Цвети, приличието ми изисква, да се обърна към теб, ако визирам теб.
Броненосец, друго е. Форумската тълпа сме синдром.
Броненосец, друго е. Форумската тълпа сме синдром.
- Публикувана: 17 дек. 2007, 23:43 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 17:35 ч.
Границите на приличието. ВАШИТЕ!
да, точно това имах предвид. Много е грозно да се коментира хем зад гърба на някого, а с ясната мисъл, че той може да го прочете, както и много други хора.
.Извини ме 
В ''Споделете'' например е голяма радост групово да се коментират........ Но това е по-скоро женска простотия.
Лиске, питай конкретно, да ти отговоря. За добри обноски ли говорим? В реалния живот или във форума?
В реалния живот, отвъд границите на приличието ми са дребнички неща като (не се сепкайте, това е от -найсетте години живот на острова):
- да повишаваш глас на обществени места;
- да се пререждаш;
- да не държиш на някой вратата;
- след гости, да не се обадиш/пуснеш мейл или даже картичка да благодариш;
- да одумваш и клюкариш;
- да се правиш на Андрешко;
- да не изслушваш;
и подобни.
Във форума, отвъд границите на приличието ми идват:
- махленските пререкания;
- повтарянето на мнение по определена тема по много пъти;
- крещене, пискане и съскане;
- думи като по-горната употреба на "малоумни" и подобни;
- вулгарни аватари и подписи;
и подобни.
Даже май и на въпроса ти не отговорих, защото не го разбрах напълно.
Нямам граници на приличие! Никакви!
Никога и никак не са ме интересували обществените норми и поведенческо- очакващите настроения
. Не се вълнувам какво е прилично! С други думи- и-з-о-б-щ-о н-е м-е е -е-н-я за границите на приличието! Никога не съм се вълнувала и няма да се развълнувам.
Надявам се все така нищо да не ме шокира и да живея с отворени очи! Амин
!
Никога и никак не са ме интересували обществените норми и поведенческо- очакващите настроения
. Не се вълнувам какво е прилично! С други думи- и-з-о-б-щ-о н-е м-е е -е-н-я за границите на приличието! Никога не съм се вълнувала и няма да се развълнувам. Надявам се все така нищо да не ме шокира и да живея с отворени очи! Амин
! Катюша, ти за какво говориш всъщност.
Хубава работа! Съвсем по темата говоря-обобщено. Наистина не ме кефи да има и не спазвам граници никакви. На приличието най-малко.
В ''Споделете'' например е голяма радост групово да се коментират........ Но това е по-скоро женска простотия.
и като няма как да отговориш, минаваш в нападки.
Личните ми граници на приличие са доста тесни ,т.е редица (дълга) неща ми се струват нередни, неприлични и им се дразня гласно или не (вкл.,но не само пушене сред непушачи без позволение,хвърляне на хартийки по земята,бой връз съседското дете защото обидило моето, тръскане на покривка през балкона, задминаване без мигач, необаждане на близки по празници и пр) ; границите са въпрос на възпитание за мен,не се раждаме с тях,учим ги..
Когато има възможност да обидя някого си поставям граници .Много е лошо обаче ,че голяма част от хората нямат такава граница , а размити представи за морал и ценност .Които използват по- скоро за да скрият липсата на изградени собствени такива .И главно за да заклеймяват нещо ,което извън обхвата на разбирането им .Пример - някой ми прави забележка за вида на темата ,след това този някой си слага абсурден аватар .Някой ми прави забележка за запетайка ,после на него му липсват три .В опитите си да изпъкнат подобно на свински тестис ,някои хора минават всякакви граници .
Границите са отгоре, отдолу, вляво и в дясно.
Въпрос: граници преди или след употреба на алкохол 
Щото моите алкохола ги разширява
А в действителност, моите са малко размазани, не ясно очертани, защото със всяка ситуация могат да се променят. Много често без да искам ги пресичам, ама и без това очертанията са им размити и ако е тъмно и не се вижда...
, пък и нали не ми пука особено от хорското мнение 
Тези граници човек не си ли ги създава заради околните
Все си викам, че няма да псувам в офиса като се ядосам нещо, ама...
Щото моите алкохола ги разширява
А в действителност, моите са малко размазани, не ясно очертани, защото със всяка ситуация могат да се променят. Много често без да искам ги пресичам, ама и без това очертанията са им размити и ако е тъмно и не се вижда...
, пък и нали не ми пука особено от хорското мнение Тези граници човек не си ли ги създава заради околните
Все си викам, че няма да псувам в офиса като се ядосам нещо, ама...