Как бихте се справили вие?

  • 2 144
  • 24
  •   1
Отговори
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
Братовчедка ми излиза с едно момче, преди 10 години майка му е починала от рак, бащата след няколко месеца получава срив на нервните клетки и почива и той, сестра му се затваря в себе си и след година-две получава диагноза параноична шизофрения и в момента е в клиника. Братовчедка ми има сериозни намерения към момчето, родителите и обаче са против, това било наследствено и не искали шизофренични внучета. Момчето казва, че освен баща му и сестра му в семейството няма други такива случай.  Как бихте реагирали вие, ако бяхте родители на братовчедка ми? Бихте ли предпазили детето си от такава любов и бъдещо семейство?

/Братовчедка ми вече е пуснала темата в здравните, тревожи се и тя дали е наследствено, но пък не иска да се отказва от момчето, объркана е. Майка и реве. Картинката е пълна. Знае ли някои нещо за тази болест?/

# 1
  • Мнения: 945
Понякога дори и 5 минутното щастие не може да се сравни с цял един уреден живот.
Моля се да не бъда като майка и, а да имам сили да подкрепям децата си във всяко едно начинание. Ако болестта наистина се предава по наследствено, то може да си осиновят деца, всичко е въпрос на желание...
Важно е братовчедка ти да е наясно със себе си и какви жертви е готова да направи zаради тоzи човек. А майките... те понякога са големи егоисти.

# 2
  • Мнения: 1 959
Честно незнам какво бих направила.Предполагам че бих ги хванала за ръка и бих уредила среща с доктор специалист който най-точно би обяснил "ЗА" и "ПРОТИВ".Надявам се братовчетка ти да вземе най-правилното решение за себе си.Поздрави Peace

# 3
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
А момчето? Той какво мисли, неговото мнение също е от значение.
Сега си мисля, че не бих се намесвала в отношенията на порасналите ми деца, но може би защото са още малки и ми е далеч този въпрос.

Последна редакция: чт, 06 дек 2007, 11:32 от Lilqna

# 4
  • Мнения: 1 312
Вкара ми страшен филм в главата ooooh!.
Това е адски трудна и комплицирана ситуация.
Ако бях на мястото на майка и сигурно щях да се опитам по същия начин да предпазя детето си.
Колкото и толерантна да съм...
Но на мястото на момичето...
Ако се разделят ще бъде много трудно..,цял живот ще си задава въпроси и ще се пита какво всъщност е пропуснала.
Какво е щяло да се случи..
Мисля,че като родител бих подходила консервативно.
Като влюбена жена обаче бих скочила.
Истината е,че никой няма кристално кълбо.
Често при напълно здрави родители се раждат деца с проблеми и редки заболявания,твърде често за съжаление такива се развиват в един по-късен етап..
Всички четем закованите теми и плачем споделяйки болката и мъката на тези майки и бащи,които се чудят как да облекчат рожбите си...
Живота е непридвидим.
Стабилни и успели мъже се пропиват.
Грижовни и отдадени на семейството си домакини изневеряват.
Възпитани и интелигентни деца стават наркомани.
Не знаеш какво ще ти поднесе.
Именно заради това си струва да го изживееш.
Всички искаме приказка,всички се стремим да я напишем от вълшебна,по-вълшебна.
Често се заблуждаваме и бъркаме реалността с копнежа по щастието...
Но продължаваме да търсим.
Красотата на любовта е в това-да обичаш някого не заради това,което е,не заради това,което ти дава...,не ЗАЩОТО,не ПОНЕЖЕ,а ВЪПРЕКИ...
Успех  bouquet

# 5
  • Мнения: 3 376
Незнам как бих реагирала ако бях родител,не мога да преценя.Но знам,че бих дала всичко от себе си,за да е щастливо детето ми.Също така бих помислила и за другото дете-в случая момчето.Никой не заслужава такова пренебрежително отношение,заради това,че са били болни близките му.Заслужава по-скоро подкрепа,защото е съвсем сам.

Според мен всичко е Божа работа.
Ако ни е писано да се удавим-няма да се обесим.

Каква е гаранцията,че ако се ожени за друг няма да се роди детенце с някакво увреждане или друга болест?Каква е гаранцията,че утре няма да ни блъсне кола?
Каква е гаранцията,че оставяйки човек който обичаш толкова много заради едно нелепо предположение отново ще намериш някого с който ще искаш да споделиш живота си?
Защото мъже много,ама винаги има и само ЕДИН.

# 6
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
А момчето? То какво мисли, неговото мнение също е от значение.
Сега си мисля, че не бих се намесвала в отношенията на порасналите ми деца, но може би защото са още малки и ми е далеч този въпрос.
Той и е казал, че я обича и ако тя иска да се разделят, ще я остави да си иде. Също и че иска да ходи на някакви изследвания /незнам дали има такива/, та ако могат да му кажат има ли вероятност при децата му да се получи същото.

# 7
  • Мнения: 25 597
Много сложен въпрос... Пази боже, дано на никого да не му се случва да взема такова тежко решение!
Имах позната, която беше в същата дилема. Голяма любов с едно момче, искаха да се женят, но родителите й бяха твърдо против. Много тежка семейна обремененост с психически заболявания, ако не се лъжа и майката, и дядото на момчета се бяха самоубили... Освен това той имаше и проблем с алкохола.  Затова родителите й не даваха и дума да се продума за него. Разделиха се накрая, той се ожени за друга, тя - за друг. Не знам как е протекъл животът им по-нататък...
Тогава много се възмущавах от родителите й, как може така да се бъркат в живота й. Сега обаче, когато самата аз съм родител, започвам да ги разбирам. Всеки иска най-доброто за детето си или поне да го предпази, доколкото може. А и хората, които имат достатъчно воля и чувство за отговорност да спрат наследствените заболявания, лишавайки се от собствени деца, за жалост са твърде малко. Човек обикновено е егоист.

# 8
  • Мнения: 575
Мисля, че братовчедка ти сама трябва да вземе решение. Много е лесно на майка й да каже - НЕ! Ами, ако нейното в семейство имаше психично болни, това значи ли че никой не трябва да се омъжва за дъщеря й ?! Тогава сигурно щеше да мисли по друг начин.
Шизофрения може да отключи и напълно здрав човек, също така може да имаш фамилна обремененост, но цял живот да не я отключиш. Така че всичко е Божа работа...ама ако седне да мисли от сега какви болести могат да споходят евентуалното им бъдещо поколение ...
Болестта сама по себе си не е наследствена. Хора със шизофрения в семейството просто имат малко по-голям ПРОЦЕНТ ВЕРОЯТНОСТ да я отключат, отколкото хора които нямат в семейството шизофреници.

П.С.
Също така ще добавя, че това не е някаква страшна диагноза. Хора с шизофрения учат, работят, създават семейства и живеят нормален живот. Със съвременните медикаменти и адекватно лечение те са абсолютно нормални хора, водещи нормален живот, по нищо неразличаващи се от останалите.

# 9
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 839
Когато бях на 15, момчето с което току-що бяхме станали гаджета се разболя от рак на тестисите.

Последваха две операции, едната от които животоспасяваща, после химиотерапия и дълго лечение. И на 16 години вече знаех какво представлява раковоболен човек, подложен на химиотерапия, спортист, който за отрицателно време стана кожа и кости, без коса, само едни очи, чиято глава държах като повръщаше. Оздравя и се оправи на 100 процента, но никога няма да забравя през какво минахме заедно. Бях тръгнала с него само месец преди да му открият заболяването. Бяхме заедно 3 години след това.

И дали ако знаех че това ще се случи пак щях да бъда с него? Отговорът е 'да'. И за дълго време бях убедена, че това е мъжът на живота ми.

А родителите ми ме подкрепяха... идваха с мен по болниците, дори помогнаха финансово на неговото семейство. Предполагам им е било трудно. Е, все пак бяхме малки и далеч от брака, но сигурно им е било кофти да ме гледат съсипана, плачеща, уморена, пораснала прекалено много за годините си... Но някакси намериха начин да ме подкрепят.

Решението обаче си е лично на братовчедка ти! Защото все пак има разлика между рак и шизофрения... колкото и кофти да звучи... Да не дава Господ!

# 10
  • Мнения: 157
Поставих се на мястото на всички , и е много трудно да преценя реално кой е в правото си .
Като майка на дъщеря бих реагирала по същия начин.За братовчедка ти в момента тази любов е забранен плод и за това той става сладък.
Като тинейджър забраненото винаги ме амбицираше без да се замислям за бъдещето.Правех всичко на пук , защото аз така съм решила.
В такива ситуации винаги има едно "ако".Ами ако в бъдеще двойката живее щастливо и нямат здравословни проблеми.Ами ако момчето в бъдеще прояви симптомите на своите близки и момичето заживее в неописуем кошмар с няколко деца?
Отстрани е лесно да се дава съвет,дано влюбените вземат правилното решение.

# 11
  • Мнения: 6 167
Да ти кажа честно иска ми се да кажа, че ще съм подкрепящ родител и ще се постарая да съм такава, но сигурно няма да се стърпя да го проуча кандидат-зетя до 9то коляно.

# 12
  • Мнения: 2 197
Всяко едно семейство има генетична обремененост. Дали става въпрос за рак, шизофрения, сърдечни заболявания или нещо друго е все едно. Ако правим здравна характеристика на всеки от партньорите си едва ли изобщо щяха да се раждат деца. Аз бих се опитала да приема момчето с цялата му критична наследственост. Доколкото разбирам заболяванията на роднините му са предизвикани. Така че има много голяма вероятност никога да не се случат на него. Искрено му го пожелавам.

# 13
  • София
  • Мнения: 18 679
Не знам какъв е точно случаят на конкретното семейство, но шизофренията наистина има генетична обусловеност. Пълна гаранция обаче няма за абсолютно нищо. Може да произхождаш от перфектно здраво семейство и пак да я развиеш Confused
И все пак, бих посъветвала децата си някой ден, ако са пред подобна дилема хубаво да обмислят нещата Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 141
да се консултира с психиатър-твърде възмойно е психи4ните заболявания да са следствие изйивяна болка,мъка и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт