При нас беше малко трудно, защото с таткото бяхме от скоро, нямахме брак, а и аз току що бях приета студентка. Едва на 21, а той на 20 години - да кажа на семейството ми направо ми изглеждаше като да преживея кошмар. Имам сестра с която вече бях споделила, но с нея ми беше по - лесно, а и тя ме базикаше по темата - много се зарадва като и казах. И така остана трудната част. Казах им към края на третия месец, преди това се опитахме заедно с таткото, уви нямахме шанса да останем насаме с родителите ми. Решихме като се приберем за коледните празници да споделим с родителите си. Първа бях аз - препотих се хиляди пъти, сестра ми знаеше че ще им казвам, но и че ме е страх и звънеше постоянно, накрая каза, че ако аз не им кажа тя ще го направи. И така вечерята свърши, аз още мълча и понеже имам племенница започнах да повдигам въпроса за нея та да насоча разговора ама не става, думите се заклещили и не излизат. Баща ми тръгна да си ляга и аз реших, че вече трябва да го кажа и го казах, УЖАС. Естествено в началото се поядосаха, питаха как така не сме се пазили и след дни почна голямата радост.
А таткото ни лесен - та значи прибира се той, майка му го посреща и в последствие пита за мен, той и казва, че съм си при родителите за празниците и тя го пита: "Таня да не е бременна?" и той така и аз като ми разказва после.
Е това е моята историйка разказана накратко, ще се радвам да споделите и вашите.