Как беше при вас?

# 15 22 дек. 2007, 07:52 ч.

Мнения: 217

Нормално е да й е мъчно. Моити родители например, бяха привърженици на тезата, че децата рано трябва да се изнесат от къщи. Аз напуснах семейното жилище на 19 и отидох да живея сама, въпреки че всички живеем в един град. И колкото и да беше "корава" майка ми, усещах, че й е тегаво... Дали защото се тревожи за мен, дали защото изведнъж усети, че времето тече.... Кактои да е, вече 12 годни сме си много близки като вилнеем двете по кръчмите... Simple Smile

За протокола - като шест години по-късно намерих човека и се омъжих, тя видимо се успокои, макар и да не си го признава Twisted Evil

# 16 22 дек. 2007, 10:10 ч.

Мнения: 2 556

Ето един проблем, с който не съм се сблъсквала. Майка ми беше супер щастлива, че се женя, тъй като се бях зарекла, че едва ли някога ще го направя и нейните опасения да не остана стара мома бяха твърде големи. Mr. Green

Мисля, че направо камък й падна от сърцето, като разбра, че ще се омъжа все пак. Никой не е страдал от "раздялата" нито аз, нито родителите ми. Всички бяха щастливи и доволни Grinning

Ако някой е плакал, е било само и единствено от радост явно.

# 17 22 дек. 2007, 10:17 ч.

Мнения: 5 577

С моята майка сме изключително близки. Въпреки това тя беше толкова щастлива, че се махам от нас и ще имам свое семейство (бях на 21 години). С такъв трепет ми стегна багажа за 17 мин и ми каза след месец "Идеално ни е с баща ти в тристайния апартамент, откакто теб те няма Heart Eyes

Обичаме се много, разбираме се чудесно, но един път в седмицата ни е достатъчно да се виждаме.

# 18 22 дек. 2007, 10:24 ч.

Мнения: 90

Цитат на: smehorana в пт, 21 дек 2007, 22:10

Рано или късно птичето отлита от гнездото.На майка ти това й е ясно сигурна съм.Наистина мъчно е,но в крайна сметка ти вече създаваш твое собствено семейство.Не унивай Naughty

Предполагам,че ако си щастлива и родителите ти ще се радват с тебе.

Много точно казано.

# 19 22 дек. 2007, 11:05 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Когато стана ясно, че ще идвам към Варна на мама хич не и беше хубаво. Каза, че не може да си представи как така няма да съм там. После беше изпаднала в някакви депресии. Но сега е добре. Свикна. И твоята ще свикне.
И ние някой ден така ще бършем по някоя сълза. Пък после ще свикнем. Това е живота.

За протокола трябва да отбележа, че на мен съвсем не ми беше мъчно. Свободата е голяма радост, така да се каже. Mr. Green

# 20 22 дек. 2007, 14:54 ч.

Мнения: 1 844

не виждам защо трябва да им е мъчно на родителите,според мен тези сълзи не са на тъга,а на радост и на майчини чувства да видиш детето си пораснало,как съгражда вече своя живот.
и аз се сгодих скоро,но тъга не съм изпитвала,нито родителите ми.е,аз и мъжо така или иначе си живеем отделно от тях..
но човек не може вечно да е до полата на мама и тате..хората,живели по тоя начин не са добри примери..
а и това,че ще се омъжваш няма да те отдалечи от родителите ти..

# 21 22 дек. 2007, 15:18 ч.

Мнения: 1 761

Вместо да страдаш,че се разделяш с майка си, радвай се,че ще живееш с мъжа си,ще имате деца,ще правите секс....мама тези неща не може да ти предложи.А и щом сте в един и същ град можеда и се обаждаш винаги, когато имаш нужда.

Аз съм на 3000 км от мама.От 15 години живея отделно,сама си плащам сметките и сама си пера прането и да ти кажа-много е хубаво това усещане.

# 22 22 дек. 2007, 19:42 ч.

Благодаря ви ,момичета.
Давате ми голям кураж.
Знам,че е един нормален етап от живота ни,
но просто се чувствам толкова странно и само ми се плаче.
Дано всичко мине и замине и да свикваме по-бързо.

Причина:

Причина: