Да позволя ли да си купи глезотия?

Няма да й забраня заради материалната страна на въпроса. По - скоро бунтарската ми същност ще скочи и ще се опита да й обясни, че еднаквостта не е най - доброто нещо на света. Че ще им е по - интересно, ако всяко от децата си донесе различна плюшена играчка, отколкото да играят с една и съща.
 

Ще й позволя, без много да се замислям. Защо да не си играят с еднакви котенца, щом това им доставя удоволствие?

Нещо такова и аз, но  е хипотетично. КАто си помисля, че ще се затръшка, може и да позволя

Ако само заради парите се притесняваш - аз лично бих предложила финансиране 50/50 - половината даваш ти, половината тя (от джобни, спестени, от сурвакане и т.н.) Иначе не знам какво те притеснява - в крайна сметка едно плюшено коте за нас, големите, е просто поредната плюшена играчка, ама за децата е различно...

Рзреши й, разбира се. Какво толкова е станало.
Просто й обясни, каквото чувстваш, но въпреки всичко й резреши.
Нека види, че в живота се правят компромиси.
Бъди ларж

и аз така бих сторила.

бих разрешила, с уговорката, че вероятно ще я лиша от нещо друго, което е по- практично по мое мнение

Колко е голямо това дете, за Бога?! Плюшено коте от 6 лв. не е пример за глезотия, по дяволите! Мислех, че 7-годишно дете е пожелало, примерно, телефон от 700 лв. и затова влязох да чета. Тема за плюшена играчка, егати драмата!

мечтица, колко е голяма дъщеря ти?
Ако е достатъчно за съвмстно финансиране-ок, и аз съм за този вариант.
Обаче преди 3м аз имах случай с моята дъщеря, която още няма 5г и съответно няма свои парички (може би е време да й купим касичка ).
Имат мода да си играят с понита, и тя от около половин година иска пони. За именният й ден, дядо й й беше обещал, и съответно й купи едно от около 20-тина лева, много красиво, и даже допълнено с още едно по-малко пони.
Да, обаче около седмица след това тя се връща у дома с едно чуждо пони (приятелката од г й го дала), което е по-малко, розово и не толкова красиво като нейното. И дъщеря ми се тръшка, че иска такова и тя, защото....защото било с лъскави нишки в гривата. Обяснявах до получаване на пяна на устата, как нейното е 100 пъти по-красиво (ами наистина е такова), пък и тя сама си го е избрала, но тя не-искам такова пони с блестящо в гривата. Аз не обещах и не отказах категорично, но ...дядо й, ех, тези дядовци, решил да не чупи хатъра на единствената си внучка, и й купил (не става въпрос за финанси, струва 4лв.).
Честно казано, аз исках да отложа малко във времето и обмислях вариант тя да си събере паричките, но ме изпревариха.
Така или иначе, аз щях да й купя, въпреки, че щеше да е като на другите-защото аз бях категорично лишавана от глезотии. Прсото исках да измисля някакъв възпитателен вариант, който да върви с това.

Така че, купи й.
В моето детство купуването на всичко ставаше с уговорки. Не зная какъв е възпитателния ефект от това, освен,че сега имам горчив привкус в някои спомени, а също и че когато започнах да работя си давах цялата заплата за глупостите, които ми бяха липсвали като дете (може би).

И що да не е пример за глезотия? Да речем, че има десетки плюшени играчки, които не поглежда, и котето го очаква същата съдба? Това си е реалност за моята дъщеря.

точно това имах предвид и аз.
вероятно има още поне 20 неща, които би искала и вероятно ще са обект на внимание по- дълго време. бих поговорила и предложила алтернативи, а тя да избере...
ако на Мечтица не й пукаше, едва ли би пуснала тема... купува и край. децата трябва да имат и малко практичност, ето време да започнат да се учат...
за глезотии всеки винаги има оправдание, и моя милост включително.

Съгласна съм. Не бих го купила, защото у нас е заринато с плюшени играчки и никой не ги поглежда. Ще я разубедя, че могат да си играят и с различни на вид котета(най-вероятно всичките имат), а тези пари могат да се използват за нещо друго. Моята все още при достатъчни обяснения ме слуша и вдява кога съм права.
Малко ми е неприятен момента с факта, че едното дете ще събира пари и ще ги купува. Ако толкова им харесват защо да не отидат всички заедно да си ги купят. Не става въпрос за това, че ще ги излъже, а заради самото действие...незнам ...имам неприятни спомени от моето детство за такива ситуации.

ДА, това със събирането на парите малко и мен ме притеснява.

Ако това, ако онова... Така, както чета историята, не оставам с впечатлението, че последните дни все плюшени играчки са купувани, ама на - видиш ли, сега иска и коте. И аз съм против безразборното купуване, но има ситуации, в които не е толкова ужасно разглезващо да се позволи един малък каприз (Доня Туфиня е обяснила защо изключително добре), а този поне на мен ми звучи точно така. Ако основният проблем е разнасянето на парите, това е съвсем друга тема, според мен. Има начин това да се разреши и без да се забрани самата покупка. И пак питам, колко са големи тези деца?!

И аз се чудя колко е голямо детето.
На събирането на парите може да се погледне и като възможност детето да придобие добър/горчив опит във връзка с доверието и приятелството.

Да, малко в стил Франклин

представих си те 
Уелкъм в света на понитата. Имаме над 20-сет и мечтаем за още...
Аз пък щото нивгаш не съм лишавана от нищо и гледам да задоволявам моите.

Аз не виждам нищо толкова страшно, че иска коте за 6 лв - чудо голямо. И другите щели да имат същото и какво от това.
Аз още си спомням как майка ми не ми купуваше никакви дрънкулки от миди, когато бяхме на море, а на мене толкова ми се искаха. И не защото не е имало пари, а защото били боклуци по нейните думи. И колко щастлива бях, като бях с леля на море, защото тя ми купуваше такива "боклуци"....
За финансовите операции пък съвсем не ми е ясно. Все пак децата ходят на училище, не са толкова малки. Сумата също не е голяма, така че каква по-удачна възможност да разбере някои неща от живота дори и да я излъжат.

Бих разрешила, да.

Разбира се, че бих разрешила.

 Коледните подаръци са си коледни подаръци.Бих разрешила да си купи котето.Когато другите 5 деца си играят, тя да стои отстрани изолирана и да гледа ли?!

Да, разбира се.

Не бих се замислила даже . Щях да разреша , защото въобще не считам това и желание за каприз .
Никакъв възпитателен ефект няма да има , ако приятелките и имат и си играят , а тя е изолирана . Бих го спестила на детето си .
Моите родители не са ме лишавали от нищо и смятам ,ч е това не ми се е отразило отрицателно , а напротив !

Бих разрешила, ако плати със собствени пари - я със спестени, я с аванс срещу джобните.

Аз също помня как сме минавали през етап еднакви плюшки или кукли като деца.

Не й се бъркам как си харчи парите (за справка - втори клас е), само след Нова година, когато събира по-голяма сума от сурвакане, й напомням, че частично финансира рождения си ден през март, да си задели предварително достатъчно средства и за това, иначе ще й ги удържам от други харчове през годината.

Аз имам момчета, та са им други желанията, не знам точно за плюшена играчка ако имах момиче какво  щех да направя но най-вероятно да разреша.Не е кой знае какви пари, ако има голямо желание-да.Но аз си поглезвам...признавам.
Баткото получи желаните два коледни подаръци, да но Сашко от групата получил Робот(трансформер май се казва) , е подлуди ни докато не му купим, дори не дочака да му го получи за Н.Г.Сега  вече е забравил за Новогодишните подаръци  и чака следващите подред....надявам се да ги дочака до Р.Д. на 15.01....

Взе ми го от ... клавиатурата!

За парите изобщо не става дума. Цената на въпросното коте споменах само заради това, че се очаква дете да събере пет по шест лева - втори клас са всичките и да разполага с тях, не знам дали самото дете ще се справи  с тази задача.
Друг момент, който ме смути беше, че не ме попита, а ми каза направо, че така са решили - ние имаме общ семеен бюджет и обсъждаме повечето покупки, освен дребни лични неща, а тя е все пак на 8 години и сега установяваме някакви принципи на поведение, които ще се развиват - как се борави с пари, как се общува с приятели, за какво е мобилният телефон...
Мненията на Дренка са ми в посоката на разсъждение, а също и Биляна е права.
Пуснах темата, защото навлизам в непознати територии на общуването с детето, което ме радва много и ми е приятно да говоря с вас   не че ми е на живот и смърт!


По повод телефонът за 700 лв. -  дори детето ми е наясно, че това е безсмислена гъзария и е твърде умно за да ми иска такъв!

Аз бих позволила

..това ми звучи като доста мотивирано желание (група,идея) и бих позволила;
иначе не купувам друго освен книги без повод и нужда,не защото го намирам за глезотия,а защото принципно купуването "за да имам" не ни е по душа,ние не го правим за нас си,и децата така гледаме..

Аз не бих нарекла това глезотия. Децата си организират някаква игра и би било жалко да изолираш детето си от тази инициатива.

Иначе моите родители винаги са били ларж с мен. А пък майка ми 100 пъти ми е повтаряла как я е било понякога яд на мен, че не съм проявявала желание да ми купуват неща, а тя все искала да ми купи. Никога не са ме карали да си планирам харченето на парите давани ми по празници, никога не са ме учили на пестеливост, а за семеен бюджет не съм и чувала. Майка ми пък като дете все е била ограничавана. Не толкова заради липса на възможности, а просто така - някакво възпитание й е налагано и аз не знам. Всичко е било много изстрадано. И тя е комплексирана на тази тема. Освен това като резултат има тенденция да харчи безразборно. Аз пък съм сравнително разумна в покупките си. Но децата си много обичам да радвам и онзи ден например увещавах дъщеря ми да й купя гардероб за дрехите на куклата. Тя не искаше. Тя искаше някаква глупост за 2 лв. Е, купих й глупостта за 2 лв и гардероба. Поиграх си добре с него, а и тя размисли и докато беше в кашона казваше да го дадем на приятелката й от градината, но като го отворихме каза, че се е объркала и че всъщност го иска за себе си.  Направи ми впечатление също поведението й това лято когато бяхме в чужбина и я заведохме в един огромен магазин за играчки. Гледаше с удивление всичко, пипаше играчките, но в нито един момент не се тръшна за нищо. А иначе не е да не се тръшка по принцип. После повторихме упражнението още няколко пъти и пак нищо. Естествено й купихме разни глезотии, но ние ги избрахме, а тя просто прие подаръците с радост и толкова.
Не знам как точно трябва да се възпитават децата. Но със сигурност на мен няма да ми дойде отвътре да ги карам да планират, преценяват, спестяват. Просто аз не съм възпитавана така и не виждам някакви отрицателни последици от това. С това не искам да кажа, че ако на 8 г. ми поискат мобилен телефон за 700 лв ще им го купя. Ако има някакво неприемливо желание, тогава просто предлагам алтернатива.

Та с дългия си пост исках да кажа, че за въпросното коте даже нямаше и да се замисля. Аз на бонбоните се опъвам повече и ето - те са повода за тръшканията на дъщеря ми или по-скоро бяха, защото напоследък взех да ги разрешавам с по-лека ръка и интересът сякаш взе да се губи.

Да де, ама що да се чете, като може да се напише: О, каква глезотия е това, ма само 6 лева. Еми- днеска 6, утре 306, дет се вика. Пак така, на групички....

Дори ще поръчам и за себе си едно такова котенце. Така ще мога да си говоря с детето вкъщи, играейки на неговата игра.
И смятам, че ще ни сближи повече.

Говоря за конкретно тази глезотия, за конкретно тази цена.


Ако поиска всички да си купят еднакви телефон за по Х00 лв, за да си играят, не бих се съгласила

Бих и разрешила, съвместното финансиране е добро предложение. И как мислиш, че едно плюшено коте е глезотия?  И какво, като ще са еднакви - така им се иска. За децата е нормално да искат да са, като другите. Когато бях малка нашите ми излизаха все с номера да съм различна или не може, защото я колко неща съм имала за еди кой си празник, преди една година  . Много ми беше тежко, ужасно тежко, все трябваше да съм различна от другите деца, все трябваше да се съобразявам, толкова рев съм изревала.......сега гледам да го спестя на дъщеря ми, още повече, че мога да си позволя да и угаждам. За мен най-най-доброто нещо е съвместното финансиранеили избора между две желани неща, но не и категорично отказване.
Дъщеря ми си има касичка - от нея взимаме парички и и купувам, каквото иска, ако ще всеки ден, ако ще най-голямата глупост. Като свършат - край и толкоз.
И моите родители ми казваха да си "спестявам", само дето не ми даваха никакви странични пари за "спестяване", освен полагащите ми се джобни  Може да не съм съвсем права, но винаги съм искала да имам възможност да "купя" на децата си, каквото желаят и от рано да ги науча да имат свои си пари, които да харчат разумно, но все пак по тяхна преценка.

Не мисля че е глезотия!Глезотия е ако на всеки магазин се спира да си иска играчка.В случая децата са си измислили някаква тяхна игра и може би им трябват еднакви котета а не различни Бих купила въпросното коте щом мога да си го позволя.За 6 лв. не си заслужава детето ми да се чувства кофти.Понякога дори и не подозираме колко неща които за нас са глупави за тях са от голямо значение!Това което за нас е боклук за тях може да е най голямото съкровище

Аз мисля, че решението е строго индивидуално според самото дете...и неговите приятелки. Ако се забелязва тенденция към такива идеи, трябва да се прекъсне или поне да се помогне на детето да отделя важното от неважното- не че ще се съгласи де. На първо четене щех да кажа- аз бих се съгласила, но докато изчета всички мнение, се сетих за едно мое роднинско момиче- тийнейджърка- нямам думи за какви неща събират пари и по колко. И там положението е много по-тежко- тази, които са се разправяли с тийн, знаят какво е...
Тъй, че застанах на средната позиция- зависи от конкретните деца и твоето най-вече.
Какво реши ти?

И аз мисля така! 

Стига с тези 6 лева, бе, хора!

Дренка, може ли по-кротко с обобщенията? Ти, като си такава стриктна читателка, би ли ми посочила къде в ПЪРВИЯ пост се споменават думичките "тенденция" и "групички"? Лично аз го четох няколко пъти, преди да напиша, че от конкретната история (така както е написана, без да влагам смисъл от себе си) не мога да изкарам тема за драма, колкото и да се опитвам. Всички други предполагаеми възможности някой си ги измисли, а се намериха такива, дето ги приеха за истина. Ама ако това, ама ако онова, ама трето, ама четвърто. А пък ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка.

Ако парите, с които ще купува са нейни, бих казала, че инициативата е прекрасна - първо детето е решило да не ви натоварва финансово , второ детето все пак те пита за разрешение, трето, след като няколко деца ще ги купуват, със сигурност ще се играе повече, отколкото ако вие й направите същия подарък. Какво като имате достатъчно плюшени играчки? Дори и след това да не си играе с него, ситуацията е добър повод да извадиш аргументи за бъдещи ситуации.
Откровено казано не виждам никакъв повод за драма  

Чантата на дъщеря ми в момента тежи тонове, защото всяка от съученичките й мъкне всевъзможни проспекти, документи, бланки, папки и т.н. - играят на "банкерки"

Групичката е от 4-5 деца плюс едно, дето ще му дават парите. НЕ е драма, къде пък го прочете това. РАзсъждавам си само, дори аз самата не знам как ще реагирам- това го писах. ХВанахте се за тези 6 лева, понеже беше много важно да й набиете в главата на мечтица, че за 6 лева не си струва да се трови детенцето. Аз така.. малко в кръга на шегата, нищо лично.

Аз лично въобще не коментирам 6-те лева, а инициативата.
В класа на дъщеря ми, а като гледам тя е на същата възраст като тази на Мечтица, момичетата непрекъснато се организират да събират от техните си пари, за да си купят топка, за подарък на учителката и т.н. При всяко събиране на пари едно от децата ги събира и купува каквото са решили (вероятно в присъствие на родител). Просто не виждам нищо лошо в това 

Моята дъщеря също е във втори клас. От миналата година и давам джобни, но всеки ден /не за седмица примерно - това мисля от догодина да е/. С тези пари може да си купува всичко, което иска, включително и глупости. Успява да събере доста пари. Купи си кукла, количка и някакви джунджурийки. Сама си управлява финансите. Авансово не давам. Понякога помагам със съвет, но решенията са нейни.

Мечтица, явно нещо те притеснява в тази схема. Може би е не обсъждането на разхода със семейството... Би могла да позволиш като поставиш условия - например следващите 3 месеца нищо или в краен случай - това ще е подаръка за рождения ден. Така ще видиш доколко е важно въпросното котенце за детето. Когато има групов натиск (в случая другите приятелки) е много лесно да се вземе решение да се закупят въпросните играчки, особено ако се има предвид, че ако другите имат котенца, а твоето - не ще бъде вероятно изолирана в игрите. Тия групови динамики в училище не са за подценяване - по-добре я накарай да осъзнае, че всичко си има цена - котенце сега, никакви други играчки дълго време.

Бих й разрешила. Но аз не съм критерий, защото по принцип обичам да й угаждам и да й купувам, като си хареса нещо.

И аз съм същата.

Радмила е права, че нещо ме притеснява в цялата работа, а то е, че на децата си не отказвам на практика нищо, няма ли да ги разглезя много, това е тревогата ми.
На дъщеря ми не й отказвам, защото помня много добре колко трудно съм измъквала нещо любимо и мечтано (една мама го описа по-нагоре много точно) не защото няма, а защото не е възпитателно.
Не й отказвам също, защото искам да я науча, че "няма начин да няма начин" и да постига целите си.
Не й отказвам, защото се справя добре с парите - джобните ги получава накуп и харчи за това, което й е нужно наистина. Но на Ева не беше хрумнало да се запита какво става с паричките, ако магазинът е затворен, тя няма още умение да огледа една ситуация от повече страни - това е важно според мен.

В крайна сметка й казах, че ако всички останали от групата участват в идеята ще участва и тя и че е много хубаво да се обединяват около нещо общо. Оказа се, че модата на клубовете ги е завладяла и тях.
Ако щете оказах известна съпротива, за да не смята, че ще получава всичко веднага, трудно е да се балансира.

Аз напоследък пък отказвам и отбивам всякакви мераци за плюшени играчки. Дияна потроши един подарък за Коледа - кон, и днес ми заяви "искам кон". Ми, много сори, ама конюшнята хлопна кепенците. И тя е на вълна плюшени коне, понита, всякакъв такъв добитък.
Опитва се да прави сметка на парите, да речем "аз с това левче колко близкали мога да си купя?" Но все си мисля, че децата ни са консуматори.

Давам шестте лева и внимателно подпитвам дали случайно тези деца няма да искат и останалите плюшки, дето се въртят из къщи?
Щом ще ги купуват еднакви, може би има някакъв шанс еднаквите котета да пребивават на едно място, може би у детето с бабата?

Бих дала на детето да си купи, разбира се. Нищо лошо няма - явно има някаква съвместна игра с тези котета.

Иначе аз обикновено не се поддавам на врънкане, за плюшени пък съвсем (защото въобще не си играе с тях).

аз не мога да разбера каква е драмат в този случай - за теб това е поредната люшена играчка , но за нея това е специалното коте , което ще  има тя и ще може да си играе с тези 4 деца - ако не и разрешиш ще стои  сама и ще ги гледа как играят-доста дъбто време ще помни ,че си я лишила от тази играчка. извинявай , а как ше и обясниш защо не го купуваш

Аксел, аз ли не пиша, ти ли не четеш - няма драма, три пъти съм написала, че не й отказвам на практика нищо.
Ето и развръзката - оказа се, че детето, което събира парите не е говорило с майка си и когато вече е трябвало да й каже, че са събрани пари и за какво майката не е разрешила. Така цялата ситуация се разпадна, защото въшност те нямат опит и не знаят още как да направят такова "общо дело".

Но децата продължават да се развиват и очаквам скоро нова обща идея от нашия клуб

Така мисля и аз.
Би било много по-тровмиращо за нея да бъде извън групичката заради съмнителен възпитателен ефект.

Бих разрешила не е чак толкова скъпа играчка за да е глезотия.

Така и не можах да разбера защо са тия коментари за парите - споменах стойността на играчката, само и единствено за да си представи читателя, че дете във втори клас трябва да събере 5х6-30 лв. и да разполага с тях, не става изобщо дума колко струва плюшената играчка, а за това да се отказва ли нещо, което родителят преценява, че не е необходимост в момента, нито е подходящо или образователно. Дали изобщо отказвате на децата и какво, за сумата не става изобщо дума!

Честно казано отщява ми се да пиша понякога

Ани недей тъй ве Шъ тъ вода на кафе и ша си хортуваме тихо и спокойно

бих и разрешила, да.

МЕчтице, разбирам те защо ти се отщява. Ако не бях прочела развръзката, щях да ти пратя 6 лева, че ми писна и на мен да чета за тях

А не може ли да и кажеш, че ще я купите, ако обаче подари една от играчките си, с която например отдавна не играе? Така хем ще стане както тя иска, хем ще разбере, че не идват нещата на готово, хем ти ще си доволна, че не се увеличава броят на играчките у вас. Дори можеш да я убедиш да събере и други и да ги даде на деца, които нямат играчки - дом за деца например??

..аз отказвам почти всичко!
може би децата са малки и нещата ще се променят,но ако искат нещо ги водя или в детския музей или в магазин за играчки (пример от оня ден,кухня иска,10 мин и я заряза),повъртят го и толкоз..книги купувам,но като цяло взимам от библиотеката...против вещоманство съм,гадно ми е от много стока и от загубено из магазини време, не мисля че така се възпитава уважение към пари,труд и вещи..нямам травми от дете,редица вещи са ми отказвани мотивирано,но затова пък преживявания не (по която причина и бих осигурила котето,не заради играчката,а заради играта и идеята)
моята дефиниция за глезотия е явно друга, паричната стойност не в от 1но значение по никой начин..

Ще и разреша
Аз като дете бях изолирана от три "приятелки",които имаха Барбита и се събираха да играят с тях(аз нямах ,защото според майка ми това е просташка играчка )
Много страдах от тази ситуация и няма да подложа сина ми на същото.

  също

Бахти, колко сме жалки и мизерни понякога...
Естествено, че бих купила. Коте за 6 лв.. Какво пречи да направиш това удоволствие на детето си. Щяло да се разглези, дрън. Баба знае 2 и 200. Купувай, докато имаш възможност и докато и е времето. После и да искаш, няма да има на кого да купуваш.

Бахти, що не четеш, а?

Е т'ва последното просто не мо'е да е истина...

Бих й разрешила. Пример: около Коледа в магазина до нас пуснаха плюшени играчки на героите от филмчетата на Дисни, около 25см са големи-цена 12лв. Ами имаме вече Мари, Симба и един далматинец, съответно купени от мен, баща й и дядо й(всеки поотделно подложен на обработка). Сега си събира пари за Лейди...

Стига, бе, хора, темата е от близо месец - котето сигурно вече отдавна е купено. Хайде да не дъвчем едно и също нещо до безкрай!

не е зле да се четат страниците преди да си постнем отговора. тези специално не са толкова много.
проблемът отдавна е решен и мненията вече нямат никакво значение....