Регистрирана съм , но ме е страх, че някой може да се познае в описанието на случката.
На 30 години съм. Преди около 3 години започнах връзка с човек от службата - по-малйк от мен с 5 години.
Беше голяяяма любов, наистина - обиколихме света заедно мислехме за брак
Бях приета от семейството му. Бяхме си всичко един за друг.
Така минаха две години. Месец - два преди да се разделим започнах да усещам ,че се отдалечава от мен. Казах си - хубаво, няма да истерясвам, но ако ми даде повод ще го напусна. Живеем доста далече един от друг и имахме навик той да ме кара със служебната кола до вкъщи. Взе да прави уж невинни номерца - оставя ме пред нас, и след 1 час ми се обажда да ми каже - еми еди кой си ми се обади и ще излезем на кафе. Така, аз кола нямам да дойда, късно е да променям моите планове. Въпросът с колата е супер глупав, като се има предвид че и двамата имахме служебни, но аз оставях моята на паркинга в работата, за да си ходим заедно и т.н
Взе да ми говори за лично време...как бил изоставил приятелите си
Горе-долу по 3-4 нощи прекарвахме заедно, като тенденцията беше да заживеем за постоянно след време. Взеха да се натрупват все по-големи съмнения в мен без грам доказателство. Просто чувството, че предпочита да е с приятелите си , а не с мен. Една нощ, бяхме в неговия апартемент, телефона му звънна в 1 ч - някакво момиче. Той го изключи, било му комшийче, като сестра, познавали се от деца, за което получих потвърждение случайно от родителите му.
Не изтърпях да съм на заден план, все едно му преча да се наживее и се разделихме. Понесох го много много тежко.Останахме приятели - нали работим заедно, мърдане нямаше, пък и наистина се разделихме без обиди и предателства. Продължаваше да ми е скъп и мил - ама че старомоден израз ама верен. Имаме общи приятели и се виждаме всеки ден, по няколко пъти на ден дори.
Бях поканена на рожден ден снощи. Дотук добре, нямаше начин да откажа, просто неможах
Знаех, че си има приятелка. Мислех,че като ме е поканил,сигурно по случайност мацката е възпрепятствана, и няма никой да се чувства неудобно. На място разбрах че въпросното момиче все пак ще идва. Дойде последна - и о ужас!!! Въпросното момиче, дето му беше като сестра. Цяла вечер молех господ да се отвори земята и да ме погълне. Исках нещо да направя, но неможех. Всичко щеше да бъде изтълкувано като ревност. Изведнъж всичките ми подозрения, които все си мислех,че са плод на голямата ми гордост се потвърдиха. Казвам ви умрях, умрях
Седят си те, оная ми се хили...
Както казва баща ми - никога не е късно човек да стане за резил...
Извинете за дългия разказ... няма с кой да споделя, а ми иде да си отвинтя главата
А и още нещо, днес за нас беше работен ден. В офиса гък не казах. Какво да кажа, нали всичко е минало между нас? Ако взема да намеквам в стил - е какво нали ти беше сестра, нали никога не би имал нищо общо и т.н ще излезе че съм някаква влюбена глупачка... и така стоя си , мълча си , и ...