свобода във връзката

Мерси, момичета!!!
Мненията ви са определено в една посока. Вероятно греша и си вкарвам автогол, но напоследък нещата не ни вървяха добре -доста се отчуждихме.  Поне е склонен да говори и говориме, говориме. Каза, че му липсвала личната свобода и това било една причина за обтягане на отношенията помежду ни. Струва ми адски много, но искам да му дам тая свобода с надеждата, че наистина стъпка по стъпка може някъде пак да се намерим един за друг. Поне уж оценява този "жест" от моя страна. Помогнахте ми да съм малко по-уверена в това, че имам право да си искам моето. Ше го изчкам още някой друг уикенд и със сигурност ако го дава все така безгрижно ще си говорим с друг тон. Много ми е трудно понякога с тази психология- нали семейството било най-голямата дипломация, ама се уморих от тая дипломация!
Хубав ден, момичета!

Катюша, отчайвам се че и това не проработва. Защото си мисля-хубаво ще скръцна със зъби-ще наложа запор. И какво, ще седи в къщи , ще мълчи и ще зяпа в телевизора, както обича да прави и ще се настройва срещу мен. Поне сега е склонен към диалог-оценявайки "промяната" в мен, а преди все викаше "пак ли почваш" като отварях тема за отношенията ни. Сега поне ме слуша, даже и ми и отговаря, даже понякога казва и неща, които ме успокояват. Определено щом има нужда от външни забавления, нещата не са ни много розови, ма май тактиката със забраната ще ни върне в по-лошия стадий. Мисля да го изчкам още, за да видя накъде ще отидем, щото по-стария начин явно не става. А ако има да се случва нещо по-гадно и той върви натам трудно ще го спра.
Засега не мога да взема мойта дажба свобода, защото бебчо не ще да яде от шише въобще, но после, момичета май ще връщам тъпкано, защото съм насабрала много.

много обидно ми звучи това "живее му се". Все едно досега съвместния живот е бил някакъв затвор. Не бих толерирала да ми се мота из нощите. Така се почва, после идват другите жени и адио, семейство.

Той има нужда от свобода ...А ти какво,да стоиш по цял ден и нощ да гледаш бебето .Струва ми се,че мъжът ти е егоист в случая,така че просто се разберете кой как ще си ползва свободата,така че и двамата да сте доволни.

Здравейте момичета, не мога да пиша по-често за до отговоря, защото се носим и доста на ръце.
2 неща наистина не съм изяснила, че това ни е малкото детенце, а имаме и кака на 3 год., т.е. не ни е за първи път и второ мъжът ми наистина не ме спира по ниакъв начин, а напротив вика ми ходи и ти, само че като мине на шише , защото сега като заплаче от глад-става нещо страшно.даже и излизах наистина 1-2 пъти на вечеря за 2-3 часа. И дотук всичко щеше да е идеално, ако нямаше една доста несигурна основа за мен в доверието помежду ни преди това. В смисъл-много се бяхме отчуждили, той все ме критикуваше за нещо или вечер си мълчеше, ходихме на море-той пак си трае, а като му звъннат колеги от офиса- хихи-хаху. Говореше ми някакви неща докато бях бременна от сорта- да си хванел някоя мацка, като на мойте бурни реакции отговаряше, че се шегува и др. дребни детайли, с които няма смисъл да утежнявам постинга. И изведнъж на тоя фон му се поиска и да живее повечко! На мен ми светна не една лампичка, а цял полюлей,kloie,  и нещата които навръзвам са все в една посока, за друга жена. Само че това са много косвени неща и все надеждата в мен си говори, че може и да си измислям глупости.
Пуснах темата, защото честно казано очаквах наистина да видя, че си въобразявам и че е нормално на хората да им се излиза, а пък и аз самата принципно така си мисля, че понякога човек изпушва и трябва да излезе сам и да забрави всичко за няколко часа. Трябва да съм честна и към него и да кажа, че наистина след като казах-ok-ходи, взе да говори много с мен. и вчера си приказвахме много, казах му как се чуствам и т.н., на което той реагира страшно добре, даже вика да се вдигнем всички и да отидем някъде др. уикенд. и пак си мисля, че това шеще да е повече от супер, ако аз не бях толкова несигурна в него. Дали има дуга или не няма как да разбера, ако има нагласа да го прави ще го прави и в работно време дето се вика, супер гадно е това да му се е доискало точно сега като сме в такъв период от живота ни- бременност, бебенце, аз вкъщи, под ударите на хормоните. хайде каката е вече по-голяма. наистина не лош човек, обичам го и адски ме е страх да не ни се развали хубавото семейство и все исках да ми кажете, абе не се занасяй жена- нормално е , въпреки, че и за мен самата не много нормално да го няма вечер и нощем. Много ми хареса варианта- на кафе и през деня-пак хем няма де са задушава толкова, хем и аз няма да усещам нещата толкова силно. ProstoAz, много ти благодаря за мнението, много хубави неща пишеш и на другите девойки, които са за излизането-щото си казвам-ето може и да ти се купунясва без да искаш други. Много ви благодаря, момичета, за другата позиция, че не трябва да му се дава да хойка много, защото така с чиста съвест в някой момент ще му кажа-не, тоя път стой тука. аз съм много неуверена в себе си  в момента и като имам зад себе си мнението ви ще съм по-твърда в мойте позиции пред него. Въобще във всеки ваш постинг прочетох по-нещо ценно и нужно за мне, за което много, много благодаря.
За себе си засега съм решила, че: 1.децата са номер едно и са ми най-голямото щастие 2.ще дойде и мойто време да се забавлявам 3.ще го пускам до някакви размно граници да се забавлява, коклкото и да ревнувам и да ме яде отвътре, че не е прав-хайде нека си изживее импулса, 4.ще се възползвам от това че е склонен да говорим и му говоря, говоря и той се включва, защото преди хич не искаше. Вярвам че с диалог може нещата да се пооправят и за двамата.Пък и по някакъв начин ще си мисля че не го изпускам съвсем от погледа си 5.ако кръшка-дано поне се осъзнае и не се разделим, защото ако го хвана със сигурност-ще настане страшна драма. Не мога да го спра,ако няма сам нагласа да е с мен, само си мисля, че всичко се връща на тоя свят.
На всички, коити нямате такива проблеми- от сърце, блазе ви, радвайте се на всеки миг щастие, че човека до вас ви е опора.
Стана супер дълго- хубав ден и много, много ми помагате!!!!
 

Ох, Mialexa, извън моментите на смирение тъкмо това си мисля-аман, и ми иде да събера багажа и трите да се ометем, ма не може човек току така да се вдигне без много обоснована причина. Наистина хич не съм сигурна в себе си само се надявам, че тия сигнали дето и той ми дава за промяна от негова страна ще се засилят, защото аз трая,трая, пък накрая ще откача и ще направя големи щуротии.

Вярно е, Балу, не е на добре много, но аз съм от позиция на много нисък старт в момента за да поставям крайни условия в смисъл много бяхме отчуждени и трябва да се погрижа най-напред за това. Дори да кажем, че не е имало   друга, хич не се разбирахме добре. Непрекъснато се карахме, защото като ме яхне емоцията това правя- поставям крайни искания, той си млъква,аз викам и това хич не действаше. Ако тръгнех да му вменявам вина веднага се дърпа и приключваме разговора. Това е краен подход, който не ми е помогнал.Не го онвеинявам, че и той от своя страна е занемарил отношението си към мен и не е търсел диалог. той самия казва, че преди не е можел изобщо да говори на тази тема с мен, защото следвал скандал. Лошото е че не си говорехме и на никакви други теми много, много Да изпадна и в другата крайност де го оставя съвсем свободен пак не става- предала съм се и съм загубила. Все си мисля, че някъде в златната среда би трябвало да е истината, нали всички така разправят. Трябва да изиграя играта някак си по-отначалото, да го върна пак към мен и после да видим как ще се развиваме. А пак си казвам, ако има друга със забрани няма да го спра, работата е отишла надалече, мога само да се боря да се обърне пак към нас.
Така че, ще го оставя още малко с цената на много разговори помежду ни, но без да му забранявам и без да го обвинявам. Знам, че ще кажете че това е грешна тактика, но другата не ми помогна, а не мога да измисля нищо по-умно. Явно не е честно той да иска да си живее точно в някакъв такъв момент, но като съм си намерила такъв мъж, ще си нося последствията, в негово оправдание-взе и той се държи по-добре и не сме съвсем загубени си мисля.
ProstoAz, дано си права- по твоя път съм тръгнала . со кротце, со благо, ако не...

Вярно е, Балу, не е на добре много, но аз съм от позиция на много нисък старт в момента за да поставям крайни условия в смисъл много бяхме отчуждени и трябва да се погрижа най-напред за това. Дори да кажем, че не е имало   друга, хич не се разбирахме добре. Непрекъснато се карахме, защото като ме яхне емоцията това правя- поставям крайни искания, той си млъква,аз викам и това хич не действаше. Ако тръгнех да му вменявам вина веднага се дърпа и приключваме разговора. Това е краен подход, който не ми е помогнал.Не го онвеинявам, че и той от своя страна е занемарил отношението си към мен и не е търсел диалог. той самия казва, че преди не е можел изобщо да говори на тази тема с мен, защото следвал скандал. Лошото е че не си говорехме и на никакви други теми много, много Да изпадна и в другата крайност де го оставя съвсем свободен пак не става- предала съм се и съм загубила. Все си мисля, че някъде в златната среда би трябвало да е истината, нали всички така разправят. Трябва да изиграя играта някак си по-отначалото, да го върна пак към мен и после да видим как ще се развиваме. А пак си казвам, ако има друга със забрани няма да го спра, работата е отишла надалече, мога само да се боря да се обърне пак към нас.
Така че, ще го оставя още малко с цената на много разговори помежду ни, но без да му забранявам и без да го обвинявам. Знам, че ще кажете че това е грешна тактика, но другата не ми помогна, а не мога да измисля нищо по-умно. Явно не е честно той да иска да си живее точно в някакъв такъв момент, но като съм си намерила такъв мъж, ще си нося последствията, в негово оправдание-взе и той се държи по-добре и не сме съвсем загубени си мисля.
ProstoAz, дано си права- по твоя път съм тръгнала . со кротце, со благо, ако не...

това е едно много добро решение

Не, не се изключват взаимно твърденията "Като му се живее,да не е създавал семейство" и "семейството не е затвор". Напротив. Това, че трябва да се съобразяваш с другия, не значи че трябва да си в затвор. Живей си, ама дай и на другия тази възможност. И не съм казала авторката да го притиска в ъгъла. А просто да му обясни, че ситуацията не я задоволява. Ако няма на кого да оставят детето, тя как да си грабне шапката на свой ред и да излезе? Знам много добре, че има жени, които от десетия ден се връщат на работа. Ама едва ли оставят бебето само да се гледа през деня, нали? Въпросът е могат ли двамата (авторката и мъжът и) да си позволят да оставят детето на някого, за да излязат, или е привилегия само на мъжа и да "живее". Защото на мен точно такова впечатление ми се оформи, след като прочетох темата. И хайде стига с тези щуротии, че на мъжете им трябвало време да се научат да бъдат бащи. Е как ще се научи, ако не се свърта вкъщи, а ходи да"живее"? И доколко разбираща трябва да е една жена в подобна ситуация? Оставам с впечатлението, като те чета, че мъжете не е необходимо да са разбиращи и толерантни. Отново двойния стандарт. Е сори, ама за мен е абсурдно.
[/quote]
Месечинке, засега е по-скоро негова привилегия, защото така са ни нещата-нямаме баби наблизо, така че като си излиза си излиза сам, а и последния път, когато написах темата се срещна с някакъв стар приятел, който аз почти не познавам, само съм чувала и дори и да имаше при кой пак нямаше как аз да отида.
Колкото до толерантността-напълно съм съгласна-трябва да са дори и по-разбиращи от нас. Не мисля, че и ProstoAz смята обратното. Проблема според мен е ,че жените ставаме по-толерантни притиснати от обстоятелствата. Имаме деца, които обикновено са много по-привързани към нас, защото ние си ги кърмим,гледаме, ние намираме по-близкия до тях език и т.н. Освен това като си седя вкъщи и контактите са ми ограничени до общо взето някоя друга мама на площадката аз се фокусирам изцяло върху нас четримата. Мисля, въртя, суча. Дразня се на мъжа ми, мисля варианти и накрая ме обхваща страха да не го хвана с някоя, да не го загубя и търсейки изход почвам да му търся и оправдания -и ето ти-толерантна и разбираща. А нашия си гледа кефа! Сигурна съм, че не всички са такива и съм сигурна, че много от тях са се променили под влияние на полвинките си.
И Mialexa и Балу и ProstoAz и много други са намерили правилния подход. Опитвам и аз, пък дано не е твърде късно.

Cantariny, преди около 3 месеца го постави въпроса за излизането с приятели. Като тук трябва да включа все пак и новогодишните излизания с колеги.

Знаете ли, момичета, тази сутрин много говорихме с него и му обясних всичко кажи-речи, което ме тормози. Той каза че ме разбира много добре, че и той би се чуствал така на мое място. Каза,че все някой път все ще му се излезе. Добре, аз се съгласих, ако е някой път -ще го видя. Но със сигурност ще кажа не на нощните изяви. Май сега трябва да се успокоя, защото взех да се настройвам доста срещу него. А колко любов има към мен не знам, преди аз го накарах да се влюби в мен, сега трябва да се стягам и да работя пак в тая насока- едва ли ще се влюби, но поне да ме заобича повече. ProstoAz, щом си успяла има надежда!

Е той все пак не излиза всяка вечер и им се радва, макар че определено има много още да се желае. А преди тези 3 месеца
 беше доста по-зле.

по инерция съм писала промяна, вярно е никой не може да се промени, може само да му се извъртят гледните точки.
А какво ще го разтърси не знам- не могат да ми порастнат циците и да ми стане малко дупето за една нощ-ох УВИ
Може би да замина при нашите е вариант, но мисля че е рано още затова. Със сигурност ще откачи, но не знам след това как ще стане, а и незнам ако се изнеса дали ще искам пак да се върна.

Леле, Miaxela, наистин да пази Господ. С каката имахме голями проблеми, взеха да излизат едни съмнения за тумори и др. като беше мъничка, а и скоро пак имаше нещо и той и аз плакахме един на друг. да чукам на дърво размина се. Вярно е разтърсва го, ама той си обича дечицата, само дето го мързи малко да се знимава с тях. А за хайманосването- не беше, беше си савсем в нормални граници-двамата заедно или и сам рядко, но не по клуб4ета нощем. Сигурно това ме стряска. Но определено не е фен на изясняване на чувства, винаги си е бил по-темерутест(освен в началото, разбира се) и за това че ме е държал в напрежение какво чуства към и тоя мерак за излизане ме побъркаха така. Дано е варианта с депресията, ако е друга  по-добре ако може да не разбирам, колкото и да ме измъчват съмнения, мисля че истината много би наранила всеки човек.
И пак искам да кажа не теб и на всички момичета- много благодаря, за всяко мнение. Прочела съм вниматвлно всеки постинг и си взех по нещо, не мога да отговоря на всички. Ако има хубав развой на нещата след време ще пища! И дано има само щастливи и спокойни мами, защото като се замисля все пак най-важното е дечицата да са живи и здрави, а отношенията между нас се променят-има и хубави и лоши моменти стига хората да са горе-долу нормални.

Cantariny, много благодаря!!!!!!!!
Mialexa, извинявай-написала съм грешно ника ти.
И не пища и не пища, а пиша! Всеки път бързам.