За избора на име и семейните традиции

  • 8 846
  • 159
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 18
При моя син се получи много интересно тъй като го кръстих Станимир а и бабата и дядото са с подобни имена и и аз незнам сега на кой съм го кръстила,излиза че и на двамата,въпреки това не съм превърженичка че непременно трябва да е кръстено на някой .Е вярно е че после има разсърдени,но то това си е до хората тъй като аз го кръстих уж на дядото а се оказа че има съвпадение на 1 буква повече с бабата и  пак имаше сърдити но с времето всичко се забрави.Така че според мен както решат двамата родители така да си го кръщават,важното е бебчето да е живо и здраво Wink

# 151
  • на село
  • Мнения: 1 028
Аз съм кръстена на баба ми. Не че си харесвам особено името, ама все пак става за пред хора. Ако съм била момче обаче, щели да ме кръстят на дядо ми - Грозьо. Големи сръдни били още преди да се родя. Явно Господ се е смилил над мен  Rolling Eyes
За моето дете - майка ми още когато бях в четвърти месец, започна да ми обяснява как щяло да кръстим детето на свекървата. Даже и името и беше измислила  Shocked. Накрая ми писна, една вечер ги събрахме и в прав текст им казах, че детето ще се казва както ние преценим. Така че ако ще се сърди някой, да почва отсега, че да съм наясно отрано. Първите пет минути бяха като попарени, после дума не обелиха повече по въпроса. С това темата се приключи веднъж завинаги!
Второто дете /ако има/ пак ще го кръстя така , както ние си искаме!
Традиции - друг път!

не знам и аз вече ....
някой ако е бил в сходна ситуация да помага!Не искам да ги обидя ,напротив.Но как да избегна скандала един ден!

Виж сега, когато някой  си е скандалджия, винаги ще се намери за какво да се заяде! Името е най- удобното извинение. Така че спокойно си кръщавай с името, което ти си искаш. Поне навреме ще си наясно с какви хора си имаш работа.

Последна редакция: чт, 31 яну 2008, 08:30 от tatyana_77

# 152
Изборът на име на детето ти е от малкото или дори единственият избор в живота, върху който имаш пълно право!
Не си позволявай лукса да го отстъпваш на някой друг, да не съжаляваш цял живот.
Бабите и дядовците трябва да са достатъчно щастливи от факта, че имат живо и здраво внуче с красиво име, те да са давали имена на своите деца, когато им е било времето! За чуждите не могат да си казват мнението.
Угаждай на себе си, не на сулю и пулю! И без това носят техните фамилии - това е предостатъчно!  Peace

# 153
  • София,
  • Мнения: 4 267
Изборът на име на детето ти е от малкото или дори единственият избор в живота, върху който имаш пълно право!
Не си позволявай лукса да го отстъпваш на някой друг, да не съжаляваш цял живот.
Бабите и дядовците трябва да са достатъчно щастливи от факта, че имат живо и здраво внуче с красиво име, те да са давали имена на своите деца, когато им е било времето! За чуждите не могат да си казват мнението.
Угаждай на себе си, не на сулю и пулю! И без това носят техните фамилии - това е предостатъчно!  Peace

smile3501 smile3501 smile3501
И АЗ ТАКА МИСЛЯ

# 154
  • Мнения: 1 615
vesss9: " ...И без това носят техните фамилии - това е предостатъчно!" - само така си мислиш Wink
Моята дъщеря не е кръстена на никого, но не това е причината да ми "подмятат" упреци, а именно фамилията!!! Понеже родителите на мъжа ми са избрали да запишат своите деца не с тяхното фамилно име, а със собственото на дядо им, сега се подсърдват, че дъщеря ни е с фамилията на баща си, а не с името на дядо си - не сме го били уважили. И като питам от какъв зор, аджеба, да не носи фамилята на баще си, независимо как той се е сдобил с нея (аз не разбирам техния избор, но той е факт), ми отговарят "Ами така се прави!" Grinning Grinning Grinning

# 155
  • Мнения: 14 654
В деня, в който бабата на милото разбрала, че правнучето няма да носи името на свекър ми се обадила от Варна по телефона да направи щур скандал на мъжа ми и дъщеря си (моето свеки) как така са ми позволили да кръщавам детето на баща ми. Не можело така, безобразие, трябвало да нарека детето на свекъра. Но тази веселба ми я бяха спестили тогава, мъничето се бори 6 дни за живота си и само ми липсваше тази история. С най-голямата обич на света съм избрала името на детето си и смятам, че всяка майка трябва да има това право. Ужасно дребнаво е да тровиш радостта на родилка с глупави претенции.

# 156
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Аз съм кръстена на баба ми и и нося името както си е т.е. не е приинъчавано за да е съвременно. Не го харесвам, ама никой не ме е питал.
В семейството на мъжа ми, обаче много държат мъжкото поколение от години насам носи едно и също име. Незнам дали ме разбирате, но става въпрос не да се носи само първото име на дядото, а и трите. И тъй като и свекърът и мъжът ми са по едно дете, традицията съвсем се е засилила. Та синът ми не можа да избяга от това и той също носи трите имена на дядо си.... Не че аз съм имала нещо против, но нямам намерение да имам едно дете само. Та при второто ще е по-различно. Peace

# 157
  • София
  • Мнения: 62 595
ама те само по ЕГН-тата се различават  ooooh!

# 158
  • Мнения: 3 830
Момиченцето(нероденото) ще се казва Йоана, а не Янка, нали така? Peace Wink

Дайте му каквото име искате и не съобразявайте с глупости от сорта, че не се кръщава на починал. Peace

# 159
  • София
  • Мнения: 2 415
Човек трябва да е безкомпромисен с бабите и дядовците  Grinning
Налагат се и се сърдят такива, които са с по-лек умствен багаж, е моето мнение.
Ама традицията повелявала, ама какво ще кажат комшиите - драма голяма.
Да не сте снахи от 19 век, в крайна сметка!
А ако ще правите компромиси, поне ги търгувайте имената най-малко срещу нотариален акт.

Аз не давам за нищо да ми се налага никой, приятелят ми също. За деца не мислим още, защото имаме други задачи първо, но честно казано, около мен е пълно с приатели, които бяха грозно напъвани от родите да си кръщават или не дацата по определен начин. Тези, които се поддадоха, в крайна сметка съжаляват, защото отношенията не се оправят с такъв тип компромиси - мерене на потници. Като са те натиснали веднъж за нещо толкова сериозно, после всеки ден ти е криво.

Между другото в моето семейстово няма никакви такива традиции, за мен изборът не име е свързан с положителни емоции и винаги, когато някой ми каже, че има дете - питам как се казва. Колко ли хора съм наранила с този простичък въпрос - не ми се и мисли. Затова ми се иска някой ден, като му дойде времето, на тоди въпрос да отговарям без гадно трепване в стомаха...

Общи условия

Активация на акаунт