"От семенцето малко дъб могъщ ще порасте." (Доколкото си спомням тези думи са на Толкин)
"Дъбът (лат. Quercus) бил почитан у много народи като свещенно дърво. Той често бил улучван от мълния и за това от античността се вярва, че е обиталище на бога на мълнията и небесната шир – гръцкия Зевс, римския Юпитер, старогерманския Донар, скандинавския Тор, славянския Перун/Перкун(ас).[1] Венци от дъбови клонки с листа са символ на силата и властта, използвани при древните гърци, траки и италийци като отличителен белег на владетелите.[2] Българите използват дъбово дърво за бъдник, което гори цяла нощ на Бъдни вечер[3] и по него гадаят за предстоящата година, а пепелта се използва с предпазваща цел срещу зли сили. Дъбовите листа се използват и в хералдиката при гербове на различни държави и организации (виж герба на България).[4] Волжките български ювелири са известни с летите сребърни женски накити под формата на жълъди.[5]
Най-старото дърво в България е от типа летен дъб (Quercus robur L. или Q. Pedunculata Ehrh), намиращо се в село Гранит, Старозагорско. Възрастта му се изчислява на около 1650 г., което ще рече, че Гранитсккият дъб е започнал своето съществуване в средата на IV век. Днес обиколката на ствола е 7,45 м, височината – 23,4 м, а площта покриваща короната му – 1017 кв. м.[6] През средните векове най-вероятно е бил почитан от местното население – траки, славяни – като свещенно място, което е остало по-късно и във вярванията на българите, че дърветата били живи хора някога, а вековните дървета са дома на стопана, прадеда на селището или местността.[7]"
цитат от: http://oikumen.blogspot.com/2007/07/blog-post.html
Започнах тази тема подтиквана от тъгата ми, че вековните гори на България постепенно изчезват.
Дъбът е любимото ми дърво. Многократно опитах да отгледам дъб, който съм посадила от малко жълъдче, но всеки път се случваше нещо и младото дърво беше погубвано (садя ги около блока, в който живея). За сега е оцеляло само едно, но не е по-голямо от педя. Само се моля като се стопи снега отново да е оцеляло и да успея да го опазя.
Като си помисля колко години са необходими, за да порасте едно дърво и колко лесно може да бъде унищожено само за няколко минути...
Иска ми се да споделите какви дървета сте засадили сами, опазили от изсичане, какви трудности сте срещнали при отглеждането им, както и да ми дадете съвет как мога да отгледам и опазя по-лесно любимите си дървета.
И всичко останало каквото се сетите инициативи, акции, организации...
Най-старото дърво в България е от типа летен дъб (Quercus robur L. или Q. Pedunculata Ehrh), намиращо се в село Гранит, Старозагорско. Възрастта му се изчислява на около 1650 г., което ще рече, че Гранитсккият дъб е започнал своето съществуване в средата на IV век. Днес обиколката на ствола е 7,45 м, височината – 23,4 м, а площта покриваща короната му – 1017 кв. м.[6] През средните векове най-вероятно е бил почитан от местното население – траки, славяни – като свещенно място, което е остало по-късно и във вярванията на българите, че дърветата били живи хора някога, а вековните дървета са дома на стопана, прадеда на селището или местността.[7]"
цитат от: http://oikumen.blogspot.com/2007/07/blog-post.html
Започнах тази тема подтиквана от тъгата ми, че вековните гори на България постепенно изчезват.
Дъбът е любимото ми дърво. Многократно опитах да отгледам дъб, който съм посадила от малко жълъдче, но всеки път се случваше нещо и младото дърво беше погубвано (садя ги около блока, в който живея). За сега е оцеляло само едно, но не е по-голямо от педя. Само се моля като се стопи снега отново да е оцеляло и да успея да го опазя.
Като си помисля колко години са необходими, за да порасте едно дърво и колко лесно може да бъде унищожено само за няколко минути...
Иска ми се да споделите какви дървета сте засадили сами, опазили от изсичане, какви трудности сте срещнали при отглеждането им, както и да ми дадете съвет как мога да отгледам и опазя по-лесно любимите си дървета.
И всичко останало каквото се сетите инициативи, акции, организации...
- ябълкови и черешови...
и от миналата пролет цял сезон пръскахме, увивахме, чистихме, пък дано спасим всичко 