Отговори
# 15
  • Мнения: 1 470
Привет. Аз бях там:) Какво ти трябва?
Всъщност на мен лично нищо...
Но смятам че е време отново да направим нещо!И понеже сега сме по улегнали,примерно,или по...Всъщност няма значение!!!Предлагам първо да започнем със създаването на наша си партия,за да можем с нея да влезем в управлението на държавата ни,и да вземем нещата в свои ръце!!!Стига сме мрънкали,стига сме оцелявали,стига вече сме търпяли!!!Какво ще кажете?!

Ти верно си Червена Шапчица Mr. Green
Ами аз какво ви казвам Laughing Laughing Laughing

# 16
  • Мнения: 165
Уморих се... но скоро ще се промени нещо, надявам се. Ние ще го променим.
И как? И ако се направи партия каква ще е тя? "Партия на недоволните"? И мислите ли, че тези които се намърдат в парламента няма да станат като всички които са там и в момента? ЛАПКАЩИ. нямам друго съществително за тях.

Терси какви хора влизат в парламента,винаги е зависело и от теб и мен!Пък и аз те каня да влезеш с нас там,и прецени сама дали ще лапаш!И това няма да е партия на недоволните както ги ни наричаш ти,защото недоволни са всички...А партия на справящите се,на хора-майки които ще променят българският ни свят,за своите деца...
   
Съгласна съм с теб. Винаги съм била ЗА гласуването, защото ние решаваме наистина. Силно се надявам да се получи такава партия, защото държавата има нужда от такава. Но... Пък и с тея купувания на гласове вече незнам и дали ние решаваме. Мисля, че не. Просто всичко е толкова корумпирано, че никой няма да допусне амбициозни и наистина мотивирани хора да стигнат до управлението. Много ми се иска да греша. Ако се стигне до нещо там съм с две ръце и карака, но ми се струва просто невъзможно.

# 17
  • Мнения: 1 470
Какво можем да загубим ако пробваме?!
Всички които са там,са също хора...Ако те си бяха мислили,дали да го направя,или да чакам някой друг да го направи,или просто ще си мизерствам,но ще ми е спокойно...Дали щяха да стигнат там?!
Или се хващаш и го правиш,или гледаш отстрани...Това е?!Правим ли го?!

# 18
  • София
  • Мнения: 5 074
Мммм, да. Много по-лесно е да се правят номинации пред компа, отколкото протести и партии на улицата newsm78 Никой няма да дойде вкъщи да ни попита от какво сме доволни или недоволни. Ако сами не намерим начин да си кажем, нещата няма да се променят.А и точно сега ли трябва да се мисли за име на несъществуваща още партия? Звучи ми като рибата в морето, тигана на печката !

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
Бях на студентските протести през `89-`90 година. За протестите отпреди 11 години подозирах какво ще се случи - както при първите студентски протести. Явно всяко поколение трябва да си изживее този миг на опиянение.

# 20
  • Мнения: 1 470
Мммм, да. Много по-лесно е да се правят номинации пред компа, отколкото протести и партии на улицата newsm78 Никой няма да дойде вкъщи да ни попита от какво сме доволни или недоволни. Ако сами не намерим начин да си кажем, нещата няма да се променят.А и точно сега ли трябва да се мисли за име на несъществуваща още партия? Звучи ми като рибата в морето, тигана на печката !
Всъщност е вярно за рибата и тигана,но няма все пак да е лошо и за ишмето да се помисли,защото като се пусне подписка,какво ще пише на нея?!Учредяваме партия,но все още нямаме име?!Абе иска си да се позанимаваме!Ама цялото време е пред нас нали?!

# 21
  • Мнения: 6 315
Помня много неща. Току-що бях влязла в университета, прясна студентка бях. Не пропуснах и ден от протестите. Скачах, пях, бях страшно ентусиазирана от това, което правехме. Имах усещането, че е нещо велико! Изпушихме запасите от Дунав на дядото на един приятел. Нито имаше какво да се яде, нито какво да се пуши.  Confused Получих обриви по целите крака от дима на горящите гуми. Боядисах си лицето в зелено и носих надпис "Ние сме на фотосинтеза" и като се прибрах племеника ми избяга от мен, защото се уплаши...

Когато хората нахлуха в народното събрание не присъствах, точно си бях тръгнала, защото бях сама. Уплаших се.

# 22
  • Мнения: 1 470
Бях на студентските протести през `89-`90 година. За протестите отпреди 11 години подозирах какво ще се случи - както при първите студентски протести. Явно всяко поколение трябва да си изживее този миг на опиянение.
Де да беше въпрос само на опиянение?!Май за всичките тези години,ние основно оцеляваме...

# 23
  • Мнения: 3 447
Опиянение е точната дума. И да, оцеляхме въпреки протестите.

# 24
  • Мнения: 1 470
Опиянение е точната дума. И да, оцеляхме въпреки протестите.
Може би не за дълго?!

# 25
  • Мнения: 3 036
Тука е мястото да направя поклон пред студенската общност,за онези времена направихте невъзвожното,а днес...
Детето ми е студенка,но "вятър я вее на бял кон".Нищо не е останало от тази напориста младеж(оле,звуча като ремсов деятел)

# 26
  • Мнения: X
ама вие в ред ли сте
за какво опиянение пишете
всичко беше планирано и подготвено
ние само бяхме използвани
а на някои даже и платиха, бяха един вид професионални протестиращи един вид
пак ли искате да напълните нечии сметки в рамките на 1 месец

не мислех, че още има хора-идеалисти, вярващи в безкористната идея на организаторите
ама вие сте доказателство

и това ли мислите, че ще бъде изхода, нова дестабилизация?

мерси
после да не ревете пак при хиперинфлацията

# 27
  • Мнения: 4 068
Помня я, как да не помня. Тъкмо бях в 11 клас и отидох в София да си избирам плат за рокля и....сложиха барикадите и си останах там пчти 2 седмици. Та се поразходих по митингите и аз. Беше адски студ,  но беше забавно. Не че тогава още много ме е вълнувало какво става в държавата, но закачих и аз от студентските протести де.

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
Джоел,
човек прави такива неща като е на 18-20 години, а не на средна възраст. Затова го нарекох опиянение на поколението. А моето поколение бяхме точно на толкова като избухна демокрацията. Никой от нас не предполагаше кой какво е пресмятал и прочее. Следващите бяха преди 11 години, а тогава на протестите пак бяха 18-годишните. Ние вече го бяхме преживяли

Написала си, че си на 36 години. Ако наистина е така и ти си била по това време на около 20. Пишеш така, сякаш си била на 40 и си знаела предварително какво ще се случи. Ти не беше ли на протестите? Или си имала вътрешна информация за какво става въпрос.

# 29
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
О, толкова много години ли минаха от тогава? И аз бях студентка. Бях в Пловдив и не можех да се върна в Ямбол. Помня как мъжът ми(тогава приятел) носеше финанси от едната страна на барикадата и аз ги взимах от другата. Пловдив беше май най-окупиран. Помня, че тогава имах изпити, които се отложиха. Помня и как скачаше хазяйката ми(доста възрастна, но синя) от радост, когато падна правителството.

Общи условия

Активация на акаунт