12 годишна детегледачка? Хм...

По-вероятно не бих.

Но от 12-годишни до 12-годишни има огромна разлика. Аз например на 14 вече живеех самостоятелно, далеч от родителите си. 1-2 години преди това те вече знаеха накъде вървят плановете ми и бяха съгласни с тях. Та, някои и на 30 не могат да са толкова самостоятелни и отговорни. Тъй че едната възраст не е достатъчна, за да се прецени обективно.

И аз не бих се доверила на 12годишно дете. За мен си е дете. Наистина има разлика м/у 12годишно и 12годишно, но...
Вярно, че бях на 11 когато се роди братовчед ми, и доста помагах на вуйна ми, но подчертавам "само помагах". Не бих казала, че точно гледане на бебе е най-любимото занимание на друго дете.

Като си спомня аз каква бях на 12...

и аз не бих си оставила детето на 12 годишно дете, колкото и да има разлика от 12 годишно да 12 то си е дете!!! На дъщеря си на 12г. не бих позволила да работи, независимо какво, освен лятно време и то при познати 

Знам, че децата са различни, но между всички тях има нещо общо- деца са. За двете си деца съм ползвала бавачки и в двата случая съм предпочитала жена с опит в отглеждане и на собствени и на чужди деца. Дори студентка не бих наела за това, какво остава за хлапе.
Да не говорим, че това е и незаконно- полага се труд, който се заплаща и който е забранен за лице, ненавършило 18 години. Такива забрани не са случайни.

Зависи. Може би само ако познавам детето и семейството му лично, тогава бих се съгласила.
Големият ми син е на 13г. От няколко месеца му оставяме децата за малко, за да свършим някоя работа. С Матей (почти на 4 сега) съм го оставяла максимум 3ч, с по-малкия Криси (почти на 2г) - до 30-40 мин. Фалове до сега не е имало, но при всеки отделен случай правя инструктаж. Не го считам за малък, за да му поверя братята му за малко. Те винаги са нахранени и в добра кондиция, малкият е със сменен памперс, когато ги оставям. Значи той трябва само да играе с тях и да им дава вода, е може и шоколад, но по малко

дъщеря ми е на 12 и ако и оставя брат и ще го гледа по добре от мен.Друг е въпроса,че не това и е работата,но явно момиченцето което е пуснало обявата е във финансово затруднение и по добре деца да гледа октолкото да стане проститутка

детегледането е доста отговорно нещо, но не зна4и, 4е едно моми4е на 12 не е способно за някой друг 4ас да го прави! моята сестра ми е била на моя отговорност откак е родена, с мене винаги и на9 г си я взимах от градина, с преси4ане на булеварди, с мене на игри, заприходен ордер, но има деца като, 4е се раждат отговорни! синът ми е мое копие, сестра си я гледа откак се е родила, без да направи гаф, а имат само 2.5 г разлика! но това е в семейството, друго дете все пак трябва да е наясно за работата с деца!не знам! аз по-не се доверявам на 4ужди хора, като признак!

Малолетните, затова са малолетни и им трябва родителско съгласие за всичко, защото не могат винаги да взимат важни решения сами. Не мисля, че родителите имат право да оставят деца под 8 години сами ( в присъствието на малолетни - картинката е същата). Ако нещо стане, това дете ще може ли да реагира адекватно - не знам. Ако е брат или сестра, ОК, родителите ги познават добре, но чуждо дете не-е-е .

Аз дори на големия си син не бих предоставила, т.е. не бих възложила ангажимента да полага грижи за по- малкия. Детето си е дете, има право на детство. И не става въпрос за това, кое по- големичко дете било по- отговорно, развито или организирано. И животът и науката са отчели факторите на недостатъчно развитие на интелекта и волевите реакции при непълнолетните деца, какво остава за малолетни, каквото е 12 годишно момиченце, за да бъдат същите лишени от възможността да поемат отговорност дори за собственото си поведение.
Ако то има нужда от стредства- това е коренно различен въпрос и помощта следва да се окаже по друг начин.

Според мен и от детегледачка до детегледачка също има разлика.

Ако се нуждаеш от някой, който да забавлява детето, докато работиш нещо в другата стая или учиш за изпити, или докато си спиш, ако щеш, то тогава отговорността, която му възлагаш е много по-малка. Ако обаче става въпрос за отсъствие, дълги периоди и т.н., говорим за много по-голяма отговорност и необходимост от опит.

На 11-12 съм гледала племенницата ми (2-3 годишна тогава) за по час-два, водила съм я по разходки из градинките, по люлки и т.н. Братовчедка ми твърди, че не я е притеснявало и много съм й помагала.  Аз от позицията на родител не знам дали не бих се притеснявала от такава помощ.

зависи. ако иде реч да оставя бебето за 10 минути докато отида до ДК, ок - няма проблеми. всъщност, за 10 минутисъм оставяла камен на комшиските деца както е в количка - пред входа - да ида за хляби или точно до ДК. но за отговорно гледане - не, не бих се съгласила. 16 г. е моята лична граница 
а за проституирането и детегледането - сори, но не съм съгласна да си поверя детето на друго дете, за да не стане другото детет проситутка.

12 години ми се струва прекалено малко, но да споделя че тук във форумите се запознах с едно момиченце на 15-16 някъде беше май. Живееше доста далеч от нас и така и не успях да ползвам услугите и на бейби ситър - но много ми хареса това девойче. Говорихме си доста, защото и аз в началото бях скептична относно възрастта и, но детето разсъждаваше много зряло и точно за годините си. Не си спомням ника и но и след това съм я засичала и съм я чела определено е свестно дете.

Лично аз не бих поверила детето си на едно 12 годишно момиченце. Не защото е дете, не защото е неспособна, не защото не може да смени памперс, не защото не може д аму сложи да яде, не защото не трябва да работи, а просто защото АЗ няма да съм спокойна. Колкото и да е зряла, колкото и да е търпелива, кадърна, да умее да забавлява дечко...просто не може да предвиди опасностите. Да, тя може да е достатъчно бърза за да реагира, но понякога детето е по-бързо и го спасява само предвидливостта на майката и способността й да вижда опасните за детето й неща.

По-интересно е майка й как ще й разреши да гледа друго дете

Но децата в тази възраст изпитват нужда да работят, искат да си изкарат първите парички...няма нищо лошо, чудесно! В тази възраст са още деца, но не им се играе с играчки. По-добре е да са полезни за себе си, отколкото безполезни и чудещи се какво да правят ваканцията.
 Ролята на родителя е не да го спре, а да осигури подходящата работа.

ПП. Точно на 12 лятната ваканция започнах работа  с разрешението на нашите. Ама това след много зор и врънканици да работя. Започнах в едно гаражче за безалкохолни напитки (помните ли ги? ) и там лепях етикетите в/у шишетата, като така помагах на един чичко. Чак преди няколко години стана на въпрос и баща ми ми каза, че когато съм го попитала, той отишъл лично и се запознал с хората. Обяснил им за мераците ми и се договорил с тях той да им дава парите, които ще ми плащат 
Възпитателно, нали? Ако тогава бях разбрала щях да съм безкрайно обидена, но сега го оценявам и се възхищавам 

Баща ти е постъпил супер. Идеята за това е страхотна, стига да се намери подходяща работа, одобрявам децата да "видят" как се изкарват пари. И след като са ги изкарали сами може би ще мислят по друг начин за изхарчването им.

Не бих. Колкото и да е отговорно едно дете на 12 години няма нужната физическа сила, нито може да се предвиди как ще постъпи в екстремна ситуация, нито би могло да предвиди каква беля ще сътворят детските ръчички. За пример, на 10 години бях, когато често помагах в грижите за едно съседско дете. Тръгвам да му обличам космонавта, но въобще не предвидих, че едно малко наскоро проходило дете няма същата координация като възрастен и започнах да го обличам изправено и му подкосих краката, детето падна назад и си удари главата. Друг случай със същото дете, тръгвам да го вадя от креватчето, но то се извъртя, аз нямах сили да го удържа и то падна на земята. Ей такива неща имам предвид, не че не могат да се случат и на възрстен, но при едно дете е много по-вероятно.

и пак си зависи от детето.Аз лично разчитам на моята 11-12г дъщеря много повече отколкото на баба и,че ще се справи с брат си.Първо,че той знае,че и тя е дете и с нея му е много по интересно,Второ тя е много по силна и физически издръжлива от една баба и ако има опит никога не би допуснала такава грешка,каквато си допуснала ти /от незнание може би/
В много държави детегледачките са именно деца/говорим за 2-3-4 часа/
Аз лично не бих пратила дъщеря си да става детегледачка/не защото не може/но просто аз не искам отсега да започва да работи

Не знам дали някой би си поверил детето на 12 годишно дете...

На 7 гледах сама брат ми.
На 11 гледах чисто сама сестра ми.
На 12 значи и двамата, с готвене, чистене, пране,  доколкото ми е позволявала силата и времето от училище.
Да, дете на 12 може да гледа друго. Познавам едно момиче, което дойде на рожден ден /и то на майка от форума, ако се сети и тя да допише, защото й е роднина/, така събра всички деца около себе си и ги заигра, че моите момичета бяха абсолютно излишни. Това дете, живи и здрави, след няколко години го взимам на работа при мен без да ми мигне окото. Ако ще да е на 16.
Така че, да, дете на 12 може да е перфектна гледачка за няколко часа.

Хораааа, на 15 години аз бях съвсем отговорна и съвестна детегледачка, в чиито ръце беше поверено 1-годишно хлапе-целодневно и  всеки уикенд. Това продължи цели 3 години. Получавах прилична заплата и се отнасях към работата си изключително отговорно.

Днес обаче не съм сигурна дали бих поверила детето си на момиче на същата възраст, защото днешните тийн девойки не са онова, което бяхме ние на тяхната възраст.

ОБАЧЕ.. Мъжът ми има племенница, която е на 10 години. Цяло лято тя и моят син бяха на село само със свекър ми. Тя се грижеше за детето ми много успешно- сервираше му, обличаше го (и събличаше съответно), обуваше му обувките, миеше му ръцете, че даже  го подсещаше вечер да си измият заедно зъбите. Единственото, което дядо им правеше, е да сготви. Двамата (момичето и моето дете), дори пазаруваха заедно в селския магазин.
Е, понякога моето момче беше доста мърляво, но пък беше истински щастливо и никога не скучаеше. Така, че едно 12-годишно момиче със сигурност може да е много добра отмяна и...компания.

Лично аз под "детегледане", такова, каквото са упражнявали и се упражнява и в момента по отношение на децата ми, разбирам работа, при която си ангажиран за 9 часа поне. /Толкова е, жената идва, преди ние да излезем и си отива, след като се приберем/ Тази жена не готви, готвя аз, но пасира, ако се налага храната, сервира, храни, облича, разхожда. Налага се да носи детето понякога, тя трябва да има опита и да знае в екстремни ситуации по какъв начин да се постъпи /този опит се придови с годините, човек не се ражда с него/- задавяне, температура, падане, удряне, изгаряне и т.н. Такова нещо се случва рядко, при някои деца дори не се случват сериозни инциденти, но първо често това се дължи на опита на гледачката и второ- шансът да се случи може да е 1 на 300, да речем, но аз трябва да съм сигурна, че жената /дете изключвам напълно/ ще се справи при такива ситуации.
Детегледачка за мен не е човек, който от време на време ще нахрани и облече бебето ми, ще го наглежда за час- два или ще си играе и грижи за него при наличие и на друг възрастен, дори и някоя баба, у нас. Аз разчитам на този човек изцяло. Отмяна и компания е едно, но постоянната детегледачка е нещо коренно различно. Отмяна и компания прави баткото на бебето в къщи, но определено не бих го ангажирала с толкова много и отговорни дейности за толкова време. Определено не смятам, че мога да разчитам изцяло на дете.

За няколко часа може би бих поверила дъщеря си, но само ако познавам детето и Дария също го познава и харесва. Аз нямам братя или сестри, но на 12 години вуйна ми ми поверяваше братовчед ми (пет години по-малък) за цял ден и дори ходехме на плаж. Подобно нещо за моето дете ми се струва невероятно, т.е. аз не бих го направила, защото тя е много палава и своенравна, а братовчед ми беше много послушен.
За работата съм съгласна, че децата се опитват да си изкарват пари-похвално е! Аниматорите в "Арлекин" са деца горе-долу на тази възраст и много добре се справят. За нещо подобно, почасово смятам, че е подходящо.

Малко грубо от моя страна е ,че се намесвам   с въпрос незасягащт особенно много темата,но някак ме гризе отвътре да попитам:
Може ли според вас 17 годишно момиче да гледа дете.Ако и тук отговора е не то какво остава за 12 годишно,такаче влизам малко в темата  .Въпроса ме е отправен от към почасовото наемане и може би през  уикенда  като там съответно може много по дълго.
или направо какви са изискванията ви за да поверите детето си в чужди ръце.
 

Големият ми син е на почти 15г. нямам му доверие да  оставя брат му за повече от половин час.Голяма блейка е и се страхувам да не стане някоя беля.
Предполагам зависи от детето,защото съм виждала майки с деца също с по-голяма разлика ,но каката или баткото са много по-отговорни.
Но не бих си наела момиченце детегледачка ако ме няма.Но нямам например нищо против да идва да си играе с малкия,докато съм в къщи и съм заета с нещо.Така поне няма на 100% да оставям отговорността за малко дете на по-голямо,което не познавам. 

Не бих поверила детето си на друго дете.Колкото и да звучи егоистично,нямам желание  цял ден да треперя дали всичко е наред и какво може  да се случи само защото въпросната детегледачка има нужда от пари.Предпочитам да наема жена с опит, на която мога да имам доверие.

Че кое му е "егоистичното", starshine, това си е нещо, което всяка нормална майка би решила за себе си, стига да е достатъчно откровена и отговорна. Може и да има узключения, но лично аз не познавам такива.

Зависи от детето.
Аз съм се отглеждала сама от първи клас. Събота и неделя се качвах на трамвая от Гео Милев (много отдавна беше) и отивах на куклен театър. Никога не са ме водили някъде за ръчичка. София ми е напълно позната. От 13 годишна си изкарвам пари в допълнение към стипендията, каквато винаги съм получавала. Изобщо не мисля, че на 12 години човек не може да взима отговорни решения. А и не мисля, че децата гледани от възрастни са по-неподатливи на попадане в опасна ситуация. Даже мисля, че реакцията на 12-годишно дете е с пъти по-бърза от същата на 50-годишна баба.

Редовно оставям племенницата ми, която октомври навърши 12 години, да гледа Алекс. Гледа го, сменя памперсите, преоблича го, най-важното - играе си с него и много се забавляват. Единственото, което ме притеснява е, че тя е много слаба - 30 кг е  , а Алекс е вече 10. Та съм й казала, да не го разнася много, много, както като беше бебенце,а само за ръчичка.

Бих си оставила детето на 12-годишна детегледачка, но при няколко условия:
- ако познавам момичето от повече време и имам лични впечатления, че е достатъчно отговорно и информирано как да действа при различни ситуации,
- ако детето ми е достатъчно голямо, да може да си каже, ако нещо не е наред,
- ако детето ми няма здравословни или други проблеми, с които неподготвен човек не би се справил,
- ако става дума за гледане в рамките на 2-3 часа, максимум и през цялото време имам връзка с тях.

Аз като малка доста гледах съседските деца. 2 братчета и едно момиченце на съседите. Взимах им детската кухня, хранила съм ги, взимах ги с мен по площадките...Била съм около 10 -11 годишна, а те на по 2-3 годинки.
Много ми харесваше, винаги съм си мечтаела за братче или сестриче, но уви съм сама. Така наваксвах 
В Щатите също викат съседчето да гледа деца, ако родителите искат да излязат на вечеря примерно. Не виждам нищо лошо в това, детето се учи да бъде отговорно и да заработи честно някаква сума за джобни.


Естественно м/у 12 годишните има разлика, аз пак от толкова годишна работех през лятото (липсана пари, какво да се прави)...като не броя колко лета съм връщала бутилки и хартия...

Това е абсолютно точно! Не се ли запитахте преди да отговорите с "да", дали едно 12 годишно дете би могло да реагира адекватно в подобна ситуация? Чудя ви се на спокойствието и на ума, честно. Голямата ми 11 годишна дъщеря също е гледала малката, още от към 6 месечната и възраст, но какво ми е било на мен в тези 1-2 часа само аз си знам. Тя си е дете, колкото и отговорна да ми се струва и реакциите и също биха били детски.

И аз така!