Комплексен проблем - родителите искат внимание, а не помагат

Нямам дете, но сходен проблем. Моите родители мислят, че децата трябва до гроб да се грижат и да обръщат внимание на родителите си, а в същото време капка помощ да не дават.

Не тъпа, ами много тъпа история.  Аз се уморих да се боря да убеждавам, че и от двете страни трябва да идва по нещо.

Битката с родителското тяло е жестока и продължително. Ако можеш да си позволиш гледачка ... ок. Ако не - пращай детето на ясла.
Не е нужно да се допитваш до родителите и за това какда си гледате детето.
Техните желания за внимание е твоята най-малка грижа. Гледай си жената и детето и работата ще се нареди.

 

На колко годинки си, моето момче? 

Аз не разбирам какъв е проблема - 22 месечно дете си е живо 2 годишно - ясли има като слънце. И като не го гледат поне 2 weekendа в месеца за да излезете ще вземете детегледачка на час.
Мойте родители вземат понякога малката, но въпреки това съм дала да се разбере, че детето ми не е забавно-развлекателна програма да я водя през час, щото видите ли им било скучно или мъчно. Да дойдат, да я вземат, да я изведат като искат, и без това двата почивни дни ми идват късички за всичко, което трябва да се свърши.
Звъняха, звъняха и се отказаха  .
Просто е, трябва отначало да се поставят границите, като не им харесва... те губят.
Не напразно споменавам само моите родители   .

мерси
сега остава да убедя и жена ми че има и други варианти освен вечно заетите и даващи акъл родители
ясла и детегледачка

жена ми била ревнива и не може да дава детето на друг човек, защото ще го обича повече

  ами Вие сте си решили проблема, нито баби, нито гледачки. Явно жена ти има мерак да си седи у дома и да си гледа сама детото.
Пак не виждам проблем  . Въпрос на избор.

Ти  първо оправи проблема на жена ти и тогава родителите. Никое дете не обича повече баба си и дядо си, та дори и да го гледат повече. Става дума да го оставяте за няколко часа, а не да го гледат денонощно. И аз страдах от този страх като родих, но вече разума надделя и мисля по-трезво на нещата. Оставям го на майка ми засега, тъй като на нея имам повече доверие, но съм го оставяла и на свекърва ми и то за цял ден. Справят се жените не мога да си изкривя душата, а бебчо е на 7 месеца. Вашето дете е голямо вече, как не се е уморила вече много ми е чудно. Като не може да го гледат баби и дядовци може да ангажирате някоя възрастна, добра жена, която с удоволствие ще го гледа и ще изкара някой лев. Има начин да се оправят нещата, само не се отказвай, че ми се струва, че си от този тип мъже, които мразят да се разправят точно с този род проблеми, като моя мъж!

Никой не ви е длъжен да ви гледа детето. И вие не сте длъжни да обръщате внимание на родителите си! Всичко е въпрос на свободен избор и възпитание! Помислете и си решете проблема без тръшкане и обвинения!

Убеди жена си за ясла. Там са много деца, няма да се занимават толкова индивидуално с нея, че да се привърже повече отколкото към майка си.

Комплексен въпрос - трябва ли родителите да получават внимание, след като не помагат

Като не помагат поне гледай да не пречат другото само ще се нареди

Няма по-хубаво от това да живеете сами и да си гледате детето сами. Никой на никого не е длъжен с нищо. Това е моя опит.

Здрасти, колега 
ситуацията при нас в момента е следната: майка ми и баща ми са разведени от 3 г., той в момента е скаран и с мен и с брат ми, т.е. той се сърди, не ние, че, не стига, че не се виждаме по цяла година (татко живее в Русия и е женен там), ами като си дойде не го слушаме и т.н.. А сега с майка ми са в почти идеални отношения !!!!!

Все за нещо сме им длъжни - на единия да му козируваме, на другия да го издържаме финансово, а той да харчи безумно, на третия да му търпим пиянските истории и да тичаме по нощите в Спешното, щото кахърите ни с децата са ни малко...

Безкрайно обичам и уважавам родителите си. НО - аз вече имам деца, а те (родителите) нито са престарели, нито са на легло (не дай Боже). Тъй че...да си търсят дължимото другаде, още не им е дошъл реда. А когато идва ред те да свършат нещо...все нямат време. ЕЕЕЕЕЕЕ. не става така. Щото е малко тъпо зетя да прави виното на тъста си, а не обратното.

Спирам, че почнах да се нервя. Далеч съм от мисълта родителите да стават роби на вече порасналите си деца...да им подгъзуват денонощно и да им отглеждат децата. Само малко помощ и не много претенции.
Ние вече сме на принципа: не ща да ми помагат, но и да не ми прачат.

ООООООООфффффффффф...абе да са живи и здрави, ама...

Манчо, привет!

Изнеси се в твое си жилище и пак ще говорим.
Щастливия развой на събитията предстои 

@ и какво?

някак не е ясно, за к'во иде реч, къде сърби, къде боли, а какво мама не дава @

Ооооооооооооо!!! От искащи и претендиращи родители спасение няма!
Те са убедени, че имат право на това, което изискват, а детето им (в зависимост дали са тъст и тъща или свекъри) много му се иска да вярва, че родителите му "са готови на всичко заради него" и по тази причина имат право на претенциите си.... Говоря и за себе си и отношението ми към майка ми, и за родителите на мъжа ми...
До скоро бабите имаха претенции, че не могат да помагат, защото са много далече. Сега сме по-близо и те пак си намират причини и оправдания, за да са ангажирани с друго и не ни помагат...
Но претенциите си остават все такива... А на нас ни е трудно като едни слънца "да огреем навсякъде". Та напоследък си налагам на себе си да си самообясня, че майка ми явно си е наредила приоритетите и аз не съм на първо място сред тях и трябва да спра да се залъгвам, че ще започне да ми помага повече отколкото до сега... И всеки път правя компромис със себе си, с почивката си и с детето си, надявайки се, че ще е по-различно този път. И всеки път след поредното разочарование си казвам, че другия път ще гледам на мен да ми е добре...
Просто, ако и ти и съпругата ти не успеете да осъзнаете, че "всяка овца си е за свой крак" все ще се надявате напразно на нещо повече. А това и за вас е зле: води до разочарования.
Та за себе си сега отново съм решила, че по-добре да мисля първо за моето семейство и майка ми да се съобрази вместо трима души да се юрнем и да си развалим спокойствието (не говоря за сериозни ситуации, когато родителите имат нужда от помощ като болести и др. такива).
Това важи за родители, които наистина не помагат особено... Защото има и такива, които го правят...

майка ми е властна жена,отдадена на кариерата си,а мъжът ми е сирак.баща ми почина преди 10 год.и майка ми живее с друг мъж/дотук-нищо лошо./
тя цял живот е вземала решения вместо мен/в императивна форма-като заповеди/.аз съм търпяла-грешка.
сега тя се опитва да командва и семейството ми.мъжът ми я търпя няколко години/заради мен-грешка/.
тя се скара жестоко с нас/ние защитаваме нашето общо мнение-според нея грешно./заради втория си мъж.
в момента не говори с мъжът ми ,а на мен налага психотормоз по телефона-"ти ми разби живота","погребваш майка си приживе "и др.в тоя ред на мисли.ужасно ми е мъчно за нея,но не виждам как да изляза от ситуацията.забравих да напиша,че сме финансово независими-борим се сами, но тя непрекъснато повтаря ,че всичко прави за мен,а като теглиш чертата-не се разбира какво има впредвид.ужасно съм стресирана.мъжът ми също се измъчва,но не виждаме решение,защото това,което иска тя от нас накърнява интересите на детето ни...

Един съвет - не очаквай нищо от родителсите тела, старай се да разчиташ само на себе си и живей живота си без в него родителите да са важен фактор.
Моите родители, по - скоро майка ми, е такава жена. На нея винаги някой с нещо и е длъжен, виновен или не се отнася с необходимото уважение. Непрекъснато изисква нео от мен, но когато наистина имам нужда от нея я няма никаква. Детето не ми гледа, защото един ден гледане на дете означава един месец натякване "аз ти гледам детето", нищо не искам, за да няма после - "аз това за теб, аз онова, а ти н икакво уважение". Цял живот се е опитвала да ме командери, всяка нейна дума е или забележка или порицание, или обвинение. Непрекъснато обвинява някой за нещо, но самата тя никога не е виновна за нищо.
Контактите ми с нея са сведени до минимум, обмислям вариант и за тотално прекратяване, макар, че не го виждам. Това е спасението - всеки да си знае къщата, семейството, живота.

Напълно ви влизам в положението.И ние с мъжа живеем при мйка ми(с баща ми са разведени)и положението е много зле.Тя си мисли,че като живеем в "нейния дом"така се изразява тя трябва каквото кажв да става.Не цени нашето мнение и други подобни.Направо е кошмар.Като родителите искат да им се обръща внимание ,нали трябва да допринесат за това? Не може само да искат пък нищо да не дават

Чакай, бе, а родителите ли ви сваляха
гащите и ви скриха кондомите, а? Ето,
могли сте да създадете дете, пък после
друг да ви го гледа искате, че и даже си
позволявате да твърдите, че ви го дължи.
Не може така. Никой не ви е длъжен!

Liska, не си доразбрала чедо. Идеята е, че ако искат внимание, всяка събота и неделя посещение, да им помагаме в домашните им дейности и те трябва да ни помагат. Не може пръста си да не мръдват да ти помогнат, а да изискват само защото си им дете и уж са те отгледали (пък то баба ти те е гледала). Мтъй де, за да си губя времето от моя гледна точка и вместо да идем тримата с мъжа и детето някъде, да трябва да се правя на примерна щерка и колко много им било мъчно за Иван-Асен, трябва да имат заслуги. Пък то я помолих да го гледа за два-три часа на лекар да ида и стана световен въпрос. Не може да помага когато и е изгодно на нея (1-2 пъти в годината), а когато имам нужда. Като не може - прав и път, ходя когато искам и ми е удобно - веднъж на два месеца. Ама се почва "Вие ни забравихте, внучето не ме познава" и т.н. Пък и като идем - 300 пъти казах да вдигнат на високо лекарствата на баба ми, щото малкия страшно ги харесва и не знам кога ще направи беля, но по-удобно било да са на ниско. И на малкия му е по-удобно, точно под ръка са му.
Пфу, хайде да спирам, че се ядосах.  Пък и каква е тази тема от лятото, някой пак е ровил назад.

И аз в отбора!  Макар че, не съм мрънкала навремето. Не искаха да помагат - добре! Отгледахме си трите деца двамата с мъж ми(1+2 с малка разлика) и ми е добре да знам, че каквито и да са станали, ние сме ги направили такива (а те са добри деца ) Но са три момчета и се изхранват, и обличат трудно и цялото ни време е ангажирано с това. А моите майка и баща, грешка - само майка ми, баща ми почти не се интересува от нас, мрънка непрекъснато. Като се има предвид колко ме е тормозела като бяха малки децата, защото е тиранична и деспотична, и обсебваща, и искаща цялото внимание за себе си, аз нямам повече сили да се нагаждам към всички желаещи. "Да се оправя както намери за добре" - това ми казаха и двамата ми родители щом навърших 18! Значи аз - гледана по метода на немците. Щом навърших пълнолетие - марш, оправяй се сама с живота. Оправих се! А те... по метода на патриархалните българи - ние затова сме ти родители, за да ни гледаш на старини. А какво сме правили с теб и за теб като дете - не е важно.  Важното е, че намерихме кой да те отчува - баба ти! (Лека и пръст на милата ми бабинка! Обичам я!) Затова сме те взели (в моя случай!) за да ни гледа някой. БлагодАрим, аз се отказах от тези екстри, защото не се издържаше разиграването... Пък наречете ме неблагодарница или каквато решите, ако щете.

Той, анонимният, сигурно нехае, но аз разбрах проблема в друг аспект. Не е зорът в гледането-явно си гледат детето, а в това, че като отидат в новата къща, ще настояват да им се води детето редовно, но няма да го гледат, а само на гости и така хем не могат да си починат родиелите, хем ще трябва и да ходят по команда.
Така я разбрах историята и мисля, че трябва време и добро желание, за да си дойдат нещата по местата.