Здравейте момичета.От шест месеца си имам детенце, което е най-голямата ми радост.Преди да се роди то други неща ми доставяха емоции, като пазаруване по скъпи магазини , разходки по кафенетата, клюкарстване по фризьорските салони и пр.Не съм изобилствала от много приятелки, но имах там две три верни и си мислих, че не са ми партньорки само в бърборенето, но явно е било така.Аз лично мога да кажа, че съм им била приятелка не само в говоренето на празни приказки, защото на всяка по отделно съм засвидетелствала уважение и винаги съм им помагала и грижела като за свои сестри.От както съм с Филип у дома, обаче почти не ми се обаждат и ги виждам толкова рядко, че се замислям дали изобщо искам вече.Едната от които ми е кума даже.Останах без приятелки.Има едно майче с което се сближих покрай детето и с нея си дружим.Едва ли съм толкова скучна компания, защото гледам да поддържам старите си интереси и не говоря само за памперси, какъв цвят е днес акото и т.н.
- Публикувана: 14 дек. 2007, 10:08 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2007, 11:05 ч.
Получи ли се при вас отлив на "приятелки" след като родихте
Откакто се роди Алекс започнах бавно да губя всичките ми несемейни приятелки без деца и в момента всичките ми приятелки са с деца. Просто с тях интересите ни са еднакви, съобразяваме си срещите с децата си, някакси сме по-толерантни една към друга и си влизаме в положение. На неангажираните ми приятелки например ми е трудно да обясня защо не мога да изляза с тях на заведение в 9 вечерта например. След няколко пропаднали опита за срещи просто започнахме да се чуваме само по телефона, все по-рядко и по-рядко, докато съвсем престанахме 
.
. 
Не бих казала, че има "отлив". Просто вече времето е много ограничено и ако някой иска да ме види обикновено идва вкъщи.По-кофти е че най-добрите ми приятелки са с по-големи от моето дете и вече ходят на ясли и градини. Там често боледуват и се явиждаме по-рядко,за да не разнасяме бацилите. А и покрай малкия си намерих и доста нови приятелки, така че не се оплаквам изобщо 
По-скоро се получи отлив на приятелски семейства. Тези, с които бяхме едва ли не всеки ден заедно, сега не се и обаждат! 
Сигурно си мислят, че като имаме бебе не ставаме за нищо вече или ако сме заедно, ще им говорим само за бебешки истории! 
Много им здраве!
А приятелките ми са едни и същи, даже бих казала, че станаха повече, защото пак почнах работа, която е свързана с доста познанства.
Сигурно си мислят, че като имаме бебе не ставаме за нищо вече или ако сме заедно, ще им говорим само за бебешки истории! Много им здраве!
А приятелките ми са едни и същи, даже бих казала, че станаха повече, защото пак почнах работа, която е свързана с доста познанства.
Здравейте и от мен!Темата много ми допадна,защото при мен се получи така.Преди да забременея си мислех,че имам много приятели,но след като родих малко по малко се отдалечиха.Явно са сметнали,че вече не ставаме за събирания.Като родих всички се изредиха да ни честитят и да видят Крис,но след това нямаше кой да поканя на годинката.Не мога все пак да поканя хора,които не съм виждала около година. 
Не знам каква е причината.Някои се оправдаваха,че не искали да ни притесняват,защото сме с малко дете. Е,детето стана вече на почти 3 години,но няма помен от старите ни познати.Да са живи и здрави!Важното е,че децата ни радват 
Не съм много съгласна с последното. Това, че е не се виждате и чувате често, не означава, че когато имаш нужда няма да ти помогне точно този, който не си чувал с месеци. Приятелството се доказва с времето, независимо от обстоятелставата около двете страни.
Нямам предвид често чуване, а точно нужда от помощ или просто да си поговорите като преди, да споделите някой проблем или някоя радост!
Не съм много съгласна с последното. Това, че е не се виждате и чувате често, не означава, че когато имаш нужда няма да ти помогне точно този, който не си чувал с месеци. Приятелството се доказва с времето, независимо от обстоятелставата около двете страни.
Нямам предвид често чуване, а точно нужда от помощ или просто да си поговорите като преди, да споделите някой проблем или някоя радост!
Аз затова не съм ги отписала все още. Животът ни е съвсем различен вече, с различен ритъм и затова се разминаваме. Един ден и те ще дойдат на моето място и ще разберат как е.
Ами чак отлив не, но аз имах по-малко свободно време да излизам с тях. Обаче се чуваме/пишем редовно. При свободно време излизаме.
Никога не съм можела да нарека жените,с които пия кафе или бъбря в козметичният салон мои приятелки,такива нямам дори от работата ми,нито от майките навън ,с които излизаме.Приятелките ми са жени,отдавна такива,изпитани в годините,или от детството,или от студентските години,не и по-късно.В сегашен етап чувствам,че никоя няма да ми стане приятелка въобще,понеже за мен приятелка е силна дума,аз съм затворен човек и искам доверен приятел до себе си,а не някой с който да си бъбря на кафе,а после да ме обсъжда зад гърба ми.Моите приятелки и преди да родя бяха далеко от мен-живеем в съвсем различни градове,една е дори в Щатите вече,но се чуваме постоянно в Скайп,по телефона,никога не се забравяме и ако някоя има нужда от нещо,което друга може да и помогне-винаги откликваме.Тук ,където живея нямам приятелки(само една,която заминава след Нова Година в Нова Зеландия да живее),но вече не ме мъчи това-това е живота,за съжаление.А всичките ми приятелки в другите градове,без една, са без деца-никога не са ме забравяли,заради това,че аз съм с дете.Много се радват,ако ми дойдат на гости и много се радват и на малката.
Не бих казала, че има точно отлив, но със сигурност аз сега нямам възможност да излизам с тях. През лятото се виждахме надвечер, като аз бях с бебето. Но тогава беше топло, имаше възможност да се седне навън, а не вътре на задимено. Иначе си говорим по скайпа. Е, това е положението, няма начин. Като порасне детето - отново. Надявам се, че не ми се сърдят. А когато излизахме с бебо през лятото, не съм останала с впечатление на тях да им е досадно или неприятно. Напротив.
Отлив от тези, които са без деца и много нови с деца
Горе-долу и при мен така 
ами да, получи се. Но по-скоро го отдавам на товжа, че преди да родя аз поддържах контактите с повечето. И когато се прибрахме в къщи с бебето и вече аз бях по-заета много от тях не ми се обадиха повече. Затова съм решила който ме търси и аз него да търся. Другите, ако искат.
Не бих казала. Сега даже ми се обръща повече внимание от тяхна страна Може би защото съм една от първите с бебе в компанията. 
Може би защото съм една от първите с бебе в компанията. 
какво да ти кажа - хората се събират и разделят. преди си била с тези момичета защото сте имали еднакви интереси - сега се виждаш с друго момиче защото имате деца и имате обща тема на разговор. като ти изтече майчинството и се върнеш на работа няма да имаш време да се виждаш с мамата с която излизаш сега, а ще се виждаш с други хора. просто така става. аз на пример като тийн има една приятелка, с която по-късно се поотчуждихме. после се оженихме и родихме почти по едно и също време и сега сме много близки. и тъй като много държиме на приятелството си сме решили поне веднъж седмично да отделяме време една за друга. за сега го спазваме и двете дано и за напред да е така.
а и да ти кажа честно не искам да имам много приятелки - една ми е достатъчна
а и да ти кажа честно не искам да имам много приятелки - една ми е достатъчна
Откакто се роди Алекс започнах бавно да губя всичките ми несемейни приятелки без деца и в момента всичките ми приятелки са с деца. Просто с тях интересите ни са еднакви, съобразяваме си срещите с децата си, някакси сме по-толерантни една към друга и си влизаме в положение. На неангажираните ми приятелки например ми е трудно да обясня защо не мога да изляза с тях на заведение в 9 вечерта например. След няколко пропаднали опита за срещи просто започнахме да се чуваме само по телефона, все по-рядко и по-рядко, докато съвсем престанахме .
.
О, не. Всичко си е както преди, излизаме се, идват ми на гости, съответно в тях. Не всеки ден, но през ден се виждаме. Единствената разлика между мен и тях е, че имам дете и не ходя на работа. Всеки ден се чуваме, клюкарстваме. Обичкам си ги. 
Забравих нещо: обожават ми детето
, даже съм им го оставяла, за да излизаме с мъжа ми някъде (когато не е имало никой от родата в София).
Забравих нещо: обожават ми детето
, даже съм им го оставяла, за да излизаме с мъжа ми някъде (когато не е имало никой от родата в София). О, не. Всичко си е както преди, излизаме се, идват ми на гости, съответно в тях. Не всеки ден, но през ден се виждаме. Единствената разлика между мен и тях е, че имам дете и не ходя на работа. Всеки ден се чуваме, клюкарстваме. Обичкам си ги.
Забравих нещо: обожават ми детето, даже съм им го оставяла, за да излизаме с мъжа ми някъде (когато не е имало никой от родата в София).
Забравих нещо: обожават ми детето
, даже съм им го оставяла, за да излизаме с мъжа ми някъде (когато не е имало никой от родата в София).
Да, и при мен се наблюдава подобна тенденция. Явно хората се притесняват да ни търсят, след като сме с малки деца.
Ако аз не ги потърся и моите приятелки и колежки не ми се обаждат. Но ги разбирам до известна степен и не им се сърдя.
Сега се виждам предимно с майки с малки деца.
Сигурно е нормално, след като станеш семеен и родиш да ти се промени и обкръжението, както ти се променят приоритетите.
Странното е, че и приятелите на мъжа ми, които бяха доста, спряха да го търсят. До миналата година правеше големи купони, с много приятели по случай рождения си ден, а тази година почти никой не се обади дори.
Ако аз не ги потърся и моите приятелки и колежки не ми се обаждат. Но ги разбирам до известна степен и не им се сърдя.
Сега се виждам предимно с майки с малки деца.
Сигурно е нормално, след като станеш семеен и родиш да ти се промени и обкръжението, както ти се променят приоритетите.
Странното е, че и приятелите на мъжа ми, които бяха доста, спряха да го търсят. До миналата година правеше големи купони, с много приятели по случай рождения си ден, а тази година почти никой не се обади дори.
Да, но е съвсем в реда на нещата, имаме различни интереси, когато аз съм свободна, те са на работа, вечер когато те са свободни, аз пък не съм. От всичките ми приятелки, имам предвид много близки, само една има дете, и то се роди преди няколко месеца. Така че е нормално с останалите да се разминаваме.
Имам всичко на всичко три приятелки. Двете са ми от детинство, третата бивша колежка. По-рядко се виждаме от преди, но в никакъв случай не става дума за отчуждаване. Дори съученичките ми още нямат деца, но и това не е причина да загубим връзка. Говорим и споделяме както преди. Детето ми е най-важното за мен, но не и единствена тема за разговор.
при мен нещата се получиха много естествено.Преди да родя имах мноооого "приятели",но след раждането самата аз се абстрахират от някои и продължавам да поддържам връзка само с тези,които наистина са ми приятели,които ме зареждат положително,искрено се радват на детето ми и се съобразяват с положението ми на мама
пп-но затова пък си намерих нови приятелки-колежки по майчинство
пп-но затова пък си намерих нови приятелки-колежки по майчинство
Отлив от тези, които са без деца и много нови с деца
И при мен така
Да,и при мен има отлив.
Още щом забременях се наложи да излезна в болнични и да почивам повече и от тази период лека- полека моите приятелки и колежки започнаха да не ми се обаждат(ставаше ми мн.болно,че ме забравиха бързо,защото и в работата и към приятелите си съм била винаги мн.всеотдайна),а сега покрай малкия нямам мн.време да излизам и те въобще спряха да ми се обаждат,каня ги вкъщи на кафенце,но и така не се получава(даже се чудя дали наистина съм имала истински приятелки).Добре че е форума,иначе ще забравя какво е това общуване.
Още щом забременях се наложи да излезна в болнични и да почивам повече и от тази период лека- полека моите приятелки и колежки започнаха да не ми се обаждат(ставаше ми мн.болно,че ме забравиха бързо,защото и в работата и към приятелите си съм била винаги мн.всеотдайна),а сега покрай малкия нямам мн.време да излизам и те въобще спряха да ми се обаждат,каня ги вкъщи на кафенце,но и така не се получава(даже се чудя дали наистина съм имала истински приятелки).Добре че е форума,иначе ще забравя какво е това общуване.
Откакто се роди Алекс започнах бавно да губя всичките ми несемейни приятелки без деца и в момента всичките ми приятелки са с деца. Просто с тях интересите ни са еднакви, съобразяваме си срещите с децата си, някакси сме по-толерантни една към друга и си влизаме в положение. На неангажираните ми приятелки например ми е трудно да обясня защо не мога да изляза с тях на заведение в 9 вечерта например. След няколко пропаднали опита за срещи просто започнахме да се чуваме само по телефона, все по-рядко и по-рядко, докато съвсем престанахме .
.и при мен така се получи с тази разлика, че все още се виждаме и поддържаме връзка, но доста рядко и няма какво да си кажем и обикновено срещите ни са кратки и изчерпателни
При мен няма никакъв отлив. Пак се чуваме и си бъбрим за старите неща, просто по-рядко се виждаме и не вилнеем заедно по дискотеките, но това по никакъв начин не се е отразило на отношенията ни. Истинските приятели са си приятели, независимо от обстоятелствата!
Покрай детето завързах много нови познанства, но дали ще са приятелства, само времето ще покаже...
Покрай детето завързах много нови познанства, но дали ще са приятелства, само времето ще покаже...
Моите приятели са избирани по друг начин и затова отлив няма
Пък и като не ходя по скъпи магазини и най-мразя клюкарстването в салоните,знам ли дали съм по темата
Пък и като не ходя по скъпи магазини и най-мразя клюкарстването в салоните,знам ли дали съм по темата
Даа, май и аз съм в тая категория. Приятелите са ми стари и не може такова нещо като раждането на дете да ги отдалечи от мен. Още повече, че част от тях вече също имат или чакат деца. Намираме и начин да се виждаме не по-рядко от преди. Има ли желание - има и начин!
че какви приятели ще са тези ,та да отлетя от теб защото си станала майка.НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ 
слава богу и първият и вторият път приятелите ми бяха и са до мен.... имам приятелки ,които не са семейни и пак са били с мен във различни трудни ,весели и ..случкиПри първото ми дете имах почти само неселейни приятелки ,винаги са били с мен ..сега при второто се случва така ,че те имат бебенца............и сме като едно семейство...но това са истински приятелки ,тези на които можеш да поплачеш на рамото ,да ти дадат съвет ,да приемат съвет ,да те обичат такава-каквато си..........не мога да си обясна какви са тези приятели ,за които пишете............та те са ви били просто познати за малко и на бързо.Ще следя темата с интерес 
Откакто се роди Алекс започнах бавно да губя всичките ми несемейни приятелки без деца и в момента всичките ми приятелки са с деца. Просто с тях интересите ни са еднакви, съобразяваме си срещите с децата си, някакси сме по-толерантни една към друга и си влизаме в положение. На неангажираните ми приятелки например ми е трудно да обясня защо не мога да изляза с тях на заведение в 9 вечерта например. След няколко пропаднали опита за срещи просто започнахме да се чуваме само по телефона, все по-рядко и по-рядко, докато съвсем престанахме .
.Влизай в отчетните и си прави срещи с мами, които имат бебета на възрастта на твоето
ама за кафенета и заведения има все някой да те придружи бе...то за там ли са ти само приятелките?! .....а виж ,наистина моите станаха повече -покрай майчинството...много мами си протегнахме ръце тук във варна и станахме една истинска общост .. Така за колежките,с които съм станала близка 
не са ме забравили-напротив имам истински приятелки от тях от близо от 10 години ,а приятелките ми от училище са също с мен...благодарна съм на съдбата за всички тях 
Но нали знаете приятелството е в две посоки -даваш и взимаш.....когато има привързаност и уважение женското приятелство е също толкова силно ,колкото и прословутото "мъжко приятелство".
и да добавя....достатъчно интелигентна млада жена би трябвало да се светне от обща култура поне ,кое е удобно и кое не за всяка млада майка,да не живее на марс...един ден и те ще имат деца.Това ,че "не са се сещали или им е било трудно да разберат"твоите проблеми...означава ,че не им е пукало истински за теб....не съжалявай за такива лъже-приятели и псевдо-приятелства
.....а виж ,наистина моите станаха повече -покрай майчинството...много мами си протегнахме ръце тук във варна и станахме една истинска общост .. Така за колежките,с които съм станала близка не са ме забравили-напротив имам истински приятелки от тях от близо от 10 години ,а приятелките ми от училище са също с мен...благодарна съм на съдбата за всички тях Но нали знаете приятелството е в две посоки -даваш и взимаш.....когато има привързаност и уважение женското приятелство е също толкова силно ,колкото и прословутото "мъжко приятелство". и да добавя....достатъчно интелигентна млада жена би трябвало да се светне от обща култура поне ,кое е удобно и кое не за всяка млада майка,да не живее на марс...един ден и те ще имат деца.Това ,че "не са се сещали или им е било трудно да разберат"твоите проблеми...означава ,че не им е пукало истински за теб....не съжалявай за такива лъже-приятели и псевдо-приятелства
Е, аз пък не мога да разбера какво очаквате от вашите приятелки?
Ако някоя твоя приятелка роди бебе, спазва съответно режим, въобще живее по съвсем различен от теб начин-ти ще и звъниш всеки ден на вратата или по телефона да я каниш на фризьор или шопинг-тур ли? Определено не.
Аз нямам отлив на приятелки. Просто в момента сме на различни вълни, но това е временно. Това е естествения ход на нещата. Затова ги наричам приятелки, а всички други-познати. Разликата между тези две понятия е огромна, за мен.
Тъй като съм много контактна си намерих предостатъчно нови познати със сходни интереси, а именно-майки, и нито за миг не ми е било скучно или самотно навън със спящото бебе, например.
И още нещо-ходиме с новите ми познати и на фризьор, и по магазините.
Ако някоя твоя приятелка роди бебе, спазва съответно режим, въобще живее по съвсем различен от теб начин-ти ще и звъниш всеки ден на вратата или по телефона да я каниш на фризьор или шопинг-тур ли? Определено не.
Аз нямам отлив на приятелки. Просто в момента сме на различни вълни, но това е временно. Това е естествения ход на нещата. Затова ги наричам приятелки, а всички други-познати. Разликата между тези две понятия е огромна, за мен.
Тъй като съм много контактна си намерих предостатъчно нови познати със сходни интереси, а именно-майки, и нито за миг не ми е било скучно или самотно навън със спящото бебе, например.
И още нещо-ходиме с новите ми познати и на фризьор, и по магазините.
Не мога да кажа, че има отлив, но определено едно приятелско семейство се отдръпна даже като им звънях в началото все се оправдаваха, че не ни звънят заради бебока, а знаят, че във всеки един момент има на кой да го оставим.
Но пък за сметка на тези приятели имаме други 5 семейства с деца
Така разбирам кои са ми истинските приятели
даже като им звънях в началото все се оправдаваха, че не ни звънят заради бебока, а знаят, че във всеки един момент има на кой да го оставим.Но пък за сметка на тези приятели имаме други 5 семейства с деца
Така разбирам кои са ми истинските приятели
Отлив от тези, които са без деца и много нови с деца
всичките ми приятелки са несемейни .не съм ги загубила,но понякога много ме дразнят,че не могат да ми влязат в положението.последният съвет на едната беше да държа беба цяла събота будна,за да може да спи вечерта и да остана по-дълго на партито.
нормално е като няма дете човек,да няма реална представа за нещата.и аз съм била така.
от друга страна не мога да се сприятеля с майки с деца тук.всички ми изглеждат занемарени и само памперси и ако не ме задоволяват като общи теми.
нормално е като няма дете човек,да няма реална представа за нещата.и аз съм била така.
от друга страна не мога да се сприятеля с майки с деца тук.всички ми изглеждат занемарени и само памперси и ако не ме задоволяват като общи теми.
ами да, получи се. Но по-скоро го отдавам на товжа, че преди да родя аз поддържах контактите с повечето. И когато се прибрахме в къщи с бебето и вече аз бях по-заета много от тях не ми се обадиха повече. Затова съм решила който ме търси и аз него да търся. Другите, ако искат.
да -знам много добре за какво говориш
сега имам една единствена приятелка и няколко познати
Дай да вземем да се запознаем
сега имам една единствена приятелка и няколко познати
Дай да вземем да се запознаем
По - рядко се виждам с приятелите и приятелките си - нормално е, просто моето време е силно лимитирано. А с онези, които също имат бебета, е особено сложно. Това не означава, обаче, че сме се отчуждили. За съжаление, не мога да имам едновременно детето си и свободното си време. Радвам се, че съм избрала първото.
Приятелите ми са същите, както и преди Зузи да се роди. Приятелството е нещо, което не се влияе от раждането на бебе, смяната на работата и др. подобни, просто емоциите се обогатяват....
Разбира се, сега /особено в тоя зъз навън/ се виждаме по-рядко, но това си е съвсем в реда на нещата - през деня те са на работа, а вечер аз къпя, храня, приспивам ... Още по-сложно е да се виждам с приятелите с деца - различни възрасти, различни режими, пълна лудница ... Разбира се, че за момента приоритетите са различни, нормално е за мен да е много важно пюрето от моркови, а за някой друг новата колежка нпр. , но не виждам причина да не обсъдим и двете
.
Разбира се, сега /особено в тоя зъз навън/ се виждаме по-рядко, но това си е съвсем в реда на нещата - през деня те са на работа, а вечер аз къпя, храня, приспивам ... Още по-сложно е да се виждам с приятелите с деца - различни възрасти, различни режими, пълна лудница ... Разбира се, че за момента приоритетите са различни, нормално е за мен да е много важно пюрето от моркови, а за някой друг новата колежка нпр. , но не виждам причина да не обсъдим и двете
....Но нали знаете приятелството е в две посоки -даваш и взимаш.....когато има привързаност и уважение женското приятелство е също толкова силно ,колкото и прословутото "мъжко приятелство".
и да добавя....достатъчно интелигентна млада жена би трябвало да се светне от обща култура поне ,кое е удобно и кое не за всяка млада майка,да не живее на марс...един ден и те ще имат деца.Това ,че "не са се сещали или им е било трудно да разберат"твоите проблеми...означава ,че не им е пукало истински за теб....не съжалявай за такива лъже-приятели и псевдо-приятелства
и да добавя....достатъчно интелигентна млада жена би трябвало да се светне от обща култура поне ,кое е удобно и кое не за всяка млада майка,да не живее на марс...един ден и те ще имат деца.Това ,че "не са се сещали или им е било трудно да разберат"твоите проблеми...означава ,че не им е пукало истински за теб....не съжалявай за такива лъже-приятели и псевдо-приятелства
Освен това приятелството изисква двустранно усилие, сега когато съм майка ми е по-трудно да помогна на приятелките си, опитвам се и това е важното. Когато те имат проблеми не минаги аз съм на разположение, знаете как е с бебе . Но тези "умните" дори тогава остават мои приятели. 
.Но пък имам доста нови запознанства покрай детето и се компенсира.Губиш едни приятели,сближаваш се с други-ами такъв е живота!
И при мен се получи, още докато бях бременна и го изживях като голям шок. Поне в нашия случай драстично се отдръпнаха приятелите (от мъжки пол). Малкият ще стане на 3 месеца вече, а колкото и да съм ги карала да се видим се оправдават с работа и т.н. Обидно ми е много. Имах две най-добри приятелки жени - едната спря да се обажда (дори не си вдига телефона), на другата съм безкрайно благодарна, понеже ни идва на гости поне веднъж седмично и даже понякога гледат малкия с гаджето й, ако ние имаме важна работа. Както са писали по-горе - действително сега разбираш кой е приятел и кой - познат. Убедена съм, обаче, че когато и останалите се сдобият с потомство, ще ни се пресекат пак пътеките 
Откакто се роди Алекс започнах бавно да губя всичките ми несемейни приятелки без деца и в момента всичките ми приятелки са с деца. Просто с тях интересите ни са еднакви, съобразяваме си срещите с децата си, някакси сме по-толерантни една към друга и си влизаме в положение. На неангажираните ми приятелки например ми е трудно да обясня защо не мога да изляза с тях на заведение в 9 вечерта например. След няколко пропаднали опита за срещи просто започнахме да се чуваме само по телефона, все по-рядко и по-рядко, докато съвсем престанахме .
.При мен се получи точно същото.
Мисля че е нормално да се поазредят контактите с хора които нямат деца.
Но пък аз се сдобих с нови приятелки, една от които ми е най-скъпата вече!.Така че животът се променя, хората също, интересите стават различни...това е.
Но пък аз се сдобих с нови приятелки, една от които ми е най-скъпата вече!.Така че животът се променя, хората също, интересите стават различни...това е.
И при мен така загубих едни,но спечелих други Животът ни с децата е по-различен, приоритетите също и по естесвен път отпадат некачествените хора и връзки!
Има редукция в старите контакти, но пък колко нови се създават покрай децата!
Не се ядосвай животът е въртележка. Утре и те ще заимат деца и ще се присетят за теб!
Гледай напред!
получи се, да. защото интересите ни вече не бяха общи. намерих обаче нови приятели, така че не съм изгубила много.
да, определено се получи отлив на приятелки и то при мен доста голям. Вероятно, защото с бебка се гледаме сами, без татко и те се страхуват да не би да им поискам помощ за нещо Това е единственото с което си го обяснявам, защото тези които имам предвид също имат деца и не би трябвало да имаме различие в интересите. Ама както и да е... за сметка на тези двете приятелки, които преди смятах за много близки сага имам доста нови запознанства /които на този етап не бих нарекла проятелства/ но пък за сметка на това са интересни и забавни хора с които и аз и детето се чувстваме добре
Това е единственото с което си го обяснявам, защото тези които имам предвид също имат деца и не би трябвало да имаме различие в интересите. Ама както и да е... за сметка на тези двете приятелки, които преди смятах за много близки сага имам доста нови запознанства /които на този етап не бих нарекла проятелства/ но пък за сметка на това са интересни и забавни хора с които и аз и детето се чувстваме добре
Хора,приятелките не се страхуват дали ще им искаш помощ.Приятелките винаги са насреща,за всичко по всяко време,затова са приятелки.Аз докато четох,не разбрах от всичко написано на кои казвате "приятелки"?За мен това са познати.Как може да им казвате "приятелки"?Знаех си ,че живея на Марс и не разбирам света..... 
На мен нито една приятелка не ми е обърнала гръб,а почти всички са без деца.
На мен нито една приятелка не ми е обърнала гръб,а почти всички са без деца.
Аз лично нямах в предвид 100%( ) приятелки=помощ.Просто нямам физическото време да останем на саме.Имам приятелка(с която се виждаме вече веднъж годишно)на която и дадох(заех безсрочно част)пари да се ожени и после и дадох пак за да се разведе.Аз тогава нямах деца ,но сме били заедно дни наред,винаги,когато е имала нужда.Сега нямаме физическата възможност да се виждаме...само един пример.
) приятелки=помощ.Просто нямам физическото време да останем на саме.Имам приятелка(с която се виждаме вече веднъж годишно)на която и дадох(заех безсрочно част)пари да се ожени и после и дадох пак за да се разведе.Аз тогава нямах деца ,но сме били заедно дни наред,винаги,когато е имала нужда.Сега нямаме физическата възможност да се виждаме...само един пример. 
В такива моменти човек разбира кои са приятелите му, а познатите хукват в друга посока, след като ние с децата сме по-ангажирани и не можем да се шляем насам натам по всяко време и навсякъде.
Абсолютно вярно!Така една от приятелките ми още като разбра,че съм бременна,почти беше спряла да ми се обажда.А сега изобщо я няма никаква.Понякога,само ако има проблеми ми се обажда.
Имах няколко познати колежки от работа, които след като родих само по веднъж ми се обадиха да ми честитят и това е. А преди
това сме излизали заедно и си мислех, че са ми приятелки, но явно съм грешила. По това можеш да разбереш кой ти е приятел и кой не е. Само една приятелка остана, а познати доста. Отделно се запознах с две мами с деца на нашата възраст и си излизаме заедно.
това сме излизали заедно и си мислех, че са ми приятелки, но явно съм грешила. По това можеш да разбереш кой ти е приятел и кой не е. Само една приятелка остана, а познати доста. Отделно се запознах с две мами с деца на нашата възраст и си излизаме заедно.
Да - особено тези, които все още нямат дечица, дори и някои, които също имат деца, но пък имам няколко нови приятелки. Децата ни са на една възраст, вълнуват ни еднакви неща в момента и се чувстваме добре заедно, така че здраве да е, важно е да си заобиколен от истински неща Такъв е живота - всичко тече, всичко се промяна, хората също.
Такъв е живота - всичко тече, всичко се промяна, хората също.
Хора,приятелките не се страхуват дали ще им искаш помощ.Приятелките винаги са насреща,за всичко по всяко време,затова са приятелки.Аз докато четох,не разбрах от всичко написано на кои казвате "приятелки"?За мен това са познати.Как може да им казвате "приятелки"?Знаех си ,че живея на Марс и не разбирам света..... На мен нито една приятелка не ми е обърнала гръб,а почти всички са без деца.
На мен нито една приятелка не ми е обърнала гръб,а почти всички са без деца.за обсъждане на проблемите ,свързани с детето,напълно ми стига педито,форумът,майка ми и една бивша au pair тук.
при мен не е така дори обратното много стари приятели с които съм се чувала по рядко сега често ми се обаждат да видят как сме
Да - особено тези, които все още нямат дечица, дори и някои, които също имат деца, но пък имам няколко нови приятелки. Децата ни са на една възраст, вълнуват ни еднакви неща в момента и се чувстваме добре заедно, така че здраве да е, важно е да си заобиколен от истински неща Такъв е живота - всичко тече, всичко се промяна, хората също.
Такъв е живота - всичко тече, всичко се промяна, хората също. 
Абсолютно сте прави - все едно сме прокажени като имаме дете. А аз даже съм получавала и комплименти от един наш семеен приятел - без дете, че само с мен от много други негови познати може да разговаря за абсолютно всичко, освен за детето ни. Че то и без друго толкова рядко се виждаме, че остана само децата да са основна тема - те винаги ще са център на света ни - "но нали и аз съм хор бе бате" 
Най интересното е обаче, че някои от приятелките ми не си промениха държането дори след като самите те се сдобиха с детенца. Някакси са се свили в черупките си и си саможивят - ама нищо бе - да сме ние живи и здрави, че и те покрай нас
Най интересното е обаче, че някои от приятелките ми не си промениха държането дори след като самите те се сдобиха с детенца. Някакси са се свили в черупките си и си саможивят - ама нищо бе - да сме ние живи и здрави, че и те покрай нас
Хората които съм считала за свои приятели си останаха такива и след появата на малката.По-рядко се виждаме, но това е нормално тъй като аз съм единствената с дете сред тях.През деня те са на работа, а вечерите им са свободни за приятели, при мен пък е тъкмо обратното и това е причината да се разминаваме често:D
С голяма част от най-близките ми приятели пък само си пиша.Разпиляха се в страната и чужбина след студентството.От това вече ми тежи.
Имам и нови приятелства от детските площадки, но честно казано все още не успявам да ги почувствам близки.Може би само с едно момиче съм си паснала наистина, с останалите ме свързват единствено темите около грижата за детето.
С голяма част от най-близките ми приятели пък само си пиша.Разпиляха се в страната и чужбина след студентството.От това вече ми тежи.
Имам и нови приятелства от детските площадки, но честно казано все още не успявам да ги почувствам близки.Може би само с едно момиче съм си паснала наистина, с останалите ме свързват единствено темите около грижата за детето.
Ами възможно е да се наблюдава отлив,но той не е задължителен.Някои мои приятелки се чувстват неудобно в моята компания,предвид,че съм бременна.Но аз не досаждам с положението си и не говоря само за бебо и колко се вълнувам.Напротив,интересувам се повеч от техния живот - да чуя нещо забавно интересно,да се посмея,да забравя за себе си...Представям си какво ще е като родя...,но едва ли ще имам голяма нужда от тях (свободните и необвързани жени).По-скоро повече ще се имам,както е било и до сега с приятелки минали по този път или на тези които им предстои...
ами и при мен се получи така. с едната даже се познаваме от 15 годшини.много ми е мъчно така че се получава.обаждат се но.....сега е зима и не може да излизаме 4есто а аз съм свикнала да се срещам с хора.искам да попитам как се справяте когато ви е тежко?не съм излизала от 2 месеца никъде по простата причина че няма кои да ми помага
Не съм усетила нищо подобно и слава богу... Щях да се чувствам наистина кофти ако беше станало така. Просто по-рядко се виждаме, защото времето е кът.
Хората които съм считала за свои приятели си останаха такива и след появата на малката.По-рядко се виждаме, но това е нормално тъй като аз съм единствената с дете сред тях.През деня те са на работа, а вечерите им са свободни за приятели, при мен пък е тъкмо обратното и това е причината да се разминаваме често:D
С голяма част от най-близките ми приятели пък само си пиша.Разпиляха се в страната и чужбина след студентството.От това вече ми тежи.
Имам и нови приятелства от детските площадки, но честно казано все още не успявам да ги почувствам близки.Може би само с едно момиче съм си паснала наистина, с останалите ме свързват единствено темите около грижата за детето.
С голяма част от най-близките ми приятели пък само си пиша.Разпиляха се в страната и чужбина след студентството.От това вече ми тежи.
Имам и нови приятелства от детските площадки, но честно казано все още не успявам да ги почувствам близки.Може би само с едно момиче съм си паснала наистина, с останалите ме свързват единствено темите около грижата за детето.
Не до нужда от помощ,не до нещо,но истинските приятели,и на другият край на света си остават такива.Защото и преди не съм имала много време да пия кафета с тях,това ми е много глупав критерий за приятелство.b_u_b_i ,хубаво си ме цитирала,но не си ме разбрала грам какво исках да кажа,аз в момента нямам нито един приятел,с който да излезя някъде-както казах в моят град сега,където съм, нямам приятелки-както и да е-живи,здрави,кой който смята за приятел,негова си работа,добре обаче авторката на темата е сложила много точно"приятелки"в кавички. Като малка имах една такава"приятелка",дето ми беше толкова приятелка,че коня ти да умре,от тогава гледам много зорко да нямам такива "приятелки"
Tова,което съм подчертала ,никой нe sе намери да ми обясни приятели ли са или познати? За мен са познати. 
афродита,напротив,разбрах какво казваш.цитатът беше просто като продължение на мисълта ми,а не че не се съгласявам с написаното.тоест наистина истинските приятели се познават по това дали биха ти помогнали ,когато имаш нужда от тях.моите също се разпиляха по страната и чужбина и с повечето само си пишем.
запознанствата,които направих след това,пак бих нарекла приятелки,познати за мен е нещо по далечно,но може би не са ми толкова близки приятелки както тези навремето от университета.
запознанствата,които направих след това,пак бих нарекла приятелки,познати за мен е нещо по далечно,но може би не са ми толкова близки приятелки както тези навремето от университета.
Не съм усетила нищо подобно и слава богу... Щях да се чувствам наистина кофти ако беше станало така. Просто по-рядко се виждаме, защото времето е кът.
И при мен е така.