За стила през годините ни.

Ако щеш вярвай, скоро коментирахме подобни въпроси 
Провокирани бяха от едно приятно, носталгично изживяване
гледахме си касетата от сватбата 
Преди години чух един съвет, в един филм
"Обличай се за работата, която искаш"
Импонира ми!!!
Коментирах с дъщеря ми преходността на модата.
Класиката и протокола са вечни! Роклята ми от бала и сега е актуална!

Не съм се променила много - в стила де, не в килцата 
Винаги съм харесвала делови, елегантен стил.
Напоследък залитам по малко екстравагантно - елегантен,
но удря в джоба.

Сега, честно казано, се харесвам повече 
Ако има промяна, то тя е в повишените критерии,
повечко претенции, авторитетната права коса и т.н.
но аз съм и на възраст 

Продавала съм на пазар - работила съм с подходящите дрехи за там.
Бачкала съм в чужбина - умираха от гняв, че отивам на работа като
бизнес-дама и се мятам в тениска и къси гащи - достоен вид за камериерка 
Питали са ме 1000 пъти ЗАЩО ходя така облечена?!
Така и не проумяха, че аз просто нямам други дрехи, освен костюми 

Моят стил, ако мога да го нарека така,
го гонех сама, постигам го, без да ми го налагат!
Но изпитвам истинско удоволствие, когато направя рязка промяна
дори и за малко

определено си става от само себе си!винаги има нещо което не харесвам и искам да променя,и винаги вкарвам по нещо ново за мен било то в начин на обличане или прическа и грим!!!!

определено съм се променила доста и то все във възходяща насока ))доста познати са ми казвали това!

Стилът ми стана значително по-семпъл, спортен и практичен през последните 3 години. Покрай детето забравих за шаловете, висящите обици, етно бижутата, развяващата се коса  Принудителна промяна е, не ми харесва.

Аз мисля, съм един класически случай. През годините минах от спортен тип ( тинейжърските години ), през спортно елегантен, като към момента също се обличам спортно в ежедневието, тъй като съм по майчинство, но вечер наблягам на женствеността.

Ако мога да говоря, за това, как БИХ искала да се обличам и ако ежедневието ми го позволява, то това би бил женствен стил, със лек секси привкус   , но не и пошло.
Ненавиждам стила тип "чалга певица".
Много харесвам и спортно облечена жена, която загатва нещо от женските си красоти.

Променила съм по-скоро детайлите - винаги съм била почитател на как да кажа - по-спортен стил, но с годините някак го обръщам на спортно-елегантен. И , да - харесвам се повече , отколкото преди.

 Лично на мен ми липсват доста детайли от предишната мода.Не мога и до ден днешен да приема всички нови тенденции, не се и старая.Изградих си свой стил, който не е демоде, но не е и от модните списания.

 Не мога да приема и "наръпаните" модни прически, влизащият бретон в очите и т.н.

  Промяната стана принудително, липсват ми някои неща от старата мода, други ми се виждат смешни.

 

Преди се обличах по-спортно(тийнейджърските години). Напоследък предпочитам да се обличам по-елегантно и по-секси

Ако трябва да отговоря честно и подробно, трябва да пиша една седмица. След което ще ме изхвърлят от форОма, защото няма да остане място да си публикувате отговорите.  
През годините, до ден днешен съм се обличала ужасно (цел - да всявам ужас, най-вече в любимите ми бабички).
Ходила съм с консервена кутия от копърка на ухото (и да, тежеше). Ходила съм с воалена поличка тип пачка, ама черна. Ходила съм с толкова скъсани дънки, че се държаха само на колана. Ходила съм с толкова изрязани къси панталонки, че цялото ми дупе беше отвън (това беше грешка на ножицата, не стана нарочно  ).
Умирах за къси блузки (да си показвам корема) и си купувах тениски за 4-5 годишни.  
Ходила съм с яркочервено гимнастическо трико, защото още нямаше боди, а това ставаше с голи рамене, като му дръпнеш ластика.
Гримирала съм се като Кинг Даймънд, обаче в розово и лилаво (тоест, много).
А, носех една железничарска шапка, защото не намерих офицерска фуражка. Страдах, че имам толкова малки крака и не мога да си намеря кубинки по мярка.
Втори период (кандидат-студентски). Реших да стана истинска дама. Ходех със сака, ризи и мъжки вратовръзки, на много висок ток. Обаче с много къса пола. И с бомбето на дядо ми.
Трети период - ластиците, голямата ми любов. С тиранти.
Четвърти - гръндж. Много дълги чорапи с карирани полички. Пети - гамен - тиранти, широки панталони, каскет. Без мустаци.
И пр., и пр.
Етното нещо ми бяга... Що така, не знам.
Винаги съм обичала шапките (особено баретките), елегантните боти, роклите, вталените къси палта и шантави модели дънки. Упорито избягвам онуй, което се смята за модерно.
Винаги съм била изключително стилна, по един пипи-дългочораповски начин.  

Преди се обличах по-тийнейджърски (не знам как да се изразя точно) с по-шарени дрехи, носех много розово, много дрънкулки, шарено... сега имам едноцветни дрехи или дрехи с до два цвята, един от които е черен или кафяв, по-изчистено и по-семпло. Като си гледам пуловери, които съм носила в университета, преди да родя - розово със светлосиньо и жълто на райета примерно - сега не бих облякла. Тогава се обличах по-бонбонски ако мога така да се изразя, сега малко по-зряло. Аз поне така чувствам и разбирам промяната, по своя воля съм я направила, но е повлияна от факта, че сега съм майка.
Този факт и фактът, че все още съм в майчинство, определят до някъде и спортно-елегантния ми стил и пълното отсътвие на обувки на ток.

Не си спомням като ученичка как съм дефилирала - общо взето носех това, което е уж модерно... Като студентка обожавах грънджа и съответното облекло. Задължително дънки или джинси, кубинки или груби равни обувки, широки тениски и пуловери. Имах един любим пуловер, който беше от студентските години на баща ми. Беше доволно развлачен, имаше и бримки, а татко му беше изрязал края на ръкавите, за да не му пречат, докато работи в гаража. Та аз се влюбих в този татин пуловер и гордо се развявах с него. Но майка ми толкова се вбесяваше от бримките, дупките (бяха се получили от искрите от електрожена, когато татко е заварявал) и изобщо от вида ми, че след като не можа да ме убеди да хвърля пуловера, един ден просто забърса стълбището с него.  В същото време обичах и ултра тесните блузки, защото имах разкошен бюст и обожавах да не нося сутиени, та често си разхождах зърната по улиците за радост на всички пешеходци и шофьори! Комбинирах отново с много тесни или много широки панталони, а любими ми бяха едни дънки, цепнати точно на дупето. Грим не винаги слагах, но запазена мярка ми бяха черната очна линия и ярко, пожарно червено червило. И всичко това гарнирано с мъничка халка на веждата. Тоест стараех се да съм хем секси, хем гръндж. И най-интересното е, че някак успявах... В онзи период ненавиждах всичко елегантно - рокли, поли, токчета, костюми... Но как се обръщат нещата - година-две след завършването се ориентирах към секси-елегантната линия и задължително елегантни обувки - непременно на тънки и високи токчета. Открих прелестта на роклята, на изчистените, но тесни и секси панталони, оставих яркото червило само за специални случаи, а в ежедневието взех да използвам по-приглушени, пастелни тонове. Но и до днес мои приятели ми казват, че червеното червило е моят цвят - явно някога съм се била срастнала с него. Сега за работа предпочитам по-практичен, семпъл стил - рядко се случва да съм накипрена, щото ме мързи сутрин да се глася - предпочитам да си поспя още малко.

Като се замислих честно казано не съм променила почти нищо все съм си аз,и то неповлияна от модни тенденции.

Не съм се променила изобщо, или поне аз така мисля.
Кат бесен тийн минах през етапа на раздърпаните тениски, клинове, кубинки. Бързо отмина този период

Като тийнейджър се обличах най-често с дънки,суитчър и маратонки.Не се опитвах да се правя на "голяма" както много от връстничките ми.Не слагах и грим.Но винаги съм се интересувала от мода.От малка все разлиствах списания,рисувах модели.
След като завърших,нещо в мен се "отприщи" и почнах да си наваксвам "пропуснатото". Не помня в училище някога да съм носила пола(освен в 1-2 клас).Така,че и на това му дойде времето.Реших,че си харесвам краката,че имам хубав корем и всичко трябва да излезе на показ.Онова прочуто правило не съм го спазвала
В настоящия момент съм най-доволна от себе си.За последните 5г(някак неусетно и постепенно) доста съм се променила.Познати и съученици,които не са ме виждали отдавна не могат да ме познаят.Смених цвета на косата с тъмен.В гардероба ми сега има доста рокли(допреди 1-2 г съвсем липсваха).По-дълги и строги поли,но по тялото.И шапки,разбира се.Обожавам ги(майка ми едно време работеше в магазин за шапки и аз често ходех там и с часове мерех различни модели)Напоследък съм захласната по изискания шик от 50-те.Но като цяло ми харесват модните тенденции,всичко се връща,макар и във видоизменен вид.Постоянно разглеждам,търся,намирам..Което ми хареса го взаимствам,защото сега мога и сега му в времето.И така постепенно се формира моя собствен стил.Това е един изключително приятен процес.Обичам да си купувам дрехи,не само заради самите дрехи,а и поради факта,че ще имам нещо,което наистина ми харесва и ме "изразява" по някакъв начин.Понякога съм "небрежно-елегантна"(така ме определиха ,друг път по-секси и закачлива.Според настроението и ситуацията.

Да си довърша. (Казах ли ти, Додо. Темата е само моя. )
И да се оплача. В момента стилът ми не е стил, а един отвратителен черен панталон, който ще изгоря ритуално веднага, щом пак се сдобия с талия. Каня ви всички на "аутодафето". 
Дотогава само ще гледам с влажен поглед всичко, що съм си купила по време и след втората бременност.

Не, не съм се променила, ами напротив - все повече неща си намирам, за разлика от "навремето".Някога, когато в БГ нямаше нищо, само си представях разни дрехи и аксесоари, рисувах си ги или чаках да се появят и у нас, за разлика от днес.
Е, тази година се нося с по-малко обеци, но е за да не будя интерес у дъщеря ми, от което мога само да пострадам.

Тениска и дънки. От 1990 г. до днес.
На абитюриенската си вечер, преди 13 години, бях с черен костюм. Харесвам се още, когато разглеждам снимки.
Не съм се променила в годините изобщо.

 О,минала съм през големи метаморфози през годините докато откриа себе си,но май още не съм намерила стила си.Като дива тинейджърка носех страшно провиснали дрехи,(които днес стават на мъжа ми ),след това реших ,да съм мацка-гримирах се много и носех секси дрешки.Следваща стъпка-само спортно,без грам грим(така ме харесваше гаджето).След това спортно-елегантен стил.Сега искам да стана малко по- елегантна(според възраста си)но спортното все си ме влече,

Моят стил се промени коренно през годините.
Като гимназистка носих еластични дънки, раздърпана тениска(обикновено на Guns N' Roses или Metallica) и кубинки.Сега в гардероба ми има предимно рокли и поли, както обувки с високи токове.
С днешна дата пак обличам дънки и тениска (макар стила да не е съвесем същия), но на 18 години нямаше да повярвам ,че един ден бих носила нещо толкова елегантно като рокля например.

Промени се толкова, че чак ме е срам да си гледам стари снимки  в тийнейджърските години се гримирах до степен, че сигурно не са ми се различавали чертите на лицето, минах през рапърската мода  с развлечени дрехи - гледам още е актуална. Като завършвах си бях мацка с къси поли и токчета. Като почнах да следвам се обличах най-вече спортно - дънки, маратонки и тениска. Сега от 1-2 години съм ала спортно - елегантно, слагам пола с волани с гуменки и сако  или сако с дънки и мокасини, гледам хем да ми е удобно ако се наложи да търча по детето или да походя няколко спирки пеша, хем на работа да мога да ида, ей така съм 

Грънджът ми липсва 
Клин, чорапи до коленете, тежки кубинки, къса пола, развлечен пуловер... Удобно, удобно...
Сега пак ми е удобно, но не ми харесва толкова 

Сега си давам сметка, че истински свой собствен стил си изградих след като започнах да работя и да си купувам дрехите сама. Харесвам спортни дрехи, най-вече дънки и тениски. И сандали - това са ми любимите обувки.  Имам и няколко рокли и поли и понякога се чувствам добре облечена и с тях, но това е рядко.

винаги съм обичала модата,стила ми на обличане е доста авангарден и от дете съм такава не се е променило това,средата ми е била по артистична.
не съм се стремяла да постигна някой стил на обличане,а по душа съм авангардна и артистична и това влияе много на визията ми.
но винаги съм харесвала и стилните дрехи и дамите които ги носят,в гардероба ми има за всички поводи дрехи не отричам нищо в модата и стиловите.

Като ученичка носех само дънки, като студентка почнах да се разголвам  в смисъл по-къси полички, роклички.Сега в ежедневието се обличам по-спортно-дънки, тениска и маратонки, даже често и анцунг, но на работа задължително с по-официален панталон или костюм.

Навити джинси, спортни обувки и панталони, тениски. Това съм аз в последните поне 4-5 години.
Не мога да се възприема в рокля, още повече в костюм и високи обувки. Единствените, които обувам доброволно, са ролерите 
Стилът ми е спортно-раздърпан. Елегантното го подминавам целенасочено 

Не съм се променила особено, имам различни дрехи в гардероба си, и спортни и официални. Най-много ми липсват късите ефирни роклички, които носех допреди няколко години. Няколкото качени килограма не позволяват да ги облека 
Някога ги носех в комбинация с кубинки.
И винаги съм си сменяла прическата често, а сега, пак от няколко години съм с една и съща.
Трябва да променя това 

Промяна има предимно в прическите ми. Или по- точно някакво постоянно въртене на три- четири прически и цветове на косата. Все още не съм открила "моята" прическа. Дрехите ми са все така предимно в черно и бяло. Дънките преобладават. Обувките са с равна подметка. Намира се по някой висок ток, ако спешно ми се наложи да отида на сватба например. Вече не нося раздърпани пуловери и тениски с три номера по- големи. Май ще се откажа скоро и от късите панталонки.

 Винаги съм обичала разнообразието и затова често променям визията си, обличам се ту в спортен, ту в строго елегантен стил, понякога съм раздърпана и рошава, понякога в страхотен костюм с токове.Цвета на косата също често меня, обещавам си като направя даден цвят да го понося по-дълго време, но нещо не се получава.Такава съм си, постоянно експериментирам с външният си вид./а и според настроението/

Промениха, разбира се - не само като модели, но и като цветове 

Драстично съм променила стила си на обличане.Много по-освободена съм сега.

не се е променил много
и на мен като Анджи ми липсват късите ефирни рокли и късите прави поли

черното ми е основен цвят в гардероба,
дънки,обувки с минимален ток,спортно яке

Първия път, когато попаднах на темата, си казах, че едва ли бих могла да споделя нещо - не мислех, че има някаква драстична промяна в стила ми на обличане.
Осъзнах обаче, че такава има - и то съществена, наистина... Просто не бях мислила за това.
Допреди няколко години изобщо не можех да си представя, че ще облека сако. Сега това е една от дрехите, които обличам почти ежедневно, при това с удоволствие.
Отдавна не съм обличала пола с дължина над коляното.
Нямам вече равни обувки(с изключение на джапанки и маратонки, които нося рядко).
Купувам все по-често панталони и много по-рядко дънки.
Общо-взето професията ми наложи да променя стила си на обличане, но пък на мен взе че ми хареса.
Мислех си, че по-строгото официално облекло състарява, смачква женствеността. Сега пък си мисля точно обратното - че когато е добре подбрано, може да подчертае и младостта, и женствеността. Ако и доколкото ги има естествено...

И че една жена би могла да е по-секси в черен костюм, отколкото в пола и блуза с деколте. Общо-взето май това изречение обобщава еволюцията в стила ми.

Като тийнейджърка се обличах с това, което беше модерно, всички съученички се влияехме една от друга.  С времето стилът ми се промени драстично. Обличам се според повода и се научих  да съчетавам дрехите така, че дори да облека нещо което не е кой знае какво, то да изглежда ефектно.
Това, което не се е променило в стилът ми е, че и до сега съм фен на високите токчета и дънките. 

Темата ме накара да се замисля за нещо друго - промяна в стила на обличане имам, но почти няма промяна в цветовете на дрехите ми. Като ученичка и студентка - дънки, кубинки (или т.нар. "Кларкове" - страшни обувки ) и черна тениска, черно поло, черен пуловер или яке. Алтернативата е бяло или червено. Карирани поли пак в бяло и червено.
Когато започнах работа - консервативни черни костюми с жилетка и вратовръзка, бяла риза или червена риза, бяло или черно поло.
За отпуската - бели рокли, червени рокли и дънкови къси гащи с бели и червени тениски. Дори банските ми костюми са само черни и бели. Бельото също.
Сега когато съм с детето отново се връщам към дънките и тениските, понякога роклички, но цветовете са непроменени.

До завършване на гимназия - дънки, суетшърти и маратонки.

В университета също, след завършване - чат пат костюми.

В момента - спортно елегантно (как го мразя това клише), ненатрапващо се!

Това, което запазих, е ходенето предимно с дънки и изобщо спортно.
Обичам и рокли, промених се в посока по-шарено, обаче токове не мога и не мога да нося.
Грънджът още ме изпълва с известна носталгия и мен. Запазила съм си някои негови елементи сякаш или поне не ми омръзват.

Ей, усещам че по - голямата част от дамите тук са млади и тяхната промяна идва не толкова от годините,колкото от начин на живот,професия и т.н.
При мен е драстична промяната.
Все още мразя синия цвят,заради синята престилка с бяла якичка.Лятото ходех доста по различно от другите,защото леля ми носеше дрехи от Сирия,но родителите ми бяха привиквани в МВР,че съм ходела неморално облечена.
Сега имам 20 годишна дъщеря,която май иска по - модерно изглеждаща майка.
Освен това има голямо разнообразие в цвят,гама и начин на обличане.
За мен чак сега е време за сменяне на стила.
Още изпитвам страх да не отида някъде ,където ще видя някой като мен облечен или поне в друг цвят.

Мда, млада съм, но съм носила синя престилка с бяла якичка.  Миналото лято намерих подобни рокли - тъмносини, с бяла яка (различни марки, но доста си приличаха). Много си ги харесвах. Не заради носталгия, пази боже.  Обичам "униформите", когато не съм длъжна да ги нося.  Много харесвам комбинацията синьо и бяло. За мое огромно съжаление, "моряшкият стил" ще е модерен това лято. 
За съжаление, бързо се износиха тези рокли. Ако някой е виждал подобни, моля да ми каже къде.
П.П. Пак вадя любимата си тема. 

Като ученичка по-спортно -дънки ,  блузки обувки на ниски подметки.
Лятото обаче сякаш по се "отприштвах"
А отскоро нося основно поли,костюми и ризи .Определено съм като пристрастрастена към  хубавите раздвижени ризи и високите тънки токчета

винаги съм внимавала да не робувам на някакви ,наложени от битака и "клетките" в УМ-а моди,обличам се според настроението си,без да се взимам прекалено на сериозно и винаги имам някаква закачка в облеклото ми ,която да ми създава настроение 

Не съм се променяла много, винаги съм била малко баба..

Обувките станаха по-високи. Дънките по-впити. Полите по-дълги.

Носила съм и бомбър, и кубинки до миналата зима, пак ще трябва да си купя, и къси поли и ластични дънки.
Никога не съм била фльорца, а по-скоро разпасана.
После започнах да се правя на "лелка" според мъжа ми, тогава душеприказчик, имах само костюми и рокли, обувки с висок ток, които складирам за дни, когато ще се чувствам удобно в тях.
После се вдетених и се нося като 7-ми клас, е понякога се контя по-малко, но вече нямам дрехи, които да стават за това.
Лятото е по-лесно, поли, рокли, но такива че да мога да тичам след две годишно дете.
А, да, и ниски удобни обувки. Високите токове са за мацки с коли.

Встрани от темата е, но не се сдържах  .
Фрида, рухна ми образа, който си бях изградила за теб .
Не знам защо си представях, че стила ти е свързан с дълги  рокли и панталони от  лен или памук. За  зимата - палта почти до глзените и удобни ботуши.

Мне, даже по едно време имах коса до под раменете, обръсната отдолу, а преди 5 години бях гола глава.
Но това не означава, че не си се представям в дълги прозрачни рокли на цветя в стил 40-те.

Промени се, определено от средата, в която се намирах. Отворих си очите за много неща, видях света в различна светлина! А докъде щях иначе да стигна...... Може би защото промяната започна от абитуриентския ми бал, а тогава бях на деветнайсет или живота така ме завъртя. Де да знам.....Друг е въпроса например, че ако се омъжвах на тези времена, щеше по съвсем различен начин да ми протече Великият Ден.

Нарича се остаряване, момичета

И моят стил се е променил в последните 5 години, но това го дължа на приятелите ми и моето разбиране за стил. В последните години се обличам скейтърски, но не залагам на супер висналите дрехи, само тук-таме. Иначе вдетеняването пак се върна, сукмани, цветни чорапогащници, цветни шапки, гащи на картинки... и кецове 

Фрида , не мога да не напиша и аз нещо за теб. Винаги съм си те представяла елегантно, ботуши, палта.. с един фатален подлед. А ти си си била избръснала главата... имах и аз един такъв период, бях се запалила по актрисата и водеща Диана Любенова, но просто не на всеки отива и се отказах.
Фрида, легна ми на сърцето 

Първо бях спортна, после спортно-елегантна, после елегантно-делова, а откакто се сдобих с две деца и се ровя в пясъчниците по градинките - отново съм спортна. За всеки случай поддържам винаги в гардероба си актуални колекции от изредените стилове, за да реагирам мигновено, ако ми се наложи.

Все едно мен описва6, като иzкл´4им бомбетата 
Но винаги сьм си била предимно метьл (жак, ластици, кожа, кубинки...), макар и сьс zалитания кьм други стилове в раzли4ните ми периоди. (грьндж, 6арении, дьлги поли, по6, войни6ки риzи и панталони, сьдрани дьнки (ба6 като твоите) д_то ми се вижда6е,... на дядо ми до4ените га6ти и яке...ехх какьв кеф ми бяха...).
И сега нямам то4но определен стил.
Според слу4ая и дрехите.
В ежедневието спортно.елегантно.обикновена. 
Грим не слагам, освен ако не ходя на някой метьл концерт... Тогава и дрехите ми опеделено са раzли4ни 
И по мотосьборите сьм друга...

`Елегант` никога не сьм била _ не оби4ам кост`ми и строги облекла. Единствено на бала си бях така и о6те на 10тата минута смених обувките, а след някой друг 4ас раzвалих и при4еската и раzвях косата...