фана ме шубето....

Не се притеснявай за нищо.Всичко ще стане от самосебе си.Остави се на течението и не му мисли много.По добре да помислиш за хубавите неща и да почетеш малко "д-р Спок" и малко "Хранене на бебето".Но не се притеснявай природата е заложила в жената"майчински инстинкт",който се развива в теб по време на бременност.Затова почти всички майки могат да се справят и без бабините съвети.Приемете само бабината помощ,тя е нужна още повече когато родиш "секцио".Аз родих така и то не по мое желание,чакаха ме 18 часа в предродилно,на системи за ускоряване и на 18-я час след изтичането на водите ми,загубиха тоновете на бебето и ме оперираха.Възстановяването беше някакъв кошмар.Другите майки ги изписаха на третия ден, а аз стоях 14 дена в болницата и там настъпи средродилната депресия,по принцип тя по-леко и по-бързо отшумява когато си вкъщи.Секциото води след себе си много последствия и ако с тези думи мога да откажа поне една бъдеща майка,то ще бъда доволна.Цели 40 дена не можех да се обръщам в леглото,обличането ми беше ад,навеждането и изправянето също,а ставането от леглото когато бебето заплаче-трябва някой да ви дърпа.Повярвайте ми родилните болки бяха нищо в сравнение с тези на операцията следващите 2 месеца.Така е защото операцията е на място където са коремните мусколи и затова всяко движение е затруднено.Вече минаха 4 години и все още ме боли при определени движения,вдигане на тежест или от лошото време.Това ще остане за цял живот.А една приятелка я оперираха повторно след година на същото място заради киста,нямате си представа тя какви болки изтърпя.Явно природата си е заложила по какъв начин да се ражда и той излиза най-безболезнен.Хубаво нещо е медицината,тя спасява много животи,но трябва да се използва при нужда.Дано не съм те изплашила,но целта ми е да те откажа напълно от съмненията ти,защото когата отидеш в болницата да раждаш и болките започнот съм сигурна, че ще се изкушиш да предложиш на лекаря да ти направи секцио,но знай че болките ти няма да са по-леки след операцията от тези на самото раждане.А и всички раждания са различни.Когато лежах в болница за задържане,станах свидетел на много раждания,които минаха безпроблемно,много бързо и без кой знае какви болки,и то все при първескини.От тогава се успокоих и видях,че никак не е страшно,а преди това се ужасявах от мисълта за раждането. Успех ти желая и спокойна бременност.