Как да започнем отначало

  • 8 969
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 732
Ох, и на мен до сега ми се насълзяват очите, когато трябва да разкажа на някого какво е станало.
Но в началото бях много зле. Първият учебен ден на Ицко - всички деца с мама и татко. Аз сутринта бях като парцал, без настроение. Развалих празника на детето. Разревах се точно на празника в училището. Толкова ми беше трудно да се стегна. После като започнаха проблемите с бебето, постъпих в болница, там толкова ме наплашиха, че като отидох в стаята - рев, рев, рев. Чак докторът влиза на два пъти и като ме види да рева излиза.
Седях на системи 2 седмици, всичките ми вени бяха спукани. Казаха ми - от теб зависи дали бебето ще оцелее, забравяш всичко на вън. Седя на системи и рева. Защото знам, че аз се боря за живота на детенцето ми, а онова нещо си живурка с курвата, ходи по дискотеки, смее се и пее.
После ме изписаха, но проблемите продължиха. Всеки ден на запис, понякога тоновете бяха много лоши. Прибирам се пеша, рева по пътя. Нямам човек до себе си, който да ми даде подкрепа, нямам човек, който да е до мен в този труден момент. Гледах циганите как прегръщат бременните си жени, как идват на раждане, притеснени, после как посрещат бебетата си.
Аз посрещам тези моменти сама. Много е тежко, повярвай ми. Но нямам право да се предавам. Знам, че ще мине.
Някой ден ще намеря човек, който да цени мен. Сигурна съм в това.
Просто трябва да почакам.
Ох, Сиси, разревах се, бе жена... Cry
Все едно аз съм го писала, само че аз нямах по-голямо дете, което да гушкам...демек сама като куче бях...без родители даже - щото живеят в провинцията хората...
Така ми се иска да съм по-близо до теб. Не, че ще те утеша. Но поне щях да те прегърна.

# 31
  • Мнения: 2 336
Сабина, миличка, ти си преживяла много повече. Твоето малко детенце е страдало повече, мъчило се е повече.
Радвай се сега на любимата си щерка!
И на теб пожелавам да изпиташ щастие от бременността, защото е най - прекрасното нещо, което може да се случи на една жена. Един ден да станеш една красива, спокойна и щастлива бременна маминка!
Пак се извинявам за офф-а...

# 32
  • Мнения: 1 732
И на теб пожелавам да изпиташ щастие от бременността, защото е най - прекрасното нещо, което може да се случи на една жена. Един ден да станеш една красива, спокойна и щастлива бременна маминка!
Съмнявам се, но ти благодаря от сърце!  bouquet

На авторката на темата повтарям:
Време, време и пак време.
Толкова години не се изтриват с гумата, такова предателство не се прощава веднага/изобщо.
Мислиш само за себе си и за детето.
Точка.

# 33
  • Мнения: 463
Сиси преживяла си нещо изключително трудно,то човек така с куче не се държи камо ли с жена която носи детето му.Никаква милост към това животно.Абе как господ им дава правото на тия изверги деца да правят?Аз знам че времето лекува,и така ми се иска да заспа и да се събудя след една година.Дано тогава всичко е свършило,да спра да виждам съжаление в очите на хората,това ме разплаква.Ама така вътрешно ми влиза,защото от години собствения ми мъж не ме съжалява.Живяхме една година извън страната(доста далеко)един месец след като отидохме разбрах че баща ми е неизлечимо болен,почина след 4 месеца.Там сама без близки преживях неговата загуба,на никого него пожелавам.През цялото време ме остави сама с мъката ми и ми обесняваше на него колко му е трудно.На никого не се оплаках затворих се в себе си,защото си мислих че трябва сама да се оправям.Той ме научи така.

# 34
  • София
  • Мнения: 397
 Малко нестандартен съвет, но "клин- клин избива". Вместо да се озлобяваш към мъжете, просто отвори очите си за другите и се почувствай пак свободна и желана, а и така ще си докажеш, че в думите с които те е комплексирал ,няма и грам истина. Една разтоварваща чисто сексуална връзка много често прераства в съвместно съжителство и дори брак. Но жените обикновено се пазят, да не се компроментират и орязват мераците към тях. Няма начин да знаеш предварително дали ще излезе нещо сериозно от това, а и не е нужно. Преди да се омъжиш пак си била сама, но не вярвам да си била подтисната, просто влез в старата си кожа!  bouquet

# 35
  • Мнения: 2 336
Не че съм голям експерт по еоционалните въпроси, но мисля, че не трябва да се затваряш в себе си. Виждай се с приятели, излизай, говори за това, което ти тежи. Ако имаш нужда - говори много, ако трябва само за това. Не е срамно.
Споделяй и тук! Поне на мен всичко това много ми помага.

# 36
  • Мнения: 1 732
Малко нестандартен съвет, но "клин- клин избива". Вместо да се озлобяваш към мъжете, просто отвори очите си за другите и се почувствай пак свободна и желана, а и така ще си докажеш, че в думите с които те е комплексирал ,няма и грам истина. Една разтоварваща чисто сексуална връзка много често прераства в съвместно съжителство и дори брак. Но жените обикновено се пазят, да не се компроментират и орязват мераците към тях. Няма начин да знаеш предварително дали ще излезе нещо сериозно от това, а и не е нужно. Преди да се омъжиш пак си била сама, но не вярвам да си била подтисната, просто влез в старата си кожа!  bouquet
Много рядко си позволявам да пиша по този начин, но изказването ти е адски тъпо!
Първо, като даваш такива съвети, направи ли си труда да прочетеш в подробности проблема на конкретния самотен родител?
Второ, ако си (в което дълбоко се съмнявам), мислиш ли, че само дни след като човекът, с когото си прекарал 13 години от живота си те е напуснал, е нормално да можеш/искаш нова разтоварваща чисто сексуална връзка?
Трето, ако конкретната майка години наред изразяваше озлобяване към мъжете, може би да имаш основания за такъв съвет, но в случая докато тя не си изясни нещата, защо трябва да търси такъв вид сексуално-емоционална патерица, с която да накуцва...?

Моля Иса да не чете тук! Embarassed

# 37
  • Мнения: 463
Благодаря,Сабина!Наистина не мисля че мога да се впусна веднага в каквато и да е връзка.Чувствам се емоционално опустошена.А и не мисля че ще ми реши проблемите.

# 38
  • Мнения: 1 732
Наистина не мисля че мога да се впусна веднага в каквато и да е връзка.Чувствам се емоционално опустошена.А и не мисля че ще ми реши проблемите.

Да преминеш през такова изпитание никак не е лесно.
Нормално е да се чувстваш така. Не обещам да ти мине веднага.
При едни хора е по-бързо, при такива като мен е по-бавно.
Всеки човек обича по различен начин. Преживява по различен начин.
Аз скърбя (точната дума е тази!) за любимия човек повече от две години.
Не се гордея с това. Не се и срамувам.
Въпрос на характер и емоционалност.

# 39
  • Мнения: 1 809
Малко нестандартен съвет, но "клин- клин избива". Вместо да се озлобяваш към мъжете, просто отвори очите си за другите и се почувствай пак свободна и желана, а и така ще си докажеш, че в думите с които те е комплексирал ,няма и грам истина.
Аз пък съм съгласна с това.Не става дума човек да се втурне като невидял,но не трябва да се затваря.Лично на мен точно това ми помогна да преодолея чувството,че съм най-смотаната,че за нищо не ставам и т.н.Ако постоянно си повтаряш колко си самотен,колко си смачкан ,как за нищо не ставаш,как само лошите неща те сполетяват...ами тогава ще привличаш само подобни неща.Нормално след самата раздяла да се чувстваш опустошен,нормално е да си мислиш че повече никога няма да се влюбиш....Но не е така,животът продължава и сам човек решава как ще го продължи!

# 40
  • Мнения: 2 336
Предполагам, че новият клин ще се появи в даден момент. Но според мен (нямам опит де) първо трябва да се изстрада старото, а не веднага да се хвърли в нова връзка. А не нещата да стават на всяка цена.
Така че и аз мисля като Малвина, че в даден момент нещата ще тръгнат и ще почнеш пак да се усмихваш, да виждаш в себе си жената...

# 41
  • Мнения: 463
Aз определено не смятам цял живот да страдам за него,но определено ми трябва време"да си оближа раните"Да добия самочувствие,да не пренасям върху следващия човек негативите на бившия.Няма да е честно,няма да е справедливо,не че живота е справедлив.Искам следващия човек в живота ми да ме види такава самоуверена каквато бях преди години,не такава сдъвкана и изплюта.Неискам всеки жест на внимание да ме разплаква,а да го приемам като нещо нормално.Аз в момента не се харесвам,как да си търся някой да ме харесва.Това не съм аз.Това е резултата на един 13 год. брак.

# 42
  • Мнения: 1 732
Неискам всеки жест на внимание да ме разплаква,а да го приемам като нещо нормално.
При мен се получава точно така.
И то не от хора, с които съм в интимна връзка, а по принцип. ooooh!
Това говори за тотален разпад на егото ми.
Лоша работа, ей!

# 43
  • Мнения: 463
И аз така мисля!На кого съм му потрябвала такава,аз самата не се искам вече.Добре че е детето,иначе ще се побъркам.Заради него се усмихвам и все още не съм се разпаднала напълно.

# 44
  • София
  • Мнения: 397
 Сабина, не е нужно всички да сме на едно мнение. Прочела съм поста и в него авторката на два пъти пита как са се справили другите. Аз пък й отговарям лично за себе си- така се справих, започнах просто един флирт, в момента живея с този човек и имам си второ дете от него. Не е казано, че и при нея нещата ще се развият така, но най-малкото вниманието й ще се насочи в друга посока. И никой не определя срокове за броени дни, говорим по принцип. А от самосъжаление и ровене в миналото не виждам смисъл.
Защо винаги се намира някой, който си мисли, че може да раздава "правосъдие"? newsm78

Общи условия

Активация на акаунт