявам качествата му с другия. Защо обаче?
Бившият обичаше да си седи у дома, нямаше приятели, аз бях неговата приятелка... вършеше домакинската работа, готвеше, чистеше, защото обичаше да го прави(идеалният мъж за семейство според близките), има невероятно чувство за хумор, но сексът обаче ни куцаше и това беше причината да се разделим... Години бяхме женени, деца нямахме, защото правехме секс веднъж на 2 месеца в най добрият случай. Аз му бях първата навремето и донякъде мога да каже, че сексът не беше важен за него. Разделихме се, той знаеше, че има друг и дори ми каза, че ми прощава, само и само да се съберем, но ....
Настоящият е пълна противоположност, обича да излиза с приятели, обича да си и да ми угажда, както се казва широки пръсти има. Е, куца му помощ в къщи (но аз лошо бях свикнала да ми помагат) опитва, но не му се отдава... А на мен ми тежи огромната къща. Иначе е веселяк, грижовен, романтичен и сексуален, чувствам се жена с него, сексът с него е най-приказното изживяване, което съм имала. Той много дълго време чака да се разведа и беше винаги до мен, без да каже нещо или да се оплаче...
Но понякога мисля за бившия и тъгувам за него, а не мога да го споделя.
Не знам какво ми става, не искам да крия и лъжа някого от двамата, заради обърканите ми чувства... Просто не знам защо се случва това с мен и не искам да страда, нито един от двамата... трябва да взема решение, а не знам как...
Има двама мъже в живота ми: единият е бившият (съпруг) ми към когото очевидно изпитвам все още нещо незнайно какво и подържаваме все още контакт (само се виждаме) и настоящият, към когото определено има голяма тръпка и с когото живея.
Няма да се спускам в подробности. И двамата са прекрасни мъже показали ми, че ме обичат и мога да разчитам на всеки от тях.
Проблемът ми е в мен... Връщам се към първият понякога, изпитвам тъга към него и понякога сравнявам качествата му с другия. Защо обаче?
Бившият обичаше да си седи у дома, нямаше приятели, аз бях неговата приятелка... вършеше домакинската работа, готвеше, чистеше, защото обичаше да го прави(идеалният мъж за семейство според близките), има невероятно чувство за хумор, но сексът обаче ни куцаше и това беше причината да се разделим... Години бяхме женени, деца нямахме, защото правехме секс веднъж на 2 месеца в най добрият случай. Аз му бях първата навремето и донякъде мога да каже, че сексът не беше важен за него. Разделихме се, той знаеше, че има друг и дори ми каза, че ми прощава, само и само да се съберем, но ....
Настоящият е пълна противоположност, обича да излиза с приятели, обича да си и да ми угажда, както се казва широки пръсти има. Е, куца му помощ в къщи (но аз лошо бях свикнала да ми помагат) опитва, но не му се отдава... А на мен ми тежи огромната къща. Иначе е веселяк, грижовен, романтичен и сексуален, чувствам се жена с него, сексът с него е най-приказното изживяване, което съм имала. Той много дълго време чака да се разведа и беше винаги до мен, без да каже нещо или да се оплаче...
Но понякога мисля за бившия и тъгувам за него, а не мога да го споделя.
Не знам какво ми става, не искам да крия и лъжа някого от двамата, заради обърканите ми чувства... Просто не знам защо се случва това с мен и не искам да страда, нито един от двамата... трябва да взема решение, а не знам как...
уморявам се наистина. 
искам и аз така, много съм си мечтала да си прибера двамка, ама не става 
Имаш възможности - колебаеш се! Ако нямаше връщане назад едва ли щеше да ти се мъти главата сега. Според мен страдаш главно заради сигурността, а не за домашната прислужница. Защото първият ти е вдъхвал такава в промишлени размери /с домоседство и ниска активност/, докато вторият май нещо ти се плъзга между пръстите и го чувства маааалко по-несигурен. Затова ти е мъчно. Всяка жена има нужда от сигурност, колкото повече, толкова по-добре. Но май омръзва.... 
Успех в трудното решение! 
