Кампанията "Училище без насилие" на УНИЦЕФ

Порастнала съм достатъчно, за да разбирам.
А ти защо не искаш да ми отговориш?

Защото вече познавам, от кои спорове няма да излезе нищо положително.
Защото не се хабя да обаснявам нещо на хора, които не искат да ме разберат.
И, не на последно място, защото взимам пари, за да отварям очите на хората, а ти искаш да го направя безплатно за теб.

Нищо лично. Просто опитай да разбереш, че върху дете, можеш да имаш психологическо предимство и без да му скачаш трупешката върху главата. Един родител може да контролира отрочето си със "здрава ръка" без ръце. Невероятно, нали. 

Wolfe, не се пали наборе! И двамата знаем за какво става въпрос.
Безхаберие, безнаказаност, безотговорност, бездушие.
Тъпи тлъсти търтеи са се окопали на топли местенца.
Мотивирани, млади, можещи чакат някой да ги забележи и да им даде възможност.
А това за глътването на езика не е оправдание. Ако се напънеш ще си спомниш, че ние го учехме в училище - "отваря се устата и с чиста носна кърпа се изважда езика".
Къде е била охраната на училището? Къде е бил дежурния учител? Къде са били социалните служби, допуснали 14-годишно дете да се отглежда само?
Пък иначе - медийни кампании колкото щеш. 'Ма де ги хората?

  Така поставено съм напълно съгласна...иначе създаваше други впечатления.

 ...представете си колко пари се хвърлят за тях ... не е лоша, харесва ми, но няма да е особено ефективна ... не са виновни учителите, в училищата просто трябва да има строги правила ... за тишина в клас , да има охрана, камери в двора, огради и изобщо, да бъде сигурно за децата... и неудобно за побойниците

Напълно съм съгласна с това.
А за поведението на децата, смятам че най-голямо значение има примера - независимо дали ще е на родителя, учителя или на някоя известна личност. Ако искаме децата ни да са добри, трябва да си помислим как се държим ние и какъв пример им даваме.
Напълно подкрепям кампанията на УНИЦЕФ. Тя наистина стига до сърцата на хората.

Много е трудно да се разграничат правата и задълженията на всеки от нас - на всеки член от  обществото.
Аз имах такъв случай преди седмица(вие ми кажете как да постъпя):
Ученик от ІІІ клас след часовете се сбива.
Вечерта аз се обаждам на майката и тя ми казва да си гледам работата т.е. да го уча да смята и пише,другото си е нейн проблем.
Аз й казах че съм била само на 2 метра от  сблъсъка и че е можело да дойде и да ми каже че има проблем.Нейните думи бяха:
"Аз съм учила детето си да не бъде обиждан и да се защитава,
 ако не можеш ТИ да набиеш  другия,ще дойде баща му и ...."

Днес един второкласник напсува колежката ми с думите :"Да ти е@а м@@@та,гъско!" .Дребничко такова,невзрачно и много уплашено впоследствие от това, което бе изрекло. Изясни се, че го е подкокоросал друг негов съученик, защото госпожата ги е карала да влязат в класната стая след биенето на звънеца.. Последствията- мъмрене. Утре колелото се завърта отново. Бедна е фантазията на родителите какво се случва в класните стаи и коридори, в училищния двор и около него. Учителите са безсилни. Нямат правото да санкционират по какъвто и да било начин /това под сурдинка/, та да не би обидени родители да решат да преместят малкия пакостник в друго училище и издръжката му да го последва. Трудно се провежда нормален учебен процес , тъй като хлапетата усещат тази безнаказаност и се държат арогантно. Крещят, разхождат се в час, бият се пред учителите.Докато горкият учител смогне да разтърве двама, други трима са сътворили "кълбо" на пода, ритат се жестоко, обиждат се цинично ... Бих искала най-сетне да се монтират камери в училищата. Не само по коридорите, но и в стаите. Хора,не знам дали си давате сметка какво се случва и какви ще са последствията! Всички чуха исканията на учителите за заплати, но защо никой не чу най-важното- исканията за реформи. Нуждаем се от вашата помощ, мили родители - заради децата на България. И, да, знам,че има достатъчно учители, които не са на мястото си в училище, но не само те са причината. Мислете, моля ви, мислете как да променим нещата, защото агресията се превръща в стереотипно поведение на българския ученик.

Наистина, родителският контрол също  липса. Но, съгласи се, че родителят може и хабер да си няма, че детето му, като излиза сутрин за училище, не ходи в клас, ами в най-близкото кафене, например.  Вечер детето си е вкъщи, "учи си уроците", само че на другия ден пак не е в час, ами в компютърната зала, да речем.

За служебен разговор от личния телефон също рабзирам.
Но все пак става въпрос за нещо фрапантно.
Иска ми се да вярвам, че всеки учител ще прежали един телефонен разговор.



Ако родителят не получава детски?
Ако, дори и след написано и подписано писмо, този родител не се яви в училището?
Или какво - написахме писмо, получихме  нечий автограф, приключено?!

социалните вече и за това ли отговарят?
Доста деца отиват в осми клас да учат в по-голям град, на квартира. Това не е отвчера, аз нямах и навършени 14. И не е определящо, разбира се.

Никога няма да стана учител, страх ме е.

Бях в 4 клас, когато защитих съученичка от един от големите бабаити на училището. За "награда" той ме блъсна в гърдите толкова силно, че ме болеше като дишам близо седмица. Не казах нищо на нашите. Можело и да ми стане нещо, но тези неща винаги ги е имало, винаги.

Но в случая наистина навременната медицинска помощ е закъсняла.

Моли,
Над 25 отиват в детска педагогическа стая, за да разберат къде са били през учения процес и следва преместване в друга паралелка.При повторно провинение - преместване в друго учебно заведение.
Вярно,че има и такива даскалици които са за пенсия(Като тази от НВТ),но "във всяко стадо си има мърша".
Но има и такива които са в болница,За такива няма репортажи.Моя колежка от СОУ е в болница,защото ученик и разпра крака със стол.Става бой - в час - тя ги усмирява,но въпросния ученик вдига стол и когато го стоварва върху нея и разкъсва крака от коляното до глезена.Това някъде чухте ли го...

Деска,

не отричам трудностите на учителството. Не отричам, че някои от учениците са направо ... /тук бих употребила думата изроди, но ще се въздържа/.

Казвам, че връзката я няма - връзката между учител и родител, между училището като институция и родителят като отговорен фактор.

Кажете ми, учители, за колко ученици сте докладвали?
Къде? Кому?

За всеки един когато трябва!
А сега :
Колко родители са се отзовали...

Тук мога да отговоря в единствено число, само за себе си.

Нека кажат родители на по-големи ученици.
Кажи и ти - колко са в твоята практика?
Предполагам единици?

Аз родителски срещи не правя(извоювала съм си го)
когато е наложително веднага информирам и не се налага да казвам нещо по специално по такива събирания.
Никой не е длъжен да слуша кой какъв бил и как се държал в час, когато е дошъл да чуе, как е неговото дете.
За съжаление много сме се одаскалили - някои от нас,но аз не искам да минавам под един знаменател с всички(и не е редно,както и да слагам под един знаменател всеки родител.