Разкажете за първата си среща как е станала...

Ами ние пък бяхме съученици. Години наред седяхме чин до чин и не се забелязвахме. Аз ходех с друго момче, той беше хлътнал до уши в друго момиче, цялото училище знаеше После аз скъсах с моя приятел и на един рожден ден се отсвирихме и двамата с едно уиски и...стана тя каквато стана. В началото за мене беше бъзик, нищо сериозно, за него предполагам съм била нещо като заместител на момичето, с което така и не стана нищо. Първите няколко месеца карахме като на майтап, после така се влюбихме, че ни държи вече над десет години

И при нас беше така. А в един момент стана НЕЩО 

Моята съквартирантка и негова приятелка от компанията им ни запозна-заведе ме на купон в 12 през нощта, той отвори вратата и каза че един ден ще се ожени за мен. След 3 месеца поиска ръката ми. И до днес като ме ядоса го питам-къде пък те намерих тебе-а той отговаря доволно "В  къщи на крака ми дойде "

Ние се запознахме чрез една приятелка,която имаше целта да ни сватоса и ходихме в "Романса",той ме е харесал много,но аз тогава бях на друга вълна и въобще все едно го нямаше този човек,нито съм мислила дали ми харесва,нито нищо.Чак след 1-2 месеца като разбрах каква вълна убиец е било,открих колко е прекрасен и се влюбих в него веднага


P.s.- малко се отклоних от темата

Ние се запознахме на Паничище през 96г, там бях с класа си след бала за два-три дни.Един от съучениците ми го беше довел, станахме гаджета след 2 години, а преди няколко дни се оженихме и този съученик ни стана кум

при нас беше любов от пръв поглед
мъж ми продуцираше едно предаване,аз се явих за водеща и мъж ми веднага мен избра,той се влюби от пръв поглед аз мааалко по късно
предаването се провали ,но нашата любов продължава

За първи път се видяхме по работа, преди година и половина, точно за петнайсетина минути, пред НДК. В момента, в който ми подаде ръка и ми се усмихна, усетих, че това е моят мъж. При него чувството, че аз съм неговата жена, дойде месец по-късно, но затова пък достатъчно силно и трайно. Ако някой не вярва в любовта от пръв поглед и щастливата развръзка, аз съм живо потвърждение, че тя съществува и е прекрасна!

Преди 7 години.
Като в приказките беше.
Беше август, неописуема жега. Любимото ми село.
Бях го съзряла в далечината в един предишен ден, но тогава нямах смелостта да го заговоря. Гледахме се взаимно доста продължително, но.. нищо.
Днешният ден явно трябваше да е съдбовен. Бяхме ходили на пещера с компанията и тъкмо се връщахме. Изглеждах ужасно - мръсна, изподрана, изпотена, без грим.. ужас. Но го видях за втори път. И този път просто трябваше да го заговоря. Иначе кой знае как щеше да се развие животът ми. И го направих - извиках го да дойде към мен, бяхме на двата края на центъра на селото. Той дойде и застана пред мен....... Тогава се видях най-синьо-зелените очи (още не мога да определя какви точно са), които някога съм виждала! И се влюбих първо в тях. Поговорихме си някакви безмислени глупости, така и не помня какво точно, толкова запленена съм била! После се разделихме - той се прибра със семейството си в града, от където бяха. После чрез мои познати в един от следващите дни му изрових телефона и .. му звъннах! Той веднага ме позна! Нарече ме "пате" в края на разговора ни и аз припаднах вече (наужким де)
Бях безвъзвратно влюбена и загубена. Разбрахме се да се видим. И се видяхме. Аз дойдох с приятелката ми, а той - с неговия приятел. Без въобще да сме се разбирали. Беше изключително неловко всичко. Но после продължихме да се виждаме и .. така. Докато не свърши лятото и трябваше да се разделим Аз си отидох в София, той си остана, тъй като бяхме още ученици. Последва мъчиителна връзка с редки виждания веднъж, два пъти месечно. Неусетно мина времето.
Сега вече живеем заедно от близо 3 години..

Като ученичка ходех на кънки в Зимния дворец. Той работеше там и се виждахме често. На 22.12.91 г. бях на купон у тях. Тогава ми призна чувствата си. 10 месеца по-късно и аз признах своите.

Ние пък се запознахме по телефона.

Отидох аз в Свищов за да отработя 2 години стаж, защото в София никъде не искаха да назначат учителка без такъв...(освен това половин година преди това се разделих с любовта на живота си и още преживявах криза)

Това стана през есента на 2002-ра.(лелеее, кога минаха 5 години)...

 Колежките ме гледат самотна, все ме подпитват не съм ли си намерила компания...и едната един ден ми каза, че първия й братовчед е много добро момче, няма си приятелка и ако искам да излизам с тяхната компания, та да не скучая по цяла вечер...
И така, дала му телефона ми и той ми се обади...
Чак на третия разговор успяхме да си уговорим среща, чакахме се на едно място под една лампа една вечер...
Оттогава няма вечер, без която да заспивам без мисъл за него...

Като си помисля, че отначало го харесах само по външния вид, но ми се стори голям отворко, а аз не харесвам такива...Оказа се най-добрия, най-умния и най-хубавия човек на земята...

През 2005-та се омъжих за него, като този път аз му предложих по телефона...(но това е друга тема)
Точно в деня преди сватбата разбрах, че съм бременна(а колко се ядосвах, че ще ми дойде точно на сватбата...)

Благодаря ти, Боже!
Вярвайте - ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО!

Леле, бая съм се отплеснала от темата!!!

Та, за първата среща - нагласила съм се аз, гримирала съм се, косата-на фитилчета, дрехите-нищо особено-дънки(не исках да се труфя, не ми е в стила).
Слизам надолу по една стръмна уличка. Ноември е, хладно и мъгливо. Лампите са като големи бели топки в нощта. Виждам фигурата му под лампата, приближавам се усмихната и неловко си подаваме ръце - аз съм Люси, аз съм Здравко, приятно ми е...
А очите му едни големи, малко по-висок от мен, топла усмивка, точно като гласа му по телефона...Изглежда доста по-млад отколкото си представях. Колежката ми го представи като дистрибутор на кафе, а той един младеж...
Вървим към дискотеката, там ще се срещнем с още едни негови приятели. Приказваме общи неща.
И като дойдоха приятеля му и неговата жена, се поотпуснахме и като се започна едно пиене..
Здравчето ходил в Германия 2 години и скоро се върнал, още го държеше тамошния дух и ми се стори голям отворко, направо чак прекаляваше с изказванията си. Даже накрая на вечерта започна да ми хваща ръката (което на мен ми се стори много интимно и го скастрих яко). Когато обаче налетя да ме прегръща, направо го отрязах.
Не се скарахме, но от хладното ми държание той (по-късно ми разказа)почти се бил отказал от мен.
(дотогава той не бил получавал такива категорични откази и е имал мноооого момичета).
Цяла нощ не можах да спя да анализирам вечерта и изводите ми бяха, че макар и хубав, няма да се хващам с него, хич и не преритвах за гадже тогава...

Осъзнах, че не мога без него няколко месеца след запознанството ни, след като той замина за Германия да превежда на един бизнесмен. Беше само за седмица, а ми се сториха месеци...

 Запознахме се като колеги. Аз бях слушала за него от мъжа, с който в момента имах нещо като тайна връзка (в същото време ходех с друг, с който имах продължителна и мъчителна връзка от близо 6 години - изобщо пълна лудница  ). Та нашия общ "познат" много ми беше говорил за него. Стана ми симпатичен още първия път като го видях и си говорихме. След около седмица ме изпратиха да работя в района, в който и той работеше. Беше много мило и възпитано момче (момче, защото впоследствие разбрах, че е по - малък от мен с 3 год., но нямаше връщане назад). Случваше се вечер да пием по нещо заедно с мъжа, с който имах "тайна" връзка и с познати и той беше там. Много го харесах.
 Скоро след това ми уреди компютър, идва няколко пъти до нас, а аз вече бях здраво хлътнала, въпреки че бях в неизяснени отношения с двама мъже. Той стана третия  . Една вечер ме покани на гости у тях с приятелите му и аз отидох. Нищо не стана тогава, закара ме до вкъщи и се разделихме съвсем приятелски, но три дена в главата ми беше само той, а учех за изпити . Една вечер докато си чатехме в icq аз му признах колко го харесвам. /на другия ден отидохме на кино. това беше и първата ни истинска среща. Чувствах го толкова близък и го харесвах още повече от преди. Не ми пукаше колко е сложна ситуацията при мен. В киносалона го хванах за ръка и усетих, че дланта му е потна и трепереше. Целуна ме и ... на мен ми стана ясно това е човека. Много бързо си разясних отношенията с другите двама и всичко се подреди както трябва. След два - три месеца връзка започнахме да обсъждаме въпроса за бебе, скоро след това забременях, следващият месец ще се омъжим и живот и здраве февруари месец очакваме раждането на нашето момченце.
    Не всичко при нас е розово, но и сега като се събудя сутрин и си казвам, че това е човекът с когото искам да прекарам живота си.

Първият път когато се видяхме със съпруга ми не беше нищо особено. Още един в компанията ни. После ми разправяше, че ми се сърдел, защото не съм го била черпила. Аз вярно, че черпех за нещо, но вече не помня за какво.
И така. Почнахме редовно да се засичаме на по бира след работа, и на разните "чатърски" срещи, и по безсънните билярдни нощи... Направо ми беше станал сянка Май не сме имали точно определена първа среща.

Беше се оплаквал на кумата "аз толкова я обичам таз АнМари, а тя никакво внимание не ми обръща". В началото де

Аз се запознах с него още докато бяхме деца така да се каже. Аз на 15 той на 18. Отидох на гости на негова братовчедка и така тя ни запозна. Дори не му чух името, толкова неглиже ми се стори. После разбрах, че и той си помислил за мен същото. След 5 години някъде тази среща се повтори, но в дискотека. Гледам някакъв страхотен пич, изчервих се, а моята приятелка вика "това е братовчед ми"
Ама тя има много, аз не ги познавам и реших, че е някой друг. Тя ми каза, че го познавам, но изобщо не можех да схвана, че става дума за същия човек - коренна разлика.
Покани ме на танц, целувахме се цяла нощ на пейката пред техния блок и така до днес. Той също не могъл да познае, това грозното патенце какъв лебед е станало.
Това е нашата съвсем истинска история 

нашата среща беше насляпо, защото се запознахме в чата.след два месеца сладки приказки се видяхме.малко се стреснах, защото мъжа ми не беше това, което съм очаквала.Понеже е металист очаквах да видя някакъв тип с дълга коса и черни дрехи, не беше голям красавец, сега се чудя какво толкова съм харесала в него.Но се убедих, че не външният вид на човека е важен, а чувствата му и вътрешната красота.

На рецепцията на един хотел в Испания. Т.к. беше запознанство от сайт/ а след това 6 месеца здрав чат/, решихме да се срещнем на неутрална територия. В началото чувствах че някой ме наблюдава, ама аз се разправях с рецепциониста, защото ми каза, че нямам резервация. Аз не бях притеснена за себе си, а за него- да не си помисли "човека", че съм го излъгала. А той беше вече се настанил в стаята. И ме заведе на първата ни вечеря на свещи/ беше ми я обещал/ и тогава разбрах, че това е наистина мъж, който си държи на обещанията.

Ние се запознахме по тъжем повод.Приятеля на моя приятелка се самоуби .Мъжо беше негов приятел и всяка вечер ходехме в моята приятелка за да не е сама в мъката си и там беше първата ни среща.

Преди 12 години, на 15-тия ми рожден ден един приятел го доведе на купон вкъщи! 5 години най-добри приятели и 7 заедно!

Ние пък се запознахме в дискотека, противно на всеобщото мнение, че на подобни места не можеш да намериш човек за сериозна връзка.

Ние се запознахме на събирането, с което отбелязахме раждането на една моя племенница. Той, колкото и да е странно, се озова там случайно. Даже съвсем бегло познаваше родителите. Веднага почувствах, че мога да бъда с този човек. Изпитах някаква тръпка, хареса ми не само външно, но и по начина, по които разговаря и се отнася към другите. Дадох му моя тел.номер, но той не се обади. Един ден, след около месец, отивам на гости при братовчедка ми, която е сестра на майката на племенницата ми,  но заваля и тя ми зае един чадър. На следващия ден й го върнах. Тя живее в къща и двете сме приказливи. Вече ме изпраща, чак през оградата, а ние още говорим. С периферното си зрение виждам, че някой излиза от една кола и я поздравява. Той милият познал нея, а мен дори не видял. Аз казах "чао" на братовчедка ми, а с него се заговорихме. Беше почти като първа среща. После ми се обади и така сме вече 9 години заедно.

ааа и ние така
след седмица трябваше да дойде в габрово на очни и се разбрахме да се видим там
още докато минавах край него с автобуса разбрах,че това е той!
после ходихме на пица и до 5 сутринта прекарахме в сладки приказки (и още по-сладки целувки)..и аз вече бях влюбена, да не говорим за него
после 2 седмици бяхме заедно непрекъснато..сега ни чака сватба 

В дискотека, той познаваше едно момче от моята компания. Беше доста настоятелен, искаше веднага да си уредим среща за другия ден. Аз по това време имах едно гадже, което много ме ядосваше и реших напук да отида на срещата. И така вече 10 години сме заедно.

бяхме колеги.работехме магазин до магазин,но аз дори незнаех,че готин пич работи в съседния магазин.такава шматка бях. а той ме съзерцавал тайничко и фактически първата ни среща беше като дойде да ми иска огънче да си запали цигарата,а аз милата,мигам,мигам.....неможах да му дам огънче,защото нямах.но както и да е,така се започна..това беше далечната 1993год.
божеееее ,какви времена бяха......

Колеги сме.Така се запозвахме.Запознанството не беше нищо особено.След две седмици  ме покани да излезем и  да поговорим за работа .След няколко месеца заживяхме заедно и така чак до днес 

Първата беше в  една студентска стая, претъпкана с народ, по - точно с жени, а той сам, и един мълчалив. Та ми стана интересен и се разговорихме, а той така се люшкаше на столчето си.....Истинската ни първа среща беше на кино, но пък тогава се оказа, че и сестра му и вуйчо му са с него-да се смее ли човек, да плаче ли....Ама "любов" необяснима и сляпа, в такъв филм се вкарах, че роман мога да напиша някой ден...

Ние си чатихме около 3 месеца когато бяхме на 16 После се запознахме и така--сега ще се женим. Но....имаше много неща помежду първата ни среща и сегашното ни положение.
Когато го видях за първи път бях някак разочарована, но пък си знаех, че този мил и прекрасен джентълмен ще промени живота ми един ден!!!

Запозна ни един мой колега от университета,на един купон в общежитието.Двамата бяха съквартиранти.В началото връзката започна като на майтап.При един сериозен разговор ми каза,че ако търся сериозна връзка,съм сбъркала адреса.И така вече 10г. съм на грешен адрес.

И ние в заведение.
Месец преди това го бях зърнала за кратко, но не се запознахме, така и незнаех кой е и какъв е, но ми направи впечатление.
Една вечер приятелки насила ме замъкнаха в един бар, дойде приятелят на едната и го доведе със себе си (двамата били колеги).
Седях си на тъмно в ъгъла на бара и го наблюдавах, той сам дойде при мен, заприказвахме се, почерпи ме с питие, второ, трето... изнесохме се на отделно сапаре и си разказахме житието и битието - кой от къде и какъв. Сутринта трябваше да си пътувам за Варна (бяхме в София) и нямаше нужда да спя, така, че отидохме и хапнахме в Хепи. Изпрати ме до таксито и тъй като ми стана хладно, ми даде якето си. Знаех само името му и той моето, дадох тел. номер чак след месец. Уговорихме се, след седмица в същото заведение да му върна якето.
4 месеца излизахме всеки ден, после заживяхме заедно и ми направи предложение за брак; 1 година по-късно чакахме бебе.

Имам спомен от първата ни официална среща, макар че беше преди 16 години.
Чакам аз на уговореното място , но човека не идва, след 15 минути му звъня по телефона / на домашния , тогава нямаше мобилни / и той вдига.  Чоплел семки от притеснение и не може да се накани да тръгне. 
Дойде накрая, ама с голямо закъснение. Сега на моменти си викам, защо ли ми трябваше да се обаждам, да бях го разкарала още тогава. 

Запознахме се на рожденният ден на наша обща позната.Аз след трагичен развод,той курсант в Морско училище.Харесах го веднага и си казах :От този мъж искам деца и с него искам да остарея.Та така в края на вечерта ми предложи среща за след 2 дни.Аз отидох,чакам ,чакам него го няма.Накрая тъкмо да си тръгна го виждам запъхтян идва.Почнахме да излизаме.Той се държеше доста резервирано,аз обратното.Бях си заубила ума по него.След година се разделихме и после пак се събрахме та до днес.Вече почти 14г.

Запознахме се на един плаж, преди 11 години. Бяхме много момичета, а той с още едно момче, което в последствие ни кумуваше на сватбата. Харесал ме, ама аз откъде да знам, през цялото време си говореше с приятелките ми. Запознахме се, но бяхме много различни. Една година излизахме, хванати за ръка само, целунахме се доста по-късно... Повече от две години изглаждахме различия, нямах си на идея че може да се получи нещо, много се карахме и все сърдите бяхме. После като отиде в казармата, направо полудях без него, то бяха писма, то беше чудо, там се обяснихме в любов, нали е по-лесно да се напише И така, женени сме вече 8 години...

Ние пък се запознахме в един сайт (но не сайт за запознанства, а друг, с по-обща насоченост). Писахме си 4 месеца и се видяхме на кафе. Аз си го бях харесала още от снимките, после на срещата- видя ми се още по-хубав Но той самият от началото не ми даваше много знаци, че ме харесва по-специално, затова почнах да съм по-активната и така.

Иначе на самата среща- пихме кафе, бяхме на кино и като ме изпрати на маршрутката, каза: "Айде, и пак ще си ГОВОРИМ", при което аз с огорчение си помислих - само това ли

Нас ни запозна общ приятел,който си падаше по мен ,но аз изобщо не го харесвах.Постоянно го мрънках да ме запознае с неговите приятели,а той ми обясняваше как няма да ги харесам ,защото били смотани.Един ден се престраши и ме запозна с тях.Запознах се с едни красиви зелени очи.Цял ден след това обяснявах как съм видяла най-красивите зелени очи.Бях му дала телефона си,но не вярвах ,че ще звънне,но той го направи  Бяхме се уговорили да се чакаме и да отидем при другите на пица.Аз обаче разбрах да го чакам пред негови блок,а той говорел да ме чака пред нашия.Аз обаче съм зле с цифрите и съм била казала,номера на съседния блок.Ние сме от един квартал.Тогава незнаех,че всяка цифра веднага се запомня от него.Той виси пред съседния блок,аз вися пред неговия.Добре,че имахме контра-уговорка с другите .После след пицата го поканих в къщи(тогава бях сама,нямаше ги наще),единсвеното което можех да му предложа за пие беше чай.Пи нашия чай до 5ч сутринта,а мрази чай .Твърди ,че на такъв кръстосан разпит,никога през живота си не бил подлаган.

Любов от пръв поглед,запознанство,съвместен живот вече 9 години.                                         Бяхме колеги и една вечер ми каза,че след работа ще ходи на гости на приятели(малка хитринка) и като се прибира ще мине да ме посрещне,да се прибираме заедно.А той, прибрал се,наспал се  и добре,че се сетил да не си сменя дрехите,за да не разбера за лъжата. А аз-влюбена и загубена,надали щях да забележа.Отидохме на кафе,всичко беше спокойно и умерено,направо да не повярваш,че сме влюбени един в друг. Вечерта завърши с изпращане и целувка. След това нещата се развиха на бързи обороти и след един месец вече живеехме заедно.

Да се включа и аз 
 
  Видях го за първи път, когато постъпих на нова работа. Още тогава си го заплюх  Но така се стекоха обстоятелствата, че започнах връзка с друг колега и........  Година и нещо след това случайно се срещнахме в един автобус - той на път за София, аз за Пазарджик. Тогава и двамата помъдрели решихме да не се изпускаме. Още следващата седмица му бях на гости, предтави ме на техните като една приятелка  , заведе ме на вечеря, но още нищо.... Даже като се прибрахме в тях, за мен имаше оправено друго легло    Ние обаче набързичко поправихме грешката    Три месеца след това заживяхме заедно. Скоро правим 2 години, а след няколко месеца плода на нашата любов 

Аз я познавах от около 15-16 г. като хубавата приятелка на мой приятел и до там. Преди 3 години когато тя беше омъжена за друг, а аз от доста време разведен започнах атаката - случаен наистина общ банкет за подновяване на контакта и няколко провалени "схеми" да излезем на обяд, излезнахме. И така се почна та до сега! Съдба!

Eй ти ли  разведе жената?   

Викат ми още разбивача на семейства - 3 имам в списъка си!

НА един купон в студентските общежития, мой колега ни запозна. Много не му се искаше ,щото и той ми беш хвърлил око, ама химията си каза думата

В училище, преподаваше ми по биология, едвам го изчаках да напусне Сега се обичаме страшно много, женени та и бебче си имаме...

В интернет.
Първата реална среща беше на гарата, за да ме заведе у тях в друг град.
Слезе от рейса, косите му падаха по рамената, аз почти си глътнах езика.
Той дойде при мен, аз го гушнах  , той се стресна  . После се хванахме за ръце и седнахме да чакаме обратния рейс. Говорихме си глупости.
В рейса се гушнахме и целунахме за пръв път, беше много хубаво 
После стигнахме у тях. На вечеря се запознах с майка му, баща му, баба му, дядо му, леля му  Направо потъвах в земята от срам, първото момиче, което завел вкъщи съм била и хората решили, че ще ставам снаха. Майка му ме закопа с репликата : " Яж, яж, аз като дойдох снаха в тая къща и първата вечер ме беше срам да ям, а после цяла нощ да видиш как се стои гладна". Аз 
Всичките ми приятелки мислеха, че ще ме отвлече, изнасили, убие и прочие по време на тази двудневна екскурзия (която стана4дневна и те решиха, че съм пристанала)  .
Той пък взе, че поиска да се ожени за мен една седмица по-късно.

Запозна ни общ приятел. Няма да забравя тази среща, защото още тогава усетих, че има нещо, което неудържимо ме привлича в този човек - цяла вечер се опитвах да си изясня това усещане. Накрая реших, че ми прилича на някой, даже намерих на кого... Виждахме се рядко, все покрай общи приятели, но по това време аз бях затънала в една ужасна връзка...
След около година и нещо време, все пак трябваше да събера себе си от останките, в които се бях превърнала заради предишния, всичко се разви много бързо - буквално за месец време заживяхме заедно, а на следващата година бях бременна.

Ние пък се видяхме в едно кафенце в началото на 2000г. Моя приятелка си падаше по неговия приятел, та вместо те ние та така до 2007, докато сключихме брак, дете още нямаме, но работим по въпроса

Взе ме на стоп! Почти бях стигнала, беше вече тъмно, но как успя да ме накара да се кача...бях на 16г., той на 28г. Разделяхме се , събирахме се 10 години и накрая се оженихме и детенце си направийме

Запознаха ни общи приятели.В едно кафене, а той ме гледаше така влюбено.Срещата се е състояла по негово желание.Видял ме и ме харесал.Да, но на мен не ми харесваше.Казах им да измислят нещо и да го разкарат, защото не ми хатесва, та той е черен, грозен .Да, ама той много настояваше.Започнах да си играя с него .Всеки ден му се сърдех за нещо, тръшках се и си придавах ината.Докато един ден не ме спря с мотора на главната улица и ми заяви:"Върви си предавай номерата на някой друг" .Три дни стоях над телефона, за да чакам да се обади.Нещо се преобърна в мен .Ама нали съм си инат, на третия ден той ме потърси.Вече сме 7год. заедно с прекрасно момченце .

Аз млад оперен сокол, тя бяла нежна гълъбица, море ,пясък ,романтика ...
Ех, луната и звездитееееееее.....

  Размечтах се ...

Познавахме се  бегло от деца.През 1995 отидохме на ученически лагер.От тогава станахме неразделни приятели-той на 12,аз на 14. След 3 години прикриване на чувства, се престрашихме и станахме гаджета .2006 се оженихме и след 1 година се роди бебо

Еовин, много ми хареса твоята история

Ами как.Той ме е видял и  аз не знам къде,харесал ме е и е разбрал че съм братовчедка на жената на негов братовчед.Излязохме четиримата заедно,запознаха ни и така.
Всъщност тогава не станахме веднага гаджета,а чак след няколко месеца,може да беше и година.Вече не помня

В дискотеката се запознахме.Бях тръгнала да карам до там мой приятел и приятелка,но не ми се оставаше,та едвам ме навиха поне да вляза за малко.Там се запознах с техните приятели от които беше и настоящият ми съпруг . Като ме видял първите му думи били- ....,, лелееее,тая ако ми стане жена ще ви черпя цял живот........,,  .То така и стана накрая.

мойто момче също беше учител.е не преподаваше на мен а на мой бивши съученички.в началото изобщо не го бях забелязала,а излизахме с една компания.един ден отидохме на рилския на разходка.качихме се на скалата на желанията.после като се прибрахме той си тръгна и аз едва тогава осъзнах че вече съм влюбена а на скалата на желанията той си пожелал.....мен..