И тъй като е Коледа - та за какво друго да поговорим?
/онези, които са отегчени от празника, от рояка коледни теми и цялата тази по уморителен начин лигава тупурдия - да замълчат моля
/
Градска легенда, измишльотина на инфантилни ентусиасти или реалност е, че по Коледа стават чудеса?
До къде стига вярата и от къде започва истината? А вярата може ли сътвори реални истини ?
Ако на някой му се е случило чудо* по Коледа, дали би го споделил тук, в тази тема?
Ако на никой не му се е случило чудо все още, но вярва, че то не е невъзможно - също може да пише.
Ето и моята история.
Миналата година, на Бъдни вечер - намерих дете. Беше се загубило на пазара.
Седеше самотно измежду сергиите, а продавачките го гледаха състрадателно, като със съпричастен шепот разказваха това на твърде бързащите суетящи се клиенти. Естествено, разбирането им беше твърде голямо, но не съвсем достатъчно, за да изоставят претрупаните си с орехови ядки, ошав и сушени чушки сергии. Та как би ни хрумнало да сравним царят клиент с което и да е дете? Та дори то и изгубило се.
....И тъй като не бързах за никъде, хванах детето за ръка и тръгнахме да търсим неговата майка.
Разбира се, никой от присъстващите не възропта притеснено, напротив - почувствах съпровод от облекчени погледи.
Може би половин час обикаляхме из сергиите, а то не знаеше нито къде живее, нито можа да ми даде някаква насока. Единствено отчаянието му бе очевидно, а сълзите му едва се удържаха да не се затъркалят надолу по личицето.
Когато бях съвсем обезверена и се чудех що да сторя, от нищото изскочи майка му и го грабна.
Изведнъж останах отново сама. Но чувството ми за самота от преди половин час липсваше. Мисълта, че на Коледа помогнах на дете, което носеше моето име, бе спасителна и някак по чуден начин умиротворяваща.
*Чудото няма измерения и граници. То би могло да бъде нещо съвсем обикновено за един, но чудо за друг.
/онези, които са отегчени от празника, от рояка коледни теми и цялата тази по уморителен начин лигава тупурдия - да замълчат моля
/Градска легенда, измишльотина на инфантилни ентусиасти или реалност е, че по Коледа стават чудеса?
До къде стига вярата и от къде започва истината? А вярата може ли сътвори реални истини ?
Ако на някой му се е случило чудо* по Коледа, дали би го споделил тук, в тази тема?
Ако на никой не му се е случило чудо все още, но вярва, че то не е невъзможно - също може да пише.
Ето и моята история.
Миналата година, на Бъдни вечер - намерих дете. Беше се загубило на пазара.
Седеше самотно измежду сергиите, а продавачките го гледаха състрадателно, като със съпричастен шепот разказваха това на твърде бързащите суетящи се клиенти. Естествено, разбирането им беше твърде голямо, но не съвсем достатъчно, за да изоставят претрупаните си с орехови ядки, ошав и сушени чушки сергии. Та как би ни хрумнало да сравним царят клиент с което и да е дете? Та дори то и изгубило се.
....И тъй като не бързах за никъде, хванах детето за ръка и тръгнахме да търсим неговата майка.
Разбира се, никой от присъстващите не възропта притеснено, напротив - почувствах съпровод от облекчени погледи.
Може би половин час обикаляхме из сергиите, а то не знаеше нито къде живее, нито можа да ми даде някаква насока. Единствено отчаянието му бе очевидно, а сълзите му едва се удържаха да не се затъркалят надолу по личицето.
Когато бях съвсем обезверена и се чудех що да сторя, от нищото изскочи майка му и го грабна.
Изведнъж останах отново сама. Но чувството ми за самота от преди половин час липсваше. Мисълта, че на Коледа помогнах на дете, което носеше моето име, бе спасителна и някак по чуден начин умиротворяваща.
*Чудото няма измерения и граници. То би могло да бъде нещо съвсем обикновено за един, но чудо за друг.
, защото не слезе кой да е, а самият Дядо Коледа но без брада. 
Да, стават чудеса. 
Девойко, радвате ми душата. Завръщането ви е великолепно. 
. И не мога да раzбера,zащо хората,които не вярват,че това е чудо,zапочват да питат другите zащо пък да е чудо и т.н. Ами ако не вярвате в някоя религия,ще ходите ли да питате поповете,zащо вярват в нея? Аz със сигурност няма да го направя. 
Бива закъснение, ама прекалява вече. Отчайвам се. 