приспособяването е нещо което е важно - и то вкл приспособяване и с лошите неща!
най-веч
е с тях, щото хубавото си го понасяме лесно и сами даже
Джали ит го е написала - всяко нещо има последици
но е излишно да драматизираш това че бебето е "изоставено"
първо - не е защото ти го гледаш
второ - докато порасне да разбира - може вече да не сте "изоставени"
въолбще това от сега да мислиш за такива неща е повече от излишно - като приказката за жената дето се размечтала какво ще стане като излюпи яйцата дето носела, те като пораснат и почнат да несат и тези яйца излюпи и...и паднала и счупила яйцата
или онази за нероден Петко - помниш ли - жената дето слезнала в мазето да вземе диня и ревнала и дошла да я търси майка й - и я пита за какво реве - тя заразправяла ка ккато се роди сина й /а още не била бременна/ и ка ккато порасне и слезне в мазето да вземе нещо и щял да падне и да се претрепе.../не я помня съвсем точно/
та в тази връзка да ревеш за нероден Петко е излишно
гледай да посрещаш проблемите си, разбира се мисли за действията и последиците от тях но излишно е да се тормозиш за неща които са далече в бъдещето
п.п. важното е ти да не гледаш на детето си като на "идзоставено" и 4захвърлено"