онанирането при децата

дали е нормално едва ли има някакво еднозначно определение за всички.Казвам това за да подчертая че ДА погледнато от възраста и повечето деца едва ли е нещо "ненормално".Но пък оt друга страна всяко прекалено прекалено нещо ме кара да разгледам по дълбоко нещата.

Имаше две-три подобни теми напоследък, потърси ги и ги разгледай. Според болшинството мами е нормално.

Малко помощ от мен _{(когато имах нужда, и на мен ми се притекоха на помощ)}:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22507.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22699.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=35043.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=103810.0

да, нормално е.детето го прави единствено защото му е приятно и не влага в действияа си смисълът, който влагат възрастните

А може ли да стане навик?

да, може.И затова е добре да се вземат мерки, а не защото е ненормално.
Стане ли навик, някак според мен, се нарушавапо някакъв начин психиката, а в по дългосрочен план това не е добре особенно за възраста на пубертета.

Айде, без глупости, моля. Имам предвид болднатия текст.

Ще споделя личен опит-аз самата съм започнала да мастурбирам още преди да знам какво правя. Откак се помня знам, че това е нещо много приятно, но чак като наближих пубертета разбрах какво е всъщност. Не мисля, че ми е попречило по някакъв начин-дори ми е помогнало, просто знаех какво да очаквам от секса.
Ако детето/децата ми някога започнат да мастурбират-просто ще се опитам да им обясня, че това е нещо, което се прави насаме. Нищо повече-нито ще насърчавам, нито ще се опитвам да ги отказвам.

Фройд си го  е казал-заложено си е и това е!!!Няма значение дали си на 1 година или на 15год-сексуалният нагон си го има.Понякога ми е трудно да се съглася,но дръг път му вярвам.

незнам защо има хора които си мислят че с отсичане на думи убеждават някого в правотата си.
Би ми било интересно освен подмятания на забележки да прочета и конкретните ти аргументи.Възможно е да съм в огромна заблуда, не твърдя че съм права, но ти пък нищо не казваш освен като на дете ми казваш да мълча.
най- обичам всезнайковците..

нищо лично, но вземи си разясни позицията, че д можем ние 'глупавите', (за които и не поздозираш колко опит може би имат в дадена посока),, да поприказваме с теб в един нормален разговор , а не като надмощире на гласни струни.

Да, нормално е. И да стане навик, пак няма нищо лошо и страшно, не бой се. Така или иначе не може да се предотврати, детето ще започне да го прави тайно и пак няма да знаеш. Всичко е природа и повод за притеснение няма.

Веднага ще се аргументирам, Амели . С това, което си написала, даваш абсолютно невярна информация, като по този начин, освен да изкараш акъла на жената, друго не би постигнала. Колебанието и липсата на информираност ти личат още от първия постинг, така че не е добре да се изяваваш като ментор в темата. Аз поне се постарах да дам на авторката някой и друг линк от темите, които съм прочела тук и са ми били полезни. Тази майка има нужда преди всичко да бъде подкрепена, не някой да и вкарва нелепости. М-у другото, ако имаш с какво да ми обогатиш знанията, напарви го- факти, изследвания, нещо в подкрепа на тезата за психичните увреждания.
П.П Никой не наричам глупав. Съжалявам, ако някой се е почувствал така.
П.П.П Нямам навик да крещя.

така е по-добре.
да, за това че вероятно всявам с половенчатите си изказвания някаквъв страх в нечия душа съм съгласна за което и много съжалявам.И се извинявам!
Колебливоста за която говриш още от първия ми пост се дължи на факта че не ми се наавлизаше надълго и широко точно защото нямам чак толкова какво да кажа.
Имам една наистина голяма грешка и тя е че съм пропуснала думичката "възможни" проблеми.Незнам защо веднага си представяте някакви страшни проблеми и психични разстройства.
Радвам се наистина че ти си намерила подкрепа и отговори за себе си.Но не нека не збравяме че от дете до дете им разлика.Наистина на пръв поглед проблема не е проблем.Даже и не е точната дума 'проблем' а  'разглежданата материя'.
Аз мога да говоря от нашия опит.Мога да споделя как е преминала срещата ми с психолга и на какво трябваше да обърна внимание - не за да спра и "излекувам" пробема а за да съм подготвена с хитрости и деликатно "манипулиране" на детето.Все пак вярвам всеки ще се съгласи че настървено вършене само на това в две ттрети от времето определено не бива да се оставя така.

 И ако в предния си пост казах че има значение за психиката на децата, то нека сега поясня че има и много затворени деца, или пък такива при които едно неправилно отсичане и грандоманизиране на проблема наистина могат до доведат най- малкото до затваряне в собствен свят с идета за безумен грях.Е, да възможно е да не ти се вписва в картинката, но не всички деца (тийнейджъри )са нахакани и говорят , приемат нормално темата за секса.Най- малкото факта че тук коментираме темата доказва че не всички имат достатъчната зрялост да знаят че нищо лошо не им се случва на децата.
не искам да дезинформирам никого.

П.П линковете които си посочила поне при мен не се отварят.
П.П Менторството не ми е по вкуса - особенно пък да го прилага човек във форум е безмислено.

Всъщност за да не продължим като спор- да уточня - и аз споделям менията прочетени дотук.
Но под "информираност" не разбирам непременно успокоение.
познавайки детето си човек се ориентира постепенно с разполагането на повече информация.
И най-важното, каквото и да си говорим тук, каквито и съвети да си даваме - и да си помагаме, смятам че всичко прочетено трябва да го приемаме с едно наум ;като надпис на листовките - обърнете се към вашия лекар.

http://www.zdravnitza.com/a/nav/list_center/list_center_id/164/color/4/cat/9

http://www.zadecata.com/sb/index.php?page=0_4_3_3

http://www.biberonbg.com/info/sex_education_in_children.htm

http://biberonbg.com/info/da_se_rodish_jena.htm

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=talkabout&Number=1942 … part=all&vc=1

http://bg-sexologia.info/site/index.php?option=com_content&t … 184&Itemid=27

http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?t=3194

Радвам се, че се уточнихме. Като отново подчертавам, че единствените възможни психични проблеми могат да произтекат от неадекватно родителско поведение, а не от това, че детето мастурбира. За това подскочих, като ги спомена. Ако майката е объркана, действа погрешно, забранява, заплашва и насажда комплекси на детето си, т.е. нанася вреди.
Не знам защо не се отварят линковете, при мен са ОК. Ellypr е дала по-добри.

И аз се чудех същото, но за 9 годишно момче,но като се има предвид, че сега по-бързо порастват може би не е чак толкова необяснимо. Макар,че според мен и на 9 е рано.

Не съм съгласна. Сигурна съм, че част от децата започват да маструбират поради някакъв проблем, с която не могат да се справят - страх, самота, яд, умора, и трябва да се открие причината и да се отстрани. Не е правилно майката да се прави, че не забелязва. Още по неправилно е да се кара на детето за това действие. Трябва да намери начин да отстрани причината или да покаже друг начин на успокоение.

Здравейте момичета!Искам да споделя моя опит в тази област. Дъщеря ми на три годинки започна несъзнателно да онанира, като на пода слагаше възглавница между крачетата си и се клатеше на пред на зад. Спирах я пердасах я, но нищо не помогна, чат пат си го правеше. Когато тя стана на 4 г. се консултирах със сексолог, който ми каза, че най-неправилното което съм направила, било да я бия. Той ме посъветва  да кажа на дъщеря си, че "Чичо доктор е казал, че ако продължава да прави така, като порасне няма да има дечица" / явно заложи на вродения майчински инстинкт при момичетата/. Да "чукна на дърво", колкото и елементарно да ми звучеше, при дъщеря  ми се оказа светкавично ефикасно. В момента е на 7г. и повече не съм усещала подобно нещо. 

извини ме за думата, ама Ужас!.... А многоуважаемият лекар кой е, моля?

  Напиши името на сексолога, да не се излъже някой да отиде при него 

Нямам думи, просто 

Изумена съм! Чудя се дали да не спра коментарите си по темата. tigonew, какво да кажем за 6 месечно бебе? Дъщеря ми започна тогава. За какъв яд, страх и самота говорим? Като се има предвид, че е гушкана, кърмена и забавлявана нонстоп, и времето ми беше посветено на задоволяването на всички възможни емоционални и физеологични потребности. Моля ви, прочетете внимателно и подробно статиите, които ви е предоставила Ellypr.

Аз пак се включвам, понеже мога да ви уверя от първо лице-не, не съм го правила за да компенсирам нещо. Просто е много приятно и разтоварващо. Също както секса-или и секс правим за да компенсираме някаква липса?
Аз съм била и съм много щастлив човек-не се ядосвам за глупости, дори в трудните моменти съм била оптимист, не се предавам лесно и винаги намирам начин да се чувствам добре. Не смятам, че дали един човек е онанирал или не като дете оказва някакво влияние, просто споделям, че не намирам при себе си никаква нанесена вреда.
За сексолога просто нямам думи.

Сексологът е д-р Илия Врабчев!  Сама не разбрах какво Ви ужаси.  Аз специално съм много доволна, че ме отърва от този проблем при дъщеря ми. Докато онанираше, гледаше в една точка, цялата плувваше в пот, след което беше напълно изтощена и разсеяна. Всъщност по това време работата ми беше свързана с чести контакти с психолози и психиатри и именно една психиатърка ме насочи да говоря с д-р Врабчев.  Не искам да вземам отношение, до колко е нормално онанирането в най-ранна детска възраст, но на въпросните психолози и психиатри с които говорих явно не им се стори нормално!

Ъъъъх, нормално- ненормално...  Д-р Врабчев те е посъветвал да използваш заплаха. Така излиза. Ефектите от този модел на възпитание ще изплуват след няколко години, вероятно.

А Вие какъв модел на възпитание ми предлагате....?  Да стана като тези родители, които  се правят, че нищо не забелязват и са готови винаги за всичко да оправдават децата си.  А когато децата им пораснат и сгафят сериозно, да казват: " Ама, аз какво да направя като той/ тя не ме слушат".  Ами ако детето ми стигне, недай си Боже, до наркотици,  какво да предприема според Вас, за да не накърня "нежната му детска психика", като повярвайте ми, никой не е застрахован от това. Съжалявам,покрай работата си съм виждала доста такива случай.  Знаете ли какво е родител да ти каже: "Моля Ви, вкарайте го в ареста, защото предпочитам да знам, че е там и е жив, а не да се чудя кога ще ми се обядят за да ми кажат, че са го намерили в някоя канавка , починал от свръх доза". Е, явно моите деца ще израснат стресирани от майка си!

Децата са си твои, методите на възпитание - също 
Просто сме в 21 век и обяснения от сорта "Ще ти падне пишката, ако я пипаш..." или "Няма да имаш деца..." ми звучат толкова нелепо, колкото "осоляването" на детето, топенето на биберона в мед и т.н. и т.н.
Нооооо, в крайна сметка всеки има право на лош вкус.

ето това подчертаното (както казва gall) ми се струва излишно грубо и безполезно.

На мен пък ми се струва грубо, безполезно и престъпно дори да се "лекува" детски онанизъм със средновековни заплахи, ОК? Каквото повикало - такова се обадило. Или трябва да аплодирам подобно безумие?

А според Вас кой да слушам? На мене лично ми се струва по-разумно да е лекар. А явно и Вие разчитате на  лекари, защото ако слушахте бабите си, сигурно още щяхте да слагате повой на бебетата си.

Аз съм учудена на изказването на д-р Врабчев, защото имам много добри впечатления от него като лекар.
А това кого ще послушаш Тонидел си е твоя работа, хората тук просто изказват мнение.

Абсолютно съм съгласно с теб, Ли Детина! Но аз също считам, че просто си изказвам мнението. Всичко тръгна от там, че на мен не ми се стори за нормално, 3 годишната ми дъщеря да онанира, за това се консултирах с Д-р Врабчев и споделих какво той ме посъветва и какво помогна при нас. Що се касае до "лошия ми вкус" за възпитаването на децата ми, мога само да кажа, че се радвам, че има майки, който имат самочувствието, че прилагат най-добрите методи за възпитание, но лично за себе си, считам, че само времето ще покаже, къде съм била права и къде съм сгрешила.

Тонидел, надявам се, че твоето дете приема нещата по-различно. На мен са ми обяснявали, че не бива да правя "това", но честно казано, ако ми бяха казали, че няма да мога да имам деца вероятно бих се примирила с тази идея и бих започнала да се крия. Т.е. искам да ти кажа, че не съм имала достатъчно вътрешна сила да се откажа от този навик. Говорила съм с още една моя приятелка, която също мастурбира откак се помни, нейните родители са я водили по сума ти лекари, не знам точно какво са и говорили, но резултата е, че тя се е криела, но не е спряла.
Пак повтарям, надявам се и вярвам, че при твоето дете не е така. При този метод на "отказване" обаче може след години да каже детето "аз не искам да имам деца" или "аз няма да имам деца". Затова аз лично не бих рискувала.

Това ти изказване обаче много ми хареса , защото напоследък и на мен ми прави впечатление, че всякакви действия на децата се оправдават и се приемат за нормални. Все има някакви "периоди", "кризи", "пубертети", а на мен ми се струва, че ние трябва да моделираме децата и да ги насочваме, а не да ги оправдаваме. Съотнесено към проблема с онанирането-аз бих обяснила, че "това" е също както пишкането, както голотата-нещо, което никой друг не трябва да вижда. В никакъв случай не бих се правила че не забелязвам.

И последно: Никой друг ли не е мастурбирал/а като дете? Или е толкова срамно, че никой няма да си признае? Това пък не се връзва с изказванията, че е нормално и т.н.?
А познавате ли някой, който в резултат на това, че го е правил е пострадал/увреден/изостанал в развитието си?

Ох, аз май вече станах досадна и едва ли не се оправдавам... Но по темата - аз лично считам, че няма нормален, сексуално актевен човек който да не е онанирал. Дори съм чела, че в това няма нищо страшно, освен ако не се превърне в единствения начин за задоволяване на сексуалния ти нагон.  В случая с мойта дъщеря ме притесни освен възрастта й, факта, че след това беше буквално "скапана", физически и много разсеяна.

Тонидел според мен можем да те даваме за пример как е редно да се постъпва, а не да те критикуваме. Ти си видяла какво прави детето ти, анализирала си и си преценила, че има повод за консултация. Потърсила си помощ и си се консултирала с един от най-известните и с най-добра репутация сексолози (лекар, със специалност точно отговаряща на проблема). Той ти е дал съвет, приложила си го и проблема е изчезнал.
Не мисля, че някой изобщо може да те критикува-напротив, това е нормалния, разумен модел, който всеки би трябвало да следва.
Сега ние тук ти обърнахме внимание, че може би съвета на сексолога не е бил правилен-сигурна съм, че ти ще намериш скрит начин да поговориш с детенцето и да видиш дали има някакъв проблем (аз бих попитала колко дечица иска да има например ).
Все пак хората сме различни-ако моето дете изглежда скапано, разсеяно и т.н. след като онанира сигурно и аз ще потърся консултация със специалист. Дано тази тема ни насочи към такъв, който да даде полезен съвет, без заплахи!
Много силно се надявам, че детенцето ти просто е забравило вредния навик! Моля те, пиши като поговориш с нея!

Не се заяждам, но като те боли зъб не отиваш на очен лекар, нали? Ако се поинтересуваш малко за специалностите на д-р Врабчев, ще откриеш, че той е:
- сексолог, с особен интерес и тясна специализация в областта на хомосексуалните практики
- специалист по психогериатрия - това е подразделение, което се занимава с процесите и проблемите на СТАРИТЕ хора, психология на стареенето, кризи на средната и преклонната възраст и настъпващите сексуални проблеми и т.н.

Връзка с дете, което онанира, аз поне не виждам.
Една консултация с детски психолог определено би била по-успешна, но нали "Д-р Врабчев" звучи гордо...
Ама какво ли разбирам аз...

А аз не се оправдам, но с доктор Врабчев ми се е налагало често да работя, защото той е съдебен експерт и без да искам, се познаваме много добре. Освен това вече бях писала, че съвет да се обърна към него, ми даде психиатърка, която работи с деца, даже тя набра телефона и обсъдиха първо те двамата  моя проблем. Що се касае за дъщеря ми, която вече е на 7 години, твърдя, че поне за сега и поне според мен не и е засегнат майчинският инстикт, иска да има много деца и първа подкрепя баща си по отношение на неговото желание за трето дете.

Беше споменато  "вреден навик"... А какво означава "вреден навик"?

Истината е, че доста малки деца  го правят. Някои по-често, други - по-рядко. Изглеждат замаяни и отнесени като го правят и малко след това. Не причинява никаква физическа вреда, нито пък означава, че ще станат сексуални маниаци. Това, на което трябва да се научи детето, е че това е нещо нормално, че ние знаем, че е хубаво, но просто да не го прави на публични места и само докато е сам - в банята или в леглото. Е, няма да стане от първия път, особено ако е 2-3 годишно дете. А  заплахата не е най-подходящият метод. Този начин всъщност може само да навреди вбъдеще. Съветът на споменатия лекар за мен е недопустим.

Вярно е, че някои деца онанират примерно от скука, при стрес или умора, но също и защото е хубаво. Разсейване, обръщане повече внимание на детето, насочване вниманието към нещо друго, повече прегръдки и милувки и търсене източника на стреса в такъв случай са възможните реакции, а не забрани и заплахи.

И то точно аз съм написала думите "вреден навик", дето от личен опит знам, че не е така
Червената Кралица, за пореден път казваш точно това, което искам да кажа и аз, но много по-добре формулирано!
Мерси! 

Янаст, благодаря за подкрепата, без теб се чувствах като превързана на кол за мъченията. Освен това хора, аз само споделих моя личен опит и от какво съм доволна. Съзнавам, че всяко дете е различно / моите две например, са с корено различни характери/. Съзнавам, че и ние сме различни, както и отношението ни към конкретното дете. Разбрах мненията Ви, но и аз никого не съм карала да постъпва като мен. Не е ли по добре да се върнем към конкретната тема и всеки да сподели своя опит?

Модела на разбиращия родител, който изслушва, разговаря с детето си, обяснява и винаги казва истината. Не мисли, че съм враг на строгостта. Но напълно изключвам лъжата и заплахите като методи на възпитание. Също така отчитам и признавам грешките си, далеч съм от съвършенството. Децата ни имат нужда да бъдем честни с тях, не да им говорим врели- некипели. Защото когато един ден (обикновено през пубертета) те подложат на критика и изпитание взаимоотношенията, думите, изискванията ти, личността ти, трябва поне да си вярвате.
Изказването за незабелязващите и оневиняващи родители ще го пропусна покрай ушите си.
И по отношение на зависимостите имам какво да кажа , но ще изместя темата.
Не нападам никого лично, тук дискутираме възпитателни проблеми.

Галл, напълно съм съгласна с теб по отношение на честността към децата и разговорите. Както бях писала, пробвах с приказки, дори /срамувам се/ с пердах. Но какъв разговор можеш да проведеш с 3 годишно дете на тая тема. С любопитсво чакам да чуя мнението ти за зависимостите, но аз съм уплашена на тази тема и съм убедена, че гаранции няма. Какво ще кажеш за реален случай- синът на лекърка в "Центъра по наркомания".

Ама хайде да не сравняваме онанирането с наркоманията...

И моята щерка ( сега на близо 5 годинки) онанира   Прави го от някъде три годишна. Най-често, когато гледа филм или си е легнала да спи.  Прави го и  в детската градина, по време на следобедния сън. Истината е, че и аз бях страшно притеснена. Докато един ден не установих, че проблемът е в мен самата. Явно аз имам някакъв сексуален проблем, а не детето ми.
Съвсем нормално си е за възрастта да изучават всичко свързано с тялото си, децата.
Голяма грешка е да се правят забележки, защото както е казано и на други места така само се задълбочава проблема.
Мислила съм си, че детето ми го прави, поради липса на нежност и  ласки от страна на семсйтвото ни. И че с тези си действия си осигурява приятни , физически емоции, за да компенсира липсата на такива. Но едва ли е това. Макар че може да има връзка.
Надявам се и аз скоро да премине този период.

В никакъв случай не искам да сравнявам. Но намирам връзка, и тя е в неправилната родителска реакция. Ето два цитата:
"Единствената вреда за здравето, която може да се свърже с мастурбацията е в резултат на насаждания от остарялото възпитание страх от нейните последици. Когато открият, че детето мастурбира, предприемат неправилни мерки. Сред тях са – забрани, заплахи, засрамване, присмех, понякога – физически наказания. Това се прави с цел да се прекратят “срамните” занимания на детето, като се създаде чувство за вина, разкаяние и угризения на съвестта.
Като резултат обаче, тъй като детето в повечето случаи не може да се откаже от “порока”, се постига действително заболяване – психически увреждания, депресии. Детето започва да смята себе си за болно от неизлечима, срамна болест, която ще го доведе до ужасен край, за недостойно за уважението на хората и т.н."
 И тук: "Следва да обърнем внимание и на факта, че децата, на които родителите залавяйки ги в неволна мастурбация, оказват възпитателно-ограничителни мерки, в ученическата възраст растат доста по-нервни, неустойчиви, несигурни, плашливи, за разлика от техните мастурбиращи връстници. Те могат да развият проблеми в приспособяването си, страдат от т.нар. заместителни пороци, които за разлика от неосъзнатата мастурбация, довеждат реална и достатъчно сериозна вреда на оформящият се човек. Към заместителните пороци, се отнасят действията насочени към снижаване на натрупващото се нервно напрежение, което другите деца разтоварват с помощта на мастурбационната активност. Пример за това е яденето на ноктите, на кожичките на ноктите, дърпането на косите, ровенето в носа, смукането на пръсти, хапане на химикалката и т.н. Много хора, за съжаление, не намират нищо притеснително в тези пороци, за разлика от “порочната” мастурбация, което е грешно създадена тенденция във възпитателните периоди на детето. Ако родителите обаче, се стремят да изтръгнат не само създадените заместителни пороци, но и мастурбацията, то децата могат да развият неврози, психози, да нарушат своята двигателна и речева активност. Често, хванати в този “грях”, децата под влияние на уплаха отключват и състоянията на заекване.
Едно депресирано, невротизирано или фрустрирано дете стига много по- бързо до наркотиците от своето уравновесено, спокойно връстниче. Това е. Извинявам се за дългия постинг.

DOROTEIA, написаното от мен не се отнася за теб.  Все едно пишеш за моята дъщеря.

Много добре казано!
И у нас си имаме онанистче, но от мъжки пол. Работата се яви стресова само за баба му и дядо му. Не знам дали има връзка, но той единствен категорично отказва да им гостува. Лично аз съм се издразвала само веднъж, защото по принцип той се завива през глава и започва да работи толкова усърдно (блазе на жена му), че става вир вода целия от пот. Та, този веднъж просто се издразних, че пак трябва да го преобличам. После съжалих естествено, защото той едва ли разбра точната причина за раздразнението.

Ето един цитат и от мен, книгата е "Какво те чака през 2-рата и 3-тата година на детето" Има една страница по въпроса, основно че това е нормална реакция, когато не е много продължително. На обществени места трябва да се ограничава, защото може да даде сигнали към педофили. Възможно е да означава, че на детето му се ходи до тоалетна. Сравнението с гризенето на ноктите ми струва страно, едва ли има майка, която да не е притеснена от гризането на нокти и да казва на детето си "Няма нищо лошо, продължавай"

Последния абзац е за изключенията:
"Някои деца прекарват по-голяма част от будните си часове в пипане на половите органи. Подобно на всеки друг носещ утеха навик, който пречи на нормалното ежедневие, корените на това твърдение могат да се крият в страхове или тревоги. Често пъти навика има връзка с друг тип стрес /нова бавачка, преместване в ново жилище, тръгване на работа на един родител ит.н./ Много рядко той се дължи на сексуално малтретиране. Ако ви се струва, че детето ви е обсебено от гениталиите си, консултирайте се с лекар."