- Публикувана: 6 дек. 2007, 08:57 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2007, 18:59 ч.
Щом го зърна, сърцето ми се разтуптява...
Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?
Точно така се чувствам и аз при прибиране от магистралата. Нещо гъделичка гърба и ми става много мило...
Така се почувствах и един път на Софийското летище - чак сухата трева ми хареса...
Когато се прибирам по магистрала "Тракия" и видя Кулата на Витоша- тогава се чувствам у дома си...
Последният път когато бях по-задълго извън Бургас,бях на почивка. Щом видях,че наближавам града,си казах "Айде почна се...." 10 дни само релаксирах,а в момента в който се върна тук,се почва : това да направя,там да отида,еди си кога,в еди си колко часа... 
Общо взето,когато се прибирам,не ми е приятно.
Общо взето,когато се прибирам,не ми е приятно.
. в България: изтрополяването на колелетата на самолета по пистата. Радост. Бегом до първата пицария, дето се среща и всичко е вкусно.
. завръщане в София: бррр - като видя смога и мерси! Верно разтуптява сърцето, ама кофти.
. за други не ми се говори. А са много местата. Един червен покрив. Една кула. Една мега-сграда. Една стъклена в мръсно сиво-синьо фасада.
. завръщане в София: бррр - като видя смога и мерси! Верно разтуптява сърцето, ама кофти.
. за други не ми се говори. А са много местата. Един червен покрив. Една кула. Една мега-сграда. Една стъклена в мръсно сиво-синьо фасада.
Зависи от къде се прибирам.
Но Аспаруховия мост наистина ми носи такава символика, че се прибирам вкъщи, дори и да съм ходила на гости на приятелите ни в Аспарухово.
Ако се връщам от София, като видя кулата на РВД на Летището.
Макара, че вече почти всеки ден се връщам по магистралата от Варна Запад и тази гледка не ми разтуптява сърцето толкова.
и аз, 100% се познаваме
Но Аспаруховия мост наистина ми носи такава символика, че се прибирам вкъщи, дори и да съм ходила на гости на приятелите ни в Аспарухово.
Ако се връщам от София, като видя кулата на РВД на Летището.
Макара, че вече почти всеки ден се връщам по магистралата от Варна Запад и тази гледка не ми разтуптява сърцето толкова.
Вилняла съм пред/в него главно, когато бях тийнейджър.
Като студентка, като пътувах с влак към Пловдив, се просълзявах при вида на акведукта.
Минавайки по магистралата в посока Златни има едно място от пътя, където в дясно няма дървета, които да препречват гледката към морето. Вижда се дори най-отдалечения хоризонт - много е вълнуващо.
Преди като пътувах често София - Варна приближаването на Варненското езеро ме караше да се чувствам вече у дома.
Преди като пътувах често София - Варна приближаването на Варненското езеро ме караше да се чувствам вече у дома.